О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 519

София, 06.02.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1925 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. К., чрез адв. Е. и адв. П. против решение № 29/31.01.2023 г. на Окръжен съд Русе по в. гр. д. № 745/2022 г., с което след отмяна на решение № 1304 от 20.10.2022 г. по гр. д. № 1854/2022 г. по описа на Русенския районен съд, касаторът е осъден да заплати на УМБАЛ „Канев“ АД, сумата от 8 000 лв., представляваща неустойка по т.10.10 от трудов договор № 197/17.11.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.04.2022 г. до окончателното изплащане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че последното е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Неправилни според касатора са изводите на въззивния съд, че процесната неустоечна клауза не противоречи на императивните разпоредби на чл.66, ал.2 КТ, Закона за здравето, Наредба №1/2015 г. на чл.48, ал.3 от Конституция на РБ, тъй като не накърнява правото на работника/служителя да избере свободно професия или място на работа, както и правото му да прекрати трудовия си договор. Неправилно са приложени и нормите на чл.66, ал.1, т.1 и ал.3 КТ и...