Р Е Ш Е Н И Е

№ 750

гр.София, 15.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

първи декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Т. С. и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 2368/ 2025 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 4773/ 23.10.2025 г., постановено по настоящето дело, по жалба на В. А. В. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 166 от 27.03.2025 г. по гр. д.№ 146/ 2025 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Окръжен съд - Русе искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 158 от 18.03.2024 г. на председателя на Окръжен съд – Русе; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност –съдебен деловодител; и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 12 595,50 лв. за времето от 19.03.2024 год. до 19.09.2024 г.

Обжалването на въззивното решение е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос „следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати, поради процесуално нарушение, когато такъв довод е наведен във въззивната жалба с изрично позоваване на чл.266, ал.3 ГПК и пред въззивния съд отново е направено същото доказателствено искане, каквото е било направено пред първоинстанционния съд“.

По въпроса относно задължението на въззивния съд да събере нови доказателства при наличието на предпоставките по чл.266 ал.3 от ГПК е налице постоянна практика на ВКС, според която въззивният съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани. След като прецени тяхната относимост към предмета на спора, въззивният съд, с определението си по чл.267 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе допуска или не както посочените от страната, но недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, така и допуснатите, но несъбрани от същия съд доказателства. Неизпълнението на тези задължения на въззивния съд във връзка с попълването на делото с доказателства, касаещи предмета на спора, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за въззивното производство. Предвид характера на въззивното производство, въззивният съд следва да е сезиран с искане от страната по делото, като въз основа на това искане въззивният съд е длъжен да се произнесе, респ. да събере доказателства, поискани, но не събрани от първоинстанционния съд /решение № 223/ 13.12.2018 г. по т. д.№ 3018/ 2017 г., І т. о. и цитираните в него предходни актове на ВКС/.

Обжалваното решение е постановено в противоречие с така установената практика, поради което по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Същото следва да се отмени, като спорът не може да бъде решен от настоящата инстанция, доколкото се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия /чл.293 ал.3 ГПК/.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. А. В. против Окръжен съд-Р у., в която са изложени следните фактически твърдения: С трудов договор № 6/ 02.11.2022 г. страните се съгласили ищцата да изпълнява при ответника длъжността „съдебен деловодител“, на пълно работно време при петдневна работна седмица. Договорът бил сключен като срочен - за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс. Конкурс за заемане на длъжността /3 щатни бройки/ бил обявен със заповед № 36/ 22.01.2024 г. на административния ръководител на Окръжен съд – Русе, със същата заповед бил обявен и конкурс за заемане на длъжността „Съдебен администратор“ - 1 щатна бройка и „Съдебен секретар“ - 3 щатни бройки. Обявлението за конкурса било публикувано във вестник „Утро бр.15/ 23.01.2024 г. Ищцата участвала в конкурса, но не го спечелила, трима други участници били класирани преди нея. Със заповед № 158/ 18.03.2024 г., на административният ръководител на Окръжен съд - Русе на основание чл.325 ал.1 т.8 КТ, считано от 19.03.2024 г., било прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника, поради изтичане на срока на договора /проведен конкурс за обявената за заемане чрез конкурс длъжност и постъпване на работа на лицето, спечелило конкурса/. Ищцата излага твърдения, че конкурсът бил проведен при неспазване на установените за това законови изисквания - срокът за подаване на документи за участие в конкурсите бил с продължителност 14 дни, вместо един месец от датата на публикуване на обявата; обявлението за конкурса не съдържало конкретна информация относно начина на провеждане на конкурса и оценяване на кандидатите. В исковата молба изрично е посочено, че след като ответникът представи документацията по конкурса, ще бъдат формулирани и други оплаквания, свързани с нарушения на установените в закона изисквания за провеждането му. При тези твърдения е изложен правен довод, че поради липса на валидност на правните последици на конкурса, срокът на трудовия договор между ищцата и ответника към момента на връчване на уволнителната заповед не е бил изтекъл и уволнението е незаконосъобразно. При тези факти ищцата претендира за нея да са възникнали правото уволнението да бъде признато за незаконно и отменено; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да получи обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Поискана е защита на тези права с исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.

След като ответникът представил конкурсната документация, със становище от 14.11.2024 г. ищцата заявила, че прави следните уточнения: в конкурсната комисия както за заемане на три щатни бройки от длъжността „Съдебен деловодител“, така и за заемане на длъжността „Съдебен администратор“, участвала М. М. Ц., която по време на провеждане на конкурса е заемала длъжността „съдебен администратор“ при ответника. Според ищцата участието на Ц. в комисията прави структурирането й незаконно, а за доказване на твърденията си е поискала ответникът да бъде задължен да представи всички документи, съставени във връзка с конкурса за заемане на длъжността „Съдебен администратор“. Искането е подновено със становище от 18.11.2024 г. /вх.№ 4823 на първоинстанционния съд/. В единственото проведено по делото съдебно заседание пред първата инстанция на 19.11.2024 г. съдът е обявил делото за решаване, без да се произнесе по това доказателствено искане.

На 28.11.2024 г. ищцата е депозирала по делото становище в което е възразила срещу обявяването на проекто-доклада на съда за окончателен без в него да внесени уточненията, съгласно становището й от 14.11.2024 г. и срещу неразгледаното от съда доказателствено искане. Поискала е от съда да отмени определението си за даване ход на устните състезания и да отстрани допуснатите нарушения. Без да се произнесе по това искане, с решение от 16.12.2024 г. първоинстанционният съд отхвърлил предявените искове.

Срещу първоинстанционното решение ищцата подала въззивна жалба, съдържаща изрично оплакване срещу непълния и неточен доклад на съда от първа инстанция, в който не били включени доводите и за незаконно формиране на конкурсната комисия. Изрично оплакване има и срещу непроизнасянето от страна на съда на направеното със становището от 14.11.2024 г. и подновено със становището от 18.11.2024 г. доказателствено искане. Изрично е поискано въззивният съд да отстрани нарушението чрез произнасяне по това искане.

С нарочно определение от 24.02.2025 г. въззивният съд отхвърлил „исканията на жалбоподателката за доказателства като неоснователни.“. Единственият мотив за това решение е „Исканията за доказателства са несвоевременни по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ГПК и следва да бъдат оставени без уважение.“.

Процесуалното решение на въззивния съд е взето при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно искането на въззивната жалбоподателка е квалифицирано по чл.266 ал.1 ГПК. Въпросната разпоредба урежда забрана за страните във въззивното производство да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Тя има предвид такива доказателствени искания, които страните не са направили пред първоинстанционния съд, макар че пред тях не са стояли обективни пречки да сторят това. Твърденията на ищцата във въззивната жалба обаче са съвършено различни – тя заявява, че искането е направено своевременно, но в нарушение на правилата на ГПК съдът не се е произнесъл по него. Тези твърдения съдът е бил длъжен да подведе към разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК, според която във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Непроизнасянето от страна на първата инстанция по своевременно заявено доказателствено искане е съществено процесуално нарушение, което въззивният съд е бил длъжен да отстрани /т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.№ 1/ 2013 г., ОСГТК/.

В конкретния случай в подготвителното заседание по чл.267 ал.1 изр.1 ГПК или в първото съдебно заседание по чл.267 ал.1 изр.2 ГПК въззивният съд, при условията на горепосоченото тълкувателно решение, е бил длъжен да докладва оплакванията в жалбата, да се произнесе по доводите за непълнота на доклада в първата инстанция, ако ги счете за основателни – да уточни подлежащите на доказване факти и да разпредели доказателствената тежест за тях /без да извършва нов доклад по делото/ и да вземе отношение по допустимостта, относимостта и необходимостта от събирането на доказателствата, които ищцата своевременно е поискала от първата инстанция, но те не са били допуснати поради съществени нарушения на процесуалните правила. Без това предварително произнасяне въззивният съд не може да постанови законосъобразно решение по делото, а доколкото е процедирал така, постановеното решение подлежи на отмяна на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да отстрани допуснатите при първото разглеждане на делото процесуални нарушения.

Отговорността за разноските в производството следва да бъде разпределена след новото разглеждане на делото от въззивния съд, с оглед крайния изход от спора /чл.294 ал.2 ГПК/.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 166 от 27.03.2025 г. по гр. д.№ 146/ 2025 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: