ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 690
гр. София, 11.03.2026г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав
Председател: Боян Балевски
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
като разгледа докладваното от Васил Христакиев частно касационно търговско дело № 198 по описа за 2026 година,
взе предвид следното.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на адв. В. Н., пълномощник на ищеца С. К., срещу определение на Варненски апелативен съд.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД и третото лице - помагач А. А. не изразяват становище.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските на постановеното въззивно решение чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
За да намери молбата за неоснователна, съдът е приел, че доколкото единственото доказателство в тази насока е представеният пред първата инстанция договор за правна помощ, чийто предмет е ограничен до защитата пред тази инстанция, не е доказано, било чрез нов договор за правна помощ, било с други документи, постигнато между ищеца и пълномощника съгласие за предоставяне на безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА.
Определението е неправилно. Основната предпоставка за приложението на чл. 38, ал. 2 ЗА е наличието на договор за адвокатска услуга, с който страните да са уговорили безплатното предоставяне на адвокатската услуга. Писмената форма е само за доказване, като няма пречка уговорката за безплатно предоставяне на адвокатската услуга да се установява и с други доказателства. В тази насока достатъчно е правната помощ да е осъществена, да е налице изявление, че услугата е уговорена като безвъзмездна и да липсват данни, които да го опровергават. В разглеждания случай посочените условия са налице. Макар и във въззивното производство да...