РЕШЕНИЕ

№ 286

гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Блага Иванова

Членове: Калин Калпакчиев

Николай Джурковски

при участието на секретаря Невена П. Ангелова

в присъствието на прокурора Росица Славова

като разгледа докладваното от Б. И. К. наказателно дело от общ характер № 20268002200461 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. П. С., депозирана чрез защитник, срещу нова въззивна присъда на Силистренски окръжен съд № 8 от 19.03.2026 г, по ВНОХД № 35/26, с която е отменена присъда на Силистренски районен съд № 44 от 12.12.2025 г, по НОХД № 382/25, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.02.2024 г в гр. Силистра, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е причинил средна телесна повреда на М. Х. Д., изразяваща се в травма на горна челюст вляво с двустранна фрактура с дислокация на ябълчната кост с наличие на лицев дисформизъм с деформация на лява лицева половина, представляваща „обезобразяване на лицето“, като деянието е извършено по „хулигански подбуди“, с оглед на което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 НК, за срок от две години.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 11.02.2024 г в гр. Силистра, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е причинил средна телесна повреда на М. Х. Д., изразяваща се в травма на горна челюст вляво с двустранна фрактура с дислокация на ябълчната кост с наличие на лицев дисформизъм с деформация на лява лицева половина, представляваща „обезобразяване на лицето“, като деянието е извършено по „хулигански подбуди“, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните аргументи: При анализа на доказателствата е допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът не е интерпретирал правилно обясненията на подсъдимия, показанията на св. Д., показанията на останалите свидетели, при което е достигнал до неверни фактически изводи. Протоколът за разпознаване на досъдебното производство е негодно доказателствено средство и не следва да бъде кредитиран от съда. При постановяването на осъдителната присъда не е достигат стандарта на доказване, залегнал в чл. 303 НПК. Установено е, че в дискотеката е възникнал конфликт между пострадалия и св. Б. И., като никой от свидетелите не е възприел къде се е намирал подсъдимия по това време. Не е взето предвид отразеното в полицейския доклад за инцидента, както и не е съобразено съобщеното от св. Д. пред служителите на МВР, които са се отзовали на сигнала. Игнорирано е обстоятелството, че непосредствено след деянието, пострадалият не е посочил подсъдимия като лицето, нанесло удара, довел до телесното увреждане. Показанията на св. Д. не следва да бъдат поставяни в основата на изводите по релевантните факти. Не е взето предвид изявлението на пострадалия пред св. К., че не е видял лицето, което му е нанесло удара, причинил телесната повреда. Не са съобразени доказателствата, че св. Б. И. е нанесъл удари на пострадалия. Не е следвало да бъдат кредитирани показанията на св. К., който е в служебни отношения с пострадалия, негов работодател. Не са взети предвид показанията на св. К. от досъдебното производство, в които е дадено описание на извършителя като младеж, висок 170 см, докато в действителност, подсъдимият е висок 200 см. Не е взето предвид, че осветлението пред дискотеката е било слабо.

Осъдителната присъда е постановена при липса на категорични доказателства за авторството на деянието. Материалният закон е приложен неправилно.

Липсва признака „обезобразяване на лицето“, както и признака „хулигански подбуди“, откъдето и деянието не е състовомерно по чл. 129 НК. Съдът е отказал да приложи чл. 61 НК, макар и предпоставките на този текст да са налице. Наложеното наказание е явно несправедливо. Не е съобразено, че деецът е непълнолетен, че е неосъждан и с добри характеристични данни, трудово ангажиран е, няма други противообществени прояви, което дава основание наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 НК. С жалбата се правят алтернативни искания: за отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия, за приложение на чл. 61 НК, или за намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание на ВКС подсъдимият и неговият защитник не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.

Въззивният съд е извършил собствен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, при спазване изискванията на чл. 14 НПК, при което е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Съдът е основал становището си по въпроса за авторството на деянието, като е кредитирал показанията на св. К., очевидец на инцидента, и показанията на св. Д., пострадал от престъплението, като е съобразил, че казаното от тях е ясно, последователно и еднозначно по отношение на лицето, нанесло удара, причинил инкриминираната телесна повреда. Обстоятелството, че св. К. е служител във фирмата на пострадалия, не може да бъде ползвано като основание за отхвърляне на неговите показания, ако те са дадени добросъвестно и се вписват в кредитираната доказателствена съвкупност, както е в настоящия случай. Неоснователно се оспорва процесуалната годност на протокола за разпознаване от досъдебното производство, за който окръжният съд е извел верния извод, че е съставен по реда на НПК. В показанията на св. К. от досъдебното производство, предшестващи проведеното разпознаване, се съдържа категоричното твърдение на свидетеля, че е запомнил лицето, нанесло удара на св. Д., и би могъл да го разпознае. В проведеното разпознаване по снимки св. К. без колебание е посочил именно подсъдимия като автор на деянието. Правилно е становището на окръжния съд по възражението на защитата относно ръста на нападателя, посочен от св. К. на досъдебната фаза, който се различава от действителния ръст на жалбоподателя. Съдът е отбелязал, че това разминаване не се дължи на недобросъвестност на свидетеля, а може да се обясни с обстановката, при която са се развили инкриминираните събития, която е била динамична и се е характеризирала със струпване на множество хора на едно място, сред които е имало и такива, които са проявили любопитство към случващото се. В съдебно заседание на първата инстанция св. К. и св. Д. са проявили категоричност, че присъстващият в залата подсъдим е лицето, нанесло съставомерния удар. Съдът е обсъдил и това, че същата вечер, между пострадалия и св. Б. И. също е възникнал конфликт, при който е имало размяна на удари, като изрично е отбелязал, че тези удари не са били интензивни и нямат отношение към получената от св. Д. средна телесна повреда. Съдът е взел предвид, че към момента на нанасяне на удара по лявото слепоочие, от страна на подсъдимия, пострадалият е бил изправен, след което е паднал на земята и е загубил съзнание. Заключението на СМЕ относно характера на увреждането и възможността за изпадане в безсъзнание вследствие на удар с такъв интензитет, правилно е отчетено при преценката на авторството на деянието, като е прието, че показанията на св. К. и св. Д. за лицето, нанесло съставомерния удар, кореспондират на медицинската находка.

Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимия, който е отрекъл да е извършил деянието, и правилно ги е оценил като защитна позиция, опровергана от кредитираните гласни доказателства, изводими от показанията на св. Д. и св. К., оценени наред със заключението на СМЕ. Що се отнася до показанията на св. Д., св. Е. И. и св. С. И., правилно съдът е отбелязал, че те на са възприели действията на подсъдимия, поради което техните показания не допринасят за разкриване на обективната истина. Съдът е обсъдил и възражението относно липсата на улично осветление, като е съобразил показанията на св. К., според която местопроизшествието е било добре осветено. Съдът е дал правилен отговор на възражението относно това, че полицейските служители: св. К. и св. Т., не са установили извършителя, като е посочил, че те са се отзовали на сигнал за извършено престъпление и техните задължения са се свели до преустановяване на конфликта. Вярно е, че тогава св. Д. е заявил, че не е видял лицето, което му е нанесло удара, но това е обяснимо с оглед състоянието на шок в резултат на получената травма, поради което съобщеното тогава не компрометира показанията му като свидетел, на които съдът е дал вяра. Що се отнася до данните от полицейския доклад, те правилно не са ползвани от съда, тъй като такъв доклад няма процесуална стойност, а е част от процедурата, проведена по Закона за МВР. Неоснователно се сочи, че осъждането на подсъдимия не почива на стабилна доказателствена основа, тъй като събраните доказателства уличават подсъдимия като автор на деянието, при което е достигнат стандарта на доказване, залегнал в чл. 303, ал. 2 НПК.

По тези съображения, настоящата инстанция намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Не е допуснато и нарушение на материалния закон.

Съдът правилно се е позовал на ППВС № 3 от 27.09.1979 г, за да приеме, че причиненото на св. Д. телесно увреждане: травма на горна челюст вляво с двустранна фрактура с дислокация на ябълчната кост с наличие на лицев дисформизъм с деформация на лява лицева половина, представлява „обезобразяване на лицето“. Това е така, тъй като увреждането се изразява в загрозяване на лицето, което има траен и постоянен характер. Преценката за вида на телесната повреда, в случая, средна, се прави към момента на деянието, когато признаците на „обезобразяване на лицето“ са били налице.

Вярно е, че понастоящем, в резултат на успешна медицинска интервенция, е възстановена симетрията на лицето, но това не сочи на извода, че липсва средна телесна повреда, тъй като съдебната практика / ППВС № 3 от 27.09.1979 г / е изяснила, че когато здравословното състояние на увредения се подобри вследствие на проведено лечение, тази благоприятна промяна не се отразява на правната квалификация на деянието. Верен е и извода на съда, че деянието е извършено по „хулигански подбуди“. В тази насока е взето предвид, че този признак е налице, когато е осъществено действие, с което деецът цели да покаже явно неуважение към обществото, грубо и демонстративно нарушение на обществения ред, тоест, когато е налице хулигански мотив. В случая, липсва познанство между подсъдимия и пострадалия, респективно, липсват техни предходни взаимоотношения, които да навеждат на личен мотив при извършване на престъплението. С оглед на изложеното, ВКС споделя становището на съда, че са касае за средна телесна повреда, извършена по „хулигански подбуди“, откъдето следва, че приетата от съда правна квалификация е правилна и липсва нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

ВКС споделя на окръжния съд, че не са налице условията на чл. 61 НК. Съображенията за това са следните: За да бъде приложен този текст, освен непълнолетната възраст на дееца, следва деянието да не представлява голяма обществена опасност и да е извършено поради увлечение или лекомислие. От една страна, към настоящия момент, подсъдимият е навършил пълнолетие, което е пречка за приложение на чл. 61 НК. От друга страна, тази хипотеза не е била налице и към момента, когато деецът е бил все още непълнолетен, тъй като извършеното престъпление разкрива завишена степен на обществена опасност, което самостоятелно препятства приложението на чл. 61 НК.

Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Съдът е определил наказанието при съблюдаване на правилата по чл. 63 НК, като е отдал приоритет на ниската степен на обществена опасност на дееца и е определил наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства, близо до минимума на санкцията, а именно: шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 69 вр. чл. 66 НК, за срок от две години.

Непълнолетната възраст на дееца е отчетена при индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 63 НК, в която хипотеза същото обстоятелство няма характер на самостоятелно смекчаващо такова.

Останалите сочени от защитата смекчаващи обстоятелства са взети предвид от съда, тъй като те обуславят извода за ниска степен на лична обществена опасност на дееца, което е дало основание за определяне на наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства. Не са налице условията на чл. 55 НК, тъй като липсва втората кумулативна предпоставка на посочения текст, а именно: най-лекото, предвидено в закона наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Това е така, защото степента на обществена опасност на инкриминираното деяние е завишена, което произтича от обстоятелството, че е нападнат внезапно и неочаквано човек, видимо повлиян от алкохол, който не е могъл адекватно да се защити. Ето защо, ВКС намери, че наложеното наказание отговаря на законовия критерий за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото по-нататъшно смекчаване не може да бъде удовлетворено.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, РЕШИ:

ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Силистра, № 8 от 19.03.2026 г, по ВНОХД № 35/26.

Решението не подлежи на обжалване.