ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1600

гр. София, 03.06.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 472 по описа за 2026 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба (неправилно означена като „частна касационна жалба“) на Е. С. Б. - чрез адв. Ц. Г., против определение № 691 от 07.11.2025 г. по в. т. д. № 270/2025 г. на Апелативен съд - София, 3-ти търговски състав, с което е изменено по реда на чл. 248 ГПК постановеното по делото решение № 438 от 21.07.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че въззивният съд неправилно е отказал да присъди на частната жалбоподателка разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отхвърлената въззивна жалба на ответника. Излагат се оплаквания срещу извода на съда, че въпреки отхвърлянето на въззивната жалба, ням основание за присъждане на разноски, тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е уговорено изрично заплащане на адвокатско възнаграждение за защита срещу жалбата на насрещната страна.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника „А. И. ООД - чрез адв. П. Х., с който частната жалба е оспорена като недопустима „по аргумент от чл. 274, ал. 3, т. и т. 2 ГПК“ и съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, като са изложени и съображения за нейната неоснователност.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Възражението на ответника за недопустимост на жалбата с оглед разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 ГПК са неоснователни, тъй като обжалваното определение не е от категорията определения, чиято обжалваемост е подчинена на режима на чл. 274, ал. 3 ГПК, и по отношение на него е неприложимо ограничението по чл. 274, ал. 4 ГПК.

Производството по в. т. д. № 270/2025 г. е образувано пред Апелативен съд - София по подадени от Е. С. Б. и „А. И. ООД въззивни жалби против решение № 1731 от 16.12.2024 г., постановено по т. д. № 443/2024 г. на Софийски градски съд. С въззивната жалба на Е. Б. е обжалвана частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен предявеният срещу „А. И. ООД иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за вреди от нарушение на правата на ищцата, в качеството й на наследник на автора на произведението „Силистренци в О. война 1944 - 1945 г.“ - полк. Н. Б., чрез издаване през 2010 г. на произведението в тираж 300 бр. без съгласие на наследниците на автора за разликата над сумата 1 684 лв. до претендираните с исковата молба 14 000 лв. Въззивната жалба на „А. И. ООД е насочена срещу частта от първоинстанционното решение, с която са уважени исковете на Е. Б. с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за признаване, че е извършено нарушение на правата й като наследник на автора на посоченото произведение чрез издаване през 2010 г. на произведението в тираж 300 бр. без съгласие на наследниците на автора, с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за осъждане на „А. И. ООД да преустанови нарушението като спре издаването на произведението, с правно основание чл. 95, ал. 1 вр. чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП за осъждане на „А. И. ООД да заплати обезщетение за вредите от нарушението в размер на 1 684 лв. и с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП за осъждане на дружеството да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в ежедневниците вестник „Сега“ и вестник „Стандарт“ и по телевизионен канал „БНТ 2“.

С решение № 438 от 21.07.2025 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 556 от 07.11.2025 г., състав на Апелативен съд - София е отменил частично решението на Софийски градски съд и е осъдил „А. И. ООД да заплати на основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП на Е. С. Б. допълнително обезщетение в размер на 158 лв. (разлика над присъдените от първата инстанция 1 684 лв. до преценените като дължими 1 842 лв.), като е потвърдил решението в останалата обжалвана от ищцата част за отхвърляне на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за разликата над сумата 1 842 лв. до пълния предявен размер от 14 000 лв., както и в обжалваните от ответника части за уважаване на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП до размер на сумата 1 684 лв. и на исковете по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП. В зависимост от изхода на въззивното производство съставът на Апелативен съд - София е осъдил „А. И. ООД да заплати на Е. Б. разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв., а Е. Б. - да заплати на „А. И. ООД разноски за въззивната инстанция в размер на 250 лв.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК двете страни са поискали от въззивния съд да измени решението си в частта за разноските с доводи за неправилното им разпределяне. След като е разгледал сезиращите го молби, въззивният съдебен състав е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е изменил решението си в частта за разноските и е осъдил „А. И. ООД да заплати на Е. Б. разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 44.57 лв. вместо присъдените с решението 250 лв., а Е. Б. - да заплати на „А. И. ООД разноски за въззивната инстанция в размер на 738 лв. вместо присъдените с решението 300 лв. За да намали размера на присъдените в полза на ищцата разноски, въззивният съд е приел, че с оглед съотношението между уважената част от иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП (158 лв.) и обжалваната част на първоинстанционното решение за неговото отхвърляне за сумата 12 316 лв. ищцата има право на 1,3 % от направените пред въззивната инстанция разноски, включващи според представения списък по чл. 80 ГПК заплатена държавна такса в размер на 246.32 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 750 лв., а именно - 44.75 лв. Искането на ищцата за присъждане на разноски за защита срещу въззивната жалба на ответника е преценено като неоснователно по съображения, че представеният пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие от 30.01.2025 г., с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 750 лв., е с изрично посочен предмет „изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство във въззивното производство“ и не предвижда заплащане на възнаграждение за отговор на въззивната жалба, каквато е подадена след депозирането му. Изменението на въззивното решение чрез присъждане на допълнителни разноски на „А. И. ООД е мотивирано със съображения, че ответникът е представил договор за правна защита и съдействие от 18.02.2025 г., съдържащ изрична уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна в размер на 750 лв., отделно от възнаграждението в размер на 450 лв. за защита по въззивната жалба на дружеството, и съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ищцовата страна ответникът има право да получи 98,7 % от сумата 750 лв. или 740 лв., от които под формата на разноски са претендирани 738 лв.

С подадената частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК ищцата Е. Б. е обжалвала постановеното в производството по чл. 248 ГПК определение с искане да бъде отменено по отношение на произнасянето за разноските, които има право да получи за производството пред въззивната инстанция, и да й бъдат присъдени допълнително разноски, дължими с оглед отхвърлената въззивна жалба на ответника. В частната жалба няма формулирано искане за отмяна на определението в частта, с която е изменено въззивното решение по отношение на размера на присъдените в полза на ответника разноски, както и по отношение на размера на разноските, присъдени съразмерно на уважената част от иска за заплащане на обезщетение, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася по правилността на определението в тези части.

Основателни са оплакванията в частната жалба за неправилност на извода на въззивния съд, че поради липса на изрична уговорка в договора за правна защита и съдействие, предвиждаща заплащане на адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на ответника, на ищцата - настоящ частен жалбоподател, не се дължат разноски за отхвърлената с въззивното решение жалба на „А. И. ООД.

Пред въззивната инстанция ищцата Е. Б. е представлявана от пълномощник адв. Ц. Г., която е изготвила и подала от нейно име въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. При подаване на жалбата е представен договор за правна защита и съдействие от 30.01.2025 г., сключен между Е. Б. и адв. Ц. Г., с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 750 лв. на адв. Г. за „изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство във въззивното производство“. Възложеното на упълномощения адвокат процесуално представителство пред въззивната инстанция включва не само явяване и участие в открито съдебно заседание (заседания) пред въззивната инстанция, но и осъществяване на правна защита в полза на ищцата срещу въззивната жалба на ответника. Обстоятелството, че към момента на сключване на договора все още не е била подадена жалба от ответника, е ирелевантно за определяне на обхвата на процесуалното представителство. Доколкото е съществувала вероятност първоинстанционното решение да бъде обжалвано от ответника в осъдителната му част, не е имало пречка ищцата и пълномощникът й да уговорят адвокатско възнаграждение в размер, който да покрие и адвокатската защита срещу евентуално подадена въззивна жалба от насрещната страна. В качеството й на пълномощник на ищцата адв. Г. е изпълнила поетото с договора задължение за осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстанция като след връчване на препис от въззивната жалба на ответника е подала отговор, с който е оспорила жалбата и е изложила правни аргументи за нейната неоснователност. С въззивното решение жалбата на ответника е отхвърлена изцяло и с оглед резултата от обжалването ищцата има право да бъде възмездена за разноските, които е направила за защита срещу неоснователната въззивна жалба - чл. 78, ал. 3 ГПК. Изводът на въззивния съд, че разноски не следва да се присъждат поради липса на изрично уговорено адвокатско възнаграждение за защита срещу жалбата на ответника, е неправилен и противоречи на чл. 78, ал. 3 ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е изменил решението си в частта относно разноските, дължими на ищцата съразмерно на уважената част от нейната въззивна жалба, като е присъдил сумата 44.75 лв., равностойна на 24.41 евро. Предвид потвърждаването на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част последният дължи на ищцата и разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважените от първата инстанция искове, които разноски по преценка на съда, съобразена със защитения пред въззивната инстанция правен интерес, възлизат на 230 евро. Поради изложеното определението следва да бъде отменено в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по дължимите на Е. Б. разноски, и въззивното решение следва да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК чрез осъждане на „А. И. ООД да заплати на Е. Б. разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на още 230 евро, наред с присъдените с влязлата в сила част на определението разноски от 24.41 евро.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 691 от 07.11.2025 г. по в. т. д. № 270/2025 г. на Апелативен съд - София, 3-ти търговски състав, в обжалваната част, с която е изменено постановеното по делото решение № 438 от 21.07.2025 г. в частта относно дължимите на Е. С. Б. разноски за въззивното производство, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 438 от 21.07.2025 г. по в. т. д. № 270/2025 г. на Апелативен съд - София в частта за разноските като ОСЪЖДА „А. И. ООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на Е. С. Б. с ЕГН [ЕГН] - [населено място], [улица], сумата 230 (двеста и тридесет) евро - разноски за производството пред въззивната инстанция (наред с присъдените с необжалваната част на определение № 691 от 07.11.2025 г. разноски в размер на 44.75 лв. с равностойност 24.41 евро).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: