О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5519
София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 2336/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Л. М., чрез адв. П. Г. от АК – Пазарджик, срещу постановеното по трудов спор въззивно решение № 12 от 19.01.2024 г. по в. гр. дело № 701/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
С него се потвърждава решение № 1043 от 29.09.2023 г. по гр. д. № 2529/2022 г. на Районен съд – Пазарджик, с което се отхвърлят предявените от И. Л. М. срещу ТД „Държавно горско стопанство Белово“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа.
При така очертания предмет на спора, въззивният съд е съобразявал трудов договор № РД-00-2/22.02.2021 г. и допълнително споразумение № 13/13.05.2022 г., според които И. Л. М. е назначен на длъжност „работник горско стопанство“ в териториално поделение „Държавно горско стопанство Белово“, с месторабота ТП ДГС Белово – [населено място] и работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. на ден, петдневна работна седмица, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 740,00 лв. Трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № РД-07-190/10.06.2022 г. на осн. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ във вр. с чл. 188, т. 3 КТ, чл. 187, ал. 1. т. 1 КТ във вр. с чл. 126, т. 1 КТ във вр. с чл. 126, т. 1 КТ във вр. с чл. 192, ал. 1 КТ, с която на работника е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание неявяване на работа в периода 16.05.2022 г. – 20.05.2022 г., с което не е изпълнил законните нареждания на работодателя си. Заповедта е издадена въз основа на доклад вх.№ 10-08-476/20.05.2022 г. на Е. Х. С. – горски стражар в охранителен участък „Черна река“, ГСУ Белово за обект 2106, включващ отдел 186 „а“, с временен склад „Чинкова мандра“ и отдел 186 „д“ с временен склад „Корените“. През периода, за който се твърди, че работникът е отсъствал от работното си място са представени още два доклада /доклад вх.№10-08-510/27.05.2022 г. и доклад вх.№ 10-08-533/01.06.2022 г. от В. Д. Х.-старши лесничей на ГСУ Белово/, съгласно които на обекта възложен на ищеца, не се е работило. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ на работника са поискани писмени обяснения, депозирани с писмо вх. № 10-09-168-1/30.05.2022г. Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели /В. Д. Х. – старши лесничей в териториално поделение „Държавно горско стопанство Белово“, Е. Х. С. – горски стражар в същото поделение и М. С. – зам. директор на предприятието/, от които се установява по безспорен начин, че в периода 16.05.2022 г. – 20.05.2022 г. работникът не е бил в отдел 186 А, където е следвало да полага труд. Тъй като ищецът е възразил за това дали служителите на работодателя са го потърсили на обекта, който е обширна горска територия , по делото е приета и лесотехническа експертиза, според която в 60% от въпросния отдел има добра видимост. Установено е, че за дните 16.05.2022 г., 17.05.2022 г., 18.05.2022 г., 19.05.2022 г. и 20.05.2022 г. от този обект няма добита дървесина, не е полаган труд от работника. Така мотивиран въззивният съд е достигнал до извода, че уволнението е законосъобразно и предявените от ищеца искове по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради което е потвърдил прървоинстанционното решение в цялост. Затова обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ съответно също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Касаторът се позовава на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, поставените въпроси се свеждат до задължението на съда да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност, както и да изложи в мотивите си конкретни съображения във връзка с тях и критериите по чл. 189, ал. 1 КТ - в частност:
1. Относно задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства, твърдения, доводи, възражения на страните и правно релевантните факти в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с тях;
2. За правомощията на въззивния съд свързани с проверката на първоинстанционния акт;
3. Относно задължението на съда да прецени критериите по чл. 189, ал. 1 КТ;
4. Относно това дали настъпването на вреди или възможността такива да настъпят влияе върху определянето на тежестта на нарушението.
Релевираното основание касаторът обосновава с твърдението за противоречие на въззивното решение с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС /решение № 57/02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ВКС, III г. о., решение №37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 536/19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 97/02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 108/20.02.2024 г. по гр. д. № 363/2023 г. на ВКС, I г. о., решение № 201/23.10.2015 г. по гр. д. № 600/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 113/31.07.2015 г. по гр. д. № 929/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 52/23.04.2019 г. по гр. д. № 2733/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 112/07.05.2015 г. по гр. д. № 5348/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 344/22.11.2012 г. по гр. д. № 242/2012 г. на ВКС, III г. о./ .
От ТД „Държавно горско стопанство Белово“ към ЮЗДП ДП е постъпил писмен отговор, в който се оспорва допустимостта на касационната жалба до разглеждане поради липса на предпоставките по чл. 280 ГПК, излагат се и съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.
След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият и вторият въпрос са относно задължението на съда да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност, както и да изложи в мотивите си конкретни съображения във връзка с тях, обуславят решаващата воля на съда, но не са разрешени в противоречие с трайно установената съдебна практика. Доводите на касатора на практика се свеждат до такива за неправилност и необоснованост на въззивното решение, мотивирани от собственото му субективно убеждение за начина, по който следва да бъде анализиран и преценен събраният доказателствен материал, а именно: че не са взети предвид от съда, възраженията въведени от ищеца; за това, че изводите на съда са в грубо несъответствие с фактическите твърдения в исковата молба; за неспазване на процесуалния закон във връзка със събраните свидетелски показания.В исковата молба ищецът не се ангажирал с ясни и недвусмислени твърдения къде е бил през работната седмица Оспорвал е начина, по който работодателят бил достигнал до извод за отсъствието му от работа.Съображенията му са преценени като неотносими към фактическия състав на нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание.Както това е изрично изтъкнато в задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д.№ 1/2009 год.,ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Третия и четвърти поставени въпроси се отнасят до задължението на съда да съобрази всички обстоятелства от значение за преценката за съразмерност на наложеното наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение, в това число тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Доводите за противоречие с практиката на ВКС по този въпрос се свеждат до твърдението за лаконичност и липса на собствени мотиви на въззивния съд, както и за несъразмерност на наложеното наказание предвид установените по делото конкретни обстоятелства. Тези доводи не обосновават релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е изследвал основните факти и обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, обсъдил е оплакванията във въззивната жалба и е достигнал до извод за съответствие на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение. Работникът не се е явил на работа пет последователни работни дни, като работодателят е бил в неведение за причината . Въззивният съд е следвал разясненията в практиката на ВКС по прилагането на чл.189, ал.1 КТ, а фактически изводи в тази връзка не могат да бъдат проверявани за необоснованост в хода на настоящото производство по селекция на касационните жалби, това предпоставя анализ и оценка на доказателствения материал.Въззивният съд е следвал разясненията в практиката на ВКС по прилагането на чл.189, ал.1 КТ, а фактически изводи в тази връзка не могат да бъдат проверявани за необоснованост в хода на настоящото производство по селекция на касационните жалби, това предпоставя анализ и оценка на доказателствения материал.
Необосновано се явява и наведеното твърдение за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание, следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Такива съображения в случая не са налице.
След като обжалваният съдебен акт е съобразен с установената практика на ВКС по разрешаването на аналогични правни спорове, при което действащата законова норма е тълкувана и прилагана еднопосочно, не може да бъде споделено и повдигнатото оплакване за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицирана степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени.
В полза на ответника по касация ТД „Държавно горско стопанство Белово“, представлявано от инж. А. К. – директор, чрез юрисконсулт А. Я., следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 19.01.2024 г. по в. гр. дело № 701/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА И. Л. М., ЕГН: ................. да заплати на ТД „Държавно горско стопанство Белово“ към ЮЗДП ДП, ЕИК 2016275060352 сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.