РЕШЕНИЕ

№ 376

гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април 2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

при участието на секретаря Г. И. и в присъствието на прокурора А. Г. разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 323 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура и жалби на защитниците на подсъдимите В. И. и Н. К. срещу решение № 50001 от 25.06.2024 г. на Софийския апелативен съд по ВНОХД № 243/2021 г.

С протеста се поддържа касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като се оспорва дейността на въззивния съд по оценка за достоверност и достатъчност на доказателствения материал, довело до ограничаване на процесуалните права на прокуратурата по доказване на обвинението срещу Г. Г. - във всички негови части и срещу В. И., Ю. Ц. и Н. К. – в частта досежно престъпленията, за които всеки от тримата е оправдан. Наред с това се настоява, че наложените на подсъдимите К. и И. наказания са занижени и поради това са явно несправедливи, като не съответстват на тежестта на съпътстваните от тях престъпления, личната обществена опасност на всеки от двамата подсъдими и значимостта на обществените последици от извършването на престъпленията от конкретния вид. Направено е искане за отмяна на въззивния акт и за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд. В представено в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към протеста са изложени нови съображения, предназначени да подкрепят заявените вече касационни основания.

Защитникът на подс. Н. К. е оспорил въззивния акт с аргументи за необоснованост, както и с такива за неспазване на принципните процесуални изисквания на чл. 14, ал. 1 НПК, чл. 107, ал. 5 НПК и чл. 303, ал. 1 НПК. С аргументирано по този начин касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е свързал искане за оневиняване на подсъдимия. В представено в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към жалбата е изложил съображения и за явна несправедливост на наложеното на К. наказание, като е отправил искане за коригирането му при условията на чл. 55 НК.

Според защитника на подс. В. И., с въззивното решение е утвърдено явно несправедливо наказание, като счита, че е следвало наложените на И. наказания, групирани на осн. чл. 23, ал. 1 НК, да бъдат определени по правилата на чл. 55 НК. Оспорва отпадането на института по чл. 66 НК при въззивната намеса. Отправя искане за изменение на решението с редуциране на срока на лишаването от свобода съобразно с правилата по чл. 55 НК и отлагане на изпълнението на това наказание по реда на чл. 66 НК, както и за неналагане на глобата на осн. чл. 55, ал. 3 НК.

Пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура пледира в подкрепа на протеста, настоявайки, че в него са изложени подробни съображения и са посочени доказателствата, че подсъдимите са извършили и престъпленията, по обвинението за които са оправдани. Моли за отмяна на въззивното решение в частта, потвърждаваща постановеното от първата инстанция оневиняване на всеки от подсъдимите Г., И., Ц. и К. и за връщане на делото за повторното му разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.

Защитникът на подс. К. – адв. Н. поддържа депозираната жалба, изложените в нея и в допълнението към нея съображения и направените искания.

Подс. К. не взема лично участие в съдебното заседание.

Адв. Н., подкрепен от подс. В. И., се противопоставя на направените с протеста искания, като счита, че те са неоснователни. Поддържа вече изложените в жалбата си доводи за явна несправедливост на наложеното на И. наказание, но в насока, изискваща неговото смекчаване. Моли решението да бъде изменено, като в случай, че наложеното наказание не бъде смекчено, то да бъде приложен институтът по чл. 66 НК.

адв. К., като защитник на подс. Ю. Ц., пледира за отхвърляне на касационния протест, като счита, че първоинстанционната присъда и въззивното решение са правилни и законосъобразни при решаването на въпросите относно вината и отговорността на Ц..

Адв. Б., подкрепен от подс. Г. Г., оспорва протеста и направените с него искания, касаещи се до подзащитния му. Счита, че липсват фактически и правни предпоставки за неговото уважаване, като настоява, че съдилищата от предходните инстанции са обсъдили обстойно и задълбочено всички доказателства и са формирали обосновани изводи за недоказаност на обвинението срещу Г..

В последната си дума подс. Г. моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Подс. И. в последната си дума заявява, че актуалният му начин на живот е различен от този, който е водил в периода на процесните събития. Твърди, че е изградил семейство, създал е бизнес, който от две години е изоставил заради влошаване на хода на хроничното заболяване, от което страда от 20 години. Заявява, че от няколко месеца работи като касиер и се чувства добре. Счита, че не заслужава ефективно наказание, след като са изминали 12 години от времето на извършените престъпления.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, определени с чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда № 260006 от 15.02.2021 г., постановена по НОХД № 3165/2017 г., състав на Специализирания наказателен съд (закрит) е признал, както следва:

1. подс. Г. Т. Г.:

- за невиновен в това в периода от месец юни 2012 г. до 23.05.2013 г., на територията на гр. София и на страната да е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, ръководена от Д. С. С. и с участници Г. М. П., Н. В. К., Н. Д. П., В. И. И., Ц. П. А. и Ю. И. Ц., поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК;

- за невиновен в това на 22.05.2013 г., в гр. Е. П., без надлежно разрешително и в изпълнение решение на организирана престъпна група да е разпространил, като е предал на Д. С. С. високорисково наркотично вещество – 263.82 гр. МДМА, на стойност 10 552.80 лева, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК;

2. подс. В. И. И.:

- за невиновен в това в периода от месец юни 2012 г. до 23.05.2013 г., на територията на гр. София и на страната да е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, ръководена от Д. С. С. и с участници Г. М. П., Н. В. К., Н. Д. П., Г. Т. Г., Ц. П. А. и Ю. И. Ц., поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК;

- за невиновен в това на 20.05.2013 г. в гр. София, ул. „Ц. С.“ № 74 без надлежно разрешително и в изпълнение решение на организирана престъпна група да е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 7.65 грама кокаин, на стойност 612 лева, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК;

- за виновен в това, че на 20.05.2013 г. в гр. София, без надлежно разрешително разпространил, като предал на В. В. Г. високорисково наркотично вещество – 51.96 гр. коноп, на стойност 311.76 лева, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева, като го е оправдал по обвинението за това деянието да е извършено в изпълнение решение на организирана престъпна група, съответно по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 НК;

- за виновен в това, че на 20.05.2013 г. в гр. София, ж. к. „С. Т.“, бл. *** вх. Б, ет. 7, ап. 35, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 5.63 грама кокаин, на стойност 703.75 лева, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, като го е оправдал по обвинението за това престъплението да е извършено с цел разпространение и в изпълнение решение на организирана престъпна група, съответно по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК;

3. подс. Ю. И. Ц.:

- за невиновен в това за периода от месец юни 2012 г. до 23.05.2013 г., на територията на гр. София и на страната да е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, ръководена от Д. С. С. и с участници Г. М. П., Н. В. К., Н. Д. П., В. И. И., Ц. П. А. и Г. Т. Г., поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК;

- за виновен в това, че на 19.03.2013 г. в гр. София, бул. „Ч. в.“ № ** - **, ет. 2, ап. 8 без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 48.50 гр. коноп на стойност 291.00 лева, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години и глоба в размер на 8000 лева, като го е оправдал по обвинението за това да е придобил наркотичното вещество на посочената дата и място от Н. В. К. и по обвинението за това престъплението да е извършено в изпълнение решение на организирана престъпна група, съответно по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 НК;

4. подс. Н. В. К.:

- за виновен в това, че в периода от м. юни 2012 г. до 19.03.2013 г. на територията на гр. София и на страната участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, ръководена от Д. С. С. и с участници Г. М. П., Н. Д. П. и Ц. П. А., поради което и на осн. чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от четири години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим, като го е оправдал по обвинението за това престъплението да обхваща и периода от 20.03.2013 г. до 23.05.2013 г., както и по обвинението за това в групата да са участвали и лицата В. И. И., Г. Т. Г. и Ю. И. Ц.;

- за невиновен в това на 19.03.2013 г. в гр. София, ж. к. С. г., бл. **, стая № 330, без надлежно разрешително и в изпълнение решение на организирана престъпна група да е разпространил, като е предал на Ц. П. А. високорисково наркотично вещество – 40.37 гр. коноп, на стойност 242.22 лева, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК;

- за невиновен в това на 19.03.2013 г. в гр. София, бул. „Ч. в.“ № ** - **, ет. 2, ап. 8 без надлежно разрешително и в изпълнение решение на организирана престъпна група да е разпространил, като е предал на Ю. И. Ц. високорисково наркотично вещество – 48.50 гр. коноп, на стойност 491.00 лева, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК.

На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал наложените на И. наказания, като е определил общо и най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, както и общо и най-тежко наказание глоба в размер на 10 000 лева.

Приложени са с присъдата и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 и чл. 70, ал. 6 НК по отношение на наказанията лишаване от свобода, наложени на И. и К..

На осн. чл. 354а, ал. 6 НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата и унищожаване на иззетите като веществени доказателства по делото наркотични вещества, електронни везни, самозалепващи се пликове. На осн. чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК приобщените като веществени доказателства 5 бр. патрони, кал. 6,35 мм х 16 мм са отнети в полза на държавата, а веществените доказателства: газов пистолет EKOL VOLGA, кал. 9 мм с № EVL 8120343; 5 бр. патрони, кал. 9 мм за стрелба със сигнално-газови пистолети; сигнално-газов пистолет WALTER, кал. 9 мм № L091931438 и сигнално-газов пистолет BLOW MINI 8, кал. 8 мм с № 813783 е постановено да бъдат предадени на органите на МВР-СДВР, отдел „КОС“ на осн. чл. 178 вр. чл. 54, чл. 179 вр. чл. 55 и чл. 215 ЗОБВВПИ.

По отношение на иззетата от Г. Т. Г. парична сума съдът е постановил, след влизането на присъдата в сила, да бъде предадена на ДСИ при РС-гр. Е. П. съобразно със запорно съобщение, изх. № 1232 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 399/2018 г. на ОС-София, а сумите, иззети от Г. М. П. и от Ц. П. А. - да бъдат върнати на съответния подсъдим. По отношение на останалите веществени доказателства - мобилни телефони, СИМ-карти, ключове и ключодържатели, постановено е те да бъдат върнати на лицата, от които са иззети

С присъдата и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК съдът е възложил в тежест на всеки от подсъдимите В. И., Ю. Ц. и Н. К. да заплати направените по делото разноски, както следва: И. – 2222.95 лв.; Ц. – 709.68 лв. и К. – 2745.32 лв.

С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е изменена, като е отмеН. приложението на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на общо определеното на подс. В. И. наказание от три години лишаване от свобода и е постановено това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС и отново е извършено приспадане по реда на чл. 59 НК на времето, през което И. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 20.05.2013 г. и през което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест. Всеки от подсъдимите К., Ц. и И. е осъден да заплати направените във въззивното производство разноски по делото в размер на по 17,33 лева.

По възраженията за съществени процесуални нарушения:

Произволно е оплакването на протестиралия прокурор, че съдът е пренебрегнал доказателствена информация (съдържаща се в свидетелски показания, в резултатите от проведени претърсвания и изземвания, както и от извършени експертни изследвания), обосноваваща обвинението, по което всеки от подсъдимите Г., И., П. и К. е оправдан. Обективният прочит на съдържанието на оспорения въззивен акт и на утвърдените с него мотиви на първата инстанция показва, че съдебните съждения обхващат целия доказателствен материал, в това число и показанията на посочените в протеста лица, както и останалите, маркирани от прокурора доказателства и експертни изводи. Всички гласни доказателствени източници са взискателно коментирани, обсъдена е и възможността от гледище на тяхното съдържание и чрез резултатите от приложените специални разузнавателни средства, извършените претърсвания и изземвания и разпознавания на лица да бъде аргументирано обвинението досежно оспореното от прокурора оневиняване на всеки от подсъдимите, като тази възможност обосновано и убедително е отхвърлена.

Всъщност, протестиралият прокурор не се е ангажирал с излагане на каквато и да е годна за касационно обсъждане конкретика относно начина, по който изброените в протеста свидетелски показания подкрепят обвинението и съществените за него части от тях, които са останали извън съдебното внимание при оневиняването на всеки от подсъдимите Г., И., Ц. и К.. Така възприетият подход на касационно оспорване е напълно откъснат от императивно указаните в чл. 347, ал. 1 НПК предели на касационната проверка, изключващи служебния касационен контрол. Липсата на изложени ясни фактически съображения изправя касационната инстанция пред риска, ангажирайки се с отговор на формулираното по предложения от прокурора общ и абстрактен начин несъгласие, да подложи на тълкуване неговата воля извън правомощията си, а и да ощети действителния неин смисъл и точния й обхват. Още повече, че параметрите й не бяха конкретизирани и в пледоарията на прокурора в заседанието пред настоящия състав. По тази причина озадачаваща се оказва концепцията на прокурора относно ценността на показанията на свид. К. за обвинението срещу Г. Г. и В. И., като се има предвид, че в тези показания се съдържа единствено разказ за операцията по задържането на Г. по оперативен сигнал, както и за това, че полицейският екип, в който е участвал самият К., е изчакал на мястото, на което според сигнала е следвало да се случи „зареждане“ с наркотични вещества и след като оперативната информация не се е потвърдила и Г. не е дошъл на указаното място, екипът е отишъл в гр. Е. П. и там го е задържал на път за местната спортна зала.

Спецификите на наказателното производство, свързани със започването му по оперативни данни, че Д. С., Н. П. и В. И. разпространяват наркотични вещества и последвалото сравнително продължително прилагане на специални разузнавателни средства от страна на съответните служби на МВР, както и ангажираността на свидетелите Д. и Н. с този процес, са отредили на показанията на тези двама свидетели място сред основните доказателствени източници, като за част от обвинението техните показания са се оказали с определящо значение. Този факт не е пренебрегнат от съдилищата от предходните инстанции и те са се отнесли с особено внимание при проверката на тези показания. Чрез обективен, точен и подробен анализ на съдържанието им първостепенният съд е достигнал до извод, че в тях не се възпроизвеждат собствени и непосредствени възприятия на свидетелите за обстоятелствата, при които е било извършено всяко от престъпленията, за които Г., И. и К. са били оправдани (както се настоява в протеста), а се съдържа преразказ на получена чрез прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) информация. Поради това е изключил тези показания от годните да обслужат доказателствения процес, като ги е ползвал единствено в частта, в която всеки от двамата свидетели е споделил, че при работата му по случая са били прилагани СРС, че самият той е участвал в този процес, че са били извършени множество проверки на лица и справки от информационните масиви на МВР, а получената информация е била предоставяна на органите на досъдебното производство. Въззивният съд с основание е подкрепил този подход, сам установявайки, че предпоставките за следването му са налични, доколкото в голямата им част показанията на двамата свидетели възпроизвеждат или съдържанието на СРС, при прилагането на каквито и двамата са участвали, или възприетото от техни колеги, включително при установяването на връзките на Г. Г. и В. И. помежду им и с останалите лица от персоналния състав на твърдяната в обвинителния акт група и престъпната основа на отношенията, поддържани между тях в рамките на тази група.

Основано на непълен и неточен прочит на показанията на свид. Д. е настояването в протеста, че съдебната бдителност не е отчела възпроизведена в тях и уличаваща подс. Г. Г. информация, получена не само чрез прилагане на СРС, но и такава, която свидетелят е събрал непосредствено по оперативен път. Фактът, че свид. Д. е участвал както в извършване на оперативно-издирвателни мероприятия, така и в прилагане на СРС по случая не е убягнал от вниманието на съдилищата. Първоинстанционният съд, закономерно подкрепен впоследствие от въззивната инстанция, е положил прецизни усилия да отграничи в показанията на свидетелите Д. и Н. информацията, която всеки от тях е възприел лично и непосредствено в рамките на извършената от него оперативна работа по случая от информацията, която всеки от тях е получил в качеството си на прилагащ СРС и обосновано е приел да ползва при доказването само първата. Непредубеденият прочит на съобщеното от Д. показва, че оперативните действия по случая с негово участие са започнали от лятото на 2012 г. след получаването на оперативен сигнал за извършвано от Д. С. наркоразпространение, като в рамките на тези действия са били потвърдени данните от сигнала и е било установено, че С. развива дейността си на територията на гр. София и по Черноморието и че за него наркотични вещества продава и Н. К. с прозвище „М.“. За друга, събрана от него по оперативен път информация свидетелят не е съобщил. Според показанията му прилагането на СРС по случая е с начало от лятото на 2012 г. Обективните данни по делото потвърждават това, като показват, че прилагането на СРС е започнало от 29.08.2012 г. и е продължило и след като на 26.10.2012 г. е било образувано досъдебното производство, а свидетелят е участвал в този процес и в двата негови етапа. Анализирайки показанията на Д., съдилищата от предходните инстанции са направили прецизно разграничение между възпроизведените в тях обстоятелства и факти, непосредствено възприети от всеки от двамата извън ролята му на прилагащ СРС и обосновано са заключили, че в тях не се съдържат годни за нуждите на доказателствения процес и уличаващи Г. Г. и И. И. твърдения. Подобно усилие е било спестено при изготвянето на касационния протест и това закономерно е предопределило неблагополучната защита на поддържаната с него теза.

Според протеста, въззивният съд е нарушил правилата за доказване, като е потвърдил оневиняването на подс. Г. въпреки твърденията на свид. Д., че е разполагал с оперативна информация, извън получената чрез СРС, за предадените от Г. на Д. С. и инкриминирани по делото наркотични вещества. Съдилищата не са споделили такова разбиране, но това не се дължи на превратно възприемане на казаното от свид. Д. или на игнориране на важни части от него, а на обективния факт, че показанията му не подкрепят направените от прокурора констатации. Според свидетеля неговата задача при работата му по случая е била свързана с контрол върху мобилните телефони и връзка с външното наблюдение, като в този процес той е обменял информация с останалите си колеги, работили по същия случай. В контекста на тези уточнения свид. Д. е съобщил, че в процеса на работа е установил, че Г. Г. предава на Д. С. големи количества екстази и че няколко от срещите между двамата са били възприети от негови колеги, като не е могъл да уточни кои са били те. Споменал е, че знае за задържането на Д. С. с около 1000 таблетки екстази, които е получил преди това от от Г. [Г.], но не е свързал спомена си с конкретния източник на информацията. Пояснил е изрично, че самият той не е възприел предаването на наркотичните вещества.

Този преглед на показанията на Д. потвърждава констатациите на съдилищата от предходните инстанции, че част от сведенията, с които е разполагал по отношение на подс. Г., свидетелят е получил в процеса на работата по експлоатиране на СРС. Друга част от тези сведения, включително и относно проведени срещи между Г. и С., в това число и такава, състояла се край гр. Е. П., при която е било предадено наркотично вещество от вида и в количеството, инкриминирани според обвинението срещу Г., е получил, обменяйки информация със свои колеги, които също са били ангажирани с работа по случая, но чиито имено не е успял да назове. Тази информация има производен характер. Принципно ползването на такава в наказателния процес не е недопустимо. Но доколкото тя изхожда от вторичен източник (в случая свид. Д.), обстоятелствата, при които е станала достъпна за него трябва да са максимално ясни. Без данни за оригинерния носител на производната информация е невъзможна проверка на обстоятелствата, при които той се е сдобил със знанието за нея, съответно невъзможна е и съдебната преценка за нейната достоверност. Лековерното възприемане на такава информация за меродавна би създало сериозен риск от грешки при установяването на фактите. Затова, като са отказали да ползват показанията на свид. Д. в коментираната тяхна част, съдилищата не са нарушили процесуалния закон, а са го приложили точно.

Сходни проблеми, неотчетени в протеста, е поставило и свидетелстването на Н. Н... В неговите показания съдилищата са диференцирали информация, получена в хода на оперативно-издирвателните мероприятия, в които той е участвал, свързана с идентифициране като Д. С. на лицето, назовано в оперативния сигнал „Г. М.“, както и с това, че през лятото на 2012 г. С. е извършвал дейност по наркоразпространение по Черноморието, че контролирал други лица, които се занимават със същата дейност и в гр. София, че събира от тях парите от пласирането на наркотици и ги „зарежда“ с такива вещества и че част от схемата на тази дейност е било лице с прозвище „М.“, установено впоследствие като Н. К.. В останалата им част, както са констатирали съставите от СпНС и САС, показанията на свид. Н. възпроизвеждат сведенията, добити чрез контрола на телефонните разговори на лицата, чието участие в тази дейност е било установено. По този именно начин свидетелят се е сдобил с информацията за участието на Г. П. в тази дейност, както и за това, че от м. март 2013 г. К. е започнал да съхранява предназначените за разпространение наркотици в обитаваното по същото време от подс. Ц. жилище в гр. София; че Ц., по указание на К., е разпределял наркотичните вещества на дози и ги е разпространявал сред клиенти на К.; че сред лицата, ползвани от К. за пласиране на наркотици е бил Ц. А. и че на 18-ти март, при среща с него, К. му е предал марихуана. Именно приложените СРС са били източникът на информираност на свид. Н. и за участието на Г. Г. и на В. И. в тази дейност.

При това положение няма основания да се приеме, че показанията на свидетелите Д. и Н., които съдилищата са отказали да ползват в доказателствения процес, представляват годно доказателствено средство, след като в тях всеки от двамата свидетели е възпроизвел възприетото от него като прилагащ СРС служител на полицията.

Напълно произволно е настояването в протеста, че показанията на Д. Ц. съдържат пренебрегната от съдилищата информация за възприета от свидетелката среща между С. и Г. Г.. Според свидетелката, в деня на задържането на Д. С. и при пътуването им от гр. София към гр. Пловдив, С. е спрял при отбивка от пътя, на мястото е пристигнал автомобил „БМВ“, от който е слязъл мъж и двамата със С. са разговаряли. Не е съобщила кой е бил този мъж, нито как е изглеждал той, не й е било предложено да участва в разпознаването му, не е съобщила между двамата да е имало предаване и приемане на нещо, нито е споделила, че при завръщането му в колата след срещата с този мъж, С. е носел нещо, вкл. и намереният по-късно от органите на полицията плик с наркотични вещества.

Напълно неясно е позоваването в протеста и на показанията на свид. Д. К., като способни да допринесат за обосноваване на обвинението срещу подс. В. И., доколкото този свидетел е разказал единствено за участието си в операцията по задържането на Г. Г., проведена при събития, нямащи каквато и да е връзка с подс. И..

С пълно основание въззивният съд е подкрепил извършеното от СпНС прецизно проследяване на показанията на останалите, споменати в протеста свидетели и доказателствените му съждения. Въззивната проверка е внимателно проведена, като показва, че е съпътстванана от собствена на въззивния съд оценка на тяхното съдържание и на възможността чрез тези показания да бъде обосновано обвинението срещу четиримата подсъдими в онези негови части, по които е постановено тяхното оневиняване. Процесуалната дейност в това направление е извършена при точно спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Макар да е заявил несъгласие с утвърдените от въззивния съд фактически изводи на първата инстанция, протестиралият прокурор не се е позовал на конкретно назовани логически грешки или процесуални нарушения, допуснати от САС при ползването на изброените в протеста свидетелски показания. Не би и могъл да го стори, тъй като във въззивната дейност не се открояват пороци, свързани с превратен прочит или игнориране на съдържанието на свидетелски показания. Напротив, съобщеното от разпитаните по делото лица, включително и от изброените в протеста свидетели, е обсъдено в общия доказателствен контекст, а установените чрез него доказателства са надлежно ползвани в насоката, която съдържанието му се е оказало годно да обслужи. В мотивите както към въззивното решение, така и към първоинстанционната присъда, са изложени (с различна степен на пространност) съдебни съображения относно обстоятелствата, установени чрез свидетелските показания и чрез останалия доказателствен материал, изложени са съображения за невъзможността чрез показанията на свидетелите К., Д., Й. да се обоснове по необходимия сигурен и единствено възможен начин връзка на подс. И. с намереното в двора на сградата, в която се е помещавал фен-клуб „Л.“ наркотично вещество. В съдебните актове е обсъдена възможността да се докаже принадлежност на И. към организирана престъпна група, както чрез свидетелските показания по делото, така и чрез резултатите от приложените СРС и факта на намерените в помещение на фен-клуба, до което той е имал достъп наред с други лица, самозалепващи се полиетиленови пликчета със следови количества от наркотични вещества и на електронни везни. Не компрометира съдебните съображения фактът, че влизайки в ролята на свидетел, протестиралият прокурор е настоял, че И. е бил част от такава група, създадена и функционирала с посочените в обвинителния акт престъпни цели и в посочения в този акт персонален състав, а познанството му със С. е определил в протеста като „очевидно“.

Съдилищата са коментирали и предложената с протеста възможност намирането на пръстов отпечатък от подс. К. върху плика, в който се е намирала опаковката с марихуана, иззета от дома на подс. Ю. Ц., да се третира като сигурен белег за връзка между двамата подсъдими и чрез тази следа да се обоснове принадлежност на Ц. към престъпно формирование с характеристиките по чл. 321, ал. 1 – 3 НК или да се обоснове по нужния еднозначен и убедителен начин сговаряне между Ц. и К. и координиране на волите им да извършват определени престъпления, както изисква чл. 321, ал. 6 НК. С разумни и правно издържани аргументи тази възможност е отхвърлена, като в съдебните актове се съдържа обективен и точен анализ и на доказателствата и доказателствените източници, посочени от прокурора.

В протеста е поставен въпросът за възможността обвинението срещу К. по чл. 354а НК да бъде обосновано чрез посочените от прокурора свидетелски показания и фактът, че наркотичните вещества, иззети от Ю. Ц. и от Ц. А. са от един и същи вид и с едно и също процентно съдържание на активния компонент, в съчетание и с факта на установения пръстов отпечатък на К. върху плика, в който е било иззетото от дома на Ц. вещество. Проблемът е поставен за касационно обсъждане без каквато и да е връзка, както с касационните основания, така и с причините за оневиняването на К. по обвинението за двете престъпления по чл. 354а НК. Извън вече посоченото, че необосноваността не е касационно основание и не подлежи на касационна проверка, следва да се отбележи, че извършвайки проверка и оценка на доказателствената съвкупност, съдилищата не са отрекли такива деяния да са били извършени. Констатирали са обаче, че те са извършени не във времето, посочено в обвинителния акт, т. е. на 19-ти март 2013 г., а ден преди това - на 18-ти март, но обвинение с такива фактически параметри не е повдигнато на К. – нито с обвинителния акт, нито в рамките на съдебното следствие чрез изменение по реда на чл. 287, ал. 1 НПК. Няма нарушения на правилата за провеждане на процесуалната дейност при извеждането на това заключение и при прилагането на правото. Фактите относно времето на престъпленията, от които коментираният съдебен извод е обусловен, са съдържателно различни от описаните в обвинителния акт и поради това са предполагали съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което съдът не е оправомощен от закона да стори сам с присъдата или с въззивното решение. Законът е въвел строг регламент в това отношение, който налага спазване и от него съдилищата не са се отклонили.

Механично и поради това подпомагащо единствено физическия обем на протеста, но не и аргументирането на поддържаната с него теза, е и позоваването на показанията на В. Г.. Според протеста в тези показания се съдържа важна за доказване на обвинението срещу подс. И. информация, която в нарушение на изискванията за обективност и пълнота на доказателственото изследване не и ползвана от съдилищата. Разпитан като свидетел, Генов е заявил, че не е познавал подс. И. преди времето на съдебния процес по настоящото дело, отрекъл е да е водил разговори с подсъдимите по телефона, да е поръчвал наркотични вещества, отрекъл е спомен за останалите факти, за които е бил разпитан от въззивния съд. Затова възраженията в протеста, свързани с възможността чрез показанията на този свидетел да се постигне друг доказателствен резултат, са непротивопоставими на съдебните изводи, отхвърлили съществуването на такава възможност.

В протеста е извършено позоваване и на обясненията на подс. Ю. Ц. в опит да се обоснове процесуален порок, свързан с тяхното пренебрегване от съдилищата. Този подсъдим е депозирал обяснения в досъдебното производство пред разследващ орган. Такива обяснения подлежат на приобщаване към доказателствения материал в конкретно посочени в чл. 279 НПК хипотези, никоя от които в случая не е реализирана. Затова, като не са приложили процесуалната техника по чл. 279 НПК по отношение на обясненията на Ц. от досъдебното производство и не са ползвали тези обяснения при доказването, първоинстанционният и въззивният съд не са нарушили процесуалния регламент и не са ощетили по процесуално недопустим начин интереса на обвинението.

Изложеното налага обобщаващ извод, че доказателствената дейност на съдилищата от предходните инстанции не страда от твърдяните в протеста пороци.

Що се касае до жалбата на адв. Н., в нея са изложени и заемат значителен дял от обема й твърдения за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните по делото доказателства. Това изисква да се припомни, че необосноваността, когато не е резултат от допуснати нарушения на процесуалния закон, остава извън лимитираните от чл. 348, ал. 1 НПК касационни основания. ВКС не разполага с правомощия да обсъжда по същество доказателствата, да събира допълнителни доказателства и въз основа на тях да приема нови фактически положения (изключая хипотезата по чл. 354, ал. 5 НПК, която в случая е неприложима). Той може да контролира правилното прилагане на материалния и на процесуалния закон, но не и да подменя вътрешното убеждение на съдилищата от предходните инстанции. Затова, макар и представени като сочещи на съществени процесуални нарушения, не биха могли да получат отговор по касационен ред възраженията на адв. Н., че установените от въззивния съд факти не съответстват на доказателствата; че липсват доказателства за участие на К. в ОПГ; че не е доказано от кого и кога е взето решението за сформиране на ОПГ; че не са доказани проведени срещи между ръководителя и участниците в групата; че не е доказана ролята на К. в тази група; че не са събрани доказателства за разпространявани от него наркотични вещества и за предавани от него пари; че не е доказано тоз подсъдим да е разпространявал наркотици по Черноморието през лятото на 2012 г. и че неправилно не са кредитирани показанията на Г. П. и на С.. Тези възражения по същество представляват израз на собствената на защитника оценка и отношението му към доказателствата и доказателствените източници и противопоставянето им на оценката, която им е дал съда, а не назовават процесуален порок в съдебната дейност.

Що се касае до годните за касационно обсъждане възражения в жалбата на адв. Н., те са неоснователни.

Въззивният съд не е нарушил процесуално свое задължение, като е подкрепил изразеното от първата инстанция недоверие към показанията на Д. С. и Г. П. в указаните в жалбата техни части. Суверенно право на съда е да кредитира или да не кредитира с доверие доказателствени източници, стига да аргументира подхода си, като в аналитичната си дейност той не е обвързан от задължение винаги и при всякакви обстоятелства да дава вяра на определена категория свидетели. Противното би означавало да се придаде формална доказателствена сила на едни показания в нарушение на забраната по чл. 14, ал. 2 НПК. В случая съставът на СПнС (закрит) е обосновал с необходимата професионална ангажираност отказът си да се довери на С., че парите, които подс. К. му е изпращал, са били не от наркоразпространение, а са били предназначени да уредят заемни отношения между двамата. Все така прецизно обосновано този съд е обяснил причините, които не са му позволили да признае пълна достоверност на твърденията на Г. П., че не е участвал в организирана престъпна група с К., а познанството му с този подсъдим е било на друга основа. Напълно закономерно при това положение въззивният съд се е съгласил с аргументите му, като на свой ред е отхвърлил възможността чрез показанията на посочените лица да бъдат обяснени обстоятелства и факти, инкриминирани по делото и да се опровергаят осъдителните изводи на първата инстанция по отношение на К..

Дистанцирана от съдържанието на съдебните актове е претенцията на адв. Н., че вината на подзащитния му по чл. 321, ал. 3 НК е призната въз основа на предположения. Както ВКС вече е посочвал в практиката си, предположението и несигурният извод, с който се характеризира то, са свързани с отсъствие на доказателства, необходими за формиране на категорично становище и за установяване с достоверност на действителното фактическо положение, като се основават на субективна оценка и субективен опит, а не на обективна информация. В случая първостепенният съд е приел, че изводите му относно участието на К. в ръководената от С. организирана престъпна група имат своето легитимно основание в налични по делото доказателства, съответно нужната солидна фактическа и логическа опора, като е аргументирал позицията си именно с оглед съдържанието на тези доказателства, а не чрез логически факти, изведени по пътя на вероятностни съждения (л. 1395, т. 4 от първоинстанционното съдебно дело). Ползвани са в тази насока широк спектър от доказателства, които са обективно анализирани и по категоричен начин разкриват съществувала към инкриминирания период принадлежност на К. към престъпно формирование с характеристиките по чл. 93, т. 20 НК, ръководено от Д. С. и ангажирано с разпространение на наркотични вещества. Чрез тях е установена ролята на К. в тази група и е отхвърлено всяко съмнение за съществувалите субективни представи у него както за съвместна дейност със С., Г. П., Н. П. и Ц. А., така и за престъпния характер на тази дейност. Въззивният съд на свой ред и с основание е приел, че изведеният в присъдата комплекс от доказателствена информация е организиран като непротиворечиво цяло и без съмнения обосновава обвинението срещу подс. К. по чл. 321 НК.

Макар да е настоял, че ползваните при осъждането на К. свидетелски показания са обсъдени от съда едностранчиво, защитникът не е посочил конкретните измерения на това нарушение. Затова във връзка с тази му претенция може единствено да се каже следното: Доколкото по отношение на част от свидетелите, чиито показания са ползвани при осъждането на К., е установена вариативна нагласа към фактите, за да утвърдят злепоставящият подсъдимия вариант на техните показания, съдилищата са проявили дължимия критичен подход към качеството на твърденията им. Направена е оценка за достоверност при съобразяване на съществените страни на съответните изложения, показваща извършена преценка за вътрешна и външна тяхна съгласуваност и при стриктно спазване на правилата на формалната и аргументативната логика.

Безпочвен е упрекът на адв. Н. за проявена едностранчивост при оценката на показанията на С. и съдържащото се в тях обяснение за паричните преводи, които е правел в негова полза К. в инкриминирания по делото период. За да отрече достоверността на тези твърдения, първостепенният съд не е подходил произволно, а е проявил взискателност към тяхното съдържание, към вътрешно - логическите техни характеристики и съответствието им с информацията от веществените доказателствени средства, както и с данните от приетата по делото справка от „Български пощи“ ЕАД.

Резултатите от предизвиканата с протеста и с жалбата на адв. Н. касационна проверка за съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд позволяват да се обобщи, че липсват основания за укор към въззивната инстанция за изкуствен подбор на фактите, за едностранчивост или повърхностност при преценката на доказателствата и доказатествените източници и за игнориране на такива във вреда на някоя от страните в производството. Напротив, проявено е принципно отношение към тезите, поддържани от тях, а съдебното внимание е обхванало целия доказателствен материал, като равностойно е преценена доказателствената стойност на противостоящите си доказателствени източници.

По възраженията за явна несправедливост на наказанията:

Доколкото такива възражения, съпътствани от искане за намаляване на наложеното на подс. К. наказание се съдържат в допълнението към жалбата, подадена от адв. Н., необходимо е да се посочи следното:

Пределите на касационната проверка се определят с касационната жалба и/или протеста чрез посочване в тях на поддържаното касационно основание и подкрепящите го доводи. Характеристиките на касационното производство като контролно-отменително изключват възможността за извършване на служебна проверка от касационната инстанция за наличие на основания, мотивиращи други от касацинните основания, извън посочените в самия сезиращ документ (протест или жалба). В случая с жалбата на адв.Н. е заявено единствено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а в негова подкрепа са изтъкнати горепосочените и коментирани в настоящото изложение аргументи. В предоставеният му от съдията-докладчик по въззивното дело 7-дневен срок за уточняване на жалбата, защитникът е настоял, че ясно е посочил касационните основания и подкрепящите ги съображения (молба от 30.07.2024 г.). От гледище на това процесуално развитие депозираният от адв. Н. на 04.11.2024 г. документ, макар и назован „жалба“ по същество представлява и може да бъде третиран единствено и само като допълнение към жалбата, направено на осн. чл. 351, ал. 4 НПК. От гледище на съдържанието на основната жалба, включеното в допълнението към нея възражение за явна несправедливост на наложеното на К. наказание представлява непредвидено в закона допълнително сезиране на касационната инстанция чрез обосноваване тепърва на немотивирано в жалбата основание за ревизия на оспорения съдебен акт. Оплакването на адв. Н. не подлежи на обсъждане, като несвоевременно заявено – извън срока за обжалване и предоставеният от съда 7-дневен срок за допълване на жалбата.

В касационния протест се съдържа и искане за увеличаване на наказанията на подсъдимите И. и К., като се настоява, че в актуалния им вид тези наказания не съответстват на тежестта на извършените престъпления, на обществената опасност на деянията, на моралната тяхна укоримост, на обществените последици от извършеното и на личността на всеки от двамата подсъдими. Твърди се, че при определяне на наказанията неправилно е надценена стойността на обясненията на Г. и И., а същевременно е подценено. и неправилно е интерпретирано съобщеното от разпитаните по делото полицейски служители и от анонимните свидетели.

Както вече бе посочено съществени нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на показанията на разпитаните като свидетели по делото служители на полицията, както и на останалите свидетели по делото, не са допуснати. Що се касае до тежестта на престъпленията по чл. 321 НК и по чл. 354а НК и обществените последици от извършването на такива престъпления, това са фактори, съобразени от законодателя при определянето на вида и пределите на приложимите за такива престъпления наказания. Наложените на двамата подсъдими наказания са определени в рамките на тези предели, като обосновано съдилищата са отказали да приложат извънредното им смекчаване, каквато принципна възможност осигурява чл. 55 НК. Индивидуалните особености на реализираната от посочените двама подсъдими престъпна дейност са стриктно съобразени при индивидуализацията на наложените им наказания. В това отношение са съобразени степента на обществена опасност на всяко конкретно деяние, определена съответно от мащабите на дейността на организираната престъпна група, в която е участвал К., от естеството на извършваните от тази група престъпления, от съдебното минало на К., от вида и количеството на веществата, представляващи предмет на всяко от престъпленията, за които е осъден И., от формата на изпълнителното деяние на всяко от тези престъпления, от данните за личността на този подсъдим, включително и за наличното вече негово осъждане за друго престъпление от общ характер. Съдилищата са преценявали обаче и смекчаващите отговорността обстоятелства, като каквито с основание са третирали липсата на ангажирани от обвинението данни за отрицателно поведение на всеки от двамата след процесните събития, изминалия период, делящ времето на инкриминираните по делото събития и реализирането на наказателната отговорност, както и недоброто здравословно състояние на подс. И.. Съобразно с тези обстоятелства няма очевидно несъответствие между наказанията на всеки от двамата подсъдими, обществената опасност на извършените от тях престъпления и данните за личността на всеки от тях, изискващо увеличаване на наложените санкции.

Липсват основания за удовлетворяване и на направеното от адв. Н. искане за смекчаване на наложените на подс. И. наказания чрез прилагане на разпоредбите, обединени в чл. 55 НК.

Несъгласието си със съдебните изводи относно приложимия по отношение на подс. И. размер на наказанието защитникът е подкрепил с доводи за положителни данни за личността на подсъдимия, отпадане на обвинението за участие в организирана престъпна група, сравнително малкото, според преценката му количество на наркотичните вещества, представляващи предмет на престъпленията, както и изминалия период от времето на инкриминираните събития до постановяване на присъдата. Онези от така посочените обстоятелства, които са потвърдени в процеса и имат действителна стойност на смекчаващи обстоятелства, вече са отчетени от съдилищата, а именно продължителността на наказателното производство и актуалните данни в личностен план за подсъдимия.

Налице са обаче и данните за осъждане на И. през 2020 г. за престъпление по чл. 321 НК, извършено в предходен на понастоящем инкриминирания период.

Отпадането на обвинението по чл. 321 НК няма потенциала на смекчаващ отговорността на подсъдимия фактор, като липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението за това престъпление е съобразена при оневиняването му и няма значение в друга, различна от тази насока.

Количеството на веществото, представляващо предмет на всяко от двете престъпления, за които е призната вината на И., е адекватно съобразено спрямо обективните му характеристики, като наред с това е невъзможно да се пренебрегне и формата на изпълнителното деяние на по-тежко санкционираното престъпление, свързана с извършено разпространение на наркотични вещества.

Вярно е, че въззивният съд не е конкретизирал основанията за подкрепа на заложения в присъдата извод за проявена от И. престъпна упоритост. На такъв извод обаче би могла да насочи интензивността на престъпната му дейност, включваща две деяния, извършени в изключително кратък период – в рамките на един и същи ден.

Неоснователно е и оплакването за несъобразяване на наложените парични санкции с имуществения статус на подс. И.. Глобата, съпътстваща санкционирането на този подсъдим за престъпно държане на 5.63 гр. кокаин е в минималния законоустановен размер. Що се касае до глобата, наложена за извършеното от него разпространение на 51.96 г. коноп и обуславяща общоопределенната на осн. чл. 23, ал. 1 НК парична санкция, тя е под средния размер, предвиден от закона за престъпленията от конкретния вид и няма обективна причина да се счита, че изпълнението й е непосилно за трудово ангажирания И. и би създало за него затруднения, надхвърлящи целта на санкционирането.

Няма причини продължителността на процеса да се цени като обстоятелство, предопределящо извънредно смекчаване на наказанието. Преценката относно разумната продължителност на наказателното производство от гледище на изискванията на чл. 22 НПК и чл. 6 ЕКЗПЧ се основава на обстоятелства като обем и сложност на делото и поведение на подсъдимия и на органите на досъдебното производство и на съда. не оправдава извод за надхвърляне на границите на разумната продължителност на наказателното производство, за да се прибегне до намаляване на наложеното на подс. И. наказание. Предвид фактическата сложност на делото, множеството подсъдими лица, немалкият брой на свидетелите и вещите лица, участвали в процеса, общият престой на делото в досъдебната фаза (включващ и двукратното му връщане от съда за отстраняване на съществени процесуални нарушения), както и периодът на съдебното негово разглеждане не би могло да се разглеждат като изискващ компенсация чрез извънредно смекчаване на санкциите. В течение на процеса не се констатира период на бездействие на органите на досъдебното производство и/или на съда. Същевременно коректността изисква да се отбележи и приносът на част от подсъдимите и участвалите по делото защитници за забавянето на процесуалния ход, тъй като поради тяхното отсъствие половината от насрочените от първостепенния съд заседания не са се състояли.

Поради изложеното наложените на подс. И. наказания за всяко от двете престъпления, за които е призната вината му, не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и няма основание за смекчаването им. Не са установени нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да правят и най-лекото, предвидено в закона наказание несъразмерно тежко по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК, поради което заявеното желание за смекчаване на санкциите в тази насока е лишено от правно основание.

С жалбата на адв. Н. основателно обаче е поставен въпроса относно начина на изтърпяване на общо определеното на подс. И. наказание лишаване от свобода. Формалните условия, които визира чл. 66, ал. 1 НК са налице, като липсва предходно осъждане на този подсъдим за престъпление от общ характер. Колкото до личността на дееца, фактът е, че в течение на настоящия процес той е осъден за престъпление, предхождащо по време извършването на деянията, инкриминирани по настоящото наказателно производство, при това за сериозно по тежест престъпление. Изминалият период от процесните събития обаче, както и от времето на реализиране на вече санкционираната негова престъпна дейност, променят чувствително тежестта на факта на осъждането. От друга страна, изминалото време от извършването на санкционираните престъпления е от естество да отдалечи наложената санкция от целите на санкционирането и като факт изисква съобразяване при преценката относно начина на изтърпяване на наказанието. За този период у И. са формирани интереси, навици и поведение, непротиворечащи на интересите на обществото – има семейство, ангажиран е с легална трудова дейност, чрез която издържа себе си и семейството си. Определянето на изпитателен срок с максималната, допустима от закона продължителност, би работило допълнително в насока за утвърждаване на тези нагласи на подсъдимия. Здравното му състояние е също фактор, изискващ съобразяване при преценката относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Всичко това дава основание изпълнението на наказанието лишаване от свобода да се отложи, като се постави под условие на бъдещото поведение на подсъдимия.

Колкото до възражението на адв. Н. за липса на съдебно произнасяне по иззети от подс. И. парични средства в хода на досъдебната дейност по делото, компетентен да разгледа този проблем по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК и да го разреши е първостепенният съд, като по този начин би бил обезпечен предвидения от закона двуинстанционен контрол върху произнасянето.

Възражението за неправилно изчисляване на размера на дължимите от подс. И. разноски по делото е лишено от конкретика, а и не обосновава съществено ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, за да наложи касационния му преглед по същество.

Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 2, т. 3 и ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 50001 от 25.06.2024 г. на Софийския апелативен съд по ВНОХД № 243/2021 г., като отменя постановеното с него изтърпяване на наложеното на подс. В. И. И. общо наказание от три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

На осн. чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на общо определеното на осн. чл. 23, ал. 1 НК наказание от три години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия В. И. И., за срок от пет години, считано от постановяването на настоящото решение.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.