Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 9421 / 2021 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Е. Б. чрез адв. И. Я. против Решение № 3008 от 11.05.2021г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 2739 по описа за 2020г., с което е отхвърлена жалба срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22221118003904-091-001 от 31.07.2019г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който по отношение на Е. Б. са установени задължения на основание чл. 19 от ДОПК за задължения на „АРИЗ-79“ ЕООД в общ размер на 70 825,52лв., от които: 29 022,63лв. - ДДС, 8 104,76лв. - данък върху доходите от трудови правоотношения, 20 816,09лв. задължения по ДОО, 8 842,47лв. задължения за здравноосигурителни вноски и 4 039,57 лв. вноски за УПФ и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 2654 лв.
В касационна жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира оплакване, че е нарушен принципът на равенство на страните в процеса. Сочи, че съдът не е дал конкретни указания за разпределянето на доказателствената тежест по чл. 170 от АПК. Твърди, че формулираният в мотивите на проверяваното решение отговор на част от доводите на жалбоподателя е необоснован, тъй като не са изяснени по предвидения процесуален ред всички правнорелевантни факти. Излага, че съдът не е извършил служебна проверка дали при издаването на РА е спазена изискуемата от закона форма. Намира, че издателите на РА не са притежавали и положили валидни електронни подписи, поради което издадения РА не е валиден акт. Добавя, че първоинстанционния съд не е извършил необходимата проверка за притежаваните от органите по приходите сертификати за електронни подписи и дали същите са използвани за подписване на процесните документи към съответната дата на издаването им. Претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на същото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. В съдебно заседание заявява искане за присъждане на сторените разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в съдебно заседание, я оспорва с искане обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 6716,05 лева.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22221118003904-091-001 от 31.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Е. Б. са установени задължения на основание чл. 19 от ДОПК за задължения на „АРИЗ-79“ ЕООД в общ размер на 70 825,52лв., от които: 29 022,63лв. - ДДС, 8 104,76лв.-данък върху доходите от трудови правоотношения, 20 816,09лв. задължения по ДОО, 8 842,47лв. задължения за здравноосигурителни вноски и 4 039,57 лв. вноски за УПФ.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи. В производството не са допуснати процесуални нарушения включително и съществени такива. Посочил е като безспорно установено, че Е. Б. от 17.06.2015г. до 16.02.2016г. е собственик на капитала и управител на „АРИЗ-79“ ЕООД. На 09.02.2016г. - същата, чрез пълномощника си С. О., прехвърля дяловете си на Огнянова като прехвърлянето е вписано на 16.02.2016г. Приема за установено, че към 16.02.2016г. в касата на дружеството има касова наличност, която е достатъчна да покрие общия размер на задълженията от 70 825,52 лева. По отношение на представения по делото протокол от 10.02.2016г. за предаване на наличните пари в касата на „АРИЗ-79“ ЕООД на пълномощник на Огнянова, администратияният съд е посочил, че има компрометирана доказателствена стойност, с оглед на което е приел, че са налице основанията на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Обжалваното решение е неправилно.
Установява се по делото, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, като същите са връчени на ревизираното лице, видно от приложените по делото разписки.
Съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, като изр. второ на същата разпоредба гласи, че при поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В изпълнение на цитираната норма, описаните по - горе електронни документи са представени по административната преписка и същите са приложени по делото. По делото не са налице данни от ответната в първоинстанционното производство страна да е изисквана допълнителна информация по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК досежно подписите, положени на електронните документи, в това число валидността и удостоверяването на КЕП. По делото пред първостепенния съд са представени както на хартиен, а също и на CD, издадените като електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, а също и резултатите от проверка на валидността на електронните подписи на органите по приходите, участвали в ревизията. Съдът не е обсъдил в решението си по никакъв начин тези факти. Не е обсъдил съдържанието на приложените заверени копия на служебно извършените проверки на подписите на приходните органи. Не е извършен анализ на представените по делото доказателства за подписване на електронните документи, нито че органите по приходите участвали в ревизията, издали оспорения пред първоинстанционния съд акт и подписали посочените по-горе документи притежават валидни КЕП към датата на подписване на съответните документи.
В чл. 3, т. 12 и 15 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламента) се съдържа дефиниция за КЕП, който е усъвършенстван електронен подпис, създаден от устройство за създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ гласи, че електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно - данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Квалифицираният електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи и правната му сила е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните /чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕУУ/. По силата на чл. 25, ал. 1 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря, съгласно изискванията на чл. 24, 1 от Регламента, а съгласно ал. 5 същият издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията.
Основателен е доводът на касатора, че в съдебното решение не е обсъден въпросът за електронните подписи и дали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са валидни документи, като не са дадени и указания до страната в тази насока, по реда на чл. 9, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 171, ал. 5 във вр. с 2 от ДР на ДОПК.
С оглед изложеното по - горе досежно представените от страна на приходните органи доказателства за валидността на подписите на лицата, издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА се достига до извод за липса на мотиви досежно изводите на съда относно наличието на валидно подписани актове в хода на ревизията. Спазването на изискването за подписване на акта по чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК е факт, който подлежи на доказване във всеки конкретен случай и доказателствената тежест е на административните органи съгласно общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК, а съдът следва да изпълни задължението си по чл.168 АПК, като извърши съдебен контрол на оспорения акт по критериите, посочени в чл.146 АПК.
Досежно компетентността на органа издал и подписал обжалвания РА /по арг. от чл.168, ал.2 АПК/, съдът е следвало да изложи конкретни, а не шаблонни доводи /стр.6, абзац 2 от обжалваното решение/.
В тази насока са основателни оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е следвало по реда на чл. 170, ал. 3 АПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК да укаже доказателствената тежест, вкл. за установяване спазването на изискването по чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК, което в настоящия случай не е сторено, а следва от принципа на служебното начало в процеса.
Допуснатото нарушение е съществено, тъй като препятства касационната инстанция да извърши преценка по прилагането на материалния закон съгласно чл. 220 от АПК, като по аргумент от чл. 160, ал. 2 от ДОПК засяга и дължимата проверка за законосъобразност на РА по отношение на спазването на предвидената от закона форма на акта.
На следващо място съдът не е изложил достатъчно мотиви относно приетото от правна страна относно предпоставките на чл.19, ал.2 от ДОПК, посочени като чл.119 ал.2 от ДОПК. Не се установява как съдът е достигнал до извода за наличие на фактическия състав на посочената разпоредба, включително причинно следствена връзка между укритите доходи и неудовлетвореното вземане.
При така установеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено, като подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК следва делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото, с оглед обезпечаване възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест, същата следва да им бъде разяснена от съда при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, във вр. с 2 от ДР на ДОПК и останалите задължения за съда, които следват от принципа на служебното начало, като се изложат подробни мотиви по същество на спора, досежно наличие на предпоставките на чл.19, ал.2 от ДОПК..
При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с 2 ДР на ДОПК. При постановяване на решението си съдът следва да съобрази и решение по дело С-362/21 на СЕС.
При този изход на делото настоящият съдебен състав не се произнася по разноските предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, поради което при новото разглеждане на делото и в зависимост от неговия изход новият съдебен състав на първата инстанция ще следва да се произнесе по разноските, включително и за настоящата касационна инстанция.
Предвид на изложеното Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3008 от 11.05.2021г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2739 по описа за 2020г. и
ВРЪЩА делото на Административен съд - София-град за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА