№ 50009

[населено място], 07.03.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и пети април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б. ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1988/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ти Би Ай Банк „ЕАД против решение № 232/08.04.2022 г. по т. д.№ 348/2021г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 260234/28.10.2020г. по т. д.№ 2392/2019г. на Софийски градски съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 16.02.2021г., касаторът е осъден да заплати на „Р. Д. ЕООД суми, представляващи дължими възнаграждения на адв. Б. А., определени по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, с решение по т. 7 от Протокол № 12/29.10.2015 г. на Адвокатски съвет при АК – Перник и цедирани на ищеца „Р. Д. ЕООД с договор за цесия от 02.10.2017г., както следва : 553 190,97 лева – възнаграждение за участие в производството по т. д.№ 1500/2013г. на СГС, VІ–9 състав, 414 893,23 лева – възнаграждение за участие в производството по т. д. № 376/2015 г. на САС, VІ -11 състав и сумата от 553 190,97 лева – възнаграждение за участие в производството по т. д.№ 4747/2011 г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху същите от завеждането на иска - 12.11.2019г. до окончателното им изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение като намира, че съдът неправилно е приел, че са били налице предпоставки за определяне на дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, тъй като с адв. Б. А. не е сключван самостоятелен договор за юридически услуги, в частност и за процесуално представителство на банката, а такова е осъществявано от лицето на основание сключения между банката и „Б. К. ЕООД договор за предоставяне на юридически услуги от 01.11.2011г. и последващите споразумения към същия, подписани от името на дружеството от адв. Б. А., в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител . Адв. Б. А. е бил и изрично упълномощавано в изпълнене на сключения договор лице, както и лице за контакт с изпълнителя на юридическата услуга. Макар правилно да е приел, че осъществяването на правна защита на банката в производствата по т. д. № 1500/2013г. на СГС / с предмет установителен иск по чл. 694 ТЗ, предявен от несъстоятелния длъжник „АгроГранд – БГ„ЕООД срещу „Ти Би Ай Банк „ ЕАД /, т. д.№ 376/2015 г. на САС / въззивното производство по същия спор / и т. д.№ 4747/2011 г. на СГС / производството по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ ЕООД/ е част от предмета на сключения договор от 01.11.2011г., неправилно съдът е приел, че впоследствие този договор, съответно упълномощаването на адв. А. за представителството на банката по горепосочените три дела, са били прекратени, преди окончателното прекратяване на целия договор, считано от 20.01.2017г., като процесуалното представителство на банката е възложено еднолично на адв. Б. А., в качеството му на физическо лице със съответната компетентност. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил съдържанието на съставения при прекратяването на договора от 01.11.2011г. отчет, изходящ от адв. А., който свидетелства, че същият е имал съзнанието за осъществявано процесуално представителство по т. д.№ 4747/2011 г. на СГС по силата на договора на банката с „Б. К. ЕООД и упълномощаването си на основание същия. Неправилно касаторът намира, че съдът е съобразил последици от оттегляне възлагането към „Б. К. ЕООД със споразумение за прихващане от 20.06.2012г. за всички, а не само за т. д.№ 4747/2011 г. на СГС - като сключено на 20.06.2012 г. то няма как да касае образуваните по-късно дела - т. д.№ 1500/2013 г. на СГС, респ. т. д. № 376/2015г. на САС. Неправилно съдът е игнорирал каквито и да било последици от запазеното качество на дружеството - изпълнител, като „наблюдател“ . За тълкуване предмета на договореното отгеляне в тази връзка, съдът е следвало да отчете предходно сключеното тристранно споразумение относно процесуалното представителство по т. д.№ 4747/2011 г. на СГС, с което е възложено представителство и на друго лице ; факта, че банката не е уведомявала съда за оттегляне упълномощаването на адв. А., основано на сключения договор за юридически услуги, а самите пълномощни, издадени на основание договора с „Б. К. ЕООД лицето е задържало до 2017г. - действителното прекратяване на договора с „Б. К. ЕООД, считано от 20.01.2017г.. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е игнорирал направеното от ищеца в допълнителната искова молба признание, че заявеното формално в допълнителното споразумение от 20.06.2012 г. оттегляне на поръчката към „Б. К. ЕООД не е произвело правни последици и адв. А. е продължил / а не започнал тепърва / да осъществява процесуално представителство за банката. В производството по несъстоятелност, от друга страна, адв. А. представлява банката единствено и само въз основа на издаденото първоначално, на основание договора от 01.11.2011 г., пълномощно. Липсва обективирана в правния мир воля на банката, за ново и самостоятелно възлагане на представителство на адв. А., в качеството му на физическо лице, без всякаква връзка с договора от 01.11.2011г.. Още повече, че цялостното поведение на банката – упълномощаване на втори адвокат, при изрично указано съвместно представителство по т. д.№ 4747/2011г. на СГС, а последващо и ограничено участие на адв.А., в изпълнение договора с „Б. К. ЕООД до „наблюдател „, свидетелства за по-скоро нарушено доверие в представляващия. В обобщение, според касатора, ако съдът не би допуснал посочените съществени процесуални нарушения от необсъдени възражения и доказателства на ответника и би тълкувал допълнителното споразумение за прихващане от 20.06.2012г. относно съдържанието и обхвата на договореното „оттегляне„, в съответствие с принципите на тълкуването по чл. 20 ЗЗД, то би достигнал до различни от настоящите правни изводи.

Отделно, по отношение т. д. № 1500/2013 г. на СГС и т. д.№ 376/2015 г. на САС / въззивното производство по спора, предмет на т. д.№1500/2013 г. на СГС / не е отчетено, че изобщо няма упълномощаване след 20.06.2012 г. на адв. А. от страна на банката. Наличието на такова не е доказано от ищеца, нито такова доказателство съставлява съществуващо отбелязване за представено пълномощно, в протокол по т. д.№ 1500/2013 г. на СГС, след като не се открива в кориците на делото. Не съставлява такова доказателство, според касатора, протокола на работната група на банката от 27.03.2015г.. Съдът е обосновал ново самостоятелно възлагане на представителство от адв. А. с две пълномощни, които касаят представителство за конкретни действия в производството по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ ЕООД: участие в събрания на кредиторите и за подаване на наддавателно предложение в процедура по продан по чл.717в ТЗ. Като предоставени за конкретни действия, тяхното оттегляне не е било необходимо, тъй като упълномощаването се прекратява с извършването им.

В евентуалност, страната твърди необоснованост на извода за размера на дължимо възнаграждение за процесуално представителство от адв. А. по т. д.№ 4747/2011г. на СГС, определен като за осъществявана защита в исково производство по т. д.№ 4747/2011 г. на СГС, след като към 20.06.2012 г. / от която дата ищецът твърди да е оттеглено предходното му упълномощаване и да му е възложено самостоятелно, като физическо лице – адвокат, осъществяване на правна защита на банката / исковата фаза на производството по несъстоятелност е вече приключила. Изложени са и доводи за приложена от съда неотносима редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и несъответни разпоредби от същата. Не се споделя и съображението на съда, че не разполага с право да коригира определените от Адвокатския съвет възнаграждения, намалявайки ги под минималните, съгласно Наредбата. Касаторът счита, че присъденото на адв. А. възнаграждение е в разрив с морала и етичните норми при упражняване на адвокатската професия, вкл. е претендирано в нарушение на конкретно посочени норми от Етичния кодекс на адвоката.

Касаторът изразява и несъгласие с извода на съда, за приложима към вземанията на ищеца погасителна давност, с начален момент решението на Адвокатския съвет при АК – Перник, за определяне размера на адвокатското възнаграждение, вместо от момента на тяхната изискуемост – с изпълнение на поръчката, респ. от датата на последното действие по процесуално представителство, осъществено от адв.А. по всяко от трите дела.

Оспорва се, в случай на основателност на исковете, присъждането на законна лихва върху пълния размер на главниците от датата на исковата молба, вместо от датата на заявеното увеличение на исковете, за увеличената им част.

Касационната жалба на „Ти Би Ай Банк„ ЕАД срещу въззивното решение инкорпорира частна жалба на страната против определението на въззивния съд, инкорпорирано в решението му, с което е оставена без уважение частна жалба на банката срещу определението на СГС от 15.01.2021 г. по т. д.№ 2392/2019 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК. Страната намира, че неправилно съдът е игнорирал процесуалната изненада пред която е била изправена, с увеличение размеран на исковете от страна на ищеца и приключване на устните състезания в същото това заседание, поради което банката е била възпрепятствана до този момент да предяви разноските си от заплатено възнаграждение за процесуално представителство, в съответствие с увеличената цена на исковете. Страната намира, че формираната от касационна инстанция практика за възмездяване на разноски, в хипотези на отказ или оттегляне на иска, съставляващи процесуална изненада за ответника, следва да намери аналогично приложение в настоящия случай.

Ответната страна - „Р. Д. ЕООД – оспорва касационната жалба. Счита, че коментираните в касационната жалба, като установими от доказателствата факти, са манипулативно изложени. Представя собствено изложение на установимата фактическа обстановка. Намира неоснователни възраженията на касатора, за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, вкл. досежно приложението на погасителната давност по възражението на ответника / изключая възражението за неправилно присъдена законна лихва считано от подаването на исковата молба върху увеличения по реда на чл.214 ГПК размер на претенцията /, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Третите лица – помагачи – Б. А., Р. Д. и „Б. К. ЕООД – не са депозирали становища по касационната жалба.

С определение № 50592/28.12.2023 г. касационното обжалване е допуснато по следните въпроси, в поредността, в която отговорите на същите биха били значими за правния резултат :1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и оспорвания на ответната страна, както и всички събрани по делото доказателства, в частност съдебните и извънсъдебните признания на страната, за неизгодни за същата факти ? – допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с изобилна практика на ВКС по приложението на чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, а в конкретизираната част – с решения по гр. д.№ 657/2018 г. на ІІІ г. о. и гр. д. № 1538/2019 г. на ІV г. о. ВКС; 2/ От кой момент тече погасителната давност за вземането на адвоката от адвокатско възнаграждение, определено по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. - от момента на възлагане защитата по делото за всяка отделна инстанция, от последните процесуални действия на адвоката за съответната съдебна инстанция или от момента на определяне дължимото възнаграждение от Адвокатския съвет и влизане в сила решението му по чл. 36, ал.3 от ЗАдв.? - допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснован с решение по гр. д.№ 3762/2017 г. на ІІІ г. о. и решение по гр. д.№ 371/2010 г. на ІV г. о. ВКС; 3/ От кой момент се дължи законна лихва за забава върху онази част от исковата претенция, която е заявена в процеса с молба за увеличаване на иска – от датата на исковата молба или от датата на молбата за изменение/увеличение на иска ? – допълнителният селективен критерий е обоснован в същата хипотеза, с решение по т. д. № 2022/2020 г. на І т. о. ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

Ищецът „Р. Д. ЕООД е предявил обективно съединени частични искове срещу „Ти Би Ай Банк„ЕАД , за осъждането на банката да му заплати суми, съставляващи дължими възнаграждения за осъществено от адв. Б. Я. А. процесуално представителство на банката по няколко дела, които вземания, в общ размер от 1 567 445,15 лева, Б. А. е прехвърлил с договор за цесия от 02.10.2017 г. на ищеца. Относими към предмета на касационната жалба са т. д.№ 4747/2011 г. на СГС – производство по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ЕООД, т. д.№ 1500/2013г. на СГС, с предмет предявен от несъстоятелното дружество иск по чл. 694 ТЗ, за оспорване предявени от банката вземания в производството по несъстоятелност и т. д.№ 376/2015г. на САС – въззивното производство по така предявения иск по чл. 694 ТЗ. Ищецът е предявил исковете като частични – по 25 001,00 лева от дължимото възнаграждение по всяко от тези дела, като последващо е предявил увеличение на исковете до пълния им размер. В исковата молба ищецът твърди, че между банката и адв. Б. А. не е сключван писмен договор за адвокатска защита, но такава е осъществявана въз основа на „ различни пълномощни, издадени в периода 2011 г. – 2014 г.„. За същата, и предвид отказа на банката да му плати, дължимото възнаграждение е определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. – с решение на Адвокатския съвет при АК – Перник от 29.10.2015 г.. Конкретно страната се позовава на пълномощни, с нотариално удостоверяване на подписите, както следва : 1/ с рег. № 16197/03.11.2011 г. с упълномощител „НЛБ Б. С. ЕАД, чийто правоприемник е „Ти Би Ай Банк „ЕАД ; 2 / с рег.№ 327/09.01.2012 г. и 3/ с изходящ № 0200/11.05.2012 г., рег. № 6630 – всички на Нотариус Т. В., рег. № 033 на НК, с район на действие – РС София. Признава издадени от банката, наред с посочените три, и други пълномощни, за възложено на адв. А. представителство за конкретни действия по конкретни съдебни производства. Първото от посочените пълномощни / рег. № 16197/ се твърди легитимирало го за процесуално представителство по т. д. № 4747/2011г. на СГС, с материален интерес 18 422 032,19 лева, като са изброени извършените от адвоката действия, както в спорната му искова фаза - по установяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на „АгроГранд - БГ„ ЕООД, насетне и обявяването му в несъстоятелност, така и във фазата на универсалното принудително изпълнение, с осребряване имуществото на дружеството. Пълномощно рег. № 0200/11.05.2012г. ищецът твърди предоставено за процесуално представителство на банката от адв. А. по т. д. № 1500/2013г. на СГС, съответно т. д.№ 376/2015 г. на САС – производството пред въззивна инстанция по този спор, с материален интерес 18 422 039,19 лева по всяко от делата. С решението на Адвокатски съвет при АК - Перник са определени възнаграждения за процесуално представителство на адв. Б. А., както следва : 1/ 553 190,97 лева – за производството по т. д.№ 4747/2011 г. на СГС, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / насетне в текста сочена като Наредбата / , при материален интерес 18 422 032,19 лева ; 2/ 553 190,97 лева - за производството по т. д.№ 1500/2013 г. на СГС, при материален интерес 18 422 032,19 лева, на основание чл. 7, ал. 2 , т. 4 от Наредбата и 3/ 414 893,23 лева - за производството по т. д. № 376/2015 г, на САС, при материален интерес 18 422 032,19 лева, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, като се сочи съобразен чл. 9, ал. 1 от Наредбата при формиране на всяка от сумите. С писмо, връчено на банката на 09.08.2019 г., „Р. Д. ЕООД, наред с уведомление за цесията, за което цесионерът е изрично упълномощен от цедента, е поканило банката да й заплати така определените възнаграждения, което не е сторено. Претендира се законна лихва за забава върху главниците – в пълния им размер – считано т подаване на исковата молба .

С отговора на исковата молба ответникът твърди, че упълномощаването на адв. Б. А. е било в изпълнение на сключения между банката и „Б. К. ЕООД, чрез адв. Б. А. в качеството на управител, договор за предоставяне на юридически услуги от 01.11.2011 г.. В чл. 1, ал. 1 от договора „Б. К. ЕООД е поело задължението да предоставя и/или осигурява предоставянето на банката на юридически услуги срещу възнаграждение, а съгласно ал. 2, т. 2.2 юридическите услуги включват и процесуално представителство по искови, особени искови, заповедни, обезпечителни, изпълнителни и/или други производства, по които банката е страна. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора, банката се задължава да упълномощава изрично изпълнителя и/или посочено от последния лице, когато е необходимо за изпълнение на възложеното. В чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора е посочено, че при всяко конкретно възлагане за извършване услугите по чл. 1, ал. 2, т. 2 / процесуално представителство / банката упълномощава писмено посочен от изпълнителя адвокат, като основен процесуален представител на банката. Ответникът твърди, че осъществяваното от адв. А. представителство до 20.01.2017 г. е такова на основание сключения договор за юридически услуги, по който е заплатено цялото дължимо възнаграждение. Не оспорва, че предмет на договора е осигуряването на процесуално представителство по всички производства, касаещи длъжника „АгроГранд-БГ„ЕООД, вкл. производство по несъстоятелност на същия. При възприет от страните материален интерес от 7 676 000 лева, договореното авансово възнаграждение от 1,5 % върху този интерес възлиза на 115 110 лева без ДДС и е заплатено / кредитен превод от 22.11.2011 г. /. Наред с авансово дължимото, с договора за юридически услуги е уговорено твърдо месечно възнаграждение от 2 000 лева без ДДС и възнаграждение за успех - 2 % върху събраните суми. Ответникът твърди, че съгласно уговореното между страните, авансово определеното възнаграждение покрива дължимото на изпълнителя възнаграждение за всички производства, провокирани от образувано заповедно производство или производство по несъстоятелност на отделен длъжник. Сочи също възлагателно писмо изх.№ 0200/0837 от 11.11.2011 г., тристранно споразумение от 15.02.2012 г. / касаещо производството по т. д.№ 4747/2011 г. на СГС / и допълнително споразумение за прихващане от 20.06.2012 г.. С последното е предоговорен реалния материален интерес на банката в производството срещу „АгроГранд – БГ„ЕООД - на 1 300 000 лева. Посочените споразумения ответникът твърди, че не променят основанието за ангажиране на адв. Б. А. – упълномощаването му на основание сключения договор с „Б. К. ЕООД, а единствено се възлага задължително съвместно представителство от същия с адв. В. Й. / с тристранното споразумение от 15.02.2012 г. / и се предоговаря базата за определяне на дължимите възнаграждения, съответно подлежащите на връщане от „Б. К. ЕООД, като надплатени, суми / със споразумението за прихващане от 20.06.2012 г./. Със споразумението за прихващане ответникът твърди, че е предоговорено задължението на „Б. К. ЕООД само по отношение водените производства, касаещи длъжника „АгроГранд – БГ„ ЕООД и е уговорено да продължи да действа в качеството на „наблюдател“. Определено е и възнаграждение за успех, макар че към същия момент все още няма събрани суми от длъжника. Ответникът твърди, че не е последвало оттегляне упълномощаването на адв. А. по т. д. № 4747/2011г. СГС, предвид запазеното качество „наблюдател„, за което обаче не му се дължи адвокатско възнаграждение, тъй като такова е вече заплатено на „Б. К. ЕООД / авансовото, покриващо възмездяването по всички производства, касаещи този длъжник / и определеното, по същество също авансово / преди събирането на каквито и да било суми / възнаграждение за успех. Страната посочва допълнителни споразумения № 2/21.07.2014г. и № 3/18.11.2014г., за предоговаряне размера на възнаграждението за успех, при покупка на имот от банката от публична продан. Акцентира се на споразумение № 4/19.01.2017г., с което ответникът твърди, че окончателно е преустановено правоотношението между банката и „Б. К. ЕООД, по взаимно съгласие, считано от 20.01.2017г., като на дружеството е изплатено допълнително възнаграждение от 60 000 лева без ДДС. Ответникът се позовава на изготвения от дружеството – изпълнител отчет за изпълненото при окончателното прекратяване на договора / електронна справка в Excel /, представен на електронен носител и разпечатан на хартиен, в който изрично е отчетено процесуалното представителство по т. д.№ 4747/2011г. на СГС - първоинстанционно и въззивно разглеждане, вкл. производството по осребряване имуществото на несъстоятелното „АгроГранд – БГ„ЕООД. С това, според ответника, изпълнителят признава продължилото на основание договора от 01.11.2011г. правоотношение, т. е. формалния характер на заявеното със споразумението за прихващане оттегляне на възлагането, касаещо този длъжник. Относно производствата по т. д.№ 1500/2013г. на СГС и т. д.№ 376/2015г. на САС, ответникът счита, че същите се явяват производни на производството по несъстоятелност на „АгроГранд–БГ„ЕООД и отделно от уговореното и разплатеното по договора с „Буллойерс – Консулт„ ЕООД възнаграждение не се дължи. Ответникът оспорва за тези производства да е възлагал самостоятелно процесуално представителство на адв. Б. А.. Нещо повече, твърди, че не е бил уведомен за тяхното образуване, а и образуването е в нарушение указанията на банката за лимитиране на претендираните вземания в производството по несъстоятелност на „А. Г. – БГ„ЕООД, до размера на събираемите 1 300 000 лева, до който размер е предоговорен интереса на банката спрямо този несъстоятелен длъжник, със споразумението за прихващане от 20.06.2012г.. Поддържания по делата срещу този длъжник материален интерес от 18 422 032,19 лева, в резултат от действията на Б. А. без представителна власт, е нереален, несъответен на декларирания от банката и известен му интерес до 1 300 000 лева. Банката – ответник признава осъществено представителство от адв. А. по т. д.№ 4747/2011г. СГС в периода 20.06.2012г. - 20.01.2017г., но твърди, че възнаграждението за процесуалното представителство в исковата фаза на производството е заплатено, на основание договора с „Б. К. ЕООД, а за участие в същинското универсално принудително изпълнение / по осребряване имуществото на длъжника / също е изплатено, като възнаграждение за успех. В производството по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ЕООД е разпределена в полза на банката, като кредитор, в периода 2015г. – 2018г., сума от 1 262 327,50 лева, за която дължимото възнаграждение за успех от 2 % възлиза на 25 246,66 лева, при заплатени 26 000 лева авансово, на основание споразумението за прихващане от 20.06.2012г.. Паралелно се оспорва формирането на размера на дължими възнаграждения, за осъществявани отделни действия във фазата по осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник, съгласно чл. 7, ал. 8 от Наредбата. Ответникът противопоставя възражение за погасяване на вземанията по давност, считано от момента на възлагане на представителството – датите на отделните пълномощни, с които ищецът твърди, че се е легитимирал адв. А., като процесуален представител на банката. Изложени са и съображения относно приложимата за определяне размера на адвокатското възнаграждение редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / Наредбата / - към датата на отправена до него покана за плащане - 09.08.2019г.. Възражения са направени и относно формирането на размера.

В обобщение, ответникът счита, че осъществените от адв.А. действия, вкл. след 20.06.2012 г., по процесуално представителство на банката, са в изпълнение на сключения с „Б. К. ЕООД договор за юридически услуги, с действие до 20.01.2017 г., с който договор и споразумения към същия е било определено и дължимото за това възнаграждение, като това на конкретния изпълнител – адв. А. - е въпрос на вътрешните отношения между „Б. К. ЕООД и адв. Б. А.. Следователно, не са били налице предпоставки за определяне на възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв..

В евентуалност неправилно е определен от АС на АК - Перник размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като несъобразен с приложимите редакция и разпоредби на Наредбата и несправедлив дори на основание приложените, с оглед изплатеното на „Буллойерс консулт„ ЕООД възнаграждение.

С допълнителна искова молба ищецът твърди, че в производството по т. д.№ 4747/2011г. на СГС / несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ЕООД / адв. А. е осъществявал представителство въз основа на пълномощно рег.№ 327/09.01.2012 г. / оттегля изявлението в исковата молба за относимо пълномощно с рег. № 16197/03.11.2011г./. Твърди, че след тристранното споразумение от 15.02.2012 г., с което е упълномощена и адв. В. Й., за съвместно процесуално представителство по делото с адв. А., банката е оттеглила единствено упълномощаването на адв. Й. – на 27.11.2012 г., вкл. с уведомяване на съда, не и това на адв. А.. Ищецът е заявил, че оттеглянето на пълномощията със споразумението за прихващане от 20.06.2012г. е само формално, поради което не са върнати дадените пълномощни на адв. А., нито е заявено на съда от представлявания оттегляне на упълномощаването. Ищецът се позовава и на допълнително изрично упълномощаване на адв. А. от банката, след подписване на споразумението от 20.06.2012 г. – за участие в събрания на кредиторите от 27.11.2012 г. и 25.06.2013 г., с рег. № 4960/26.11.2012 г. и рег.№ 2610/07.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите, което обстоятелство опровергавало тезата на ответника. Страната счита, че производството по т. д.№ 1500/2013г. / чиято въззивна фаза е т. д.№ 376/2015г. / е различно от производството по т. д.№ 4747/2011г. на СГС и представителството за същото не е предмет на възлагане с договора от 01.11.2011г. с „Б. К. ЕООД. Възлагателно писмо за представителство по същото не е изготвяно, нито е изплатено възнаграждение на това дружество. Видно от протокол на работна група за ефективност на събираемостта на „Ти Би Ай Банк„ ЕАД от 27.03.2015г., банката е била надлежно уведомена за това производство и потвърждава възложено на адв. А. представителство, за събиране на вземанията й от „АгроГранд – БГ„ ЕООД. Ищецът, обаче, не сочи въз основа на кое пълномощно, като предоставено му лично и независимо от договора с „Б. К. ЕООД, е осъществявано това представителство. За осъществяваното представителство по т. д.№ 376/2015 г. на САС / изготвяне отговор на въззивна жалба / се твърди пълномощно рег. № 6630/11.05.2012г. на Нотариус Т. В..

Ищецът оспорва възражението на ответника за изтекла погасителна давност, намирайки че начален момент на същата, като момент на настъпила изискуемост на вземанията, е момента на определяне размера им, с решението на Адвокатския съвет от 29.10.2015 г.. Оспорва като неоснователни евентуалните възражения относно приложимата редакция на Наредбата и посочените от ответника за относими разпоредби за определяне на размера.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът акцентира на направеното с допълнителната искова молба признание от ищеца, че по т. д.№ 4747/2011 г. на СГС, след споразумението от 20.06.2012г., адв. А. е продължил да действа, като упълномощен на основание договора на банката с „Б. К. ЕООД. Изричното упълномощаване за конкретни процесуални действия по това дело не опровергава този извод. Според ответника е налице съвпадение в тезите на страните, че въпреки формалното съдържание на споразумението за прихващане, не са настъпили последиците на оттегляне възлагането към „Б. К. ЕООД, съответно упълномощаването на адв. А. в изпълнение на този договор, а единствено е преуредено правоотношението с „Б. К. ЕООД във връзка със същото. Ответникът счита, че следва да бъде зачетено постигнатото между банката и това дружество съгласие относно реалния / ефективен с оглед възможната събираемост / материален интерес от 1 300 000 лева. Поддържа, че банката не е уведомявана, следователно няма как да е възлагала процесуално представителство на адв.А. за т. д.№ 1500/2013г. на СГС, като представя съдебно удостоверение, че в кориците на това дело не се съдържа такова пълномощно. Същото се твърди и установява и по т. д. № 376/2015г. на САС. Дори да се приеме, че е налице възлагане, то възнаграждение за същото се включва в предмета на уговореното по договора от 01.11.2011 г. с „Б. К. ЕООД. Единствено в този смисъл следва да се разбира съдържанието на протокола на работна група по ефективността на събираемостта на банката от 27.03.2015 г.. Страната поддържа и всички останали, направени с отговора на исковата молба възражения.

Увеличение на исковете до пълния размер на цедираните вземания ищецът е предявил с молба и същото е допуснато от съда с определение в открито заседание от 13.10.2020 г..

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че компетентността на Адвокатския съвет по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. се ограничава до определяне на дължимото възнаграждение по иначе сключен неформален / доколкото не е изискуема задължително писмена форма за действителност / договор за адвокатска защита, т. е. решението на АС не замества сключването на самия договор. Съдът приема, че адв. Б. А. е осъществявал представителство на банката по посочените от ищеца дела, по упълномощаване, основано на сключения с „Б. К. ЕООД договор за юридически услуги от 01.11.2011г., по който е заплатено възнаграждение. Следователно, за това му представителство не се дължи отделно адвокатско възнаграждение на адв. Б. А.. Съдът се обосновава със съдържанието на споразумението от 20.06.2012г., в което изрично е посочено, че с изплащането на последно договорената в същото сума, се считат уредени всички финансови отношения между страните. За част от исковете съдът е изложил и мотиви за изтекла погасителна давност, като счита за начален момент на същата момента на изпълнение на поръчката / доколкото правоотношението между клиент и адвокат е такова по договор за поръчка / - извършване на уговореното от страните процесуално действие.

С молба от 14.12.2020г. ответникът е поискал изменение на първоинстанционното решение, в частта му с характер на определение по разпределение отговорността за разноски, по реда на чл.248 ГПК, с присъждане на пълния размер понесени от него разноски - 33 162, 20 лева, предвид сторени допълнително такива от заплатено адвокатско възнаграждение, след хода на устните състезания, като последица от допуснатото в последното открито съдебно заседание увеличение на размера на исковете, съставляващо за ответника процесуална изненада. С определение от 15.01.2021г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането, мотивирайки се с извършването им след даване ход на устните състезания.

Въззивният съд е променил правния резултат относно исковете, решението по които е предмет на касационно обжалване.Съобразявайки се със съдържанието на договора за юридически услуги от 01.11.2011 г. с „Б. К. ЕООД, вкл. офертата на дружеството и отговора на исковата молба / лист 165 на първоинстанционното дело, т. 2.2.1 / въззивният съд е приел, че след като възлагането на действия срещу „АгроГранд – БГ„ ЕООД / безспорно, и за всякакъв вид производства / е без посочване на конкретните производства, то и оттеглянето на възлагането на дружеството извършването на юридически услуги срещу този длъжник, обективирано в споразумението за прихващане от 20.06.2012 г. , касае представителството по всички производства, т. е. и по трите процесни по които страна е длъжника „А. Г. БГ„ ЕООД. От буквалното съдържание на споразумението, според съда е видно, че уговореното с него възнаграждение за успех е именно с оглед оттегляне на възлагането към „ Б. К. „ЕООД за каквито и да било бъдещи правни действия срещу длъжника „АгроГрант БГ„ ЕООД, а фигурата „наблюдател„ , договорена със споразумението за прихващане, е непозната на материалния и процесуалния закон. Поради това въззивният съд е отрекъл каквито и да било правни последици от това изрично договаряне на страните – запазеното качество „наблюдател“ на „Б. К. ЕООД. Пълномощните от м. ноември 2012г. и м. септември 2014г. / лист 421 и 422/, представени в първоинстанционното производство, следват оттеглянето, поради което съдът е приел, че не могат да се считат дадени на основание договора от 01.11.2011г.. Съдът приема, че това упълномощаване е упълномощаване лично на адв. А., за процесуално представителство на банката в производството по несъстоятелност на „АгроГранд – БГ„ ЕООД и конкретно – за участие в събрания на кредиторите и за продажба на недвижим имот на несъстоятелния длъжник, по реда на чл. 717 ТЗ. В подкрепа на този извод съдът коментира протокол от среща на работна група по ефективността на събираемостта на банката от 27.03.2015г.. Насетне са изброени осъществените от адв. А. действия по трите процесни дела, по време много след оттегляне възлагането към „Б. К. ЕООД. Съдът е коментирал, че е без каквото и да било значение, че в същия период по тези дела процесуално представителство на банката е осъществявано и от други лица, вкл. от юрисконсулти на банката, тъй като това било вътрешно – организационно решение на мениджмънта. Споразумението от 20.01.2017г. е единствено възпроизведено от съда, а приемо-предавателния протокол от 19.01.2017г. е коментиран, като съдържащ ясното и изрично признание на банката, че всички пълномощни, които е издала на „Б. К. ЕООД, в изпълнение и по повод на всички поръчки, възложени на дружеството по силата на договора от 01.11.2011г., са й върнати. Съдът, обаче, е акцентирал на обстоятелството, че към този момент на банката са й върнати само две пълномощни – от 08.12.2011 г. и 11.05.2012 г., а не всички, издадени за упълномощаване на адв. А., с което се обосновава извода, че самата банка свързва с договора от 01.11.2011г. единствено тези две, не и останалите издадени пълномощни / пар. 2 от приемо-предавателния протокол, лист 339 /. Следователно - след оттегляне на възлагането към „Б. К. ЕООД адв. А. е представлявал банката на основание неформален договор за правна защита, при липса на договорено, но принципно дължимо възнаграждение, за което са били налице предпоставките за определянето му по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв.

Въззивният съд е счел, че определените адвокатски възнаграждения не противоречат на морала / добрите нрави /, нито е в разрив с професионалната етика поведението на адв. А. да претендира възнаграждение за положения от него труд, оценен от съда като „ високоспециализирана адвокатска работа „.

Възражението за изтекла погасителна давност е отхвърлено, като съдът е приел, че начален момент на същата е решението за определяне размера на адвокатските възнаграждения на АС при АК – Перник, спрямо датата на което / 29.10.2015г. / към момента на исковата молба / 12.11.2019 г. / не е изтекъл 5 - годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съобразно редакцията на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на вземане решението на АС на АК – Перник, са определени минималните размери, съответно : по т. д.№ 4747/2011 г. СГС и т. д.№ 1500/2013 г. на СГС – на база стойността на предявените вземания и при поддържан в производството материален интерес – 18 422 032,19 лева, с прилагане на чл. 7, ал. 3 вр. с ал. 2 от Наредбата, а по т. д.№ 376/2015г. на САС - върху същия материален интерес и съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата, но с корекция съгласно на чл. 9, ал. 1. Съдът е счел, че предоговореният със споразумението от 20.06.2017 г. материален интерес – 1 300 000 лева – е непротивопоставим на адв. А., в качеството му на физическо лице, тъй като същият не е страна по споразумението, сключено между банката и „Б. К. ЕООД. Въззивният съд е приел, че в настоящото производство не разполага с правомощие за намаляване на възнаграждението, поради прекомерност.

Частната жалба на банката, срещу определението на първоинстанционния съд в производството по чл. 248 ГПК , е оставена без уважение, по идентични на тези на първоинстанционния състав съображения, към които въззивният съд е препратил, на основание чл. 272 ГПК – присъждат се само направени до приключване на устните състезания в съответната инстанция разноски.

По правните въпроси :

По първия въпрос :

Съгласно ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, целта на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, съобразно събрания доказателствен материал и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да разреши спора съобразно правомощията си по чл.269 ГПК и съобразно собственото си становище относно крайния извод да потвърди или измени правния резултат от първа инстанция. При довод за необоснованост на фактическите констатации въззивният съд е длъжен да обсъди, въз основа въведените в жалбата оплаквания, всички събрани и релевирани доказателства и доводи на страните, съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.

Съгласно формирана непротиворечива практика на касационна инстанция / решения по гр. д.№ 3399/2008 г. на І г. о., гр. д. № 584/2010 г. ІІІ г. о. , гр. д.№ 745/2010 г. на ІІ г. о., гр. д. 579/2012 г. на ІІ г. о., гр. д.№ 676/2017 г. на ІV г. о.,гр. д.№ 657/2018 г. на ІІІ г. о. , гр. д. № 1538/2019 г. на ІV г. о. и др. /, признанието на неизгодни за страната факти - независимо дали е съдебно или извънсъдебно – съставлява доказателство в процеса и следва да бъде взето предвид при решаване на спора, с оглед всички останали обстоятелства по делото, съгласно чл. 175 ГПК. Когато не е направено пред съда, който разглежда спора, признанието е извънсъдебно и се ползва с доказателствена сила само ако то самото е установено чрез пълно доказване / със свидетелски показания или с документа, който го материализира /. Извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти не може да бъде отречено само въз основа на обясненията на същата страна, дадени по реда на чл. 176 ГПК / чл. 114 ГПК отм./, които му противоречат. Признанието няма обвързваща съда доказателствена сила освобождаваща ползващата се от него страна от тежестта да доказва.

В контекста на настоящия спор, въпросът с признанието следва да се разгледа с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса. Когато изхожда от страната, която носи тежестта за пълно и главно доказване на релевантен за спора факт, признанието от същата на факти, неизгодни с последиците си относно релевантен за спора факт, следва да бъде ценено като разколебаващо пълното му доказване, ако самият релевантен факт страната установява чрез съвкупност от косвени доказателства.

По втория въпрос: Съгласно приетото в решения по гр. д.№ 371/2010 г. на ІV г. о. и гр. д.№ 3762/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС, което настоящият състав напълно споделя, основните характеристики на договора за процесуално представителство го определят като договор за поръчка. В отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги – чл. 36, ал.1 ЗЗД. Когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението е съгласно действащата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено действие по делото.

Съдебната практика ясно разграничава, като начален момент на погасителната давност възникването на вземането / момента от който може да се иска /. Когато е уговорено без срок, вземането възниква с изпълнението на действието за което се дължи, а поканата до длъжника единствено поставя последния в забава.

По третия въпрос :

В решение по т. д. № 2022/2020 г. на І т. о. на ВКС, по аргумент от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че при частично предявен иск претенцията за присъждане на законната лихва от момента на завеждане на иска е само по отношение на предявената част от вземането, която част представлява предмет на делото. Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част. Настоящият състав споделя напълно това разрешение.

По съществото на касационната жалба :

В нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд не е изложил мотиви по всички доводи и възражения на касатора и по всички сочени от същия доказателства, в относимост към тези възражения, преценени кумулативно. С оглед страните по споразумението за прихващане от 20.06.2012 г. – банката и „Б. К. ЕООД, при позоваване от адв. А. на пълномощно, издадено въз основа на договора / съображения по-долу /, като основание на процесуалното му представителство след 20.06.2012 г. - въззивният съд не е дал отговор на възражението на ответника, че липсва обективирана воля на банката, за превъзлагане на процесуалното представителство, с идентичен на този по договора с „Б. К. ЕООД предмет, на изпълнител Б. А. - като самостоятелна страна по мандатно правоотношение, при това за всякакви процесуални действия, а не само за изрично възложените с пълномощни рег. № 4960/26.11.2012г., рег. № 2610/07.06.2013г. и рег. № 4560/30.09.2014г..В този смисъл, няма обективирана воля за заместване на страната в правоотношението „Б. К. ЕООД с Б. А., за да би се ползвал от издадените му по договора пълномощни. Съдът не се е обосновал как намира за сключен нов договор за правна помощ с адв. А., без каквато и да е връзка с предходния, вкл. неформален. Не е коментирана справката към приемо-предавателния протокол от 19.01.2017г., от която е установимо съзнание на пълномощника А., че до прекратяването на договора от 01.11.2011 г. с „Б. К. ЕООД, считано от 20.01.2017г., той е представлявал банката по т. д.№ 4747/2011г. на СГС в изпълнение на този договор, в подкрепа на което е и изрично признание на ищеца в допълнителната искова молба, също игнорирано.

Посочените доказателства въззивният съд не е коментирал с оглед съдържанието им в цялост, както и в тяхната обвързаност и кумулативно значение с други доказателства по делото, поради което не е съобразил всички установими от тях релевантни факти, за да отговори обосновано на въпроса : Има ли валидно сключен с адв. А., вкл. неформален, договор за превъзлагане от банката процесуалното й представителство по делата срещу „АгроГрант БГ„ ЕООД, независим от сключения с „Б. К. ЕООД договор, още повече при обстоятелството, че последният е продължил да действа за периода 2012г. – 2016г., в който се твърди осъществявано и процесуално представителство на банката от адв. А., като самостоятелна страна по договор за поръчка. В аспект на последното, въззивният съд неправилно е отказал да съобрази правни последици на уговорката за запазено качество „ наблюдател„ на „ Б. К. „ЕООД, вместо да тълкува смисъла й.

Правилни са съображенията на първоинстанционния съд, че в настоящото производство актът на Съвета на Адвокатска колегия - Перник, за определяне на дължимо възнаграждение на адв. Б. А., по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв., няма друга доказателствена стойност, освен като заместващ волята на възложителя на юридическата услуга, за размера на дължимото от него възнаграждение, предвид нейната законово обусловена възмездност. Този акт би бил съобразим само при установяване, че правоотношението между страните не е регулирано с договор, уреждащ възмездяването, каквато е изискуемата от чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. предпоставка за вземане на решение по този ред, но при наличие на безспорни доказателства за възлагането на юридическата услуга, респ. за упълномощаването, дори въз основа на неформална сделка.Тази предпоставка ищецът следва да докаже пълно и главно.

С молбата до Съвета на Адвокатска колегия Перник, молителят и праводател на ищеца - Б. А. е доказвал упълномощаването си и по трите дела с пълномощно от 11.05.2012 г. - общо, както и с пълномощни от 27.11.2012 г., 25.06.2013г. и 30.06.2014 г., за възлагане на конкретни процесуални действия – по т. д.№ 4747/2011г. на СГС / производството по несъстоятелност на „АгроГрант БГ„ ЕООД /. В настоящото производство се поддържа упълномощаване и по силата на пълномощно от 09.01.2012г. / предходно и с това от 03.11.2011 г./ но съставът намира, че съществуването на мандатно правоотношение между адв. Б. А. и банката - ответник следва да се преценява в съответствие със заявените от пълномощника и съобразени в производството по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. о.а относно възникването на мандатното правоотношение. Следва да се съобрази и факта, че самият ищец не твърди изначално възложено процесуално представителство с този предмет на адв. Б. А., а възложено на „Б. К. ЕООД и последващо оттеглено по сключения с дружеството договор, за да се възложи на адв. А. лично.

Следователно, в тежест на ищеца, като частен правоприемник на адв. Б. А. и в съответствие със заявеното от последния, в обосноваване на материалноправната му легитимвация пред САК - Перник, е да докаже, че упълномощаването, на което А. е основал искането си по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. – от 11.05.2012 г., не е издадено в изпълнение на договора от 01.11.2011 г. с „Б. К. ЕООД, непосочен в молбата по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. / за който договор няма спор, че е породил действие между страните и за прекратяването на който ответникът е представил споразумение от 19.01.2017г., с действие на прекратяването от 20.01.2017 г. / . Или, че като издадено в изпълнение на този договор, пълномощното от 11.05.2012 г. е запазило действието си за фактическия изпълнител на представителството по договора – адв. А., поради замяна на страната „Б. К. „ЕООД , управлявано и представлявано от Б. А., със самия Б. А., в качеството на физическо лице, при това само по отношение процесуалното представителство на банката по т. д.№ 4747/2011г. на СГС, т. д. № 1500/2013г. на СГС и т. д.№ 376/2015г. на САС.

Изрично материализирана воля на банката за последващо възлагането на „Б. К. ЕООД възлагане на процесуално представителство по тези дела, лично на Б. А., няма. Впрочем, при липса на твърдение, че „Б. К. ЕООД е предоставяло договорените с банката правни услуги чрез друго лице, освен чрез едноличния му собственик и управител Б. А., напълно нелогична от житейска гледна точка и неоправдана с оглед интереса на възложителя е сочената формална „замяна“ на страната в правоотношението, при запазен фактически изпълнител на възложеното. Ищецът не сочи логична причина за оттегляне от банката на възлагането на Б. А., в изпълнение на договора за правни услуги с „Б. К. ЕООД и възлагането на същите правни услуги на същото лице - Б. А. – но лично.

Значимо за спора, с оглед легитимацията на молителя в производството по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. / за да се приеме, че пълномощното от 11.05.2012г. го легитимира на самостоятелно и ново, спрямо договора от 01.11.2011г., основание / е прекратяване действието на договора с „Б. К. ЕООД в тази му част не от кой да е момент, а преди 11.05.2012г.. Такъв извод е обективно невъзможен въз основа на споразумения с последващи 11.05.2012 г. дати, а с предходна дата е единствено тристранното споразумение от 15.02.2012г.. Съдържанието на същото, обаче, по никакъв начин не навежда на извод, че с него или предходно на него е извършено оттегляне упълномощаването на Б. А., дадено въз основа на договора с „Б. К. ЕООД, с пълномощни от 03.11.2011г. и 09.01.2012г..

Следователно, изрично оттегляне на упълномощаването на адв. А., дадено на основание договора от 01.11.2011г., преди 11.05.2012 г. , доколкото с него същият се легитимира и по трите дела, вкл. само с него – за осъщественото представителство по т. д.№ 1500/2013г. на СГС и т. д. № 376/2015 г. на САС, съгласно молбата, не е доказано. Поради това е без значение и факта открити ли са пълномощни в кориците на тези две дела и какво е съдържанието им. Доводи за оттегляне ищецът основава на последващо упълномощаването от 11.05.2012 г. споразумение за прихващане от 20.06.2012г.. При това положение, пълномощното от 11.05.2012г. също следва да се приеме за дадено на основание договора от 01.11.2011г. .

За оттегляне предходното възлагане, т. е. с приложими последици и към упълномощаването от 11.05.2012 г., ищецът и въззивният съд са се позовали на т. 3, б. “с„ от споразумение за прихващане от 20.06.2012 г., с което е договорено възнаграждение за успех, „поради оттегляне пълномощията [ на „Б. К. „ЕООД ] по делото срещу „АгроГрант БГ„ ЕООД, като дружеството е запазило качеството „наблюдател„ по „делото“ срещу този длъжник . Страните спорят, дали оттеглянето е договорено само за представителство по т. д.№ 4747/2011 г. на СГС, или и за това по т. д.№ 1300/2013 г. на СГС и въззивната му фаза, съответно дали качеството „наблюдател„ е договорено само по първото или и по трите дела . Този спор - по тълкуване клаузата на т. 3, б.“с“ от споразумението за прихващане, няма практическо значение по следните съображения :

Възлагателното писмо от 11.11.2011г., кореспондиращо на Приложение № 1 към договора от 01.11.2011г., конкретизира възложените на „Б. К. ЕООД правни действия с предмет / вида на производствата / и насрещни страни, като досежно длъжника „А. Г. БГ„ ЕООД възложеното е в три пункта – два за производство по несъстоятелност на длъжника, видно от съдържанието на Приложение № 1 разграничени по два отделни договора за кредит, сключени от дружеството с банката, и едно производство за принудително изпълнение по трети договор за кредит. Възлагането не е разграничено по отделни фази на производството по несъстоятелност, нито по свързани със същото и обуславящи развитието му производства, като това по чл. 694 ТЗ. Не е установимо от волята на страните, обективирана в приложението към договора и възлагателното писмо, нито следва от уговорения начин на възмездяване, възлагането да е с предмет само производството по молбата по чл. 625 ТЗ, за откриване производство по несъстоятелност на „ А. Г. БГ„ ЕООД, до приключване на спорното исково производство с влязло в сила решение / т. е. по т. д. № 4747/2011 г. на СГС /. Извод, че производствата по т. д. № 1500/ 2013 г. на СГС / по иск с правно основание чл. 694 ТЗ / и по т. д.№ 376/2015 г. на САС / въззивното производство по същия / не попадат в обхвата на възлагането с договора от 01.11.2011 г., като свързани с производството по несъстоятелност, не се подкрепя от доказателствата по делото. Нещо повече, в отговора си на касационната жалба, „Р. Д. ЕООД изично потвърждава договарянето в този смисъл / стр. 31 /.

Упълномощаването от 11.05.2012г. е в изпълнение на договора от 01.11.2011г., който пък – от своя страна – има за предмет производството по несъстоятелност на „АгроГрант БГ„ ЕООД в цялост, т. е. и всички съпътстващи го, вкл. бъдещи, производства - по установяване на кредиторите, осребряване масата на несъстоятелността и удовлетворяването им. В този смисъл, дали оттеглянето на възлагането, със споразумението за прихващане от 20.06.2012г. касае единствено процесуалното представителство по т. д. № 4747/2011г./ както счита ответника / или и другите две производства / както счита ищеца /, макар че тези производства не са били образувани към същия момент /, няма самостоятелни решаващи правни последици. Дори да се приеме, че оттеглянето касае възлагането на юридически услуги на дружеството – изпълнител по всички - вече образувани и бъдещи - дела, каквото е твърдението на ищеца, то решаващият извод отново би бил за неоснователност на иска, по следните съображения :

„Оттегляне на възлагането“ / доколкото се упоменава в чл.3 б.“с“ от споразумението за прихващане / спрямо дружеството „Б. К. ЕООД по начало не води до автоматично конвертиране на дадените предходно, въз основа на договора, пълномощни на Б. А., в лично упълномощаване на същия за в бъдеще, със същия предмет. Нито невръщането им от пълномощника след 20.06.2012 г. следва да се тълкува в този смисъл. Логично е и обяснението на ответника, че задържането им е позволявало допуска на адвоката по делата срещу длъжника „АгроГрант БГ„ ЕООД , в съответствие с тезата му, че е считал продължено процесуалното представителство от Б. А., на основание договора.

Решаващо за правния резултат е тълкуването на споразумението за прихващане от 20.06.2012г., в частта му, в която от една страна се „ оттегят пълномощията „ на „Б. К. „ЕООД , а от друга дружеството запазва качество „наблюдател“, ведно с договорено възнаграждение „за успех“. Формулирането на основанието за възмездяване предполага позитивен за възложителя резултат. Конкретно постигнат такъв до момента на договарянето не е мотивиран в споразумението, а такъв от производството по несъстоятелност на „АгроГрант БГ„ ЕООД тепърва предстои да се установи. Несъстоятелно, непочитаващо на никакви принципи на чл.20 ЗЗД, е тълкуването му от въззивния съд, като възнаграждение за това, че дружеството окончателно преустановява изпълнение по договора с банката. Неправилно въззивният съд е приел, че договорката за запазване от дружеството на качество „наблюдател„ е нищожна, доколкото е приел, че не поражда каквито и да било правни последици. Независимо че процесуално качество „наблюдател„ не е познато в ГПК и ЗАдв., това не прави договарянето нищожно, а единствено предпоставя тълкуване на предмета му. Той логично следва да се обвърже с факта на предходно, съпътстващо упълномощаване и на друг процесуален представител – адв. Й., с тристранното споразумение от 15.02.2012г., оттеглено на 27.11.2012г., както и на последващо упълномощаване от банката и на други лица за процесуалното й представителство, поради което е неправилен извода на съда, че този факт е ирелевантен за спора. От значение за тълкуването е и първоначалната уговорка в договора от 01.11.2011 г. изпълнителят да се счита основен процесуален представител на банката – чл. 2.1.3. От кумулативното съобразяване на всички тези обстоятелства / придаден изначално приоритет на представителството на „Б. К. ЕООД ; упълномощаване и на други лица за активно процесуално представителство; възложени на дружеството по същество контролни функции - доколкото качеството „наблюдател„ предполага пасивно поведение, но с оглед интереса на възложителя не може да бъде лишено от смисъл, което следва и от уговореното възнаграждение за бъдещ резултат/, настоящият състав намира, че под „наблюдение„ договарящите страни визират корективен контрол на „Б. К. ЕООД върху осъществяваното от други лица, вкл. процесуално, представителство. С договаряне на по-голямото, не би могло да се приеме, че запазената представителната власт на дружеството, осъществявана чрез адв. А., изключва упражняване на активно процесуално представителство по делата, когато се налага от запазената надзорна, в смисъл на корективна, функция по договора от 01.11.2011 г.. Това обяснява и запазените у адв. А. пълномощни. Поради това, последващото участие на адв. А., като представител на банката по тези дела, не доказва само по себе си постигнато неформално съгласие с банката, за осъществяването му по силата на ново мандатно правоотношение с адв. А.. Предвид даденото тълкуване на т.3 б.“с“ от договора, не се явява опровергано извършването им, като действия на основание договора от 01.11.2011 г. каквото е и становището на ответника. В този смисъл е и изявлението на ищеца в допълнителната искова молба – за формално / непроизвело правни последици / „оттегляне на пълномощията „, съдържащо се в т. 3, б. „с“ от споразумението от 20.06.2012 г., в качеството на неизгоден за страната, с оглед защитната й позиция, факт в настоящото производство. Не е съобразено от въззивния съд, в подкрепа на това признание, съдържанието на отчета по изпълнението на договора към споразумението от 19.01.2017 г., от който е видно, че пълномощникът Б. А. е съзнавал осъществяване на заявените с молбата до САК – Перник процесуални действия в изпълнение на договора от 01.11.2011г. между банката / с предходно наименование „НЛБ Б. С. ЕАД / и „Б. К. ЕООД, а не на друго правно основание. В подкрепа на този извод е и съдържанието на приемо-предавателния протокол към споразумението от 19.01.2017г., с което е върнато пълномощното от 11.05.2012 г. . Това е пълномощното, което самият адв. А. е посочил в молбата си по чл. 36, ал. 3 ЗАдв., като легитимиращо го за ново мандатно правоотношение с банката и по трите процесни дела. Както сам ищецът тълкува това обстоятелство, в отговора си на касационната жалба на ответника - връщането му свидетелства, че всяка от страните го свързва с договора от 01.11.2011 г. - като издадено в изпълнение на този договор.

Впрочем, дори да не се сподели това тълкуване, доколкото запазеното качество „ наблюдател „ не би могло да се ирелевира напълно и предполага съобразяването на някакво / макар ограничено / представителство и ако се счете, че същото изключва активно процесуално представителство по делата на банката, то тогава осъществяваните от адв. А. действия биха били действия без представителна власт / надхвърлящи обхвата на запазената представителна власт по договора от 01.11.2011г./. Не се твърди и установява запазеното качество „наблюдател“ да е упражнявано от името на „Б. К. ЕООД от друго лице. При непротивопоставяне на представлявания, обаче, действията без представителна власт го обвързват в отношенията с насрещната страна, но не валидират мандатно правоотношение между представляван и представител, съответно – не създават основание за възмездяването му по реда на чл. 36, ал. 3 ГПК. Това е така и ако би се счело, че действията са предприети разумно и в интерес на представлявания / гестия /, макар че ответникът оспорва и това, предвид предоговорения със споразумението от 20.06.2012г. интерес от защита в значително занижен размер, кореспондиращ с възможното удовлетворяване на банката от несъстоятелния длъжник, с което адв. А. не се е съобразил. Разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. п. безспорно сключен, макар неформален, договор за поръчка.

Последващите изрични пълномощни - за представителство на банката в Събрания на кредиторите на „А. Г. БГ„ ЕООД / от 27.11.2012 г. и 25.06.2013 г. /, както и за участие в публична продан на имот от масата на несъстоятелността на дружеството – от 30.09.2014г. /, както правилно сочи ответникът, са издадени за конкретни процесуални действия, с извършването на които представителната власт се счита отпаднала, а връщането им – безпредметно / не биха могли да се употребят за други действия /, поради което и от този факт не могат да се черпят доводи за съществуващо самостоятелно мандатно правоотношение между банката и адв. Б. А.. Издаването им не е в конфликт и с даденото по – горе тълкуване, тъй като е било обективно нужно, за легитимиране на пълномощника в конкретните производства, т. е. за представителство на банката спрямо трети лица. Ищецът не оспорва, че възложените с тях действия попадат в обхвата на възложеното с договора от 01.11.2011г., като свързани с развитието на производството по несъстоятелност, вкл. с фазата по осребряване масата на несъстоятелността. Дори да не се сподели за доказано възражението на ответника, че и тези изрично възложени действия са възмездени с договора и споразуменията към същия, достатъчно да не обусловят частично уважаване на иска е обстоятелството, че решението на САК - Перник е определило общо дължимо възнаграждение за процесуално представителство в производството по несъстоятелност на длъжника „АгроГрант БГ„ЕООД,,, на база размера на предявените и приети вземания. Относими са и последващите, паралелни изводи за неоснователност на исковете :

Решението на САК – Перник е определило размер на възнаграждението, прилагайки минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 36, ал. 3 от ЗАдв..

Съгласно принципа на предимство на правото на Съюза, ако му е невъзможно да даде тълкуване на националната правна уредба, което да е в съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на това право по отнесения до него спор, като при необходимост сам вземе решение да остави без приложение всяка национална уредба или практика, дори да е по-късна, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на тази национална уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред / съображение 37 от решение на СЕС по дело С – 438/22 /. Член 101, параграф 1 ДФЕС има директен ефект в отношенията между частноправните субекти и поражда права за правните субекти, които националните съдилища следва да охраняват / съображение 38 /. Определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба / каквато е прието, че е Наредба № 1/2004 г., съобразявана в производството по дело С–438/22 на СЕС /, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС / съображение 50 /. Член 101, параграф 2 ДФЕС изрично предвижда, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни - в този смисъл решения от 1 юни 1999 г., Eco Swiss, C-126/97, EU:C:1999:269, т. 36, и от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan, C-453/99, EU:C:2001:465, т. 20 и 21 – съображение 57 /. Тъй като нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер, нищожно споразумение по силата на тази разпоредба няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица и на нея може да се позове всеки / съображение 58 /.

С решение по дело С - 438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Решението на САК – Перник, взето по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв. з. по силата на закона волята на страните по мандатно правоотношение, с предмет юридическа услуга, досежно размера на дължимото възнаграждение. Формирането й с прилагането на нищожна правна уредба – Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по горепосочените съображения и в съответствие с решението на СЕС / обект в производството по което е именно процесната Наредба / прави решението на САК – Перник непротивопоставимо както на страните по мандатното правоотношение, така и на решаващия спора за дължимо адвокатско възнаграждение съд. Следва да се споделят съображенията на въззивния съд, че в настоящото производство съдът не може да определя друг размер на възнаграждението, тъй като правоотношението между банката и Б. А. не е предмет на спора, а искът на частния му правоприемник се основава на произведен ефект от взетото решение от САК – Перник. Няма правно основание на което настоящият съд да определи размера на недоговорено от страните по мандатното правоотношение възнаграждение - чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не е приложим .

С оглед отговора на втория правен въпрос, искът би бил в преобладаващата си част неоснователен и на евентуално поддържаното възражение на ответника, за изтекла погасителна давност – 5–годишна, считано от момента на извършване на конкретното процесуално действие, възмездяване на което адв. А. е претендирал с молбата си по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. М. за това, обаче, настоящият състав не дължи, предвид отхвърлянето на иска на основание липсата на предпоставки за определяне на възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв..Алтернативно - с оглед неустановен размер на вземането на ищеца, предвид определяне на възнаграждението по реда на чл.36, ал. 3 от ЗАдв. на основание нищожни, като противоречащи на правото на ЕС, разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към които чл. 36, ал. 3 ЗАдв. и. препраща, доколкото решението на САК – Перник не е изложило паралелни мотиви за определяне на дължимо възнаграждение, след преценка съдържанието на предоставените юридически услуги, фактическата и правна сложност на производствата в които са оказани и защитения в резултат на така осъществените действия материален интерес на ответника.

По частната касационна жалба на „ Ти Би Ай Банк „ЕАД :

В раздел ІV от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба е инкорпорирано и изложение към частната касационна жалба на „Ти Би Ай Банк „ЕАД срещу въззивното решение, в частта му с характер на определение, с което е оставена без уважение частната жалба на банката срещу първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК. С последното е оставена без уважение молбата й, за присъждане на разноски от договорено и заплатено допълнително, след дадения ход на устните състезания по делото, адвокатско възнаграждение, основание за което допълнително договаряне е допуснато в последното съдебно заседание увеличение на размера на исковете на „Р. Д. ЕООД. Последното банката сочи като процесуална изненада, поставило я в невъзможност да се предоговори възнаграждението на процесуалния й представител, съобразно окончателния материален интерес по спора. Ясно изводим от изложението е релевантния правен въпрос: При заявено за пръв път и допуснато на това основание увеличение на размера на иска, в съдебното заседание в което е даден и ход на устните състезания, следва ли да се присъдят претендирани от насрещната страна разноски от последващо допълнително договорено, с оглед увеличения размер на претенцията, съответно и последващо заплатено адвокатско възнаграждение ? Посочените определения на ІV г. о. на ВКС - по гр. д. № 486/2012 г. и гр. д.№ 4270/2019 г. - не удовлетворяват допълнителния селективен критерий, тъй като – дори да се игнорира причината за процесуална изненада на страната в същите / отказ от иска на насрещната и прекратяване на производството /, дадените отговори не съобразяват съществена в настоящия правен въпрос предпоставка – последващо приключването на устните състезания по спора договаряне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение и доплащане на разликата, с оглед увеличението на исковете, а не единствено последващо представени доказателства за договарянето и плащането. Касационното обжалване, обаче, следва да се допусне в евентуално поддържаната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т .3 ГПК.

По правния въпрос настоящият състав намира следното :

Критерий за възмездяването на адвокатския труд е и защитеният материален интерес, наред с фактическата и правна сложност на спора и съдържанието на действително извършените от адвоката процесуални действия. При увеличение размера на иска - право, а не злоупотреба с права, е договарянето на адвокатско възнаграждение, кореспондиращо с увеличения материален интерес. Предявеното увеличение на размера, по реда на чл. 214 ГПК, в заседанието в което е обявен и ход на устните състезания, обективно препятства адвоката в това му право. Съображение, че оттук насетне адвокатът не извършва каквито и да било процесуални действия в същата инстанция, не може да се противопостави. Представляваната от адвоката страна не може да бъде лишена от становище по увеличението, с което е била изненадана. Дали съдът би й дал тази възможност с отлагане на делото или с възможност за депозиране на писмена защита / както е в настоящия случай / е без значение, но именно тези две равностойни възможности – като при първата не би имало никаква пречка за договаряне и представяне на доказателство за предоговорено възнаграждение, в съответствие с материалния интерес на представлявания по спора - разкрива нуждата от идентично разрешение на правния въпрос във всеки от случаите. Дори адвокатът да не депозира такова становище, право на представлявания е да договори и заплати възнаграждение на процесуалния представител, възлагайки му преценката дали се нуждае от допълнителна защита. Още по-ясно се разкрива смисълът на подобно разрешение в хипотеза, в която хода на устните състезания е даден в нарушение на правото на защита на страната да вземе становище, а евентуално и да ангажира доказателства в защита срещу увеличения размер на иска.

Цитираната от ответната страна съдебна практика / гр. д.№ 646/2010 г. на ІІІ г. о. и ч. т.д. № 1107/2014г. на І т. о. на ВКС / е неотносима към правния въпрос / определение по гр. д.№ 6570/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС съставът не откри и не е представено към отговора на „Р. Д. „ ЕООД /.

Предвид отговора на правния въпрос, въззивното определение инкорпорирано в решението, за оставяне без уважение частната жалба на банката срещу определението на СГС, постановено по реда на чл.248 ГПК, се явява неправилно и следва, след допускане на касационното му обжалване, да бъде отменено. Дължимостта на допълнително договорените и понесени от ответника разноски, от заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, следва да се съобрази при разпределяне отговорността за разноски с настоящото решение.

С оглед изхода на спора – изцяло отхвърлени искове, „Р. Д. ЕООД следва да заплати на „ Ти Би Ай Банк „ЕАД понесените във всяка от инстанциите разноски в пълен размер, както следва : 33 162, 20 лева разноски за първа инстанция, от които 15 лева платена държавна такса, 500 лева платен депозит за експертиза и 32 647,10 лева - заплатено адвокатско възнаграждение ; 16 338, 60 лева за въззивна инстанция, от които 15 лева платена държавна такса и 16 323,60 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 60 455,50 лева – за касационна инстанция, от които 30 455,50 лева платени държавни такси и 30 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение или общо сумата от 109 956,30 лева. Ищецът не е противопоставил възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 232/08.04.2022 г. по т. д.№ 348/2021г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 378/07.06.2022 г., в частта му с която, след частична отмяна на решение № 260234/28.10.2020 г. по т. д.№ 2392/2019г. на Софийски градски съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 16.02.2021г. , „Ти Би Ай Банк „ЕАД е осъдено да заплати на „Р. Д. ЕООД суми, представляващи дължими възнаграждения на адв. Б. А., определени по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата с решение по т. 7 от Протокол № 12/29.10.2015г. на Адвокатски съвет при АК – Перник и цедирани на ищеца „Р. Д. ЕООД с договор за цесия от 02.10.2017г., както следва : 553 190,97 лева – възнаграждение за участие в производството по т. д.№ 1500/2013г. на СГС, VІ–9 състав, 414 893,23 лева – възнаграждение за участие в производството по т. д. № 376/2015 г. на САС, VІ -11 състав и сумата от 553 190,97 лева – възнаграждение за участие в производството по т. д.№ 4747/2011 г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху същите от завеждането на иска - 12.11.2019г. до окончателното им изплащане, както и в частта му с която „Ти Би Ай Банк“ЕАД е осъдено да заплати на „ Р. Д. ЕООД разноски в размер на 88 604,46 лева за първоинстанционното и 30 454,44 лева – разноски за въззивното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р. Д. ЕООД , ЕИК[ЕИК] против „Ти Би Ай Банк„ ЕАД, ЕИК[ЕИК] искове за суми в общ размер от 1 521 275,17 лева, претендирани като дължими на адв. Б. А. възнаграждения за предоставени на „Ти Би Ай Банк „ ЕАД юридически услуги, определени по размер по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, с решение по т. 7 от Протокол № 12/29.10.2015г. на Адвокатски съвет при АК – Перник и цедирани на ищеца „Р. Д. ЕООД с договор за цесия от 02.10.2017г., както следва : 553 190, 97 лева – възнаграждение за процесуално представителство в производството по т. д.№ 1500/2013г. на СГС, VІ–9 състав, 414 893,23 лева – възнаграждение за процесуално представителство в производството по т. д. № 376/2015 г. на САС, VІ -11 състав и сумата от 553 190,97 лева – възнаграждение за оказани юридически услуги, вкл. процесуално представителство в производството по т. д.№ 4747/2011 г. на Софийски градски съд.

ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на „ Ти Би Ай Банк „ЕАД против определението на въззивния съд, инкорпорирано в решението му, с което е оставена без уважение частната жалба на банката срещу определението на СГС от 15.01.2021 г. по т. д.№ 2392/2019 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК.

ОТМЕНЯВА определението на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на „Ти Би Ай Банк „ЕАД за оставяне без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК , за допълване на първоинстанционното решение с присъждане на разноски от договорено допълнително и заплатено след устните състезания по делото адвокатско възнаграждение в размер на 28 373, 27 лева.

ОСЪЖДА „Р. Д. ЕООД , на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕООД разноски в размер на 33 162,20 лева - за първа, 16 338,60 лева за въззивна и 60455,50 лева – за касационна инстанция или общо сумата от 109 956,30 лева.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника: Б. Я. А., ЕГН [ЕГН], Р. Р. Д., ЕГН [ЕГН] и „Б. К. ЕООД, ЕИК[ЕИК].

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

В съответствие с ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС :

Председателят на състава удостоверява обстоятелството, че съдебният акт не носи подпис на член - съдия И. М. поради продължителното му отсъствие по болест .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: