РЕШЕНИЕ
№ 199
Гр. София, 29 април 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА
ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ
при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП С. М. като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1108/24 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Д. Н. Л. чрез упълномощения му защитник, адв. Н. С. срещу въззивно решение № 175/22.10.2024 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив по в. н.о. х.д. № 413/2024 г., в която са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание при условията на чл. 55 от НК и отмяна на наказанието лишаване от право за управление на МПС.
В касационната жалба се излагат съображения за липса на мотиви към въззивния съдебен акт, поради неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 339 от НПК за цялостна проверка на присъдата на първия съд и за отговор на възраженията на защитата от въззивната жалба. Твърди се неправилна оценка на обясненията на подсъдимия и превратна интерпретация на тяхното съдържание; липса на анализ на установените противоречия между заключението на авто-техническата експертиза за движението на товарния автомобил и удара с пострадалия пешеходец и показанията на свидетеля Ш., очевидец на пътния инцидент; отказ да се изготви допълнителна техническа експертиза на предоставените видеозаписи от мястото на произшествието.
Явната несправедливост на наложеното наказание се извежда от неправилната оценка на броя и тежестта на смекчаващите обстоятелства, изразила се в неприлагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и 3 от НК при реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, която е била приложимият законов текст за определяне на съответното наказание лишаване от свобода и за не налагане на допълнителното наказание лишаване от права.
Срещу решението на въззивния съд е депозирана касационна жалба и от частните обвинители К. Ш. и Й. Т. чрез упълномощения им повереник адв, Ж. Е., в която е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК по съображения за неправилна преквалификация на деянието в престъпление по чл. 343а от НК. В жалбата се посочва, че непротиворечиво и еднозначно установената от решаващите съдилища фактическа обстановка по делото е получила невярна правна оценка от въззивния съд чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Частните обвинители считат, че решението е постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която ако смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема, привилегированата разпоредба на чл. 343а от НК не може да намери приложение. По тези съображения се счита, че с преквалификацията на деянието е допуснато нарушение на материалния закон и се прави искане с решението на касационната инстанция деянието да се квалифицира по първоначално предявеното обвинение по чл. 343, ал. 1, б.“в“ от НК.
Срещу касационната жалба на частните обвинители, на осн. чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило писмено възражение от подсъдимия Л. чрез упълномощения му защитник адв. Н. С., в което се застъпва становище за недопустимост на касационната жалба на частните обвинители, поради подаването й извън срока за обжалване. Защитникът на подсъдимия счита, че подаването на касационната жалба от повереника на частните обвинители извън срока за обжалване на доверителите му не променя този извод, предвид липсата му на самостоятелно право на жалба по чл. 100 от НПК, поради което същата следва да бъде върната на подателя на осн. чл. 351, ал. 5, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Л. се представлява от упълномощения защитник адв. С., който поддържа касационната жалба по изложените съображения за незаконосъобразност на въззивния и първоинстанционен съдебен акт и моли да бъде уважена, като поддържа искането за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Защитникът на подсъдимия намира касационната жалба на частните обвинители за недопустима, поради това, че е просрочена, по съображения за липса на самостоятелно право на жалба на техния повереник и моли да се върне на подателите.
Подсъдимият Л. в последната си дума пред ВКС изразява съжаление за станалото. Посочва, че при извършване на маневрата на заден ход е поставил мотокарист отзад.
Частните обвинители К. Ш. и Й. Т., редовно уведомени, не се явяват пред ВКС. Представляват се от упълномощения повереник адв. Е., който моли да се уважи касационната жалба на доверителите му като подадена в срок и да се отхвърли жалбата на подсъдимия като неоснователна. Сочи, че от съдържанието на процесуалния документ се налага извода, че подсъдимият не осъзнава грешката си, поради това, че счита, че е изпълнил задължението си за безопасна маневра.
Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се остави в сила въззивното решение, поради липса на основания за неговата отмяна. Счита, че въззивният съд е извършил правилна преквалификация на деянието и е определил на подсъдимия справедливо наказание при вярна оценка на смекчаващите обстоятелства, поради което не са налице предпоставки за прилагане на текста на чл. 55 от НК. Намира искането на защитата за недопустимост на касационната жалба на частните обвинители за основателно и счита, че подадената от повереника им жалба след изтичане на срока им за обжалване не може да породи правни последици.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационните жалби на подсъдимия и частните обвинители и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 51/20.06.2024 г. по н. о.х. д. № 479/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив подсъдимият Д. Н. Л. е признат за виновен в това, че на 14.07.2021 г. при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка /марка/ модел /модел/ с рег. № /рег. номер/ в нарушение на правилата за движение по пътищата, 40, ал. 1 и 2 от ЗДП по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Л. К. Ш., поради което и на осн. чл. 343, ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването му е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и на осн. чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР.
На осн. чл. 343г от НК подсъдимият Л. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години, като е приспаднато времето през което е бил лишен от това право по административен ред.
С присъдата на окръжния съд в тежест на подсъдимия са възложени направените на досъдебното и съдебно производство разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.
С въззивно решение решение № 175/22.10.2024 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, 3-ти наказателен състав по в. н.о. х.д. № 413/2024 г. присъдата на Окръжен съд-Пловдив е била изменена в частта относно правната квалификация на деянието, което е преквалифицирано по чл. 343а, ал. 1, б.“б“, вр. ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и относно наложеното наказание, което е намалено на една година и шест месеца лишаване от свобода и две години и три месеца лишаване от право за управление на МПС. В останалата част присъдата на окръжния съд е била потвърдена.
По жалбата на подсъдимия:
Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл. 350, ал. 2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се намери за неоснователна.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:
На първо място следва да се отговори на доводите за липса на мотиви към постановеното въззивно решение. От съдържанието на съдебния акт не се установи основателност на оплакването за липса на надлежно изготвени мотиви към съдебния акт на въззивния съд по съображения за неспазване на задълженията на апелативната инстанция по чл. 339 от НПК.
Въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда, като дейността му е надлежно обективирана в мотивите към обжалваното решение.
Предмет на касационна проверка е съдебният акт на въззивната инстанция, а не присъдата на първоинстанционния съд, поради което оплакванията от касационната жалба към дейността на първата инстанция не могат да бъдат проверявани самостоятелно, а само в контекста на правилността на извършената въззивна проверка. Контролираният съдебен акт на апелативната инстанция е постановен при условията на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което въззивната проверка следва да се осъществи съобразно изискванията на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК, които видно от съдържанието на мотивите към въззивното решение са надлежно спазени.
Апелативният съд е извършил цялостна проверка на правилността на постановената от окръжния съд присъда, както самостоятелно, така и съобразно оплакванията от въззивната жалба на защитата/ въззивното производство е било образувано и по протест на прокурора/. При анализа на контролираната присъда добросъвестно са посочени пропуските и непълнотите в мотивите към нея, включително и тези срещу които защитата е възразила в жалбата. Апелативният съд успешно е отстранил чрез собствената си аналитична и оценъчна дейност недостатъците в процесуалната дейност на първия съд, като същата е изцяло съобразена със законовите изисквания за правомощията му при извършване на въззивен контрол и е процесуално издържана в доказателствен аспект.
Не се намериха за основателни оплакванията от касационната жалба на защитата срещу дейността на въззивния съд по проверка и оценка на обясненията на подсъдимото лице. Изложените доводи по този пункт от жалбата се отнасят преимуществено до оценъчната дейност на първата инстанция, която не е предмет на касационен контрол. Във въззивното решение се съдържа самостоятелен анализ на обясненията на подсъдимия, които в по-голямата им част са оценени като обективно дадени и съдът ги е ползвал като годен доказателствен източник при възприемане на фактическата си обстановка относно настъпването на пътния инцидент. Установените от апелативния съд факти са изцяло в унисон с описанието на действията на дееца преди инцидента, които са инкорпорирани в обясненията му по делото – поради спрял камион в платното му за движение е променил подхода си към входа на складовата база, за което е било необходимо да придвижи товарния автомобил на заден ход по указания на мотокарист, който му указвал посоката на движение. Преди да потегли на заден ход подсъдимият казал на същия мотокарист да наблюдава маневрата и да му каже ако излезе човек отзад. При движението на заден ход се включила звуковата сигнализация на товарния автомобил, която била автоматична и се задействала при включване на задната предавка и потегляне.
Съдът не е дал кредит на доверие единствено на частта от обясненията на подсъдимия, в която е заявил, че е преустановил движението на автомобила назад непосредствено след като е усетил „изтропване“, което не кореспондира със заключенията на авто-техническите и медицински експертизи за механизма на произшествието и телесните увреждания на пострадалия, довели до настъпването на неговата смърт. А именно, че след първоначалния удар с пострадалия, при който той е паднал на земята подсъдимият е продължил да се движи като влачел тялото му, след което го прегазил и едва след този момент преустановил движението на автомобила. В решението се съдържа подробен анализ на използваните по делото специални знания, като становището на съда за тяхното възприемане е аргументирано в необходимата степен, което позволява да се проследи процеса по формиране на вътрешното му убеждение по релевантните за обвинението факти. В заключението на медицинската експертиза се съдържа описание на получените от пострадалия увреждания и вероятния механизъм на тяхното причиняване, чрез удар на тялото в лявата му част от товарния автомобил, с последващото му притискане между части от автомобила и пътната настилка, което кореспондира с показанията на свидетелите, които са присъствали на мястото на произшествието за местоположението на тялото след удара и на следите от кръв по платното, обективирани в изготвения протокол за оглед. Въззивният съд е подходил критично и към показанията на брата на пострадалия за механизма на удара, като ги е съпоставил с експертните становища на вещите лица, изготвили авто-техническите експертизи и също е отказал да ги кредитира частично, поради несъответствието им с изходните данни от мястото на произшествието и определените въз основа на тях скорост на движение на автомобила и пешеходеца и място на настъпване на инициалния удар, поради което упрекът на защитата от касационната жалба се намери за неоснователен.
Изводите на апелативния съд по фактите на обвинението са формирани чрез комплексен доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства и чрез използване на експертните авто-технически, технически и медицински заключения като способ за тяхната проверка. При възприемането на фактите за настъпването на пътния инцидент са отчетени всички обстоятелства от значение за видимостта на водача при движението му назад /състоянието на страничните огледала и неизправността на едното от тях, за която е установено, че не препятства или ограничава видимостта на водача зад автомобила, независимо, че не е съобразено законовите изисквания за изправност на същото; отстоянието на пешеходеца преди потеглянето на товарния автомобил, което попада в зоната на видимост на подсъдимия чрез страничните огледала на превозното средство; начинът му на придвижване и скоростта на подсъдимия; изготвените видеозаписи от находящите се в района камери за наблюдение/ които са подложени на проверка чрез назначаване на три авто-технически експертизи, /едната от които повторна, а последната тройна експертиза при изискване на документация относно статута на пътните платна в складовата база, където е настъпило произшествието/ като в две от тях се съдържат ясни и обосновани отговори на всички поставени от защитата въпроси.
Не се намери за основателно възражението на защитата на подсъдимия, че отказът на контролираните съдилища да назначат допълнителни технически експертизи за проверка на приобщените по делото видеозаписи представлява съществен процесуален пропуск. По делото са изготвени технически експертизи относно съдържанието на видеозаписите, които са от различни камери, стационирани в района на произшествието и съдържат детайлен снимков материал от съдържащите се в тях видеозаписи. Изследваните видеозаписи са били предявени на страните в съдебно заседание по надлежния процесуален ред/включително и повторно, поради неизправност на техническия носител, при което е установено, че не са компрометирани/ поради което за съда не е съществувало задължение за повторната им проверка чрез назначаване на допълнителна експертиза, поради липса на законовите предпоставки по чл. 153 от НПК.
С оглед изложеното относно законосъобразната процесуална дейност на въззивния съд по проверка и оценка на доказателствената съвкупност и при изготвяне на въззивните мотиви, не са налице предпоставките по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първия или въззивен съд, поради което искането на подсъдимия от жалбата в тази посока не може да бъде удовлетворено.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:
Оплакването срещу индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание се прецени за неоснователно.
Въззивният съд е подложил на внимателна преценка обстоятелствата от значение за реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, като ги е оценил съобразно действителната им стойност и тежест при отмерването на съответната на деянието санкция както в частта относно наказанието лишаване от свобода, така и спрямо допълнителното наказание лишаване от права.
Обстоятелствата в полза на подсъдимия са коректно отчетени във въззивното решение, като съдът основателно е причислил в тази категория необремененото съдебно минало на дееца, положителната му личностова характеристика, съпричиняването на пострадалия за настъпването на пътния инцидент, липсата на актуални нарушения като водач на МПС. Не може да бъде споделена тезата на защитата, че въззивният съд неправилно е изключил от облекчаващите отговорността на подсъдимия факти изразеното съгласие за провеждане на съдебното производство при условията на чл. 372, т. 2 от НПК, доброто му процесуално поведение и ангажирането на друго лице за да следи за препятствия зад автомобила. Първите две обстоятелства са ирелевантни за реализацията на наказателната отговорност на дееца, като процесуалната им стойност от значение за провеждането на съдебното производство е за вида процедура, която да се приложи и теоретично за мерките на процесуална принуда на подсъдимия, като няма връзка с отмерването на наказанието.
Обстоятелството, че подсъдимият е ангажирал лице, което да следи за безопасността на маневрата е негово законово задължение, което видно от установените по делото факти той не е изпълнил, поради което също не може да се отчита в негова полза. Както правилно е посочил и въззивният съд това задължение изисква предприемане на конкретни действия по обезпечаване на видимостта на водача от трето лице, в това число и начин на сигнализиране за опасността, каквито по делото не са установени. Предходните действия на подсъдимия по проведен разговор с мотокарист преди предприемане на маневрата движение назад не са достатъчни за да се приеме, че подсъдимият е предприел действия да ангажира друго лице да следи за безопасността на движението му. По делото не са събрани доказателства / от свидетелски показания или от видеозаписите от мястото на инцидента/ за присъствие на друго лице в района на произшествието, което да е имало видимост към участъка зад автомобила и да е било в контакт с подсъдимия преди започването на движението му назад, за да се използва това обстоятелство като облекчаващо отговорността на дееца.
Отчетеното от въззивния съд, че конструкцията на товарния автомобил е препятствала в по-голяма степен видимостта на водача при заден ход в сравнение с автомобили с по-ниска конструкция в комбинация с професионалните умения на подсъдимия като водач на МПС, с които е бил снабден и които са изисквали от него по-голямо внимание при движение назад правилно са отчетени като отегчаващ отговорността на подсъдимия факт.
При тези данни правилно наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл. 54 от НК, поради липса на законови основания за прилагане на привилегированата разпоредба на чл. 55 от НК – многобройни смекчаващи обстоятелства и прекомерна тежест на минимално предвиденото наказание спрямо тежестта на извършеното деяние, които не са установени по делото.
Наказанието лишаване от свобода е определено при превес на смекчаващите обстоятелства в рамките под средния законов размер/предвиденото от закона основно наказание е до 4 години лишаване от свобода/ и е отмерено на една година и шест месеца, а допълнителното наказание е определено с 9 месеца над основното, което не е несъответно на обществената опасност на престъплението и личната опасност на подсъдимия като деец. С оглед изложеното, въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства в полза на дееца и ги е оценил с действителната им тежест при определянето на размера на основното и допълнително наказание, като не са налице релевантни за наказателната му отговорност обстоятелства в негова полза, които да не са били отчетени, поради което оплакването на защитата за тяхната недооценка е неоснователно.
При тези данни, искането за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия чрез правилата на чл. 55, ал. 1 и 3 от НК, които позволяват да не се наложи допълнителното наказание не може да бъде удовлетворено.
По жалбата на частните обвинители:
Касационната жалба на частните обвинители е допустима, но неоснователна. Същата е подадена в 15-дневен срок от датата, в която повереникът на частните обвинители е бил уведомен за въззивното решение, поради което следва да се приеме за редовна. Съгласно разпоредбата на чл. 100 от НПК, представителят на частните обвинители упражнява процесуалните си права в съответствие с правата на доверителите си и съобразно техния обем, поради което когато процесуалните действия, които извършва от тяхно име са в законовия срок, който му е предоставен, те са редовно извършени.
Независимо, че съгласно текста на чл. 253 от НПК на повереника като участник в наказателното производство не е предоставен процесуален статут на самостоятелна страна / за разлика от защитникът, съгласно разп. на чл. 93 от НК/ той се явява функция на фигурата на своите доверители и по силата на упълномощаването/или на служебното назначаване/ ползва предвидените за тях процесуални права на страна в процеса, като участието му е по линия на процесуалната функция на неговите доверители, чийто представител се явява. Безспорно повереникът не притежава собствени процесуални права, различни от тези на представляваните от него правни субекти, а е само техен представител, който участва в защита на чужди права и интереси. Независимо от това правното положение на повереника следва да се разгледа в контекста на разпоредбата на чл. 318, ал. 6 от НПК, по силата на която жалби могат да подават и защитниците и поверениците, която закрепва възможността за подаване на жалба и от повереника по силата на общите правила за процесуално представителство, като по този начин допълнително се обезпечава ефективната защита на правата и законните интереси на пострадалите лица. Процесуалната функция на повереника е сходна с тази на гражданския представител, който също не е самостоятелен субект и страна със собствени процесуални права в гражданския процес, а е изпълнител на волята на своите доверители и действа в защита на техните права и законни интереси. От обема на тези правновалидни действия, които повереникът упражнява в рамките на своя мандат не може да се изключи подаването на жалба от името на неговите доверители с тяхно съгласие, с цел реализиране на тяхното право на обжалване /освен ако изрично не е уговорено друго/. В противен случай той би бил лишен от възможността за ефективна защита на правата и законните интереси на представляваните от него страни, в които се включва и правото им на жалба, при положение, че те са се съгласили с това.
В заключение процесуалният статут на повереника е на правен субект, който не е самостоятелна страна в наказателния процес, но разполага с правомощия за подаване на жалба от името на неговите доверители срещу актове, с които се нарушават техните права и законни интереси. Срокът, в който следва да се реализира възможността за подаване на жалба се изчислява от датата на уведомяване на носителя на това право. След като повереникът е овластен да подава жалба отделно от своите доверители в защита на техните права и законни интереси, срокът тече от датата на неговото уведомяване, поради което касационната жалба на адв. Е. в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители срещу въззивното решение е подадена в законовия срок за обжалване и е редовно подадена.
Основното искане в жалбата на частните обвинители е за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление без увеличаване на наказанието. В принципен план подобно изменение на обвинението е в правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 2, т. 4 от НПК, тъй като по-тежкото обвинение е било предявено на подсъдимия пред първата инстанция.
Независимо от това искането е неоснователно, тъй като в рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно. Оказаната от подсъдимия помощ на пострадалия след деянието е била на първо място по отношение на живо лице, тъй като съгласно фактите по делото той е починал известно време след пътния инцидент. От друга страна, оказаната от подсъдимия помощ не е била формална или неефективна, предвид това, че той е помогнал за изтеглянето на пострадалия под товарния автомобил и двукратно е сигнализирал на тел. 112 за състоянието му, изрично с цел оказване на медицинска помощ. Тези негови действия са били осъществени по време, в което състоянието на пострадалия не е било несъвместимо с живота, като по негов сигнал е пристигнала и колата на спешна помощ. Видно от показанията на свидетелката М. след произшествието пострадалият е бил в съзнание, контактен, оплаквал се е от болки в гърдите и е комуникирал със своя брат, поради което не може да се приеме, че помощта е била безполезна. При тези данни оказаната от подсъдимия помощ правилно е била оценена от въззивния съд като съставомерен елемент, обуславящ по-лека правна квалификация на деянието съгласно предписанията на задължителната съдебна практика – ППВС № 1/1983 г. Съгласно цитираното тълкувателно решение преценката дали деецът е направил всичко зависещо от него за да окаже помощ на пострадалото лице е в зависимост от неговите възможности и обстановката, в която е действал, които критерии в конкретния случай са изцяло удовлетворени, предвид вида на извършените от подсъдимия действия по оказване на помощта.
Посочената от частното обвинение съдебна практика на ВКС от една страна не е със задължителен характер и от друга се отнася до различни хипотези, в които състоянието на пострадалите лица е било с такава тежест, че е било видно че е несъвместимо с живота, както и действията на дейците не са били достатъчно ефективни за оказване на реална помощ, поради което не са били от естество да породят правни последици за прилагане на привилегирования състав на чл. 343а от НК, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения касационната жалба на частните обвинители също се явява неоснователна, поради което въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175/22.10.2024 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив по в. н.о. х.д. № 413/2024 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: