Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 260335/04.09.2020 г., подадена от „Възраждане 2004“ ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Й. В. Б. и М. К. Б., чрез адв. Ф. Д., срещу определение № 26006/19.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 308/2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1920/29.06.2020 г. по в. гр. д. № 1312/2020 г. на Варненския окръжен съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно, тъй като съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД и е формирал правните си изводи, без да съобрази относимите за спора обстоятелства, че договорът за замяна, който е предмет на иска за изкупуване на прехвърлената част от имота, е сключен на 23.04.2007 г. с н. а. №. ., а искът за разваляне на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. №. ../27.09.2006 г., който въззивният съд е счел за преюдициален, е предявен на 26.04.2018 г., при вписване на исковата молба на 21.05.2018 г. След като правата, чието изкупуване се претендира, са придобити преди вписването на исковата молба за разваляне, то по силата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето няма да засегне придобитите преди това права, което налага извод за липса на преюдициалност. Жалбоподателите твърдят, че въззивният съд не е обсъдил изложените във въззивната жалба доводи в тази насока и доводите за приложимост на чл. 88, ал. 2 ЗЗД.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, като излагат и подробни доводи за това. Посочват и допълнителния селективен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като във връзка с него поставят следните правни въпроси:

1. за последиците от развалянето по съдебен ред на договори, подлежащи на вписване, по отношение придобити от трети лица права преди вписване на исковата молба за разваляне - по този въпрос се поддържа противоречие с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и със следните актове на състави на ВКС: решение № 118/22.03.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на II-ро г. о., решение № 44/27.03.2015 г. по гр. д. № 6096/2014 г. на на I-во г. о., решение № 178/17.10.2013 г. по гр. д. № 1690/2013 г. на II-ро г. о., решение № 70/23.07.2015 г. по гр. д. № 6858/2014 г. на I-во г. о., решение № 111/23.03.2012 г. по гр. д. № 718/2011 г. на II-ро г. о., решение № 101/27.04.2011 г. по гр. д. № 1255/2010 г. на II-ро г. о. и определение № 490/29.10.2018 г. по гр. д. № 1263/2018 г. на I-во г. о.

2. за процесуалното задължение на съда да обсъди наведените доводи, възражения и събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като излжои съображения в мотивите към постановения съдебен акт - поддържа се противоречие с т. 4 на Постановление № 7/27.12.1965 г. на Пленума на ВС; ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и със следните решения на състави на ВКС: решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II-ро т. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II-ро т. о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на III-то г. о., решение № 445/21.07.2012 г. по гр. д. № 283/2010 г. на I-во г. о. и решение № 162/29.01.2019 г. по гр. д. № 10/2018 г. на I-во г. о.

От ответниците по жалбата С. А. Т. и К. Н. Т. не са подадени отговори.

Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС, поради което е допустима.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:

С решение № 1171/05.03.2020 г. по гр. д. № 5907/2018 г. Варненският районен съд отхвърлил предявения от С. А. Т. и К. Н. Т. срещу „Възраждане 2004“ ЕООД, Й. В. Б. и М. К. Б. иск за изкупуване на 2/361.8 ид. ч. от УПИ............ от кв.. .. по плана на 11-ти м. р. на [населено място], на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

По въззивна жалба на ищците е образувано гр. д. № 1312/2020 г. на Варненския окръжен съд. С определение № 1920/29.06.2020 г. окръжният съд констатирал, че е налице висящо производство по в. т. д. № 232/2020 г. на Варненския окръжен съд, образувано по въззивна жалба на „Възраждане 2004“ ЕООД срещу решение № 19/03.01.2020 г. по гр. д. № 5906/2018 г. на Варненския районен съд, с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за извършване на ново строителство, сключен на 27.09.2006 г. между С. А. Т., К. Н. Т., П. Т. П. и М. М. Д. от една страна, и „Възраждане 2004“ ЕООД от друга, обективиран в н. а. №. .., том. .., рег. №. .., дело №. ../2006 г. Съдът приел, че изходът по това дело е преюдициален по отношение преценката за наличието на правен интерес у ищците /въззивници/ С. Т. и К. Т. за водене на делото по чл. 33, ал. 2 ЗС, доколкото евентуално позитивно решение по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД би довело до липса на правен интерес от изкупуване на 2/361.8 ид. ч. от дворното място на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като процесната реална част би се върнала в патримониума им. По тези съображения производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Варненският апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, потвърдил определението за спиране на делото, като приел, че в случай на позитивно решение по иска за разваляне на договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за извършване на ново строителство, претендираната идеална част от имота би се върнала в патримониума на ищците /неправилно записано в определението „на ищцата“/, поради което за тях няма да е налице правен интерес от иска за изкупуване с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, съставът на ВКС, I-во г. о. намира, че са налице предпоставки за допускане на касационния контрол по поставения от жалбоподателя втори въпрос, тъй като в противоречие с трайната практика на ВКС за задължението на съда да обсъди всички относими и допустими доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните, въззивният съд не е обсъдил наведените в частната жалба доводи, касаещи приложението на чл. 88, ал. 2 ЗЗД и правните последици от евентуално разваляне на договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за извършване на ново строителство спрямо третите лица, закупили 2/361.8 ид. ч. от имота през 2007 г.

Данните по делото сочат и това е прието за установено, че с н. а. №. .., том. .., рег. №. .., дело №. ../27.09.2006 г. С. А. Т. и К. Н. Т. /съпрузи/, П. Т. П. и М. М. Д. продали на „Възраждане 2004“ ЕООД общо 12 кв. м. ид. ч. от УПИ......... от кв.... по плана на 11-ти м. р. на [населено място] срещу задължението на купувача да извърши ново строителство на сграда в мястото.

С н. а. №. ., том. .., рег. №......., дело №. ../23.04.2007 г. „Възраждане 2004“ ЕООД прехвърлило на К. Н. Б. и Й. В. Б. 2 кв. м. ид. ч. от собствените си 12 кв. м. ид. ч. от УПИ. ...,.. от кв.. .... по плана на 11-ти м. р. на [населено място], в замяна на което приобретателите прехвърлили на дружеството собствената си движима вещ преносим компютър „Л.“, без заменителите да си дължат суми за уравнение.

С. А. Т. е подала искова молба, към която К. Н. Т. се е присъединил, за изкупуване на разпоредените с н. а. №. ./23.04.2007 г. 2/361.8 ид. ч. от имота. С решение № 1171/05.03.2020 г. по гр. д. № 5907/2018 г. Варненският районен съд отхвърлил иска. Производството е висящо по въззивна жалба на ищците пред Варненския окръжен съд.

По искова молба на С. А. Т. и К. Н. Т. е образувано гр. д. № 5906/2018 г., по което е постановено решение № 19/03.01.2020 г. за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за извършване на ново строителство, сключен на 27.09.2006 г. между С. А. Т. и К. Н. Т., П. Т. П. и М. М. Д., от една страна, и „Възраждане 2004“ ЕООД - от друга. Производството по делото е висящо.

От изложеното е видно, че искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е предявен през 2018 г. По делото липсват изрични данни за вписване на исковата молба, но предвид разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗС, според която на исковите молби, които подлежат на вписване, не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани, следва да се приеме, че е извършено вписване на исковата молба за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот /която подлежи на вписване съгласно чл. 114, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 112, б. „а“ ЗС вр. чл. 4, б. „а“ ПВп/, което е станало през 2018 г.

Съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Съгласно чл. 112, б. „а“ и чл. 4, б. „а“ ПВп договорът от 27.09.2006 г. за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот подлежи на вписване, каквото е било извършено на датата на сключването му, видно от извършеното отбелязване. Исковата молба за развалянето му е била вписана през 2018 г., а третите лица К. Н. Б. /с наследници по закон Й. В. Б. и М. К. Б./ и Й. В. Б. са придобили права от приобретателя по договора, чието разваляне се претендира, на 23.04.2007 г. От съпоставката на тези факти се налага извод, че правата на третите лица, чието изкупуване се претендира с иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, са придобити преди повече от 10 години преди вписването на исковата молба за разваляне на договора от 2006 г. Ето защо по силата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД евентуалното разваляне на договора не може да засегне придобитите от третите лица права. В тази смисъл е трайната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, посочена в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /решение № 118/22.03.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на II-ро г. о., решение № 44/27.03.2015 г. по гр. д. № 6096/2014 г. на на I-во г. о., решение № 178/17.10.2013 г. по гр. д. № 1690/2013 г. на II-ро г. о., решение № 70/23.07.2015 г. по гр. д. № 6858/2014 г. на I-во г. о., решение № 101/27.04.2011 г. по гр. д. № 1255/2010 г. на II-ро г. о. и определение № 490/29.10.2018 г. по гр. д. № 1263/2018 г. на I-во г. о./. Оттук следва, че решението по иска за разваляне на договора от 2006 г. не ще има значение за правилното решаване на спора по чл. 33, ал. 2 ЗС, поради което и производството по гр. д. № 5906/2018 г. на Варненския районен съд не е преюдициално за производството по гр. д. № 5907/2018 г. на Варненския районен съд, съответно за въззивното производство по в. гр. д. № 1312/2020 г. на Варненския окръжен съд. Определението за спиране е неправилно поради липса на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

По изложените съображения се налага допускане на касационно обжалване, отмяна на определението за спиране и връщане на делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на С. и К. Т..

Водим от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 26006/19.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 308/2020 г. на Варненския апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 26006/19.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 308/2020 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 1920/29.06.2020 г. по в. гр. д. № 1312/2020 г. на Варненския окръжен съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на С. А. Т. и К. Н. Т. срещу решение № 1171/05.03.2020 г. по гр. д. № 5907/2018 г. на Варненския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: