Производството е по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение от 11.04.2016г. по гр. д.№33/2016г. на ОС Силистра.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса задължен ли е въззивния съд да се съобрази с указанията на касационната инстанция, по който съдът е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС

Жалбоподателят – Г. С. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е неправилно, моли да бъде отменено, като бъдат уважени предявените от нея искове.

Ответникът –Областна дирекция на МВР -С., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да се потвърди.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С решение № 289/03.02.2016 г. по гр. д. № 2564/2015 г. на ВКС, III г. о., е отменено решението на въззивния съд и потвърденото с него решение от 16.10.2014г. по гр. д.№ 1357/2014г. на РС Силистра за отхвърляне искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Силистра, с указания да се изложат мотиви за законосъобразнността на подбора, като се направи правилна преценка за разпределението на доказателстваната тежест и за доказателствената тежест на протокола за подбор.

С обжалваното решение, при новото разглеждане на делото, съдът без да изпълни указанията в отменителното решение на ВКС, е постановил, че потвърждава решение от 16.10.2014г. по гр. д.№1357/2014г. на РС Силистра, с което са отхвърлени исковете на Г. Т. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ - да се признае уволнението й за незаконно и да се отмени Заповед № 654/04.08.2014 г. на директора на ОДМВР-С., както и да бъде възстановена на длъжността „системен оператор“-пункт Персонализация към група „Български документи за самоличност“.

При новото разглеждане на делото съдът е посочил, че със Заповед № 654/04.08.2014 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата - жалбоподател на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, като последната е заемала длъжността „системен оператор“ в „Пункт за персонализация“ към група „Български документи за самоличност“. При наличие на задължителни указания на ВКС дадени при първото разглеждане на делото от тази инстанция, съдът без да изложи собствени мотиви и при спор за законността на уволнение, е приел за безспорно, че се съкращават 2 бр. „системен оператор“ в ПП към група „Български документи за самоличност” и че е проведена законосъобразна процедура по подбор. Съдът, при оспорена с исковата молба законосъобразност на подбора, е посочил, че в проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищцата не оспорва съдържанието на Протокол № 13525/06.06.2014 г. на комисията за подбор по чл. 329 КТ, поради което работодателят не е бил длъжен да ангажира допълнителни доказателства по съдържанието на протокола и заключението на комисията. Изложил е съображения, че протоколът на комисията за подбор съдържа преценка по основните критерии на чл. 329 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата, като се е работило по подкритерии, зададени от работодателя и уточнени със синдикалната организация, като ищцата е събрала най-малко точки при оценяването (18) при максимална оценка 32 точки, като Националния синдикат е дал изрично писмено съгласие за прекратяване трудовото й правоотношение.

При тези данни съдът е счел, че е извършен законосъобразен подбор, но не е постановил свое решение по спора, а действувайки като контролна инстанция, вместо такава разглеждаща спора по същество, е постановил, че решението на районния съд, което не е било предмет на разглеждане пред тази инстанция, е правилно.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса задължен ли е въззивния съд да се съобрази с указанията на касационната инстанция, на който съдът е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС.

Настоящият състав намира, че с обжалваното решение съдът е дал отговор на поставения за разглеждане въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Според същата съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК (чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК отм. указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, включително и по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Приема се, че указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. Посочва се, че при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди.

С оглед на така дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 294 ГПК. При първото разглеждане на делото от ВКС са дадени задължителни указания на въззивнята инстанция да се съобрази с правните разрешения, дадени в практиката, посочена в отменителното решение и да изложи собствени мотиви по спора, които въззивният съд, постановявайки обжалваното решение е пренебрегнал. При новото разглеждане на делото въззивният съд, вместо да изложи собствени мотиви за това дали оценките на работодателя за служителите, участвуващи в подбора, включително ищцата, съответствуват на действително притежаваните от тях квалификация и ниво на изпълняваната работа, е действувал като контролна инстанция, а не като такава разглеждаща спора по същество, и е постановил, че потвърждава решението на районния съд, без да постанови собствен диспозитив по основателността или не на предявените искове –чл. 294, ал. 1 ГПК.

С оглед разпоредбата на чл. 295, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд намира, че в случая основанието за отмяна на въззивното решение налага извършването на съдопроизводствени действия, поради което следва да даде ход на делото за разглеждане по същество пред настоящата инстанция, като се даде на страните възможност да ангажират доказателства: за работодателя относими към преценката за законността на подбора, а именно относно притежаваната квалификация, образование и ниво на изпълнение на възложената работа от ищцата и другите участвуващи в подбора лица, а за служителката, за това че е уведомила работодателя за наличие на предпоставки за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ преди уволнението.

Предвид изложените съображения, съдъто п р е д е л и:

О Т М Е Н Я решение от 11.04.2016г. по гр. д.№33/2016г. на ОС Силистра.

ДАВА ХОД на делото за разглеждане по същество пред ВКС, като НАСРОЧВА същото за открито съдебно заседание на 06.03.2018г., 9, 00 часа, за когато страните се призоват с призовки, като им бъде връчен и препис от настоящето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: