Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. Т. И. П. срещу решение на Апелативен съд - София № 105/ 24.03.21г., постановено по внохд № 1407/2020г. по описа на същия съд.

С касационната жалба се ангажират всички касационни основания. Изтъкват се съображения за пороци в процесуалната дейност на съда по събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали в нарушение на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 – 4, чл. 339, ал. 2 от НПК. Сочат се конкретни съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Основно е възражението за нарушение на материалния закон, допуснато с осъждането на подсъдимия по несъставомерно от субективна страна деяние. Справедливостта на наложеното наказание се оспорва със съображения за неотчетени по действителното им значение възрастта и здравословното състояние на подсъдимия. При условията на алтернативност се иска отхвърляне на предявените граждански искове или намаляване размера на присъденото обезщетение за причинени от деянието на гражданските ищци неимуществени вреди.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат касационната жалба и молят за уважаването й.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Г. А. и Елинка А. оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.

Частните обвинители Н. К. и В. К., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище по касационната жалба.

Прокурорът при ВКП намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият Т. П., в последната си дума, заявява, че не е искал да умъртви пострадалия, с когото са били приятели. Моли за намаляване на наказанието.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 1/28.01.2020г., постановена по нохд № 244/2019г., Софийският окръжен съд признал подсъдимият Т. И. П. за ВИНОВЕН в това, че на 18.08.2018 г., в [населено място], общ. Е. П., обл. София умишлено е умъртвил И. Г. К., поради което на основание чл. 115 вр. чл. 54 от НК е осъден на 13 (тринадесет) години лишаване от свобода.

Със същата присъда подс. П. е признат за виновен в това, че на същата дата и място е държал огнестрелно оръжие - един брой газ сигнален пистолет, м. Е., м. Майор, кал. 9мм., Р. А., с фабр. № ЕМ - 1430073, с премахнат сепаратор, преработен в огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, поради което на основание чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК е осъден на 3 (три) години лишаване от свобода.

На осн. чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд определил подсъдимият П. да изтърпи общо най-тежко наказание в размер на 13 (тринадесет) години лишаване от свобода при първоначален „ строг” режим.

Приспаднато е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 19.08.2018 година.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци – Е. Б. А. и на Г. К. А. сумата от по 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети, изразяващи се в болки и страдания в резултат на деянието, ведно със законната лихва от деня на увредата - 18.08.2018 г., до окончателното плащане.

Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

С атакуваното понастоящем въззивно решение присъдата е потвърдена изцяло.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена е от процесуално легитимиран субект, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество е неоснователна.

Доколкото доводите в касационната жалба са насочени само срещу аналитичната дейност на съда, довела до неправилно квалифициране поведението на касатора като умишлено убийство по чл. 115 от НК, предмет на касационна проверка е съдебния акт в осъдителната му част, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на това престъпление със съответното приложение на чл. 23 от НК. Осъждането на жалбоподателя за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК не е надлежно оспорено, с оглед липсата на каквито и да съображения, касаещи това обвинение. Поради това и доколкото ВКС не констатира процесуални пороци от категорията на абсолютните, за които следи служебно, фактическите и правните изводи довели до осъждането на жалбоподателя по обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК, не попадат в пределите на настоящия касационен контрол.

Въззивният съд е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което събрал допълнителни гласни доказателствени материали - обяснения на подсъдимия, допълнителни показания на св. М. И. и С. С., както и показанията на св. А. Б..

Събирането на допълнителен доказателствен материал не довело до промяна на приетите за установени от окръжния съд фактически положения, които били напълно утвърдени от апелативния съд при въззивната проверка.

Неоснователно се претендира непълнота на доказателствата, отразила се на правилното формиране на вътрешното убеждение.

Съображенията, че не са изследвани въпросите относно травма на дясна ръка на подсъдимия, не се споделят. Правилно, още в разпоредително заседание за насрочване на съдебно заседание, въззивният съд е застъпил позиция, че липсва информация за актуалното към момента на извършване на деянието, състояние на дясната ръка на подсъдимия, поради което липсват и данни, които да се ползват за сигурна основа на научни и експертни, а оттам и на фактически заключения в настоящето производство.

Неоснователно е оплакването, че съдът не е извършил очна ставка между подсъдимия и свидетелите. Така формулирано, то е твърде бланкетно и е лишено от информативност в какво точно се изразява недостатъкът в процесуалната дейност на контролирания съд. Известно е, че задължителна процесуална предпоставка за пристъпване към извършване на очна ставка по чл. 143, ал. 1 от НПК, като специфична форма на разпит на две лица, е решаващият орган да констатира съществени противоречия в показанията на свидетелите и/или в обясненията на обвиняемия/ подсъдимия. Такива не се сочат от защитата. Не се изтъкват съображения и относно какви значими за отговорността на подсъдимия обстоятелства се претендира извършване на очна ставка, поради което възражението не може да получи удовлетворителен за касатора отговор.

Не намира опора в съдържанието на мотивите и възражението, че съдът е игнорирал обясненията на подсъдимия. В мотивите ( л. 76 на гърба от внохд № 1407/20г. по описа на САС) е отделено специално внимание на заявеното от подсъдимия, като са изложени конкретни, ясни и логически верни съображения защо казаното от него представлява защитна позиция, опровергана от останалите доказателствени материали – показанията на св. М. И., С. С., А. Б. и корелацията им със заключението на съдебно - медицинската експертиза за изстрел от упор (дулният срез е бил опрян в корема на жертвата). Щом съдът е изпълнил процесуалното си задължение да съпостави, анализира и оцени доказателствените материали самостоятелно и в съвкупност, към тази му дейност не може да бъде отправен упрек. Даването на различна оценка за достоверност предпоставя проверка за обоснованост, която, както е известно, не представлява касационно основание.

При липсата на пороци в доказателствената дейност на контролираните инстанции кръгът на значимите обстоятелства по чл. 102 от НПК е изяснен в пълен обем, поради което липсва необходимост от събиране на допълнителни доказателства.

На следващо място, основното възражение на жалбоподателя относно липсата на субективна страна на престъплението, подкрепено с твърдения, че не е искал да умъртви пострадалия, е лишено от основание.

От фактическа страна е изяснено, че на инкриминираната дата подсъдимият демонстрирал конфликтно и агресивно поведение пред редица свидетели, намиращи в и извън кафене - магазин в селото по повод изчезналото му колело. Поведението му било съпроводено с отправяне на заплахи, че ще застреля този, който му го е взел, а също и че ще вземе в замяна паркираните наблизо коли. В близка градинка, на пейка, стоял пострадалият И. К., към който подсъдимият наново отправил въпроса за колелото си. След като К. се приближил до подсъдимия, двамата застанали един срещу друг, лице в лице и на около 40 сантиметра - един метър разстояние един от друг, при което подсъдимият извадил пистолета, насочил го надолу към настилката на пътя, заредил го с двете си ръце и го насочил към корема на пострадалия, след което произвел изстрел. К. паднал по гръб, а подсъдимият започнал да се отдалечава по улицата, след което се прибрал в дома си. Там, зад храсти, намерил колелото си.

Изяснено е, чрез неоспорените и приети като обосновани и компетентни експертни медицински изводи, че смъртта на пострадалия К. е настъпила бързо и неизбежно вследствие на силна кръвозагуба от нараняването на лявата хълбочна артерия. Нараняването е огнестрелно и е било от упор, т. е. дулният срез е бил опрян в корема на пострадалия. Нараняването е сляпо, като в края на раневия канал съдебният лекар е открил проектил – конусовидно метално тяло, представляващо връх на пирон. Този проектил заради конкретния си вид от късо разстояние на изстрела причинява по-значителни наранявания в човешкото тяло в сравнение със стандартен боеприпас.

Смъртта на жертвата е причинена от газ сигнален пистолет (намерен в дома на подсъдимия), с премахнат сепаратор (депозьор; муфа), което прави оръжието технически неизправно в смисъл на несъответствие с първоначалните му данни от производител. Оръжието след тази интервенция обаче се е превърнало в огнестрелно, тъй като е станало годно да произвежда изстрели със стандартни боеприпаси, което освен това може да изстреля откритото в тялото на пострадалия парче от пирон. От своя страна пиронът е бил поставен предварително, но уплътнен и пред гилза в цевта на оръжието, като е прерязан (скъсен) с цел да се побере в цевния канал пред гилзата пред самия патронник. По експертен път е изяснено също, че по оръжието се констатират данни за съзнателна човешка намеса и в конструкцията на оръжието, което го е превърнало в боен пистолет.

Изясняването на субективното отношение на дееца към извършеното и последиците му, е въпрос от фактическо естество, а едва след това - и на правното му интерпретиране на плоскостта на нормата на чл. 11 от НК.

Следвайки този подход, правилно въззивният съд е утвърдил заключението на първата инстанция, че деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като умишлено убийство по чл. 115 от НК. Съответно – с основание е отхвърлена като неоснователна тезата на подсъдимия, че не е целял причиняването на смъртта на пострадалия.

Цялостното поведение на подсъдимия сочи, че той е целял не само да накърни телесната неприкосновеност на жертвата, респ. само да го нарани, но и да го лиши от живот.

Развитите в касационната жалба аргументи за неизясненост на обстоятелството с коя ръка точно е прострелването и поради какви причини е бил преправен газ -сигналния пистолет нямат отношение към субективната страна на деянието. Преди всичко, авторството на деянието е извън съмнение, а по делото липсват обективни находки, от които да се заключи, че изстрелът е произведен случайно, при неправилно или неумело боравене с оръжието. Причините за преработката на пистолета от газ сигнален също са извън кръга на обстоятелствата, относими към въпроса за субективното измерение на извършеното от жалбоподателя и биха имали резон в процеса по индивидуализация на наказанието, но единствено в контекста на обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК.

Прострелването на лице, от упор, в жизненоважна част на тялото му, каквато представлява коремът му, с нарочно пригоден газ сигнален пистолет, съзнателно и целенасочено преработен, така че да е годен като огнестрелно оръжие, в което е поставена метална част от пирон, изключва възможността деецът да е действал при друга форма на вина, освен при пряк умисъл. Решаващите за умисъла обстоятелства се извеждат не от обясненията на дееца, в които той е отрекъл намерението си да умъртви жертвата, а от материализираното от него поведение – начин на въздействие върху пострадалия, избраното оръжие, върху какъв орган, с каква сила и интензитет и пр. фактически предпоставки, които представляват обективно отражение на представното съдържание на дееца.

Обобщено, ВКС не констатира да са били допуснати претендираните от защитата съществени процесуални нарушения, включително и такива от категорията на абсолютните, поради което не намери да е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

ВКС не установи твърдяното от жалбоподателя П. нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, защитено с довода, че то е последица от неправилната дейност на съда по установяване на субективната съставомерност на извършеното. В касационната жалба не се съдържат други съображения, извън вече посочения довод, а както бе отбелязано, той е неоснователен. Затова, достатъчно е да се посочи, че в рамките на вярно установените фактически положения, законът е приложен правилно и няма основания да се обмисля различна квалификация от приетата по чл. 115 от НК.

Настоящата инстанция не констатира наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изводът за явна несправедливост на наложеното наказание предполага положителна констатация, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Следователно необходимата корекция в наказанието се явява последица от заключение за неправилна дейност на съдилищата по индивидуализация на наказанието. Такава в конкретния случай не е налице. Въззивният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, според действителното им значение и тежест, съобразени са конкретната обществена опасност на дееца и извършеното от него деяние и правилно като справедливо и съответно на престъплението е наложено наказание под средния размер. Конкретните доводи на касатора са в насока, че съдът е подценил редица смекчаващи отговорността обстоятелства - здравословно състояние, възраст, липса на криминални прояви, отсъствие на други осъждания, данните, че закупуването и преработката на газ - сигналния пистолет е поради причини, че в предходен период е бил обект на престъпно посегателство. Всички посочени обстоятелства, с изключение на последното, са били съобразени в различна степен от решаващите инстанции, които правилно са приели, че те не са нито изключителни, нито многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, така че да доведат до налагане на по-ниско наказание от предвидения в санкцията на чл. 115 от НК минимум от 10 години. Причините за закупуване и преработка на оръжието, при несъмнената им изясненост като факт в процеса, са възможен предмет на преценка в процеса по индивидуализация на наказанието, но единствено на плоскостта на обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК, а не и в контекста на справедливостта на наказанието, наложено за умишлено убийство по чл. 115 от НК. При отчитане спецификата на деянието и конкретно проявеното от подсъдимия агресивно поведение спрямо различни лица, правилно е съобразено, че следва да му се наложи наказание под средния размер при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно 13 (тринадесет) години лишаване от свобода. Липсват обективни данни, от които да се заключи, че в този размер санкцията е несъразмерно тежка и не съответства на данните за личността на подсъдимия и извършеното престъпление, поради което оплакването в касационната жалба за несправедливост на наложеното наказание, е неоснователно.

На последно място, липсват основания за ревизия на съдебния акт в неговата гражданско - осъдителна част. Оплакването, че присъденото на гражданските ищци (родители на пострадалия) обезщетение в размер на по 120 000 лв., е завишено, тъй като той не е работил, системно е злоупотребявал с алкохол, бил е на издръжка на родителите си и е бил агресивен към тях, не държи сметка за същностните елементи на обезщетението за преживяните от гражданските ищци морални мъки и страдания, предизвикани от ненавременната, внезапна и зловеща смърт на сина им. Личностните характеристики на жертвата, когато родствената връзка с нейните близки е изпълнена със съдържание, са без значение за степента и интензитета на страданието, което близките изживяват при нейната загуба. В настоящия случай инстанциите по фактите са изследвали въпроса за отношенията между пострадалия и родителите му и са изяснили, че те са живели в едно домакинство, като пострадалият е помагал на родителите си, бил е уважаван в населеното място, а родителите му са понесли тежко смъртта му. Следователно липсват основания за коригиране размера на присъденото на гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от кончината на техния близък, поради което не се налага изменение на атакувания съдебен акт и в гражданско-осъдителната му част.

При така изтъкнатото и като намери доводите в касационната жалба за неоснователни, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на Апелативен съд - София № 105/24.03.2021г., постановено по внохд № 1407/2020г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: