№ 103
София, 27 април 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Н
М. П
при секретар К. П и в присъствието на прокурора И. С изслуша докладваното от съдията Е. А наказателно дело № 1127 /2016 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби от повереника на частния обвинител В. К. – А. адвокат С. Ч. и от защитниците на подсъдимия Н. В. Т. адвокатите С. К. и О. Т., допълнени по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК от адвокат И. Л., против решение № 194 от 18.07.2016 г. по внохд № 32/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
С жалбата на адвокат Ч. се атакува частта от въззивното решение, с която подсъдимият Н. Т. е признат за невинен по обвинението да е извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, както и в частта, с която е потвърдена правната квалификация по чл. 343а от НК т. е. релевира се касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Повереникът твърди, че нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което е осъден подсъдимият, не се конкурира с нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е оправдан. Позовава се на установената по делото причинно-следствена връзка между скоростта, с която се е движил Н. Т., и настъпилото пътно-транспортно произшествие. Изтъква, че поради превишаване на разрешената скорост той погрешно е преценил обстановката и е напуснал своята лента за движение.
...