Производството е по реда чл. 208, във връзка с чл. 225 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Горубсо-Кърджали“ АД, представлявано от изпълнителния директор Ж.К, чрез процесуален представител адв. Е.С, срещу Решение № 125/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 80/2020г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № ПО-10-11 от 07.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Смолян. Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 226 АПК, при повторно разглеждане на делото, след постановяване на решение № 3129/27.02.2020г. по адм. дело № 6864/2019г. по описа на ВАС. Наведени са оплаквания за неизпълнение на дадените от ВАС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съгласно установеното в нормата на чл. 224 АПК правило. Релевираните в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при преценката на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт въвеждат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт, като преписката се върне на административния орган със задължителни указания за издаване на положителна оценка на качеството на доклада по оценка въздействието върху околната среда. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Смолян, чрез процесуален представител К.Г, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК относно заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № ПО-10-11 от 07.11.2018 г. на директора на РИОСВ – Смолян, с което предвид наличие на три поредни отрицателни оценки на доклада за ОВОС и на основание чл. 15, ал. 4, чл. 2а, ал. 1 и ал. З от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) и във връзка с чл. 101, ал. 1 ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) е прекратено административното производство по реда на глава шеста на ЗООС, респ. по чл. 31 от Закон за биологично разнообразие (ЗБР) за инвестиционно предложение: „Добив на полиметални руди от проучвателна площ „Млечино“ - находище Китница“, в участъци „Чернигово“ и „Мировец“, в землищата на с. К., с. Б., с. Т., с. Д., с. Ч., с. Д. П, община А., област К., с възложител: „Горубсо-Кърджали“ АД.
Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 3129/27.02.2020г. по адм. дело № 6864/2019г. по описа на ВАС е отменено решение № 120/26.03.2019г., постановено по адм. дело № 348/2018г. на Административен съд – Смолян и делото е върнато за ново разглеждане, като са дадени указания съдът, в своя съдебен акт, да изложи правни мотиви, базирани на правилно установена фактическа обстановка.
При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд приема, че оспорваното решение е издадено от компетентен орган, в нормативно установената форма, при спазване на административно производствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.
Административният съд отхвърля като неоснователно възражението на оспорващия досежно неустановяване на нормативно въведените предпоставки по чл. 15, ал. 4 НУРИОВОС за прекратяване на процедурата по ОВОС, с оглед липсата на три поредни отрицателни оценки на качеството на доклада за ОВОС.
Според първоинстанционния съд независимо, че в приложено писмо №К-3426#1 от 05.10.2018 г. на Експертния съвет на РЗИ – Кърджали изрично е обективирано волеизявление последно дадената оценка да не счита за отрицателна, административният орган правилно я приема за такава, тъй като в същото е направено признание за липса на пълнота относно общата оценка за влиянието на инвестиционно предложение (ИП) върху здравето на хората. Обоснован е извод, че като причина за издаване на отрицателната оценка, е липсата на пълна и точна информация, която да даде възможност на директора на РИОСВ - Смолян да вземе решение, а не отрицателното становище на РЗИ - Кърджали, като специализиран орган по чл. 14, ал. 2 НУРИОВОС.
По отношение наведените възражения за нарушение на чл. 14, ал. 7 НУРИОВОС, първоинстанционният съд намира, че позоваването на писмото на кмета на община А. не опорочава издаденото решение независимо, че същият не е сред специализираните органи по чл. 14, ал. 2 НУРИОВОС. Решаващият съд извежда, че съобразяването с даденото становище не противоречи с чл. 11 НУРИОВОС, като се има предвид че според цитираната разпоредба същото няма задължителен характер за органа дал отрицателната оценка, но няма забрана да бъде съобразено с крайната оценка на органа.
За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че в нарушение на чл. 14, ал. 11 НУРИОВОС, на етап втора и трета оценка, РИОСВ - Смолян е изискала становище и от Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив, РД "Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. К. и „ВиК“ ЕООД – гр. К. по чл. 14, ал. 11 НУРИОВОС, тъй като тези органи не са се произнесли веднъж при първата оценка и не следва да се произнасят при втората и третата оценка по доклада за ОВОС.Пстанционният съд намира, че в случая административният орган правилно и в съответствие с чл. 14, ал. 11 НУРИОВОС, е изискал становища от посочените специализирани органи и ведомства. Развити са съображения, че органът е длъжен да изисква становища от всички специализирани органи и ведомства, на всеки един етап при възникване на необходимост от такива, имащи отношение при реализацията на инвестиционното предложение.
По отношение възражението на оспорващия относно становището на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив за липсата на хидроложко проучване на съседни на инвестиционното проучване райони, което да определи дали съществуват условия за водовземане, първоинстанционният съд приема, че има дадени указания от БДИБР, РИОСВ при втората и третата оценка на РИОСВ - Смолян, които не са били дадени при първата оценка, но с тях са конкретизирани указания въз основа на представените разработки, които не биха могли да се дадат така обстоятелствено преди експертите да се запознаят с докладите на съставителите на ДОВОС и ДОСВ.
Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но по същество неправилно.
В хода на производството пред Административен съд – Смолян, инстанцията по същество на спора, пред която следва да се установят юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, не са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. От първоинстанционния съд не са анализирани релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, при което законосъобразността на оспорения административен акт не е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.Пстанционният съд при постановяване на решението си не е съобразил обстоятелството, че оспореният пред него административен акт е постановен в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Същността на ОВОС се състои в оценяване на предполагаемите значителни въздействия върху околната среда на възможно най-ранен етап, до които може да доведе реализирането на дадено инвестиционно предложение за строителство, дейности и технологии. ОВОС определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреки въздействия върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почви, води, въздух, климат и ландшафт, земни недра, материално и културно-историческо наследство, както и взаимодействието между тях.
По силата на законовата делегация, разписана в разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ЗООС, условията и редът за извършване на ОВОС се определят с Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, приета от Министерски съвет. Оценката на въздействието върху околната среда е процедура със сложен фактически състав, която се извършва в нормативно установена последователност, съгласно чл. 2, ал. 1 НУРИОВОС. В конкретната хипотеза оценката за въздействие върху околната среда е на етап оценяване на доклада за ОВОС.
Съгласно чл. 14, ал. 3 НУРИВОС, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице дава положителна оценка на качеството на доклада за ОВОС, когато представената информация е пълна, без пропуски и слабости или с пропуски, които не са от съществено значение при вземането на решение.
По силата на чл. 14, ал. 4 и ал. 10 НУРИОВОС, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице дава отрицателна оценка на качеството на доклада за ОВОС, когато представената информация е непълна, неясна или със съществени пропуски, включително при получено писмено мотивирано отрицателно становище от специализираните компетентни органи.
При отрицателна оценка на качеството на доклада за ОВОС компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице уведомява възложителя по реда на чл. 15, ал. 2 НУРИВОС, връща доклада за допълване или преработване и дава конкретни указания за това. В този смисъл забележките на съответните органи следва да бъдат точни, ясни и изчерпателни.
Видно от т. 2 от заключението на вещото лице – еколог по приетата, като неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, в проведеното производство по оценка доклада за ОВОС има указания от БД ИБР, РИОСВ дадени при втора и трета оценка, които не са били дадени при първа оценка.
Недопустимо е при втора и трета оценка да се правят констатации, липсващи в предходно становище, като това е в противоречие с основните принципи на административното право, включително с установените по чл. 13 АПК принципи за последователност и предвидимост. Обективно невъзможно за възложителя е да допълни или преработи доклада в указания срок, в случай че при всяко съгласуване се иска становище от различни специализирани органи, като след всяка отрицателна оценка се разширява техния кръг и обхват, и се дават нови допълнителни указания.
В обжалвания индивидуален административен акт, органът не се е придържал към установените в чл. 14, ал. 1 НУРИВОС критерии за оценка качеството на доклада за ОВОС. В процесното решение липсва конкретика по кои компоненти информацията е непълна, неясна или със съществени пропуски, като не е изведено разграничение на разписаните от закона три алтернативно установени хипотези.
При неправилно приложение на закона, първоинстанционният съд не съобразява, че съгласно чл. 14, ал. 4 НУРИОВОС за органа е обвързващо становището на РЗИ или МЗ, като специализирани органи по чл. 14, ал. 2 НУРИВОС. В конкретния случай, при третата оценка, компетентният орган по чл. 14, ал. 2 НУРИВОС, т. е. РЗИ - Кърджали не дава отрицателно становище, видно от писмо с изх. К – 3426#2 от 12.10.2018 г., приложено като доказателство по делото и обсъдено в приетата съдебно – техническа експертиза, извършена от вещо лице – еколог. В приложеното по делото становище с изх. № К — 3426#1/12.10.2018 г. РЗИ е заявено, че обективираната оценка в писмо с изх. № К — 3426#1/05.10.2018 г. не следва да се счита за отрицателна по отношение на допустимостта на инвестиционното предложение.
Първоинстанционният съд необосновано приема, че „причина за издаване на отрицателната оценка, е липсата на пълна и точна информация, а не отрицателното становище на РЗИ — Кърджали...”. Горното е в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, предвид съдържанието на третата оценка и решението на РЗИ - Кърджали, тъй като РИОСВ — Смолян приема на свое основание и въз основа на развити собствени мотиви за отрицателно становището на РЗИ и го преквалифицира като такова. Нито в посоченото писмо, нито в решението на органа липсата на информация е била изведена като предпоставка за наличие на отрицателно становище. В приложено писмо №К-3426#1 от 05.10.2018 г. на Експертния съвет на РЗИ – Кърджали изрично е обективирано волеизявление последно дадената оценка да не счита за отрицателна. Иска се предоставяне на допълнителна информация за произнасяне по компетентност.
Материалната и териториална компетентност на специализирания орган да изрази становище по доклада за ОВОС не може да бъде иззета от друг орган, като се подменя действителната му воля, в случая изрично манифестирана от него.
На следващо място, неправилно първоинстанционният съд приема, че липсва нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 НУРИОВОС, в относимата към онзи момент редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 3 от 2018 г.), въз основа на която директорът на РИОСВ - Смолян е изискал становище от О. А, което е дало отражение за издаване на отрицателна оценка, респ. прекратяване на процедурата.
При формиране на този неправилен извод, административният съд неоснователно приема, че позоваването на писмото на кмета на община А. не опорочава издаденото решение, независимо че същият не е сред специализираните органи по чл. 14, ал. 2 НУРИВОС. Вътрешно противоречиви са мотивите на съда, съобразно които приема, че кметът на общината, въпреки че не е сред специализираните органи, липсва нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 НУРИВОС.
Изисканото становище от кмета на община А. на основание чл. 14, ал. 11 НУРИВОС, в приложимата към онзи момент редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 3 от 2018 г.), е неотносимо, тъй като кметът на общината е орган на местната власт с обща компетентност и не попада в обхвата на т. нар „други специализирани ведомства”. Видно от трите оценки на РИОСВ - Смолян, посоченото правно основание за изискване на становището е по чл. 14, ал. 11 НУРИВОС. РИОСВ - Смолян неоснователно прилага посочената разпоредба, тъй като кметът на община дава становище само в хипотезата на чл. 14, ал. 7 НУРИВОС. Съгласно цитираната разпоредба, информацията се изпраща за отговор в срок до 14 дни „на кмета на общината, на чиято територия се намира предприятието/съоръжението за представяне на становище по компетентност относно одобряване на местоположението и потвърждаване на безопасните разстояния” С оглед изложеното, РИОСВ - Смолян може да вземе предвид становището на кмета на община А., само в частта относно одобряване на местоположението и потвърждаване на безопасните разстояния.
На трето място, неправилен е изводът на съда за липса на нарушение на разпоредбата чл. 14, ал. 11 НУРИВОС, в относимата редакция, въз основа на която на етап втора и трета оценка, РИОСВ - Смолян е изискала становище и от Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив, РД „Пожарна безопасност и защита на населението” - гр. К. и „ВиК” ЕООД - гр. К.. Текстът на посочената разпоредба установява, че при оценяване качеството на доклада за ОВОС и приложенията към него компетентният орган може да изисква становища и от други специализирани ведомства със срок за отговор 14 дни от постъпване на искането.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател досежно приложението на института на „мълчаливото съгласие“ по чл. 58, ал. 4 АПК, във връзка с установения от чл. 14, ал. 11 НУРИОВОС срок, при пропускането на който се приема, че съответното ведомство няма бележки, предложения и изисквания към инвестиционното предложение. Нормативно установената фикция относно хипотеза на непроизнасянето в срок да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя е приложима само в случаи, изрично предвидени в закон. Подобна хипотеза не е предвидена в приложимия ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА), а е разписана в подзаконовия нормативен акт.
С оглед изложеното, съдът намира, че допуснатото съществено нарушение на процедурата се изразява не в приемане на становищата след 14-дневния срок, а в непрекъснатото разширяване на кръга на специализираните органи, от които се изисква становище на етап втора и трета оценка.
На четвърто място, настоящият състав приема като неправилно преценен основният спорен въпрос, касаещ необходимостта от хидроложко проучване. Първоинстанционният съд необосновано намира за правилно, че директорът на РИОСВ - Смолян се е произнесъл с трета отрицателна оценка по доклада за ОВОС, изготвен от Възложителя във връзка с необходимостта от хидроложко проучване на съседни райони. Видно от постановеното решение, за да обоснове извода си, решаващият състав е преповторил аргументите на ведомствата и част от заключението на вещото лице, без да ги подложи на собствена оценка и анализ.
При първоначалното връщане на делото от ВАС за ново произнасяне, касационната инстанция изрично приема, че от съществено значение за третата отрицателна оценка на доклада за ОВОС е становището на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” — Пловдив (БД ИБР — Пловдив) за липсата на хидроложко проучване на съседни на инвестиционното проучване райони, което да определи дали съществуват условия за водовземане, дадено с писмо № ПУ-001-661 от 12.10.2018г. на етап трета оценка на доклада за ОВОС.
Първоинстанционният съд, в нарушение на разпоредбата на чл. 224 АПК, не е изпълнил указанията на ВАС, дадени в отменителното решение за произнасяне по спорното обстоятелството.
Не е изследван въпроса кои са границите на съседните райони, които да се обхванат от проучването; необходимото количество вода за задоволяване на питейно-битовите нужди на населението; броят на жителите, чиито питейно-битови нужди следва да се задоволят; водовземните съоръжения. Не е извършена преценка доколко подобни изисквания изобщо са относими към обхвата и целите на ДОВОС, чието основното предназначение е оценка на потенциални негативни въздействия върху факторите на околната среда и мерки за минимизирането им от реализиране на инвестиционното намерение.
Съдът не обсъжда обстоятелството, че органът не е подложил на преценка извършените от Възложителя хидрогеоложки проучвания съгласно сключен договор между „Софгеолинт 2006” ООД гр. С. и „Горубсо-кърджали” АД от 27.06.2013г., което проучване обхваща площ 4, 4 км2 и чиято основна цел е да се определят прогнозните водопритоци към разработваните участъци на находище „Китница”. За целта са извършени 2 броя сондажи - С-285 с дълбочина 193м. и С-286 с дълбочина 99, 50м, в които са проведени 4 броя поинтервални хидрогеоложки водочерпения с потопяема помпа за характеризиране водообилността на литоложките разрези. Взети и изследвани са 2 броя водни проби от сондажите за характеризиране на физико-химичните свойства на подземните води. В обсега на находището е проведена хидрогеоложка картировка на 55 водоизточника.
Основателни са възраженията на касатора досежно фрагментарно цитираните извадки от текста на Доклада за ОВОС, обуславящи неправилност на изложените мотиви от РИОСВ - Смолян, касаещи информацията по отношение на компонент води в ДОВОС.Аистративният орган не обсъжда посочените в ДОВОС обстоятелства, в съответствие с които за минимизиране на риска от замърсяване на повърхностния отток се предвиждат 1. Изграждане на временни отводнителни канавки за улавяне и отклоняването на повърхностния отток от строителните площадки и 2. Изграждане на временни утаители за събиране на водата, замърсена с неразтворени вещества (почвен и подпочвен материал) за утаяване и избистряне, преди заустването във водоприемника.
Първоинстанционният съд не взема предвид и обстоятелството, че органът не е дал оценка на извършения анализ в Доклада за ОВОС относно мерките, предвидени да предотвратят и намалят значителни вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнение на тези мерки.
Липсва произнасяне относно приетия модел в ДОВОС, съобразно който при строителството и експлоатацията на двата участъка на находище „Китница” е предвидено отводняването от повърхностни и подземни води да се извърши при решаването на следните задачи: да не се допуска постъпване на води в забоите, т. е. да се осигурят нормални условия за работа на минните и транспортни машини; да се осигури устойчивостта на откосите на стъпалата и насипищата; да се намали влажността на полезното изкопаемо.
В обжалваното решение не са съобразени, дадените от специализирани органи положителни оценки, описани в т. 1 от заключението по съдебно - техническата експертиза, както следва: от Министерство на енергетиката, РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Кърджали, „ВиК“ ООД, „Геозащита“ ООД.
Първоинстанционният съд отхвърля оспорването без да анализира заключението по т. 3 от съдебното – техническата експертиза, в която е обективиран извод, че във внасяните доклади за ОВОС през ноември 2017г., април 2018г. и септември 2018г. са отразени конкретните указания, дадени от специализираните органи при първата, втората и третата оценка. Изключение прави единствено указанието, даденото на етап трета оценка, от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив относно изискването да бъде дадено предложение за водоснабдяване на района на ИП.
Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на три последователни отрицателни оценки по съображенията, изложени по – горе в настоящото решение, предвид което счита, че административното производство е неправилно прекратено. Настоящият състав намира за неоснователна, дадената трета отрицателна оценка от директора на РИОСВ – Смолян на доклада за ОВОС, поради което не са налице нормативно установените предпоставки. Административният орган в рамките на възложеното му правомощие необосновано приема за осъществен състава на чл. 15, ал. 4 НУРИВОС, обуславящ прекратяване на процедурата по оценка доклада по ОВОС, с което не се изпълняват целите на закона. Съобразно наличните по делото данни, административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание неправилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен.
С оглед на изложеното, касационната инстанция приема, че решението на Административен съд – Смолян е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателствата, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 227 АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, касационната инстанция следва да отмени издаденият административен акт като незаконосъобразен, а преписката да се върне на административния орган за продължаване на производството по реда на глава шеста от ЗООС от етап след втора отрицателна оценка на доклада за ОВОС, за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
Предвид изхода на спора, своевременно заявената от касационния жалбоподател акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. От представените по делото доказателства за извършени съдебни разноски, обективирани в списък по чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, се установява, че същите са в размер както следва: адвокатски хонорар по представени Договор за правна защита и съдействие от 15.11.2018г. и Анекс от 09.03.2020г. към Договор за правна защита и съдействие от 15.11.2018г. в общ размер с ДДС – 12 000 лева (дванадесет хиляди лева); държавни такси за съдебното производство – 790 лева (седемстотин и деветдесет лева) и депозит за съдебно – техническа експертиза – 682, 84 лева (шестстотин осемдесет и два лева и 84 ст.).
От ответника по касация е направено своевременно възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции, което следва да се квалифицира по чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Цитираната норма установява възможността, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).
Съдът намира възражението на ответника по касация за прекомерност за основателно. Заплатеният от жалбоподателя хонорар на упълномощения да го представлява в процеса адвокат е завишен и следва да се присъди в по – нисък размер, но отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото.
В конкретния случай значителната фактическа сложност на делото се изразява в наличието на множество факти, които е следвало да бъдат установени и от предмета и обсега на доказване. Правната сложност на съдебното административно производство е функция на приложимата нормативна уредба на материалните правоотношения и сложния фактически състав при осъществяване на процедура по извършване оценка на въздействие на околната среда.
Настоящият състав намира, че редуциране на адвокатски хонорар в минимален размер, съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв., би бил несправедлив и необоснован, респ. в нарушение на нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). В конкретния случай следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в двоен размер на минимално предвиденото в чл. 8, ал. т. 5 Наредба № 1 от 2004 г. за всяка инстанция, респективно в размер на 1000 лева (хиляда лева) - за четирите инстанции, адвокатски хонорар в общ размер от 4 000 лева (четири хиляди лева).
С. То решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2017 г. на Общото събрание на гражданска колегия, когато уговореното възнаграждение надвишава съществено обичайния размер на дължимото възнаграждение, платеното в повече няма за причина поведението на другата страна (незаконосъобразния индивидуален административен акт) и не е необходима последица от него, поради което следва да остане в тежест на страната.
Предвид изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, заплатените от касационния жалбоподател държавни такси в размер на 790 лева (седемстотин и деветдесет лева), разноските по производството, изразяващи се в депозит за съдебно – техническа експертиза, в размер на 682, 84 лева (шестстотин осемдесет и два лева и 84 ст.) и възнаграждението за един адвокат в общ размер за всички инстанции на 4000 лева (четири хиляди лева), респективно съдебни разноски в общ размер 5 472, 84 лева (пет хиляди четиристотин седемдесет и два лева и 84 ст.), следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт – РИОСВ – Смолян.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд - шесто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №125/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 80/2020г. по описа на Административен съд – Смолян и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № ПО-10-11 от 07.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Смолян.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Смолян за продължаване на административното производство по реда на глава шеста от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА), от етап след втора отрицателна оценка на доклада за оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение вх. № КПД-14-305/25.06.2013г. от „Горубсо – Кърджали“ АД, за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Смолян да заплати на „Горубсо-Кърджали“ АД, с ЕИК 108060915, представлявано от изпълнителния директор Ж.К съдебни разноски в общ размер на 5 472, 84 лева (пет хиляди четиристотин седемдесет и два лева и 84 ст.).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.