РЕШЕНИЕ
№ 510
Гр. София, 21 ноември 2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
СВЕТЛА БУКОВА
при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора С. М., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 587 по описа за 2025г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по касационен протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура и жалби от частните обвинители Л. А. В., Л. В. Х., С. В. Г., Д. Д. А. и А. Г. А., чрез повереника им против нова въззивна присъда от 12.03.2025 г., постановена по внохд № 57/2024 г. от Военно –апелативен съд.
В протеста и допълнението към него се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според прокурора е нарушено правилото на чл. 13, ал. 1 от НПК, тъй като не са положени усилия за установяване на обективната истина, а вътрешното убеждение на съда било формирано при нарушение на формалната логика и без пълен всестранен и обективен анализ на всички обстоятелства по делото. Конкретно се твърди, че са останали неизяснени въпросите, свързани с широчината на лентата за движение на управлявания от подсъдимата автомобил, относно скоростта, с която е предприел пресичане пострадалият при заснетите негови крачки и изминато разстояние до мястото на удара, разстоянието, на което се е намирал зад паркирания автомобил и от кой момент е бил видим от подсъдимата. Изразено е личното виждане на протестиращия прокурор, че паркираният автомобил се е намирал на неустановено разстояние от границата на лентата за движение на подсъдимата и не е бил препятствие, ограничаващо видимостта в посоката...