Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Г. М. Ю., подадена чрез адв. Т. Д., против решение № 709/06.04.2015 г., постановено по адм. дело № 35/2015 г. по описа на Административния съд – П.. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция. Депозирана е писмена защита. Претендират се разноски.
Ответната страна – А. М - С., чрез пълномощника юрк. С., изразява становище за неоснователност касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковата молба на Г. М. Ю. против А. М, в която предявената претенция е да й бъде заплатена сумата 550 лв., представляваща имуществени вреди вследствие на отменено по съдебен ред незаконосъобразно НП № 218 от 03.06.2013 година на Началника на Митница П.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не е налице първата предпоставка на посочената норма, а именно: в настоящия случай отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.
В мотивите си административният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, причинени от издаденото наказателно постановление, е неоснователен. Съдът е посочил, че обезщетението за имуществени вреди не може да се претендира на основание ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ), тъй като имуществената отговорност по този закон не обхваща административно - наказателната дейност. Отделно от това, направените разноски за воденето на делото за отмяна на наказателното постановление не биха могли да се квалифицират като вреди, а не/възможността да бъдат присъдени се извежда от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ), който се прилага в производството по обжалване на наказателните постановления.
Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
По делото не и мало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление за налагане на глоба №218/03.06.2013г., издадено от Началника на Митница П., на Ю. е наложеноадминистративно наказание "глоба" в размер на 3920 лв. Впоследствие Н. е обжалвала пред съда горепосоченото НП, като е образувано НАХД № 3478/2013г. по описа на П. Районен съд, ХХІІ Наказателен състав. За защитата си по така образуваното и водено НАХД Ю. е ангажирала адвокат, като същата е сключила Договор за правна защита и съдействие № 65462 от 19.09.2013г. с адв. а.. Т. Д., и въз основа на този договор е заплатила е заплатила в брой на адв. Д. сумата от 250 лв.,което е отбелязано в самия договор за правна защита и съдействие, приложен по делото. Съдът е релевирал и пълномощно, приложено по кнахд № 2065/14г.(делото, по което е постановено решение, с което решението по нахд № 3478/13 е оставено в сила), съответно приложено по нахд № 3478/13г., видно от което ищцата е заплатила на адв. Д. и сумата 300 лв. по водене на делото
Не е спорно, че Ю. действително е била защитавана по горепосочените дела. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на 21.11.14г. по НАХД № 3478/13г., Пловдивския РС е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкуванетелно постановление от 19.05.2015г., постановено по т. д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.
Неправилен е и изводът на административния съд, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. този извод е мотивиран със съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направенитеза адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав на касационната инстанция приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищцата е претъпрпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищцата - касационна жалбоподателка в настоящото производство, не би заплатила адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Ю. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвиканно от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция глоба, която тя е считала за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 248/ 4.06.2009г. по гр. д. № 4808/2007г. на ІІІ г. о.; решение № 355/03.08.10г. по гр. д. № 1651/2009г. на ІІІ г. о. ; решение № 126/10.05.2010г. по гр. д. № 66/2009г. на ІV г. о.; решение № 586/ 16.05.2011г. по гр. д. № 1486/2009г. на ІІІ г. о.; решение № 781/ 30.11.2010г. по г. д. № 511/2010г. на ІV г. о. и други.)
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва изцяло да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго с което да бъде осъдена А. М да заплати на Г. М. Ю. сумата 550 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 218/03.06.2013г., ведно със законната лихва от 03.12.2012г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора на касационната жалбоподателка следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 315 лв.
По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 709/06.04.2015 г., постановено по адм. дело № 35/2015 г. по описа на Административния съд – П.. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА
А. М, гр. софия, [улица], да заплати на Г. М. Ю., ЕГН [ЕГН], [населено място], Общ. Братя Д., обл. Ст. З., на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, сумата 550 (петстотин и петдесет) лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 218/03.06.2013г. както и
сумата 315 (триста ипетнадесет) лева - разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно. Особено мнение:
Особено мнение на съдия С. Б. по адм. д.№7336/2015г на ВАС, Трето отделение.
Не съм съгласна със становището, че оспореното решение на Пловдивския административен съд е неправилно и поддържам изложените от административния съд съображения за неоснователност на претенцията за вреди.
Считам, че разноските за съдебно производство по своя характер не представляват преки и непосредствени вреди от административната дейност по издаване на наказателно постановление, което е било отменено по съдебен ред. Разноските за адвокат се претендират по специален процесуален ред и в гражданското, и в наказателното съдопроизводство, който изключва общия ред за присъждане на обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ. След като специалните закони /ЗАНН и НПК/ не допускат присъждането на разноски, присъждането им по реда на ЗОДОВ води до заобикаляне на закона.
Съдия Св.Б.: