РЕШЕНИЕ

№ 158

гр.София,

14.03.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря К. Ц.

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3835 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 121/24.06.2024 г. по в. гр. д. № 232/2024 г. на АС – Пловдив, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да посочи кои неимуществени вреди се намират в пряка причинно следствена връзка с незаконното наказателно преследване и как следва да се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗОДОВ при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Жалбоподателят - Прокуратура на Р. Б. чрез процесуалния си представител, излага съображения за неправилност на постановеното въззивно решение поради нарушение на материалния закон.

Ответникът - Ж. Д. П. , чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил решение №321/07.03.2024 г. по гр. д. № 3066/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, е осъдил Прокуратура на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на Ж. Д. сумата в размер на 15 000 лв. - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му на 22.04.2019 г. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда №9/27.06.2022 г. по ВНОХД № 234 от 2022 г. на АС – Пловдив, потвърдена с решение №38/27.01.2023 г. по КНОХД №781/2022 г. на ВКС.

Решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска над присъдената сума от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За да постанови своето решение въззивният съд приема за установено от фактическа страна, че наказателното производство е било образувано на 06.11.2013 г. като ДП №255/2013 г. по описа на с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, срещу „неизвестен извършител“, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Поради настъпилата на 13.11.2013 г. смърт на пострадалия, престъплението е преквалифицирано по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, и с постановление от 10.01.2014 г. е прието за наблюдение от Окръжна прокуратура – Пловдив.

Установено е, че на ищеца на 22.04.2019 г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, разпитан е в качеството на обвиняем и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“; - на 03.06.2019 г. и са му били предявени материалите по досъдебното производство.

Установено е, че 02.08.2019 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД №1487/2019 г. на ОС – Пловдив и на 24.09.2019 г. е проведено открито съдебно заседание, в което подсъдимият – ищец в настоящето производство, е заявил, че иска делото да се гледа по реда на Глава 27 от НПК – по съкратено съдебно следствие, като признава изцяло обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и се съгласява да не се събират други доказателства.

Установено е, че в същото съдебно заседание съдът е постановил Присъда №87/24.09.2019 г., с която ищецът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на 06.11.2013 г., при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста Б. К., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието изтърпяване е условно отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Наред с лишаването от свобода, на основание чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на ищеца е било наложено и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от една година и четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда ищецът е бил оправдан за това да е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

Констатирано е, че по жалба против постановената осъдителна присъда от частните обвинители, е образувано ВНОХД №550/2019 г. по описа на АС – Пловдив, по което е проведено едно открито съдебно заседание на 28.11.2019 г. и с решение №229/16.12.2019 г. въззивният съд е отменил Присъда №87/24.09.2019 г. , като е върнал делото на ОС - Пловдив за ново разглеждане от друг състав, поради констатирани процесуални нарушения, допуснати от първостепенния съд.

Пред ОС – Пловдив е образувано НОХД №2357/2019 г. на ПОС, в което подсъдимият заявява, че желае производството да бъде разглеждано по общия ред и на 07.02.2022 г. е постановена Присъда №26003/07.02.2022 г., с която ищецът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ от НК във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 06.11.2013 г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Б. К., настъпила на 13.11.2013 г. За това престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е условно отложено за срок от три години, както и наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Така постановената присъда е обжалвана от ищеца, и по въззивната му жалба на 01.06.2022 г. е образувано ВНОХД №234/2022 г. на АС Пловдив , който е отменил присъда №26003/07.02.2022 г. на ОС – Пловдив, и ищецът е бил признат за невинен, и оправдан по повдигнатото му обвинение. Въззивната оправдателна присъда е обжалвана с касационни жалби на частните обвинители, по които на 10.10.2022 г. е образувано КНД №781/2022 г. на ВКС и е постановено окончателно решение №38/27.01.2023г., с което касационният съд оставя в сила оправдателната въззивна Присъда №9/27.06.2022 г. на АС – Пловдив.

За да постанови решението си и определи, че справедливия размер на заместващото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания, съобразно нормативно установените критерии в чл. 52 ЗЗД е в размер на 15 000 лв., съдът е приел, че този размер съответства на тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство и интензивността на участието на ищеца в процесуалноследствени действия във връзка с производството, двукратно постановената осъдителна присъда от първостепенния съд, медийното отразяване на наказателното производство срещу ищеца. Съдът e взел предвид и възрастта на ищеца към момента на привличането му в качеството на обвиняем – 32 години, чистото му съдебно минало. Съобразено е, че повдигнато обвинение за престъпление е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода за срок до шест години, като към датата на привличането му в качеството на обвиняем ищецът е бил неосъждан. Въззивният съд е приел, че наказателното производство е застрашило личната му свобода, неговото семейно бъдеще, както и професионалната му реализация, а оповестяването на наказателното производство в медиите, придружено с фотоматериали, на които ясно се вижда лицето му, и с посочването на неговите имена, е създало възможност наказателното производство срещу него да стане достояние на неограничен кръг лица, в това число на неговите приятели, началници и клиенти, с което е било накърнено доброто му име в обществото, и е била реално застрашена кариерата и работата му. Съдът е изтъкнал, че финансово ищецът е бил застрашен от обременяване на семейството му с огромни по размер и непосилни за него финансови задължения за заплащане на обезщетения на близките на пострадалия /предвид настъпилия фалит на застрахователната компания, застраховала гражданската му отговорност/.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да посочи кои неимуществени вреди се намират в пряка причинно следствена връзка с незаконното наказателно преследване и как следва да се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗОДОВ при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно наказателно преследване. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства обусловили и причинна връзка на незаконното наказателно преследване с причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.

Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд не е отчел в достатъчна степен факта, че ищецът сам се е поставил в положение срещу него да бъде проведено наказателно преследване и да бъде постановена първоначално осъдителна присъда №87/24.09.2019 г., с която е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на 06.11.2013 г., тъй като при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста Б. К., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието изтърпяване е условно отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, тъй като е заявил, че иска делото да се гледа по реда на Глава 27 от НПК – по съкратено съдебно следствие, като признава изцяло обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и се съгласява да не се събират други доказателства. Въззивният съд е необосновано е приел, че наказателното производство е застрашило личната му свобода, неговото семейно бъдеще, както и професионалната му реализация, за каквито последици не са събрани доказателства по делото, нито са събрани доказателства за влошено здравословно състояние или за настъпили значителни промени в социалния му статус и обичайното засягане на честа и достойнството му.

Предвид изложеното, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение и личността на увредения съставът на ВКС счита, че сумата от 8 000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните.

Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за разликата над 8 000 лева до 15 000 лева и искът следва да бъде отхвърлен над този размер . Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

В останалата си част, с която искът е уважен за сумата 7 000лева решението следва да се остави в сила.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 121/24.06.2024 г. по в. гр. д. № 232/2024 г. на АС – Пловдив В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Прокуратурата на Р. Б. e осъдена да заплати в полза на Ж. Д. П. сумата над 8 000 до 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2023г. до окончателното изплащане, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. П. иск по чл. 2 ЗОЗОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. сумата над 8 000 до 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2023г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта му, с която предявения от Ж. Д. П. иск по чл. 2 ЗОЗОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. е уважен за сумата от 8 000лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: