Р Е Ш Е Н И Е

№ 181

гр.София, 22.07.2015г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 4554/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], София, представлявано от изпълнителния директор С. Й., чрез адв. В. В., срещу въззивно решение от 13.12.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 10863/2013 г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, лихвата за забава и съдебноделоводните разноски.

Насрещната страна М. А. П., чрез адв. Р. Д.А. – К., е подала насрещна жалба срещу въззивното решение в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен за разликата над 1 800 лв. и съдебноделоводните разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 60/16.01.2015 г. по следните правни въпроси: заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря ли на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако не са посочени конкретни дати на осъществяване на описаните в нея деяния, но с посочен период, в рамките на който са извършени дисциплинарните нарушения; заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговаря ли на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако служителят е запознат с тях, както и, ако част от реквизитите на заповедта се съдържат в искането за писмени обяснения по чл. 195 КТ; допустимо ли е работодателят...