Производството e по реда на Глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 75, ал. 6 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).
Образувано е по касационна жалба на „Дочевафарма“ ООД, представлявано от В. М., чрез пълномощник адв. Н.К от ШАК, срещу решение № 41/01.12.2017г., постановено по адм. дело № 382/2017г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД – 09 - 1099 от 13.07.2017 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Русе. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта, с която им е наложена санкция – финансова неустойка.
Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса – Русе (РЗОК - Русе), чрез гл. юрисконсулт П.Т, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Развива съображения за наличие на противоречие между наведените от касатора доводи с установената фактическа обстановка, базирани на превратно интерпретиране на правни норми и позоваване на съдебна практика неотносима към предмета на спора. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано, постановено при липса на сочените в касационната жалба пороци, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е заповед № РД – 09 - 1099 от 13.07.2017 г. на директора РЗОК - Русе, потвърдена с решение № РД – 15 – 66 от 13.09.2017 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). С оспорената заповед, на основание чл. 42, ал. 1, т. 9 от Договор № 180932 от 15.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 200 лева на дружеството-жалбоподател – собственик на аптека „М. Р 2”, с адрес на аптеката: гр. Р., ул. „Рига” № 11 и ръководител: магистър-фармацевт Т.Сей, за извършени четири нарушения на чл. 15, ал. 2 от Договор № 180932 от 15.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, описани в т. 1 от Констативен протокол № 75 от 15.06.2017 г.
С Решение на Арбитражната комисия №2 от 27.06.2017 г. по Протокол № 5/27.06.2017г., изпратено от Председателя на Арбитражната комисия до Директора на РЗОК - Русе, с Доклад вх. № 93 – 00 – 446 от 29.06.2017 г., са потвърдени констатациите в Констативен протокол № 75 от 15.06.2017 г., като е обсъдено подробно и е прието за неоснователно направеното възражение за липса на нарушение на посочената клауза от индивидуалния договор.
Във връзка с решението на Арбитражната комисия, на основание чл. 30, ал. 1 от ИД № 180932 от 15.04.2016 г. и чл. 37, ал. 1 от Условията и реда за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА), на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, на 13.07.2017 г. Директорът на РЗОК – Русе издава оспорената в първоинстанционното производство Заповед № РД – 09 - 1099, с която налага на жалбоподателя предвидената по чл. 42, ал. 1, т. 9 от ИД санкция – финансова неустойка в общ размер на 200 лева, респ. по 50 лева за всяко от нарушенията, описани в т. 1 от Констативен протокол № 75/15.06.2017 г.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че при провеждане на процедурата по осъществяване на контрол по изпълнение клаузите на процесния индивидуален договор, констатиране на нарушения на клауза на договора и налагане на санкцията – финансова неустойка не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решаващият съд приема, че оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. Обоснован е извод, съобразно който решение № 5812/17.05.2016 г. на ВАС, в сила от 18.11.2016 г., с което се отменят разпоредби на Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, сред които е и разпоредбата на чл. 47б, ал. 2, е неотносимо към конкретния казус с оглед датата на извършване на процесните нарушения и приложимите към този момент клаузи на договора и нормативни разпоредби от приложимия подзаконов нормативен акт. Решаващият съд счита за правилно определен и размерът на наложената финансова неустойка.
Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Русе, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Спор по фактите между страните не съществува. Спорен от правна страна е въпроса досежно материалната законосъобразност на издадената заповед, обусловена от релевантността на решение № 5812/17.05.2016 г. на ВАС, в сила от 18.11.2016 г., с което се отменят разпоредби на Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, сред които е и разпоредбата на чл. 47б, ал. 2.
Задължението на аптеката по чл. 15, ал. 1 от ИД № 180932 от 15.04.2016 г., изразяващо се в нарушение на задължението на магистър-фармацевта да въвежда информацията от рецептурната бланка (РБ) в аптечния софтуер в момента на обработка и отпускане на лекарствените продукти, не произтича от оспорените и отменени разпоредби на Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. То възниква от договорно основание.
С изменението, обн. ДВ, бр. 26/2017г., в сила от 01.04.2017г., изрично в чл. 21, ал. 1 от УСЛОВИЯ И РЕД за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА), на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК („УСЛОВИЯ И РЕД“) е заложено изискване изпълнителят да въвежда в софтуера по чл. 20, ал. 1 реквизитите от изпълняваните рецепти. Изискванията към софтуера се определят съвместно от представителите на НЗОК и БФС по реда на чл. 45, ал. 15 ЗЗО. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Условия и ред, въвеждането на информацията по ал. 1 се извършва в момента на отпускане на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели в приемното помещение на аптеката от магистър-фармацевтът, който ги отпуска. В съответствие с изменението на „УСЛОВИЯ И РЕД“ са сключени типови допълнителни споразумения към договорите на изпълнителите, касаещи конкретната промяна на чл. 15 от ИД, влизащи в сила от 01.04.2017г.
Задължение да въвежда информация по чл. 15, ал. 1 от ИД в момента на отпускане на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели в приемното помещение на аптеката от магистър – фармацевтът, който ги отпуска е предвидено и в ИД № 180932 от 15.04.2016 г., както и в подписаното от изпълнителя на 31.03.2017г. допълнително споразумение № 2. Задължението на изпълнителя е установено в самия му договор, без препращане към чл. 47б от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти.
Констатираните при проверката нарушения са извършени на 01.05.2017г. и 02.05.2017г. Фактът, че е налице действащ договор между две страни ги задължава да се придържат към уговореното в него. Процедурата по издаването на подобен тип административни актове е ясно и точно уредена в разпоредбите на ЗЗО и на подзаконови нормативни актове. Още повече, че наложената санкция произтича от сключения индивидуален договор между страните, а не е наложена въз основа на ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ). В този смисъл е и решение № 276/09.01.2019г., постановено по по адм. дело № 1302/2018 по описа на ВАС, шесто отделение.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, „Дочевафарма“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на Районната здравноосигурителна каса – Русе разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/01.12.2017г., постановено по адм. дело № 382/2017г. по описа на Административен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Дочевафарма“ ООД, представлявано от В. М., да заплати на Районната здравноосигурителна каса – Русе разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). РЕШЕНИЕТО е окончателно.