Производството e по реда на Глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Г.П срещу решение № 2158/01.12.2017г., постановено по адм. дело № 1186/2017г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-03-17 от 07.04.2017 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - Варна за потвърждаване на разпореждане на ръководител "Пенсионно осигуряване" („ПО“) по протокол № 25/3.02.2017 г. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт. Претендира се съдът да определи пенсията на жалбоподателката във вариант с максимален размер, изчислен съгласно допусната по делото пред първата инстанция съдебно – икономическа експертиза, а именно в размер на 634, 18 лева, а при условията на евентуалност – да се върне преписката на директора на ТП на НОИ – Варна, като съдът му даде задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона при определяне на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Ответникът – директор на Териториално поделение на НОИ - Варна, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира, че изложените от първоинстанционния съд доводи, основани на цялостния анализ на доказателствата на приложимите материалноправни норми, обосновават правния му извод и следва да се възприемат. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-03-17 от 7.04.2017 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Г.П срещу разпореждане на ръководител "ПО" по протокол № 25/3.02.2017 г., с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 610, 72 лв., считано от 20.11.2014 г.

Производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е започнало въз основа на подадено от Г.П заявление от 20.01.2015 г. до Директор на ТП на НОИ - Варна. Към заявлението са представени доказателства за осигурителен стаж по опис. На жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж 28г. 05мес. и 05 дни от втора категория труд, 05 г. 08 мес. и 15 дни от трета категория труд, общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ-та категория труд на основание чл. 104, ал. 2 от КСО - 41 г. 02 мес. и 29 дни. Въз основа на горното с Разпореждане № [ЕГН] от 18.02.2015 г. на ръководителя на "ПО" е отпусната на жалбоподателката пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 610, 72 лв. В производство по чл. 117, ал. 3 от КСО по обжалване на горното разпореждане, директорът на ТП на НОИ – Варна постановява решение № 27/22.05.2015 г., с което отхвърля жалбата против разпореждането. Това решение е отменено с влязло в сила съдебно решение № 2208/21.10.2015 г. по адм. дело № 1797/2015 г. по описа на АС-Варна, като преписката е върната на адм. орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. От ръководителя на „ПО” е постановено разпореждане по протокол № 25/3.02.2017 г., с което на Пеева е отпуснат същият размер на пенсията – 610, 72 лв.

Претенцията на жалбоподателката по повод трансфера от държавния бюджет във фонд „ Пенсии” в размер 12 на сто, на основание отменената от 1.01.2016 г. разпоредба на чл. 21, т. 5 от КСО, е приета от първоинстанционния съд за неоснователна, предвид характера на въпросните суми, които по съществото си не представляват осигурителни вноски, поради което е изведено, че същите не следва да бъдат вземани предвид при намаляването на индивидуалния коефициент по чл. 70 от КСО.

Възражението на оспорващата във връзка с периодите на временна неработоспособност, за които се твърди, че неправилно са взети предвид при определяне на съотношението между размерите на осигурителните вноски за „УПФ” и за фонд „Пенсии” по чл. 127, ал. 3 от КСО – до отмяната на разпоредбата в ДВ, бр. 61 от 2015г., в сила от 15.08.2015 г., е отхвърлено като неоснователно. Изложени са доводи, съобразно които доходът по чл. 70, ал. 3 от КСО, от който се изчислява индивидуалния коефициент включва съгласно чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО и дохода, от който се изчислява обезщетението от общественото осигуряване, в случая за времето на отпуск поради временна неработоспособност и тъй като през това време не се губи съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО статута на осигурено лице, включително в „УПФ”, то доходът през посочените периоди на временна неработоспособност следва да бъде включен в целия доход за периода, от който се определя подлежащият на намаляване индивидуален коефициент.

Наведените оплаквания от оспорващата досежно неправилното определяне размера на пенсията поради намаления индивидуален коефициент, който е отнесен към целия осигурителен стаж, са отхвърлени с довода, че съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 3-5 от КСО /в сила до 1.01.2016г./ индивидуалният коефициент се изчислява само от осигурителен доход, а не от осигурителен стаж.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че целият изложен в процесното решение, респ. потвърденото с него разпореждане, алгоритъм на определяне на пенсията почива на правилното приложение на материалния закон, като получените аритметични изчисления се потвърждават и от заключението по т. 3.2 /л. 71/ от първата съдебно-икономическа експертиза. Обоснован е извод, съобразно който всички дадени в назначената съдебно – икономическа експертиза варианти, сочещи размер на пенсията, различен от 610, 72 лв., почиват на неправилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания, за изяснавяне на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно – икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона при издаване на процесните административния актове, в мотивите на които подробно са изложени всички направени, при определяне размера на пенсията, изчисления.

Според чл. 21а от НПОС, коефициента, с който се намалява осигурителния доход след 31.12.2001г., при определяне на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО на лицата, които са задължително осигурени в УПФ, се определя от размерите на осигурителните вноски за УПФ (които са нормативно определените проценти), разделени на размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 01.01.1960г., за съответния период и получените съотношения се умножат по броя на месеците, за които се отнасят, след което сбора на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в периода.

Неоснователно е искането при изчисляване на СПК, към размера на нормативно определените проценти осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ за трета категория труд на лицата, родени преди 01.01.1960г. да бъдат включени трансферите от държавния бюджет по чл. 21, т. 5 КОО, в размер 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година, които държавата е внасяла до 01.01.2016г. (съответно за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. 2013г. и 2014г.).

Държавата участва с трансфери с нормативно определени проценти. В чл. 1, ал. 1 от Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009г. е посочено в т. 1, че осигурителните приходи са от: т. 1.1. – от осигурителни вноски, които са от: вноски за работници и служители от работодатели за ДОО; вноски от работници и служители (лична вноска); вноски от самонаети лица (самоосигуряващи се лица); главница по ревизионни актове за начет в приход на държавното обществено осигуряване от Националната агенция за приходите; приходи от професионалните пенсионни фондове по чл. 157, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване и § 4, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. 1.2. трансфери от републиканския бюджет в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година. Трансферите от републиканския бюджет са част от осигурителните приходи, но се разграничават от осигурителните вноски, поради което са изнесени в самостоятелно обособена графа.

Трансферите от държавния бюджет в размер на 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година представляват част от средствата по чл. 21, т. 5 от КСО отм. , чрез които се набира фонд „Пенсии“, а не представляват осигурителни вноски. Становището на жалбоподателите за противното, не намира законова опора. Осигурителните вноски, които участват в приходите на фонд "Пенсии" са посочени в чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 4, б. "а" от КСО. (виж. Решение № 11080 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5825/2015 г., I о., Решение № 2869 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 330/2017 г., 5-членен с-в).

Неоснователни са твърденията на касатора досежно неправилност изводите на първоинстанционния съд по отношение приложението на разпоредбите на чл. 127 и чл. 70 от КСО. Претендираното от касатора изваждане на посочените периоди за временна неработоспособност не съответства на правилното приложение на материалния закон. Правилни са съображенията на решаващия съд, според които независимо, че за периодите на временна неработоспособност не се дължат осигурителни вноски в УПФ след третия работен ден (дължат се само здравно–осигурителни вноски), лицето продължава да е със статут на осигурено лице, защото не губи осигурителните си права, съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО във вр. §1, т. 3, изр. второ от ДР на КСО (в съотв. редакция), в които е установена легална дефиниция на понятието „осигурено лице“, като изрично е разписано, че осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. След анализ на относимата правна уредба, правилно е прието, че дохода по чл. 70а, ал. 3, т. 2 от КСО (в съотв. редакция) не се изключва при намалението на индивидуалния коефициент по реда на чл. 127, ал. 3 от КСО (в съотв. редакция), респективно реда по чл. 21а от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (в съотв. редакция). В случая, този доход представлява част от осигурителния доход за периода от 01.01.2002 г. до 19.11.2014 г. в размер на 188 272, 62 лв., който при правилно приложение на материалния закон е намален със среднопретегления коефициент по чл. 127, ал. 3 от КСО в размер на 0, 205.

Неоснователно е възражението на касатора, че при определяне размера на отпусната пенсия, намаленият индивидуален коефициент е отнесен към целия й осигурителен стаж. На основание разпоредбите на чл. 70, ал. 3-5 КСО(в сила до 01.01.2016г.) индивидуалният коефициент се изчислява само от осигурителен доход, а не от осигурителен стаж. При изчисляване на пенсията, осигурителният доход на касатора, придобит до 2002г. не е намален със СПК, само този след 01.01.2002г. А този осигурителен доход за периода след 31.12.2001г. включва и дохода, от който е изчислено паричното обезщетение за временна неработоспособност, на основание чл. 70а, ал. 3, т. 2 КСО, в редакцията към датата на отпускане на пенсията.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Г.П следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ - Варна разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2158/01.12.2017г., постановено по адм. дело № 1186/2017г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Г.П да заплати на ТП на НОИ - Варна разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.