РЕШЕНИЕ

№ 190

гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Румен Петров

Членове: Христина Михова

Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова

в присъствието на прокурора М. Гр. К.

като разгледа докладваното от Р. П. К. наказателно дело от общ характер № 20268002200159 по описа за 2026 година Касационно производство е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по самостоятелна жалба на частните обвинители М. К. и К. К. и такава, подадена чрез повереника им а. О., против въззивно решение № 393/20.11.2025 г., постановено по внохд № 1321/2025 г. по описа на Апелативен съд - София.

В жалбата на частните обвинители и в подадената чрез повереника адв.О. е заявено, че в разрез с приобщения по делото видео запис, въззивната инстанция неправилно е кредитирала изцяло показанията на св.М., за да приеме, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалия. Твърди се, че Т. Н. не е сторил нищо, за да облекчи положението на бащата на частните обвинители, като по делото не е изяснено дали извършените от него действия дори не са влошили здравословното му състояние, а възприетата за оказана помощ обективно не е била необходима, предвид характера на причинените травматични увреждания. На тази основа с обжалваното решение неправилно извършеното престъпление е преквалифицирано в по-леко наказуемо такова, по смисъла на чл. 343а от НК, още повече че според повереника деянието е осъществено при условията на престъпна самонадеяност, а не както е прието от съда - при проявена небрежност. Частните обвинители и упълномощеният от тях адвокат считат, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е прекомерно занижено като размер и начин на изпълнение, без въззивният съд да се е съобразил в достатъчна степен с отегчаващите отговорността обстоятелства.

Отправена е претенция да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като отпадне привилегирования състав за оказана помощ и да се увеличи размера на наложените наказания, като се постанови ефективното изтърпяване на лишаването от свобода. В съдебно заседание частните обвинители М. К. и К. К., лично и чрез повереника им адв. О., пледират да се уважат жалбите по изложените в тях съображения и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбите са неоснователни и решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Подсъдимият Т. Н. и защитникът а. Н. считат, че жалбите са неоснователни, тъй като изложените в тях твърдения не кореспондират със събраните по делото доказателства и молят да се потвърди въззивното решение по подробно изложените в писменото становище съображения.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационните жалби са подадени в предвидения в чл. 350, ал. 2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С присъда № 91/01.07.2025 г. по нохд № 2836/2025 г., постановена от Софийски градски съд, подсъдимият Т. Ц. Н. е признат за виновен в това, че на 07.01.2024 г., в гр.София, при управление на МПС - л. а. „Н.“, модел „М.“, със скорост от 63 км./ч. при разрешена от 50 км./ч. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е допуснал ПТП с пресичащия отляво на дясно спрямо посоката му на движение пешеходец К.Р. с ЕГН ********** и по непредпазливост е причинил смъртта му, настъпила на 08.01.2024 г. във „ВМА“ - София, следствие на причинените му при ПТП травматични увреждания, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.„В” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години и шест месеца. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. С присъдата в тежест на Н. са възложени направените по делото разноски, които възлизат в размер на 3 632,92 лв.

По жалба на частните обвинители чрез повереника им и жалба на защитника на подсъдимия адв. Н. е образувано внохд № 1321/2025 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл. 334, т. 3 вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като извършеното престъпление е преквалифицирано в по-леко наказуемо такова - по чл. 343а, ал. 1, б.„Б“ вр. с чл. 343, ал. 1, б.„В“ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и е намален: размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от две години и осем месеца на една година и четири месеца.

продължителността на изпитателния срок по чл. 66 от НК от четири години и шест месеца на три години.

срокът на лишаването от право да управлява МПС по чл. 343г от НК от четири години на една година и шест месеца.

Наведените в двете жалби идентични съображения в подкрепа на заявените касационни основания налагат едновременното им обсъждане. При това положение следва да се отбележи, че при извършената касационна проверка не се установява въззивният съд да е кредитирал изцяло показанията на единствения свидетел по делото, извън роднините на починалия, да са игнорирани налични по делото доказателства или неправилно да е прието, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалия. Тъй като производството пред първата инстанция е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК, в извършената проверката дали направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, въззивният съд с основание не е възприел като достоверни показанията на св. М. в частта, в която заявеното от него противоречи на експертното заключение, изготвено включително и въз основа на приложения по делото запис от камерата за видео наблюдение. По този начин по отношение на основните факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, относно мястото на удара в районна на посоченото кръстовище, механизма на настъпилото ПТП и поведението на всеки един от двамата участници в него, предходните инстанции изцяло и приоритетно са възприели заключението по назначената на досъдебното производство комплексна автотехническа, съдебномедицинска и видеотехническа експертиза.

Въззивният съд не е имал основание да пренебрегне залегналите в обстоятелствената част на обвинителния акт извършени от подсъдимия непосредствено след възникване на ПТП действия, насочени към спасяването живота на пострадалия, независимо от степента на причинените му увреждания. Въз основа не само на обясненията на подсъдимия, но и предвид заявеното от свидетеля Х. М., оказал се случайно на местопроизшествието, предходните инстанции възприемат, че извършените от страна на подсъдимия действия след инцидента са действително осъществени. Като неудачен следва да се оцени опитът на частните обвинители да внесат съмнения, че въпросният свидетел не е бил на местопроизшествието и не е направен тест за алкохол и наркотици на подсъдимия, най-малкото предвид отразеното в приложената по делото докладна от 08.01.2024 г. /л. 10 от досъд. пр./, че М. е установен като свидетел непосредствено към инкриминирания момент, още повече че от него е снето саморъчно „сведение“ от 07.01.2024 г. /л. 13 от досъд. пр./, както и че протоколът за извършеното изследване на водача е приобщен към материалите по досъдебното производство. На тази база и в съответствие с процесуалните изисквания предходните инстанции вярно са извели значимата за делото фактология, включително и относно реално извършените от страна на подсъдимия действия след настъпването на пътно транспортното произшествие до откарването на пострадалия от пристигналия екип на спешна помощ в болничното заведение, където няколко часа по-късно той е починал.

Прецизно е проследена хронологията на събитията, съобразно която подсъдимият в рамките на няколко минути два пъти се обадил на телефон 112, като съобщил за инцидента и поискал веднага да се изпрати линейка, като между двете позвънявания е обърнал пострадалия, който е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 2,8 промила, странично, за да избегне задушаване от гълтане на езика; опитал да му даде вода и да осъществи вербален контакт с него. При така възприетата за установена конкретика, включително и въз основа на показанията на св.М. в тази им част, които няма основание да бъдат пренебрегнати, неоснователно се явява изразеното от страна на жалбоподателите несъгласие с извършената от въззивния състав корекция в правната квалификация на деянието. Коректно отчетените фактически констатации, които присъстват и в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславят неоснователността на направеното възражение, че не са налице предпоставките за приложението на по-леко наказуемия състав. В случая несъмнено пострадалият се е нуждаел от помощ, а деветнадесет годишният подсъдим е направил всичко зависещо от него за облекчаване на положението му, с оглед реалните възможности, с които е разполагал в конкретната обстановка, като настъпването на смъртта няколко часа по-късно, не е основание да се откаже приложението на привилегирования текст на закона.

Действително, помощта не се откроява с голям интензитет, но тя е достатъчна, за да обоснове приложението на чл. 343а от НК, тъй като извършените от страна на подсъдимия действия са били насочени обективно и субективно към спасяването живота на пострадалия. В този смисъл касационният състав споделя възприетата от страна на въззивния съд правна квалификация, тъй като тя почива на вярно разбиране на закона и е изведена в съответствие с установената съдебна практика, изградена съобразно т. 5 от ППВС № 1/1983 г.

Според касационния състав не е налице и претендираната от страна на частното обвинение явна несправедливост на наложеното наказание. При променената правна квалификация на извършеното при условията на небрежност, по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК, престъпление, законът предвижда наказание до четири години лишаване от свобода. В тези рамки и предвид отчетените определящи отговорността обстоятелства наложеното наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода не е занижено, както се твърди в жалбите. Принципно преценката за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се извършва по отношение на определеното по реда на чл. 54 от НК наказание, а не спрямо размера, който се получава след редукцията с една трета, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК. Налагането на по-леко наказание от определеното от две години, а именно - една година и четири месеца лишаване от свобода, е резултат единствено от разглеждане на делото по особения процесуален ред. При това положение и предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, младата възраст и добрите характеристични данни, както и отсъствието на отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като характеризираната като „сериозна степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от високия ръст на престъпленията, накърняващи безопасното осъществяване на движението по пътищата“ не е такова, въззивният съд не е проявил неоправдано снизхождение. Определената на практика при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства комплексна санкция е справедлива и съответства на обществената опасност на деянието, на дееца и на останалите определящи отговорността обстоятелства, поради което не се налага да се отменя обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Касационният състав намира, че при наличието на предвидените в закона условия за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК законосъобразно наложеното наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода е отложено за изпълнение за три години. Правилно и двете предходни инстанции, макар и при различна продължителност на изпитателния срок, обусловен от различния размер на лишаването от свобода, са преценили, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание. При отсъствието на конкретни доводи в жалбите и настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства, свързани с деянието и данните за личността на подсъдимия, счита че принудителното му откъсване от нормалната социална среда не е необходимо и оправдано, тъй като не би допринесло допълнително за неговото поправяне и превъзпитание.

По изложените съображения жалбите се явяват неоснователни и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 393/20.11.2025 г., постановено по внохд № 1321/2025 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.