Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] срещу решение № 2741 от 12.12.2014 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 2299/2013 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 12.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 688 от 09.07.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място].

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд неправилно е приел, че не са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, като решението е немотивирано и постановено без да са обсъдени съвкупно събраните по делото доказателства. Поддържа, че по надлежен начин е установено, че ревизираното лице (РЛ) Р. П. е получило постъпления по банковите си сметки с недоказан произход по 26 броя лични банкови сметки и е извършило разходи за закупуване на недвижими имоти, леки автомобили и за внасяне на средства по банкови сметки. Посочва, че не е оборена презумптивната доказателствена сила на РА по смисъла на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС [населено място] и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответницата Р. Н. П. от [населено място], [улица], ет. 1 не взема становище.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения РА на Р. Н. П. по реда на чл. 122 – 124а ДОПК са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 11 809.28 лв. главница и 8 368.32 лв. лихви, по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 58 070, 52 лв. главница и 32 998.59 лв. лихви, по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 28 311.36 лв. главница и 11 817.97 лв. лихви, по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2093.35 лв. главница и 637.13 лв. лихви, както и вноски за ЗО по ЗЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 5 104.05 лв. и 2424.31 лв. лихви. При ревизията е установено, че лицето е получавало доходи, които не е декларирало и за които не е начислило дължимия данък, а е извършило разходи по закупуване на недвижими имоти, леки автомобили и е внасяло парични средства по банкови сметки. За част от установените постъпления на парични средства по 26 броя лични банкови сметки в периода 2006 г. – 2009 г. лицето представило договори за дарение на суми от лица, установени в Русия, Х., И., Великобритания, С. И., Италия, за които в хода на ревизията е изискана информация от съответните данъчни администрации. Приходните органи приели, че по представените банкови извлечения няма идентифициращи данни (като ЛНЧ за ФЛ или номер за фирмите), с които да се идентифицират платците на сумите, не били посочени предмет и основание за извършените преводи. При намерено основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК ревизиращият екип е установил доходи с неустановен произход на лицето в размер на 52 817.00 лв. за 2006 г., на 245 763.05 лв. за 2007 г., на 284 483.25 лв. за 2008 г. и на 22 753.77 лв. за 2009 г., върху които установил данъчните задължения на лицето по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и чл. 48 ЗДДФЛ, както и за задължителни осигурителни вноски по ЗЗО. Приходните органи не са признали извършените дарения, като са приели, че същите не са декларирани по реда на ЗМДТ и не са във формата по чл. 225 – 227 ЗЗД. Направили са извод, че средствата не са получени безвъзмездно, а е налице насрещна престация, изразяваща се в извършени от жалбоподателката услуги за лечение и оказана помощ за рехабилитация на лицата, от които е получила съответните суми, които доходи не са необлагаеми съгласно чл. 12 ЗОДФЛ отм. и чл. 13 ЗДДФЛ.

За да отмени изцяло РА административният съд е приел, че в хода на ревизията са допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона, довели до незаконосъобразност на акта. Намерил е за недоказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради наличие на доказателства за произхода на преведените по банков път средства – договори за дарения и митнически декларации. Посочил е, че преведените по банков път средства осъществяват хипотезата на чл. 225, ал. 2 ЗЗД и обективират договор за дарение, потвърдено с декларации на някои от дарителите (А. Леберский, В. Я., „Г. инвестмънтс“, „Стравил инвест“ и др.). Изложил е съображения, че в данъчната основа не следва да се включват предоставените суми от Ю. Л. чрез П. Л., И. Макибели и [фирма], тъй като са преведени на ревизираното лице за закупуване на жилище в България от Ю. Л.. Намерил е за недоказано приетото от приходните органи, че преведените суми са на основание насрещна престация. Приел е, че дарственото намерение изпълва хипотезите на чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ отм. и чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДДФЛ, поради което доходът не подлежи на облагане.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна, довело до необоснованост и противоречие с материалния закон.

Решението на административния съд не съдържа собствена преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи касателно установяване задълженията на лицето по чл. 35 ЗОДФЛ отм. , чл. 48 ЗДДФЛ и за ЗОВ за спорните данъчни периоди. Мотивите на първоинстанционното решение повтарят буквално, включително с правописните грешки и израза „доверителката ми”, писмената защита на адв.П. С. като процесуален пълномощник на жалбоподателката П. – мотивите на ред 10 от долу на горе на стр. 2 до средата на стр. 7 от обжалваното решение напълно и буквално съвпадат с абзац втори от стр. 1-ва до т. 3 на стр. 6 от писмената защита на адв.П. С.. В решението изцяло липсва обсъждане на писмените доказателства по делото и заключенията (основно и допълнително) на ССЕ, както изисква правилото на чл. 202 от ГПК, в съвкупна връзка с всички останали доказателства по делото.

В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК на основание § 2 от ДР на ДОПК субсидиарно приложение намират разпоредбите на АПК и на ГПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове кои от тях кредитира и кои – не.

Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от административният съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението в горепосочената му част следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК.

Обоснован е подходът за разделение на банковите преводи на такива с посочено дарствено основание и такива без посочено основание, възприет при поставяне на задача за допълнителна ССЕ. Въпреки това експертизата не е спомогнала за изясняване на спора от фактическа страна, тъй като съгласно основната ССЕ освен преведени по банков път средства жалбоподателката е внесла „на ръка” с валутни митнически декларации 39 750 евро. Това обстоятелство не е обсъдено от съда на база експертното заключение и наличните писмени доказателства относно произхода и основанието за получаване на сумите. Експертът е изследвал посоченото в банковите документи основание за превода на сумите, но по делото са налице и множество писмени доказателства (декларации и договори за извършени дарения), които не са обсъдени съвкупно от съда, доколкото дарственото намерение може да не е посочено в банковия документ, но да следва от декларацията на дарителите (напр. на л. 688 – 691, л. 698 – 704 от преписката).

Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ отм. и чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДДФЛ (в относимата редакция) придобитото по дарение не се смята за облагаем доход, поради което следва да се обсъдят всички писмени доказателства за дарени суми. Безпротиворечиви в това отнощение са доказателствата от ревизионната преписка – декларации на дарители и обяснения на ревизираното лице, че част от средствата са придобити по договори за дарение. Неправилен е подходът на ревизиращите органи да изискват сключване на договорите във формата по чл. 225, ал. 2 ЗЗД, след като няма спор, че дарителите са чужденци и средствата са дарени в чужбина. Обстоятелството, че ревизираното лице не е декларирало получените по дарение суми съобразно изискванията на ЗМДТ, е основание за ангажиране на административно-наказателната му отговорност, но не е условие да се приеме, че материално-правното отношение не се е осъществило (в този смисъл е решение № 1664 от 16.02.2015 г. по адм. д. № 13588/2014 г., І отд. на ВАС). По аргумент от чл. 75, ал. 3 от ЗЗД когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване на банковата сметка на кредитора. При плащания по банков път не се изисква писмената форма с нотариална заверени подписи по чл. 225, ал. 2 от ЗЗД като такава за действителност на дарението на движими вещи, а е необходимо и достатъчно да се удостовери "предаването" на парите по реда на чл. 225, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД чрез заверяване на сметката на надарения (решение № 9084 от 20.06.2013 г. по адм. д. № 11396/2012 г., І отд. на ВАС).

Ревизираното лице Р. П. е декларирала, че по време на престоя си в Русия и Х. е помагала на много хора, от които е получила средства по дарение. Пребивавала е в домовете на хората и е била на тяхна издръжка (л. 176). Приложила е множество договори и разписки за дарение на различни суми от различни лица (л. 179 – 198). Дала е подробни обяснения за произхода на сумите (л. 203 -206). Декларирала е, че за останалите дарени средства не е сключвала договори (л. 209), т. е. самото ревизирано лице признава, че за част от сумите няма сключени договори за дарение. За част от преводите (таблица 4 от допълнителна ССЕ) като основание е посочено „възнаграждение за П.“ или фигурира номер на фактура. Тези доходи могат да бъдат квалифицирани като облагаеми доходи с неустановен произход, но делото е останало неизяснено по отношение на тези обстоятелства и в решението липсват изложени мотиви в тази насока, както и направено разграничение между доходите с доказано и недоказано основание.

Въз основа на изложеното при новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички писмени доказателства от ревизионната преписка, които съдържат посочване на основанието за предоставяне на паричните средства в контекста на спора, дали се касае за доходи с неустановен произход. Направеното разграничение между банкови документи, в които е посочено дарствено намерение и тези без подобно основание, следва да се обсъди съвкупно с писмените доказателства по делото, включително наличието на данни за друго основание за предоставяне на средствата, напр. от Ю. Л. чрез П. Л., И. Макибел и [фирма]. Следва и служебно на основание чл. 171, ал. 2 АПК да се постави допълнителна задача на ССЕ, включително в алтернативни варианти, освен да посочи основанието за извършване на банковия превод или предоставяне на средствата в брой, да се съставят парични потоци за ревизираните години, в които да се включат и получените в брой суми от лицето, като се определят и съответните задължения по ЗОДФЛ отм. , ЗДДФЛ и вноски по ЗЗО.

С оглед изхода на спора АСП следва да се произнесе по направените разноски съобразно чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 2741 от 12.12.2014 г. на Административен съд [населено място], постановено по адм. д. № 2299/2013 г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Особено мнение: