ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1826
гр. София, 10.04.2025 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 762/2025 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. К. чрез адв. П. против решение № 263 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 524/2024 г. на Окръжен съд – Габрово.
Ответникът „Ц. Б. АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Т. е подало писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което след частична отмяна на решение № 408 от 23.08.2024 г. по гр. д. № 1009/2024 г. на Районен съд – Габрово, са отхвърлени предявените от Д. В. К. срещу „Ц. Б. АД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване за незаконно уволнението на ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, извършено със заповед № 36/25.04.2024 г. на изпълнителния директор на ответното дружество и неговата отмяна, и за възстановяване на предишната работа, както и решението на окръжния съд в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от Д. К. иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, и в полза на ответника са присъдени разноски.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор от 30.06.2000 г., като към датата на уволнението ищецът е заемал длъжността „портиер“ в предприятието на ответника. Посочил е, че сред основните трудови задължения по длъжностна характеристика (връчена на работника) за тази длъжност са включени осъществяването на контрол на движението на работниците и служителите чрез проверката им; познаване и спазване вътрешнодружествените правила, нормативната уредба, свързана с длъжността; спомагане за опазване на имуществото в контролирания обект и носене на отговорност за нерегламентирано изнасяне на продукция или имущество през портала. Прието е от съдебния състав, че ищецът е запознат и с Инструкция за дейността звено „Портиери“, в чл. 11 от която е описан начинът на осъществяване на пропускателния режим по време на дежурство и контрол при влизане и излизане на работници и служители, външни лица, МПС, а също и с Правилника за вътрешния трудов ред, в сила от 01.02.2023 г., в който, в чл. 17 са посочени задълженията на работниците и служителите при изпълнение на възложената им работа, а в чл. 47 нарушенията на трудовата дисциплина. Трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено с процесната заповед на работодателя на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 188, т. 3 КТ във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 26.04.2.0204 г. за това, че на 23.04.2024 г., като дежурен нощна смяна съгласно график и за времето от 18:02 ч. до 18:04 ч. не е осъществил наблюдение и контрол на портала на фирмата по време на почивката на втора смяна, с което е допуснал реална опасност за посегателството върху документацията, техниката и съхраняваните ключове в дежурната стая на звеното. В продължение на 2 минути участвал в разговор с бивш служител на звено „Портиери“ Е. Й., от място, от което не се е виждала оставените от ищеца незаключена дежурна стая и турникети без надзор. Инстанцията по същество е изтъкнала още, че като фактическо основание за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение е сочено документираното - през времето на отсъствие на ищеца от работното място - преминаване без контрол от негова страна на голяма група работници през турникетите, което е предпоставка за злоупотреби с имуществото на работодателя в големи размери. Отсъствието от работното място създава предпоставки за достъп до ключове на помещения, в които се съхраняват материални и нематериални активи и ценности на висока стойност и от критично значение, като например технологична документация и чертежи, собственост на работодателя.
Работодателят е приел, че описаното представлява нарушение на т. 11 на Инструкцията за дейността на звено „Портиери“, в която се възлага на дежурните служители задължение за осъществяване на надежден пропускателен режим и контрол при влизане и излизане на служители, работници и външни лица и съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ (неизпълнение на трудовите задължения предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред), както и чл. 17, ал. 1, т. 3 (да спазват точно работното време и да го използват само за изпълнение на възложената работа) и т. 12 (да пазят грижливо имуществото, което им е поверено или с което са в досег при изпълнение възложената им работа), чл. 47, ал. 1, т. 8 (неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила); чл. 47, ал. 1, т. 11 (неизпълнение на задълженията предвидени във вътрешните нормативни документи на работодателя, вкл. правилници, инструкции, процедури, заповеди и други) и чл. 47, ал. 1, т. 14 (злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на дружеството, както и разпространяване на поверителни за него сведения) от действащия в предприятието Правилник за вътрешния трудов ред. Горните действия представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ и са основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Прието е в обжалваното решение, че в случая е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изискал от ищеца даване на писмени обяснения за част от нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в заповедта за уволнение, а именно: за такова, извършено на 23.04.2024 г. за времето от 18: 02 ч. до 18: 04 ч., изразяващо се в неосъществено наблюдение и контрол на портала на фирмата по време на почивката на втора смяна, с което е допуснал реална опасност за посегателство върху документацията, техниката и съхраняваните ключове в дежурната стая на звеното, и за това, че е провел разговор с бивш служител на място, от което не се вижда оставената незаключена дежурна стая и турникети без надзор. описани по-горе. Според съда нарушенията, за които са изискани обясненията, са индивидуализирани по време, място и начин на извършване, позволяващ на ищеца да разбере за какви нарушения на трудовата дисциплина се иска ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Установено е също, че с писмено изявление от 25.04.2024 г. (но преди издаване на заповедта за уволнение) работникът е отказал да дава такива. За другото нарушение на трудовата дисциплина, послужило като фактическо основание за издаване на заповедта за уволнение, е прието да не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ (относно преминаването без осъществяване на контрол от ищеца на голяма група работници, което е предпоставка за злоупотреби с имуществото на работодателя в големи размери; че отсъствието му от работното място създава предпоставки за достъп до ключове на помещения, в които се съхраняват материални и нематериални активи и ценности на висока стойност и от критично значение, като например технологична документация и чертежи, собственост на работодателя). При горните факти е направен решаващ извод, че дисциплинарното наказване е проведено законосъобразно и уволнението на ищеца не страда от пороци, които да обусловят неговата отмяна. Изложени са съображения, при позоваване на съдебна практика на ВКС (решение № 62/20.04.2021 по гр. д. N. 2034/2020 г. на ІІІ г. о., решение № 112/7.05.2015 г. по гр. д. № 5348/2014 г. на ІІІ г. о., решение № 293/21.11.2011г. по гр. д. № 238/2011 г. на ІІІ г. о., решение № 227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ІІІ г. о., решение № 163/13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на ІV г. о., решение № 257/10.06.2010 г. по гр. д. № 3681/2008 г. на III г. о., решение № 86/25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г. на IV г. о. и др.), че неизискването на писмени обяснения от работодателя за част от посочените в заповедта за уволнение нарушения не обосновава прилагането в случая на чл. 193, ал. 2 ГПК – за отмяна на дисциплинарното наказание без трудовият спор да се разглежда по същество.
Аргументирано е виждане, че това е така с оглед установеното по делото, че за останалата част от вменените във вина на работника нарушения, на които се е основал работодателят при налагане на дисциплинарното наказание, писмени обяснения са били изискани. Развити са доводи, че в описаната хипотеза трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да се разгледа във връзка с нарушенията, за които са изискани обяснения. Съдът трябва да прецени вида и естеството на последните, поисканите и дадени конкретни обяснения във връзка със същите, събраните доказателства за установяването им, тежестта на допуснатото нарушение и съразмерността на наложеното наказание, включително с оглед естеството на нарушението и значението му с оглед характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по - високо доверие, респ. са свързани с по - висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. Разяснено е, че в случая трудовият спор следва да се разгледа във връзка с посочените в уволнителната заповед нарушения, за които са изискани обяснения от ищеца (затова, че на 23.04.2024 г., като дежурен нощна смяна съгласно график и за времето от 18: 02 до 18: 04 ч. не е осъществил наблюдение и контрол на портала на фирмата по време на почивката на втора смяна, с което е допуснал реална опасност за посегателството върху документацията, техниката и съхраняваните ключове в дежурната стая на звеното.
В продължение на 2 минути участвал в разговор с бивш служител на звено „Портиери“ от място, от което не се е виждала оставените от ищеца незаключена дежурна стая и турникети без надзор). В тази връзка са изложени съображения, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа изискуемите по чл. 195 КТ реквизити, като в нея е посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовите текстове, въз основа на които се налага. Изразено е становище, че установената съдебна практика по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ приема, че задължението за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл. 194 КТ и за осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по разбираем за него начин. Това право на санкционирания по дисциплинарен ред ищец, е намерено да е било обезпечено в разглежданата хипотеза. Изтъкнато е, че няма законово изискване заповедта за дисциплинарно наказание да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Разяснено е, че както в искането на писмени обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Ирелевантно към законността на уволнението е обстоятелството каква е дадената от работодателя точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение (решение № 50003/3.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г. на ВКС, IV г. о.). Решаващият състав е приел също, че конкретното дисциплинарно наказание е определено в съответствие с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ – т. е. отговаря на тежестта на извършеното нарушение от ищеца. При анализ на съществените трудови функции на заеманата от последния длъжност „портиер“ съставът на втората съдебна инстанция е приел, че те сочат на оказано по - високо доверие от работодателя, тъй като са свързани с по - висока степен на отговорност при изпълнението им като пряко свързани с опазване имуществото на работодателя и при неизпълнението им за работодателят могат да настъпят неблагоприятни последици, с претърпяване на имуществени вреди. За избягването на такива е въведен именно специалният пропускателен режим, който следва да се осъществява от ищеца като портиер с вменените му за това задължения. Значимостта на извършеното дисциплинарно нарушение от ищеца е обосновавано не от времетраенето на отсъствието от портала, а от това, че през този период, в случая около минута, липсата на осъществен от него контрол по време, когато работниците от втора смяна са в почивка и оставянето без надзор на портала, предпоставят възможността за работодателя да настъпят имуществени вреди от посегателството върху налично имущество на дружеството като документацията, техниката и съхраняваните ключове в дежурната стая, която е оставена без наблюдение, респ. от нерегламентирано изнасяне на продукция през портала. Отчетен е дългогодишният стаж на ищеца като определящ неговите субективни представи за последиците от това негово поведение за работодателя, както и липсата на самокритичност към извършеното. В този контекст е счетено, че тежестта на допуснатото неизпълнение на трудовите задължения не се намалява от факта на получената от ищеца в предходен момент целева награда за установено укрито от работник имущество на работодателя. Неоснователността на главната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, е обусловила неоснователност и на акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ - за възстановяване на предишна работа и за обезщетение за принудителна безработица.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси се отнасят до критериите по чл. 189, ал. 1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание; до задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните и до времевите предели за ангажиране на доказателства по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
По първото питане са обосновава противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 152/07.03.2024 г. по гр. д. № 1932/2023 г, решение № 263/24.11.2015 г. по гр. д. № 2892/2015 г., решение № 401/21.01.2013 г. по гр. д. № 313/2012 г., решение № 231/23.07.2012 г. по гр. д. № 1576/2010 г., решение № 293/21.11.2011 г. по гр. д. № 238/2011 г., решение № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., всичките по описа на III г. о., решение № 116/17.05.2022 г. по гр. д. № 3897/2021 г. на IV г. о.
Във връзка с второто питане се сочи отклонение с решение № 130/14.07.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г., решение № 20/09.02.2017 г. по гр. д. № 2885/2016 г., и двете по описа на IV г. о. на ВКС, решение № 103/19.02.2024 г. по гр. д. № 1541/2023 г., решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., и двете по описа на III г. о. на ВКС, решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., а по третото – с решение № 50005/18.06.2024г. по гр. д. № 3079/2022г. на III г. о. на ВКС
Иска се допускане на обжалването и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че отсъстват основания за допускане на касационен контрол.
Първите две питания удовлетворяват общия селективен критерий (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК), доколкото са обусловили решаващата воля на въззивния съд по конкретното дело, но не и специалния такъв, а именно да са разрешени в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Според там дадения отговор относно критериите при избор на наказание е прието, че изискванията по чл. 189, ал. 1 КТ са изпълнени когато са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Обжалваното решение е постановено в съгласие с тези правни разрешения. В него са налице обосновани мотиви за съответствието на извършеното нарушение на трудовата дисциплина (дисциплинарното нарушение – по вид и тежест) с наложеното дисциплинарно наказание (в случая най – тежкото такова, а именно дисциплинарно уволнение), предвид обстоятелствата на конкретния случай – с оглед вменените на ищеца трудови задължения по осъществяване на специалния пропускателен режим, установен в предприятието на ответника за да се предотврати посегателство върху имуществото му. Дали преценката на съда по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ е правилна и законосъобразно ли е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание, са въпроси извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. При селектиране на жалбата от значение е дали поставените правни въпроси са обусловили изхода на делото – т. е. дали се отнасят до свързаните с тях правни разрешения на въззивния съд, но не и дали те са законосъобразни. Проверката за съответствие със закона (материален и процесуален), както и на обосноваността на въззивния съдебен акт, е предмет на производството по разглеждане на жалбата, по чл. 290 ГПК, което обаче се развива след допуснат касационен контрол, а предпоставки за това в случая липсват. В качеството си на съд по съществото на спора втората инстанция, чиято дейност е решаваща, а не проверяваща, е обсъдила твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства за релевантните по делото обстоятелства и е направила собствени фактически и правни изводи за съществуването на потестативното право на работодателя на дисциплинарно уволнение, надлежно упражнено с мотивираната заповед по чл. 195 КТ. Ето защо, не може да се удовлетвори искането за достъп до касация и по втория повдигнат въпрос (с процесуалноправен характер). Третото питане пък не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. То не е обусловило процесуалната дейност на въззивния съд при разрешаване на спора за обезщетение от оставане без работа, поради уволнението – по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като неоснователността на таза претенция не е прието да произтича от отсъствие на ангажирани доказателства за оставането без работа на ищеца, а от неоснователността на главната претенция за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, поради акцесорния й характер. Непоставянето на релевантен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си, е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт.
Не може да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалбата своевременно претендираните разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. Този размер се установява от приложения договор за правна помощ и съдействие като вписването в него за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 524/2024 г. на Окръжен съд – Габрово.
ОСЪЖДА Д. В. К. с ЕГН [ЕГН] и адрес в [населено място],[жк], [улица] да заплати на „Ц. Б. АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: