РЕШЕНИЕ

№ 399

София, 07 октомври 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:СПАС ИВАНЧЕВ

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар: Марияна Петрова

и в присъствието на прокурора И. С.

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 484/2025 година

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби, подадени от защитните на подсъдимите Т. Б. П., А. Г. Г., Д. С. П., Т. Д. П., и по жалба на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“, срещу въззивно решение № 26/18.02.2025 г., постановено по ВНОХД № 9/2023 г. от Апелативен съд - Варна.

В жалбата на подсъдимата Т. П., подадена чрез нейния защитник, се твърди, че решението на апелативния съд е постановено в разрез с процесуалния и материалния закони, тъй като е необосновано, а приетата фактическа обстановка не отговаряла на събраните по делото доказателства. Счита се, че апелативният съд бегло е приел за правилен първоинстанционния съдебен акт, въпреки възраженията във въззивната жалба за отсъствие на обективни белези за авторството на деянието. Изтъкват се съображения за изразено в атакувания съдебен акт мнение за наличие на „общностно мислене в дейците“ и в тази връзка отсъствие на отговор по възражението за включване на П. заедно с другите подсъдими в деяние с обща цел за ощетяване на българската държава. С тези аргументи се настоява, че правото на подсъдимата да разбере в какво е обвинена е ограничено. Излагат се доводи за допуснати нарушения на чл. 305 от НПК, за съществуваща неяснота и противоречивост в мотивите на решението, за неоснователно отхвърлени доказателствени искания, в това число и на повторна и/или нова агротехническа експертиза. Направен е коментар на показанията на свидетели, въз основа на което е било изведено съждението, че подсъдимата е заявила неверни данни. Настоява се още, че приложението на чл. 26 от НК е мотивирано бланкетно. Отправените искания към касационната инстанция са за отмяна на решението, с което е потвърдена присъдата на основния съд и оправдаване на подсъдимата П. по повдигнатото й обвинение; връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения; изменение на присъдата на основание чл. 354, ал. 2, т. 3 от НПК.

В жалбата на защитника на подсъдимия А. Г. се заявява претенция за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Изтъкват се съображения, че изводите на апелативния съд за субективната съставомерност на деянието са основани на предположения, както и че са пренебрегнати обясненията на подсъдимия Г., на свидетеля Ст. С. и обясненията на подсъдимия Т. П.. В тази връзка се сочи, че липсват мотиви в атакувания съдебен акт, придружено с изложение за установена според касатора фактология. Оспорват се показанията на М. И., на свидетелите, съдържащи данни относно състоянието на овощната градина и заключението по агротехническата експертиза. С позоваване на страници от мотивите на въззивното решение се настоява, че съдът хаотично е изброил схемите и мерките, по които Г. е кандидатствал, но не е разграничил същите, респективно не е анализирал критериите за допустимост. В контекста на претенция за отсъствие на мотиви в съдебния акт се изтъква, че няма аргументация относно периода на продължаваното престъпление, доколкото апелативният съд е оправдал Г. за деянието от 16.05.2019 г. И с тази жалба се правят алтернативни искания за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на Г. по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане.

Касационната жалба, подадена от Т. П. чрез неговия защитник, се позовава на отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че в досъдебното производство държавното обвинение е отказало събиране на доказателства и подсъдимият е бил лишен от възможността да се позовава на тях. Неоснователно съдебните инстанции са отхвърлили доказателствени искания за снимковия материал от самолетното (сателитно) заснемане на парцелите, за очни ставки между свидетелите, придружено с оценки за тяхната достоверност, за назначаване на „нова“ агротехническа експертиза. Счита се, че е нарушен принципът, заложен в чл. 14 от НПК, а обжалваното решение е определено като некореспондиращо със събраните по делото доказателства, като в резултат на допуснатите на всички етапи от производството процесуални нарушения апелативният съд е приложил неправилно материалния закон. В заключение се обобщава, че направените изводи на съда са произволни, въззивното решение е необосновано и се поддържа искане за неговата отмяна в обжалваната част и оправдаване на подсъдимия Т. П. поради недоказаност на обвинението или връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

В касационната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия Д. П., се твърди, че при постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, а наложеното наказание е несправедливо. В обхвата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се изтъква, че решението не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, а с отказа да уважи направените доказателствени искания съдът е ограничил правото на защита на подсъдимия. И в тази жалба се прави преглед на съдържанието на гласните доказателствени източници, преценка за тяхната достоверност/недостоверност, отправен е и укор към съда, че е оставил без внимание част от свидетелските показания. Излагат се аргументи срещу изводите на съда за вида на допустимата за подпомагане култура по Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3/17.02.2015 г.). Сравнявайки осъждането на подсъдимия Д. П. от основния съд с оправдателния диспозитив на въззивното решение, касаторът настоява, че квалификацията на деянието следва да е по чл. 248а, ал. 2 от НК. При посочената правна квалификация, счетена за правилна, се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и във връзка с правомощията по чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК касационната инстанция да прекрати наказателното производство и приложи чл. 78а, ал. 1 от НК. Алтернативно се поддържа и искане за връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд за определяне на наказание съобразно новата правна квалификация.

С жалбата на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) се оспорва въззивното решение в гражданската му част, с която частично са отхвърлени предявените искове срещу подсъдимите Ал. Г., Д. П. и Т. П.. Отбелязват се общи постановки за съдбата на гражданския иск в наказателния процес и дължимите действия на съда по чл. 307 от НПК. Отправеното искане е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и подсъдимите Т. П., Д. П. и А. Г. да бъдат осъдени да заплатят на гражданския ищец обезщетения за имуществени вреди в пълния им предявен размер, така както е сторено с присъдата на Окръжния съд – Търговище, ведно с всички последици.

Подсъдимият А. Г., редовно призован, не взема участие в касационното производство, представлява се от защитник. Подсъдимите Т. П., Д. П. и Т. П. се явяват лично. Жалбите се поддържат от защитниците на подсъдимите по изложените в тях доводи и искания.

Гражданският ищец Държавен фонд „Земеделие“, представляван от Областна дирекция „Земеделие“ – Търговище, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадените жалби и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Окръжният съд – Търговище с присъда № 16/24.10.2022 г., постановена по НОХД № 49/2021 г. :

- признал подсъдимата Т. П. за виновна в извършването на престъпление по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2 във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, за което й наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимата, която е осъдена да заплати на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 1327, 80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва;

- признал подсъдимия А. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2 във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 3315, 39 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва;

- признал подсъдимия Д. П. за виновен в извършването на престъпление по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2 във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 3405, 04 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва;

- признал подсъдимия Т. П. (в качеството му на управител на „К. С.“ ЕООД и на „Т.“ ООД) за виновен в извършване на две престъпления в реална съвкупност по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 3 във ал. 2 във вр с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му наложил наказание за всяко едно от по три години лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание, а именно три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от четири години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“ две обезщетения за имуществени вреди в общ размер от 46 642.24 лева, ведно със законната лихва.

В тежест на подсъдимите са възложени държавната такса върху уважените граждански искове и разноските по делото.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по жалби на всички подсъдими. С атакуваното по касационен ред решение апелативният съд е изменил първостепенния съдебен акт, както следва:

-оправдал подсъдимия А. Г. по обвинението за посредствено извършителство чрез С. С. за деянието от 16.05.2019 г. и във връзка с резултата по чл. 248а, ал. 5 от НК в размер на 409, 70 лева. Намалил размера на уважения граждански иск до 2906,23 лева, като отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума;

- оправдал подсъдимия Д. П. за деяния при посредствено извършителство чрез Т. П. на 21.05.2019 г., на 28.01.2019 г. и на 31.01.2020 г., относно размера на неправомерно получените средства за разликата над сумата от 937,94 лева и по отношение на квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК. Намалил наложеното на подсъдимия наказание на две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Намален е размерът на уважения граждански иск на 937,94 лева, като отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума;

-оправдал подсъдимия Т. П. в качеството му на управител на „Т.“ ООД относно квалификацията на престъплението по чл. 248а, ал. 5 от НК и на основание чл. 248а, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК наложил най-тежкото от определените му наказания – три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил с изпитателен срок от четири години на основание чл. 66, ал. 1 от НК;

- намалил размера на уважения граждански иск по отношение на Т. П., действащ като управител на „К. С.“ ЕООД на сумата от 14 988,75 лева, като отхвърлил исковата претенция над тази сума;

- отменил присъдата в частта, с която е уважен гражданския иск на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Т. П. в качеството му на управител на „Т.“ ООД за имуществени вреди в размер на 6049,16 лева, ведно със законната лихва и вместо това отхвърлил изцяло предявената гражданска претенция.

Извършена е корекция в частта на присъдените държавни такси, които намалил съобразно уважената част на исковете и възложил на подсъдимите сторените по делото разноски.

На основание чл. 338 от НПК потвърдил присъдата в останалата й част.

І. Касационните жалби на подсъдимите Т. П., А. Г., Д. П. и Т. П. са неоснователни. Прегледът на сезиращите документи показва, че част от изложените в тях доводи, представени в подкрепа на оспорването, имат сходно съдържание, което позволява съвместното им разглеждане. По отношение на тези, с които в жалбите се изтъкват възражения, отнасящи се до конкретния подсъдим, ще се вземе отделно отношение.

В началото с оглед необходимостта от определяне обхвата на касационния контрол трябва да се направят известни уточнения. Съществен дял от направеното в сезиращите документи оспорване не третира проблем, по който е възможна касационна проверка. Част от развитата в тях аргументация по същината си разкрива несъгласие с фактическите изводи на предходната инстанция на фона на собствения на касаторите доказателствен анализ, настоявайки определени факти да бъдат интерпретирани единствено по предложения от тях начин. На тази основа са и отправените исканията за пълното оневиняване на подсъдимите. По същество с така поддържаните възражения (в голямата си част, повтарящи направените във въззивната процедура) се оспорва обосноваността на атакувания съдебен акт, като в някои от жалбите това е изрично посочено, а в други те са квалифицирани като аргументи, предназначени да установят касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Независимо от начина на представяне на доводите, с тях практически се очаква върховната съдебна инстанция да формира собствени изводи по фактите, различни от направените от предходната инстанция, послужили за осъждането на подсъдимите. Предвид установения в закона касационен контрол, както неведнъж е споменавано, ВКС няма правомощия да обсъжда по същество доказателствените материали и да формулира нови фактически изводи и констатации за недоказаност/доказаност на повдигнатите обвинения, извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, която не е налице.

Фактическото установяване, извършено от предходната инстанция, подлежи на касационна проверка само в контекста на спазването на процесуалните изисквания, гарантиращи правилното формиране на вътрешносъдийското убеждение, и в този аспект ще се преценяват оплакванията на касаторите.

Допустими за касационна проверка са и доводите, с които се претендира непълнота, неяснота, противоречивост в съдебната мотивация и липсата на отговор от страна на въззивния съд по направените пред него възражения. Оплаквания с такава насоченост са изтъквани по различни поводи във всички жалби, с което очевидно се обосновава претенция за процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. Те подлежат приоритетно на разглеждане, тъй като ако се намерят за основателни, то обсъждането на останалите аргументи ще се окаже безпредметно.

Последователно в съдебната практика наличието на нарушението по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК (липса на мотиви) се приема за реализирано както при пълно тяхно отсъствие, така и при непълна, неясна, вътрешнопротиворечива аргументация на съдебния акт, препятстваща страните и контролната инстанция да проследят действителната воля на съда по същество. В разглеждания случай данните по делото не разкриват отклонения от стандарта за предмет и предели на въззивната проверка и съдържание на съдебната мотивация, в която е обективиран крайният й резултат. Първо, трябва да се подчертае, че начинът на структуриране на съдебния акт, както и последователността на изложението в него, изцяло са по усмотрение на съдебния състав, разглеждащ делото, стига да са спазени процесуалните изисквания. В атакуваното решение е отразена фактическата обстановка, такава каквато е била приета за установена. Ясно е изразена позицията на апелативния съд да сподели фактическата установеност за част от инкриминираните на подсъдимите деяния, приета с присъдата, както и основанията да приеме нови фактически положения по реда на чл. 316 от НПК. Предвид спецификата на инкриминираната престъпна дейност, съдът предварително е обследвал доказателствения материал, чрез който е обосновал фактическите си констатации за обективното състояние на градините със сливови насаждения, наети от подсъдимите, разгледал е въпросите, свързани със самолетното заснемане на парцелите от МЗХ и доказателствения принос на създадените фотокадри при извършваните проверки на място от служителите на ДФЗ. По-нататък в отделно обособените пунктове на съдебния акт се съдържа анализ и преценка за допустимост, относимост и достоверност на доказателствените материали, от които са изведени фактическите констатации по отношение деятелността на всеки един от подсъдимите при кандидатстването им по схеми и мерки за директни плащания в кампаниите за 2018 г. и 2019 г., както и правните съображения за взетите решения. Обсъдена е нормативната регулация, предвидена в ЗПЗП, в подзаконовите актове, и нейната относимост към обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Апелативната инстанция е взела отношение по всички съществени за изхода на делото въпроси като по някои от тях е препращала към вече изложени съображения, доколкото доводите на подсъдимите са били идентични по съдържание, вкл. и при даване на отговор по друг проблем от доказателствено или правно естество, но винаги разбираемо. Общо трябва да се заяви, че касационната проверка не установи да е налице липса на мотиви, което да обуслови извод за наличие на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, водещо до отмяна на съдебния акт.

В жалбата на подсъдимата П. се изтъква, че апелативният съд бегло е приел за правилна осъдителната присъда на първата инстанция, въпреки въззивните възражения и доказателствените искания на защитата. В подкрепа на оспорването се предлагат съждения, въздигнати като фактори, изискващи оневиняване на П. - за неправилно характеризиране/категоризиране на средството на инкриминираната деятелност (по изказа в жалбата – имотите, стопанисвани от П.); за разглеждане от апелативния съд на незаконосъобразен доказателествен материал, каквато била извършената проверка на място; че апелативният съд, като такъв по законността, е бил длъжен да съобрази всички обстоятелства по делото, вкл. и неизвършените процесуални действия; за бланкетност/невярност в твърдението на съда, че съдебният акт е „на база чл. 18 от НПК“. От така представените съображения, които макар и да не са съвсем ясни и точно отнесени към основанията по чл. 348 от НПК, може да се заключи, че оплакванията са за нарушаване на чл. 314 и чл. 339, ал. 2 от НПК и неспазване на чл. 303 от НПК.

Въззивният съдебен състав е извършил пълноценна проверка на правилността на първоинстанционната присъда, като преценката, че изводите на основния съд относно инкриминираната деятелност на П. имат основание и опора в доказателствения материал не е произволна. Базирана е на собствен анализ на информацията, съдържаща се в доказателствените източници, събрани от първата инстанция, и на тези, които са били привлечени в хода на допълнителното съдебно следствие. В рамките на извършената аналитична и оценъчна дейност на така разширената доказателствена съвкупност апелативният съд е дал и аргументирано разяснение защо се приемат за неоснователни оплакванията на П., а и на другите подсъдими, за неправилност/необоснованост на агротехническата експертиза (АгТЕ), за оспорената достоверност и относимост на гласните доказателствени източници, за недостатъци в документирането при проверката на място и пр. (виж, решение стр. 36 и сл.). Несъгласието със съдебния отговор на отправените във въззивната процедура защитни възражения в голямата си част произтича от собственото на касатора тълкуване на доказателствените материали, но това не означава, че са нарушени процесуалните изисквания за изготвяне на съдебния акт, нито че деецът е осъден на базата на предположения. Тук е мястото за пълнота да се посочи, че заявеното оплакване на касатора за неспазване на чл. 18 от НПК е непроверимо поради пълна липса на конкретика.

Изтъкваният довод за допуснато нарушение на чл. 305 от НПК се аргументира с твърдения, че П. не е индивидуализирана с трите имена и единния граждански номер, както и за присъстваща противоречивост в съдебните разсъждения относно общия размер на площите от овощни насаждения, с които е кандидатствала за подпомагане, тъй като били посочвани различно в решението– „обща площ 20,788 дка, а в друга негова част – 2,05 ха или 2, 06 ха“. Първото посочено възражение, дефинирано като „липса на основни реквизити“, е несъстоятелно. Коментираната процесуална норма е относима към съдържанието на присъдата (първоинстанционна или въззивна), а не към въззивното решение, а и данните за самоличността на подсъдимото лице се посочват в диспозитива на присъдата по изричното предписание на ал. 4 на чл. 305 от НПК. Съдебната мотивировка, изложена в пункт ІV от въззивното решение, не внася никакво съмнение, че обсъждането на доказателствените източници, съответно на защитните възражения, се отнасят именно по повод на подигнатото срещу П. обвинение по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 26 от НК. Няма неяснота в мотивите на съдебния акт и във връзка с индивидуализацията на имотите, тяхната площ и местонахождение. При излагане на приетата за установена фактическа обстановка е посочено обстоятелството, че подсъдимата на 26.05.2017 г. чрез своя пълномощник Т. П. е наела от „Б. А.“ ЕООД, представлявано от Б. М., четири имота с обща площ от 20, 788 дка в землището на [населено място]. Обсъждайки престъпната дейност на П., съдът е изследвал единствено отразените в заявленията за подпомагане площи с култура „сливи“ (конкретизирани БЗС за 2018 г., с обща площ от 2,05 ха, съответно тези за 2019 г., с обща площ от 2,06 ха) в същото землище. Затова и видяната от касатора неяснота в решението не съществува. Неубедително в тази връзка се поддържа и за допуснато противоречие в съдебния акт относно местонахождението на имотите, тъй като в показанията си някои от свидетелите (не се уточнява кои) са посочили, че „Е.“ не е квартал на [населено място], а самостоятелно село. Местонахождението на наетата от П. земя попада в землището на [населено място], така е определена и в наемния договор, а дали „Е.“ се припознава от свидетелите като квартал или самостоятелно село е без значение. Впрочем, поднесено по друг начин възражението относно идентификацията на земеделските площи (парцелите), с които подсъдимата е кандидатствала за подпомагане през 2018 г. и 2019 г., е обсъдено в решението, като съдът е препратил към писмените данни по делото - конкретно, таблица за използвани парцели към заявленията за подпомагане, в която е посочено местонахождението и размера на очертаните блокове на земеделско стопанство.

В жалбата се настоява, че съдът е оставил без обсъждане повдигнатия пред него въпрос защо П. е предадена на съд заедно с останалите подсъдими. По повод така поднесената претенция, разгледана на плоскостта на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, се отбелязва, че процесуалната дейност на съдебните органи е очертана от рамките на обвинителния акт. В тези параметри се е развила и съдебната процедура по настоящето дело. Същата правилно е била съсредоточена върху наказателната съставомерност на дейността на всеки един от подсъдимите, а отсъствието на отговор по поставения от касатора въпрос (такъв, макар и кратък е даден от съда), не се отразява на процесуалната й изрядност. Изводимо от посоченото възражение е и следващото оплакване, че във въззивното решението е прието за налично „общностно мислене в дейците“ и обща цел за ощетяване на българската държава, което препятствало П. да разбере за какво престъпление е предадена на съд и осъдена. В опит да разтълкува смисъла на изложеното касационният състав прави констатацията, че в атакувания съдебен акт присъства хронологично проследяване на фактите, свързани със сключването на договорите за наем на заявените площи от подсъдимите П., Д. П. и Г., което е станало чрез техния пълномощник Т. П.; за подадените от тримата подсъдими през 2018 г. проектни предложения до ДФЗ по подмярка 6.1, подготвени със съдействието на Т. П.; за неодобряването на предложенията поради установяване на недопустимост на площите за подпомагане, съответно съмнения за изкуствено заобикаляне на условията. Тези факти и тяхната последователност обаче не са обсъждани от съда в контекста на някаква задружна престъпна дейност, осъществена от подсъдимите, поради което доводите за противоречивост, неяснота в съдебния акт, водещи и до ограничаване правото на защита на П., не намират опора в материалите по делото.

Във връзка с възраженията, свързани със съдържанието на въззивното решение и неговата изчерпателност по значимите въпроси, защитата на подсъдимите П. и Г. отправят упрек за допусната непълнота (бланкетност) по квалификацията на престъпната им дейност при условията на продължавано престъпление. Поддържаните оплаквания са относими и към приложението на материалния закон. В отговор на интерпретацията им като процесуално нарушение се отбелязва, че прегледът на атакувания съдебен акт не дава основание за подобен извод. В жалбата на подсъдимата П., като се оставят настрана примерите за „трайна престъпна упоритост, наблюдавана при организираните престъпни групи“, аргументите, с които се оспорва квалификацията по чл. 26 от НК, се свеждат до това, че съдът установил престъпната деятелност да е стартирала на 26.05.2017 г., изводимо от мотивите на решението на стр. 30, а заявлението за подпомагане за 2018 г. е от дата 05.04.2018 г. Така формулирано оспорването е напълно дистанцирано от разсъжденията на апелативния съд. Отразеният на посоченото място в решението факт, че подсъдимата П. на 26.05.2017 г. е наела четири имота в землището на [населено място], не е обсъждано по никакъв начин като „стартиране на престъпната дейност“, още по-малко като част от деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление. Известно е, че единното продължавано престъпление започва с извършването на първото от включените в него деяния, което в случая е представянето на неверни сведения в т. 6 от раздел декларации на заявлението за подпомагане от 05.04.2018 г. Посоченият в жалбата времеви маркер (26.05.2017 г.) е без значение за оценката на съда, че периодът от време, през който са осъществени отделните деяния, е „непродължителен“ по смисъла на чл. 26 от НК и лишава от основателност претенцията, поднесена по описания начин.

Несподелимо е и твърдението на подсъдимия Г. за неяснота във въззивното решение по отношение на продължаваното престъпление, обосновавано с аргумента, че той е оправдан за деянието от 16.05.2019 г. Неверни сведения Г. е представил и във връзка с чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за добивите от заявените площи за заявената култура, поради което и апелативният съд е приел, че отпадането на обвинението за посоченото деяние не компрометира приложението на чл. 26, ал. 1 от НК. Не се констатира основателност и на възражението за „хаотичност“ на съдебните разсъждения относно мерките и схемите, по които Г. е кандидатствал. Това оплакване се илюстрира единствено с препращане към стр. 10 и стр. 11 на решението, отразяващи част от приетата фактология, но без да е разяснено в какво се състои претендираната неяснота в мотивировката. Въззивният съд, обсъждайки деятелността на подсъдимия А. Г. в нарочно обособения пункт от решението, е конкретизирал схемите и мерките за директни плащания, по които е реализирано кандидатстване с наетите от него овощни градини по заявленията за подпомагане за 2018 г. и за 2019 г. - тези по чл. 38а, ал. 1, т. 1-5 от ЗПЗП. Аргументирал е и своето становище, че към всички тях са валидни изискванията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2/26.03.2018 г.) - виж, стр. 25 и сл. от решението. При това съдържание на решението не би могло успешно да се претендира за съществуващи в него дефицити, които да препятстват проследяването на действителната воля на съда. В жалбата е маркирано и възражение, с което се оспорва доказателствения принос на приложените фотоснимки (електронните носители – СD са били възпроизведени във въззивното съдебно следствие), тъй като не ставало ясно дали те визуализират парцелите, наети от Г.. Доводът е бил поставен на вниманието на въззивния съд, като основателността му е била отхвърлена не произволно, а при съпоставяне на снимковия материал с показанията на свидетелите, извършили проверки на място, идентифицирали с GPS – координати заявените за подпомагане площи, и създали фотокадри, отразяващи действителното състояние на имотите и трайните насаждения в тях.

Във връзка с част от изложението, съдържащо се в жалбата на подсъдимия Т. П. и обозначеното в нея „по изводите на съда“, трябва да се посочи, че не всички факти и обстоятелства, които се смятат от страните за важни, са релевантни за конкретния наказателен процес. В разглеждания случай подсъдимият, видно от отразеното в жалбата становище, счита за значими от процесуална гледна точка обстоятелства, свързани с неговите отношения като консултант на останалите подсъдими по повод тяхното кандидатстване по подмярка 6.1, с изводими заключения, че той е бил такъв и по множество други проекти и над 90% от тях са за сливови насаждения. Като съществени за доказателствения процес са отбелязани и обстоятелства за „правната форма“ на управляваните от подсъдимия дружества, едното от които е ЕООД, а другото ООД, начинът на вземане на решенията в търговските дружества и в тази връзка, че съдът „не се интересувал“ от втория собственик на „Т.“ ООД. По повод на това изложение, предназначено очевидно да илюстрира процесуални пороци в дейността на въззивния съд, съответно недостатъци на атакувания съдебен акт, е необходимо да се посочи и разпоредбата на чл. 102 от НПК, определяща подлежащите на установяване във всяко производство факти и обстоятелства. Изброяването на споменатите фактори представя собствената на касатора тяхна оценка като, вместващи се в основания предмет на доказване, но не сочат на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, поради което и не могат да дискредитират оспорения съдебен акт с аргумент за съдържащи се в него непълноти в очертаната насока. Възражението, че съдът не е противопоставил изводите на приетата по делото АгТЕ на тези, съдържащи се по твърдението на защитата в представена експертиза в рамки на ревизия, извършвана от НАП на дружеството „Т.“ ООД, е несподелимо. В отговор на оплакването следва да се припомни, че съдът обосновава решенията си върху доказателствени материали, които събира и проверява лично, освен в случаите, предвидени в НПК (чл. 18 от НПК). Принципът за непосредственост при събирането на доказателствата в наказателния процес изключва възможността съдът да съобразява и отчита експертни мнения, депозирани по други производства.

Трябва да се отбележи и това, че в жалбата се изтъкват и аргументи, които по същество разкриват недоволството от осъждането с първоинстанционната присъда, но не отчитат извършената корекция с въззивното решение относно дейността на подсъдимия Т. П. като управител на „Т.“ ООД. В отлика на приетото от първата инстанция, апелативният съд е приел, извършвайки собствен анализ на показанията на свидетелите В., Ш. и Ф. и разясненията на вещото лице, че по отношение на посевите с домати подсъдимият не е представил неверни сведения в т. 6, раздел декларации от заявлението за кампания 2019 г., тъй като от гледна точка на чл. 7 от Наредба № 2/26.03.2018 г., БЗС № 17172-686-2-6 с площ от 17,07 ха е бил допустим за подпомагане.

Оплакването, съдържащо се в жалбата на подсъдимия Д. П. за нарушаване на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като в решението не е даден отговор на доводите на защитата, също е неоснователно. Пропускът на решаващия второинстанционен състав да разгледа доводите на страните и да им даде пълноценен отговор безспорно е оценявано в съдебната практика като съществен процесуален порок. В разглеждания случай касаторът не пояснява кои защитни възражения са останали извън вниманието на втората инстанция, което показва бланкетния характер на наведения довод и затруднява проверката на така заявеното недоволство. На практика апелативният съд е обсъдил всички поддържани от защитата доводи, част от които очевидно е приел за основателни, свеждайки отговорността на подсъдимия Д. П. до едно престъпно посегателство по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2 от НК. Извън казаното за съответствие на атакувания съдебен акт с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, се отбелязва и това, че някои от аргументите за допуснати пороци в доказателствената дейност на апелативния съд са относими към онази част от деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление, за които е прието друго авторство. Така напр., като процесуален порок се оценява отказът на съда да изиска/приложи ревизионен акт на НАП относно извършена проверка на подсъдимия във връзка с количеството, продажбата, цената на продукция от сливи, в приложенията на който акт се съдържа и експертиза по тези въпроси. Пропуска се обаче, че след намесата на апелативния съд по отношение на инкриминираните с обвинителния акт неверни сведения за производство и реализация на добива от сливи (декларация, опис/таблица към нея, изискуеми се по чл. 32 от Наредба № 3/17.02.2015 г.), подсъдимият Д. П. е бил оправдан. В този смисъл, извън казаното по повод доводите на Т. П. за принципа на непосредственост, да се търси процесуален порок поради неприобщаване на писмени документи и на експертни мнения от друго производство за количество реализирана продукция и нейната цена, е напълно несъстоятелно.

В жалбата се съдържа и оплакване за противоречивост на съдебната мотивация във връзка с обсъждането на извършените проверки на място на заявените площи. Претендираната противоречивост не отговаря на действителното съдържание на съдебния акт, най – малкото защото в сезиращия документ се възприема като времеви показател на една от проверките - 18.12. 2018 г., а и дори да става дума за техническа грешка в посочване на датата, оспорването си остава неоснователно. Във въззивното решение ясно е отразено, (виж, стр. 41 от решението), че първата проверка датира от 06.12.2018 г. и при нея е установено, че почвената повърхност не се поддържа, площите между сливовите насаждения са заети с горска и дървесна растителност, приета е 0%, засадена площ, а втората проверка е на 06.02.2019 г. и тя е с обратен резултат. Това е достатъчно, за да се отхвърли като неоснователен упрекът към качеството на съдебния акт, защото в него не се откриват съдебни твърдения като посочените от касатора.

На следващо място, във всички жалби се съдържат възражения за съществени процесуални нарушения, обосновани с твърдения за неоснователен отказ да се уважат направените от подсъдимите доказателствени искания. Трябва да се подчертае във връзка с тези доводи, че въззиваната инстанция не е обвързана със законово задължение да удовлетворява всички и всякакви искания за допускане и събиране на доказателствени материали, а само тези, които са необходими за разкриване на обективната истина. Процесуално нарушение би било реализирано, когато отказът да уважи съответното доказателствено искане е довел до липса на всестранност и пълнота при изясняване на правнорелевантните факти. По настоящето дело не се констатира такъв порок, защото отклоняването като неоснователни на част от направените искания, вкл. и за допускане на „нова“ агротехническа експертиза, на което се набляга от касаторите, не е предпоставило доказателствен дефицит или опорочаване на вътрешносъдийското убеждение по фактите. Второинстанционният съдебен състав служебно е постановил повторен разпит на вещото лице. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие и след възпроизвеждане на оптичните носители на информация (CD) експертът подробно е отговарял на поставените му от страните и съда въпроси, вкл. и за обхвата на материалите, използвани при изготвянето на експертизата. Начинът, по който защитата на подсъдимите се опитва да обори експертното заключение, не държи сметка, че то подлежи на оценка не само с оглед на качествените му характеристики, пълнота и научна обоснованост, които съдилищата са приели за налични, но и от гледище на връзката му със събраните по делото доказателства. Именно такъв подход е приложил и въззивният съд. С разумно мотивирани съображения е обосновал своята позиция, че приетата агротехническа експертиза осигурява изясняване на обстоятелствата, за които са необходими специални научни знания, с оглед конкретния предмет на доказване и не възниква необходимост от привличане на допълнително експертно мнение. Твърденията, с които са били обосновавани претенции за некомпетентност на вещото лице и за евентуална негова пристрастност, последното очевидно поддържано като процесуално нарушение от гледище на изискванията по чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 2 от НПК, не са останали извън вниманието на апелативния съд и също са получили отговор, срещу който не се изтъкват конкретни аргументи. Повторени отново в касационните жалби тези възражения по същината си представляват субективното мнение на касаторите, че експертното изследване е трябвало да се възложи на друго вещо лице, тъй като приетото по делото заключение, ведно с разясненията на експерта в съдебното заседание, не удовлетворява позицията им.

Сега въведеният довод от подсъдимия Т. П., че вещото лице, изготвило АгТЕ, не е член на „К. на независимите оценители в България“, поради което няма правоспособност да определя възрастта на трайните насаждения, е неубедителен. Констатацията на апелативния съд, че вещото лице притежава необходимата компетентност да отговори на поставените му въпроси е обоснована с неговите образователен ценз (магистър, агроном) и професионален опит, преценени съобразно естеството на обстоятелствата, за изясняването на които са били нужни специални знания. Фактическите констатации относно възрастта на трайните насаждения (сливи) и тяхната амортизация, ниският брой на живи насаждения в заявените от подсъдимите площи, противно на твърденията в жалбите, са базирани и на гласните доказателствени източници, за чиято обективност съдът е изложил конкретни съображения. Само за пълнота се отбелязва, че както в чл. 7 от отменената Наредба №2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, действала към момента на назначаване на експертизата, така и в чл. 7 от новоприетата Наредба Н-14.02.2023 г. (обн., ДВ, бр. 18/2023 г.), членството в посочената професионална организация, съответно придобиването на правоспособност по реда на ЗНО, не са визирани като условие за утвърждаване на лицето като експерт по съдебни дела. При казаното, няма основание да се претендира, че АгТЕ е била опорочена и на това основание.

Все в коментирания аспект за опорочена процесуална дейност жалбоподателите поддържат и твърдения, че отказът на съдебните инстанции да уважат искането за поставяне на свидетелите Св. Д. и М. И. в очна ставка е компрометирал установяването на обективната истина. Оплакването, аргументирано предимно чрез пресъздаване на споделеното от Д. за качеството на извършената от свидетеля М. И. проверка на място, при която той бил търсил „само синя слива“, но не и „джанки“, е неоснователно. Поначало наличието на противоречия между гласните доказателствени средства не предпоставя задължително провеждане на очна ставка, като специфична форма на разпит на две лица, и това следва от нормата на чл. 143, ал. 1 от НПК – „може да се направи очна ставка“. Съществуващи противоречия могат да се преодолеят чрез анализ и преценка на показанията на съответните лица в контекста на останалите доказателствени материали, както това е сторено в случая.

Оплакването срещу отказа на съда да уважи коментираното доказателствено искане, така както е формулирано от касаторите, разкрива същината на недоволството им. В основата на поддържаната от тях позиция стои разбирането, че обхвата на подпомаганата култура включва и плода „джанка“, тъй като в уредената в чл. 29а, ал. 1 от Наредба № 3/ 17.02.2015 г. схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) не е посочен сортът сливи. Заявеното виждане е подкрепено и с твърдението по изказа в жалбите „за идентичност между „слива“ и „джанка“. Поддържаната теза е била предмет на обсъждане в атакувания съдебен акт. Давайки отговор на поставените пред него идентични доводи, апелативният съд е очертал основанията, въз основа на които ги е преценил като неоснователни, като съображенията не се ограничават само до позоваване на приложеното по делото уведомително писмо от министерство на земеделието във връзка с коментираната схема, както се твърди в жалбата на Д. П.. В съдебния акт са откроени и обсъдени данните за вида/сорта и възрастта на сливовите насаждения; че подложката върху която са създадени насажденията при тяхното неподдържане образувала израстък (издънки) и ако той плододавал би се стигнало до продукция от „дива джанка“; както и че височината на тези израстъци в заявените от подсъдимите площи не е била такава, че да доведе до реколта от посочените диви плодове. С оглед на тези констатации дори и при посоченото по-горе разбиране на защитата, съобразявайки и броя на живите растения, обосновано е преценено, че добиви от сливи в декларираните от подсъдимите количества е било невъзможно да се получат в заявените от тях площи. Обяснимо касаторите пропускат тази част от съдебната аргументация, изложена във връзка с повдигнатото възражение, чиято основателност е преценявана в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, включваща гласни доказателствени средства, писмени и веществени доказателства и експертни изводи.

По-нататък, всеки един от защитниците е оспорил подхода на въззивния съд към гласните доказателствени източници и кредитирането на едни от тях с доверие, а други не, противопоставяйки на съдебните разсъждения собствения си прочит на доказателствените материали. В преимуществената си част изложенията по същината си изразяват претенция за необоснованост. От гледна точка на касационните основания при прегледа на жалбите все пак могат да се откроят някои съображения като оплаквания за съществени процесуални нарушения.

Макар и не твърде ясно артикулирано, може да се прозре претенция, свързана с начина, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение относно достоверността на доказателствените материали и обективирането му в мотивите на решението. Основното усилие на жалбоподателите е насочено към атакуване на съдебната теза за достоверна значимост на показанията на свидетеля М. И., които се определят като недоказани, съответно ненадеждни поради поддържаната с жалбите негова некомпетентност да извършва проверки на място. Аналогични възражения са правени и пред предходната инстанция. Всички фактори, заявени от защитата, които биха могли да внесат съмнение в обективността на споделената от М. И. информация, в това число, че не може да различи живи от изсъхнали насаждения или „сливи“ от „джанка“, са били подложени на коментар. В тази насока съдържанието на въззивното решение опровергава претенцията за отсъствие на съдебна реакция на направените във въззивната процедура забележки на защитата към обективността на съобщеното от свидетеля в двете фази на процеса. Решаващият второинстанционен съдебен състав е дал собствена оценка за достоверността на коментираните показания, като е изложил подробни аргументи, относими към смисловия им капацитет, тяхната информативност от гледище на особеностите на трайните насаждения, за начина им на засаждане, на съществуващи подложки, и пр.. В обжалвания съдебен акт логично показанията на свидетеля са свързани с данните, съобщени от М. относно качеството на извършваната проверка, с показанията на свидетелите Ив. И., И., Г., В., М. (баща и син), относими към състоянието на овощния масив, както и с безпристрастния носител на информация, каквито са създадените фотоснимки на физическите блокове, заявени от подсъдимите за подпомагане. С оглед на посоченото изразеното несъгласие на жалбоподателите от подхода на въззивния съд да признае достоверност на коментирания доказателствен източник поради недоказаност на твърденията на свидетеля М. И., тангентиращо към довод за необоснованост, е неоснователно.

Към проверявания съдебен акт са неотносими и възраженията, че показанията на свидетелите Б., В., В., С., не са получили съдебна оценка. Игнориране на едно или друго доказателствено средство предполага съдържащата се в него информация да е оставена без съдебно внимание, когато не е подложена на анализ или избирателно са ползвани детайли, изведени от контекста на цялостния разказ на разпитваните лица. Показанията на визираните свидетели са обсъдени и това е видно от мотивите на решението. След като е констатирал, че разкритите от свидетелите фактически данни по съдържание не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства и се опровергават от тях, съдът с основание ги е отхвърлил и не ги е използвал за достоверен източник на информация. Лишено от основание е и маркираното възражение, че процесът на формиране на вътрешното убеждение на втората инстанция е протекъл при необосновано игнориране на обясненията на подсъдимите. Съдържанието на атакуваното решение опредметява анализ и оценка на твърденията на подсъдимите и на предназначените да ги подкрепят свидетелски показания за реализирана продукция, поради което в тази насока не се откриват непълноти в съдебната мотивировка. Апелативният съд е дал разяснения в коя част обясненията на всеки един от подсъдимите са в съзвучие с останалите доказателствени материали, довело впрочем и до съответните корекции на осъждането им с първоинстанционната присъда, и защо обективността на останалите себезащитни техни твърдения е компрометирана. Това, че предходната инстанция е отказала да приеме пълна достоверност на съобщеното от подсъдимите, не означава, че не са спазени изискванията за аналитично изследване на тяхното съдържание. Определянето на обясненията на подсъдимите като единствено решаващи доказателствени източници за успешното разкриване на обективната истина, за което практически се настоява в жалбите, противоречи на заложеното в чл. 14, ал. 2 от НПК, както и на изискването в чл. 107, ал. 5 от НПК за внимателна проверка на всички събрани доказателства, респективно доказателствени средства.

Касаторите възразяват, че въззивният съд е представил за установени факти, които се извличали от показанията на свидетелите Ив. И., И., Г., В., М., но липсвали мотиви кои от тях и защо е кредитирал. За неоснователността на оспорването е достатъчно да се препрати към мотивите на въззивното решение, в които нееднократно по повод възраженията на защитата са излагани съображения относно доказателствената стойност на тези показания и тяхната еднопосочност относно фактите за възрастта на овощния масив към инкриминирания период – близо 40-годишна, за състоянието на трайните насаждения, предимно изсъхнали, обхванати от израстъци, както и че в градините не е извършвано обновяване на овощния фонд и пр. Неоснователен е и заявеният упрек в жалбата на Д. П., че въззивният съд е ползвал при решаване на делото коментираните показания въпреки съществуващите между тях противоречия. Касаторът се е въздържал да разясни в какво се изразяват конкретните противоречия в съобщеното от свидетелите. Предложените фрагменти от свидетелстването на посочените лица също не способства за разкриване до какво конкретно се свежда порокът, счетен за допуснат от съда, при изясняване на фактите относно обективното състояние на овощните насаждения. Освен това, в процесуалния закон не се съдържа забрана за постановяване на осъдителен съдебен акт, когато отделни доказателства или доказателствените източници са с противоположна насоченост, щом са спазени процесуалните изисквания на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК и убеждението на съда по фактите е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

В оспореното решение няма проблематични съждения, лишени от доказателствена обоснованост по отношение на въпросите от предмета на доказване. Изтъква се претенция, че съдебните констатации за наличие на пряк умисъл у дейците за извършване на престъпленията са изградени в нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК. Утвърдено е и неотклонно се следва разбирането, че изводите относно субективната страна на престъплението се извличат от установените по делото обективни факти за поведението на дееца. В този аспект въззивният съд е предприел верен подход при дефиниране на субективния елемент от състава на престъплението по чл. 248а от НК, като в резултат на комплексен анализ на всички установени факти и обстоятелства е извел крайното си заключение, че подсъдимите са действали при пряк умисъл – съзнавали са неверния характер на сведенията относно обстоятелствата, че към датата на кандидатстването им заявените от тях площи отговарят на условията за допустимост по Наредба № 2/26.03.2018 г., които обстоятелства не отговарят на действителността, а подсъдимите П., Г. и Т. П. и във връзка с невярната информация, предоставена с оглед изискванията по чл. 32 от Наредба № 3/17.02.2015г. Съдържащите се в жалбата на подсъдимия Д. П. възражения относно доказаността на конкретното негово виновно поведение по същество са ориентирани към оспорване на фактическите изводи, което надхвърля пределите на касационното обжалване. Изложените от апелативния съд съображения по въпросите относно извършеното от него деяние, авторството му и вината не са аргументирани в разрез с изискванията на чл. 303, ал. 1 от НПК, а са обусловени от доказателствено обезпечени факти, обосноваващи знанието на подсъдимия относно неверността на заявените от пълномощника му обстоятелства.

Обобщено, процесуалната дейност на въззивния съд не страда от претендираните с жалбите на подсъдимите процесуални недостатъци, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за ревизия на въззивното решение. Не се открива такава възможност и по отношение на заявеното от касаторите възражение за нарушение на материалния закон, което се обосновава преимуществено с аргументите, изложени за процесуални нарушения, за които стана дума и получиха отговор. В пределите на установените и доказани фактически положения материалният закон е приложен правилно по отношение на осъждането на подсъдимите П., Г., Д. П. и Т. П., действащ като управител на „К. с.“ ЕООД. Налице са всички съставомерни признаци от обективния и субективен състав на престъплението по чл. 248а, ал. 2 (за Т. П. и ал. 3) във вр. с ал. 5 от НК, като изводите, че подсъдимите са действали виновно при пряк умисъл като форма на вина, с визираната в разпоредбата специална цел е законосъобразен. При точно спазване на ограниченията, поставени с рамките на обвинителния акт, и при собствена аналитична дейност въззивният съд е достигнал до извод за правно преквалифициране на фактите относно престъпната деятелност на подсъдимия Т. П., действащ като управител на „Т.“ ООД по чл. 248а, ал. 3 във вр. с ал. 2, като го е оправдал по по-тежко наказуемия състав на чл. 248а, ал. 5 от НК.

Аргументи за неправилно прилагане на нормата на чл. 26, ал. 1 от НК се съдържат в жалбата на подсъдимата П.. Отношение по този довод вече бе взето по - горе по повод претенцията за качеството на съдебния акт. Разгледани и като възражение за нарушение на материалния закон те също са неоснователни. Преценката на въпроса дали периодите от време между отделните деяния са продължителни или не, следва да се извършва конкретно във връзка с особеностите на деянията и възможностите за осъществяването им. Важно е продължителността на периодите да не нарушава единството между отделните деяния, да не разкъсва обективната и субективна връзка между тях. Практически установеният критерий за „непродължителен период от време“ не е фиксиран абсолютно, като е приет да е около една година. В разглеждания случай апелативният съд не се е отклонил от това разбиране и ясно е аргументирал позицията си относно времевия критерий по чл. 26, ал. 1 от НК, съобразявайки характеристиките на отделните инкриминирани прояви с оглед на сроковете, предвидени в чл. 4 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявленията по схеми и мерки за директни плащания, съответно и по чл. 32 от Наредба № 3/17.02.2015 г. в действащата към деянията редакция. Затова и личната на касатора интерпретация на указанията в ТР № 1 от 07.05.2009 г. на ОСНК, постановено по повод данъчните престъпления, не допринася за поддържаната теза за неправилно прилагане на чл. 26, ал. 1 от НК.

В жалбата на подсъдимия Д. П. се поддържа, че след частичното му оправдаване от апелативния съд правилната правна квалификация на деянието за представяне на неверни сведения със заявлението за подпомагане от 08.05.2018 г. е по чл. 248а, ал. 2 от НК. Становището за нарушение на материалния закон се аргументира с твърдения, че за да бъдат получени средствата за подпомагане за кампания 2018 г. освен подаденото заявление е необходимо и представяне на таблица към декларацията по чл. 32 от Наредба № 3/17.02.2015 г., за което деяние Д. П. е бил оправдан. Възраженията са неоснователни. Принципно вярно е, че схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други) е обвързана с изискването за реално производство и съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. кандидатите следва да удостоверят (докажат) добиви от заявените площи за заявената култура, като представят декларация и опис по образец, както и документи, установяващи реализация на пазара. Това е съобразено от въззивния съд и от обема на обвинението е изключил сумата от 2071,71 лева, приемайки, че неверните сведения в изискуемите се документи по цитираната норма от наредбата са представени от другия подсъдим Т. П.. Изяснено е по делото, че с общото заявление от 08.05.2018 г. за кампания 2018 г., в което са декларирани инкриминираните неверни сведения (за съответствието на заявените площи с изискванията за допустимост по смисъла на Наредба №2/26.03.2018г.), подсъдимият Д.П. е кандидатствал за финансово подпомагане, извън коментираната схема, и по СППЕ, СПП, ЗДП, МЗС. Видно от представените по делото писмени доказателства той е поискал и получил от ДФЗ по тези схеми и мерки общо сумата от 937,94 лв. При така установеното от фактическа страна правилно е прието, че е налице по-тежко наказуемият състав по ал. 5 на чл. 248а от НК, предвиждащ получаване на средствата, като квалифициращ признак.

В жалбите на подсъдимите не се изтъкват конкретни доводи, предложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, както и във връзка с ангажираната им гражданска отговорност, които да подлежат на обмисляне от настоящата инстанция. Отправеното искане в жалбата на подсъдимата П. касационната инстанция да измени присъдата, прилагайки разпоредбата на чл. 354, ал. 2, т. 3 от НПК е неизпълнимо, тъй като институтът на условното осъждане е приложен още от основния съд, а изпитателният срок е определен в минимално предвидения от закона.

ІІ.По жалбата на гражданския ищец Държавен фонд „Земеделие“.

Касаторът оспорва въззивното решение в неговата гражданскоотхвърлителна част, отнасяща се до намаления размер на уважените от първата инстанция граждански искове срещу Г., Д. П. и Т. П..

В сезиращия процесуален документ са изложени принципните положения, че гражданската отговорност е функция на наказателната и съдът дължи произнасяне по приетия граждански иск и когато признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение, като следва да отговори дали деянието, макар да не е престъпление, не представлява граждански деликт.

В разглеждания случай апелативният съд се е произнесъл по предявените срещу подсъдимите Ал. Г., Д. П. и Т. П. граждански искове след частичното оправдаване на първите двама за конкретни деяния от инкриминираната им продължавана престъпна дейност, съответно оправдаването на последния относно квалификацията по чл. 248а, ал. 5 от НК. В атакувания съдебен акт (стр. 70-71) се съдържа подробна аргументация на основанията, поради които въззивната инстанция е отхвърлила частично гражданските искове, предявени срещу Ал. Г., Д. П. и Т. П., действащ като управител на „К. с.“ ЕООД, и за отхвърлянето на гражданската претенция, предявена срещу Т. П., действащ като управител на „Т.“ ООД. Тоест, съдът не се е дистанцирал от задължението си по чл. 307 от НПК, която разпоредба се споменава от касатора. Срещу изложената от съда мотивация във връзка с взетото решение по исковите претенции и тяхното частично отхвърляне в касационната жалба не се посочват каквито и да са конкретни доводи, обосноваващи позицията на гражданския ищец за незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната му част.

Върховната съдебна инстанция е имала повод нееднократно да заяви становището си, че касационната проверка не е служебна, а рамките й се определят от заявените от обжалващите страни касационни основания и подкрепящите ги данни. С оглед на това сезиращите процесуални документи (жалба/протест) следва да бъдат надлежно обосновани както по отношение на основанието, на което се оспорва съдебният акт, така и относно данните, които подкрепят изразеното несъгласие с него. Изложението, посветено на принципните постановки относно гражданския иск в наказателния процес и правомощията на съда след приемането му за съвместно разглеждане, не предпоставя извършването на по-нататъшна касационна проверка, тъй като не е обвързано с проявени конкретни недостатъци от процесуално или материалноправно естество, допуснати в дейността на решаващия втроинстанционен съдебен състав, чиято основателност да бъде обмисляна.

С оглед на изложените съображения и на основание чл. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 26/18.02.2025 г., постановено по ВНОХД № 9/2023 г. от Апелативен съд - Варна.

Настоящето решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.