Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

гр.София, 01 март 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при участието на секретаря И. П

и прокурорът от ВКП К. И

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 639/2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от защитника на подсъдимата Ц. Н. – адв. Т. и от процесуалния представител на подсъдимия Т. А. – адв. А. А., против присъда № 4 от 10.03.2016 г., постановена по внохд № 275/2015 г. на Варненския апелативен съд, на основание чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК.

Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, в жалбите се твърди, че обясненията на подсъдимата Н., дадени пред първоинстанционния съд, е следвало да се третират като годно доказателствено средство, а не като защитна теза, така както е сторил решаващия съд, тъй като те се подкрепят от показанията на останалите свидетели, и по-конкретно от тези на св. М. А.. Според защитата гласните доказателствени средства установяват, че подсъдимата е лицето, което активно е управлявало и представлявало дружеството, докато подсъдимият А. само е изпълнявал поставените му от нея задачи. На следващо място се твърди, че по отношение на обвинението по чл. 256 от НК не е посочено времето на извършване на деянието, както и че е налице логическо противоречие между инкриминирания период 29.12.2008 г. – 22.05.2009 г., които в обвинителния диспозитив е бил разширен, чрез посочване на действия – подаване на СД по ЗДДС за месеци, предхождащи го....