О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 728

гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВкато разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

ч. гр. дело № 5108 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена касационна частна жалба от В. Й. В., чрез пълномощника адв. Т. К., срещу определение № 505/27.07.2023 г. по в. ч.гр. дело № 307/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 3969/21.03.2023 г., депозирана от адв. Т. К. от САК, в качеството й на процесуален представител на В. Й. В. срещу определение № 231/30.01.2023 г. по частно гражданско дело № 20223630101554 по описа на Районен съд - Шумен. С последното съдът е оставил без уважение подадената молба от процесуалния представител на ищеца, с правно основание чл. 248 ГПК с рег. № 402/11.01.2023 г. за изменение на решение № 1/03.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1554/2022 г. по описа на РС-Шумен, в частта за разноските.

Поддържа се, че обжалваното определение е напълно необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на въззивното определение и Върховният касационен съд да постанови допълване на решение № 1/03.01.2023 г. по гр. дело № 1554/2022 г. на РС-Шумен в частта за разноските.

В изложението процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на ОС-Шумен по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: наличието на основание по чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата може ли да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са: определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., ТК; определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т.д. № 195/2012 г., ТК; определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т.д. № 1314/2018 г., ТК и др. /посочени на стр. първа от изложението към частната касационна жалба, с наименование „ касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК“/.

Ответникът по касационната частна жалба – „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен, не е изразил становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. Й. В. против Напоителни системи ЕАД, клон Шумен, в която в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение са предявени, както следва: 1/ конститутивен обуславящ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване прекратяването на трудовото правоотношение между страните за незаконно и отмяна на Заповед № 13/25.05.2022 г. на управителя на Напоителни системи ЕАД, клон Шумен; 2/ обусловен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - ищецът да бъде възстановен на заеманата при ответника длъжност: Инженер ХМС, водоподаване, язовири, ОПВВВ; 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение за времето, през което ищецът е останал без работа, но за не повече от шест месеца, в размер на 500 лв., частично от 5 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от исковата молба - 22.07.2022 г. до окончателно плащане; 4/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано от ответника в трудовата книжка на ищеца; 5/ иск с правно основание чл. 220 КТ - за присъждане на обезщетение поради неспазен от ответника срок на предизвестие, в размер на брутното трудово възнаграждение, с цена 500 лв., частичен от 5 000 лв., ведно със законната лихва от исковата молба 22.07.2022 г., до окончателно плащане; 6/ иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ - за присъждане на обезщетение за оставане на ищеца без работа поради съкращаване в щата на ответника, в размер на брутното трудово възнаграждение, но за не повече от 1 месец, с цена 500 лв., частичен от 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 22.07.2022 г., до окончателно плащане; 7/ иск с правно основание чл. 224 КТ - за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен от ищеца, с цена 500 лв., частичен от 5 000 лв., ведно със законната лихва от исковата молба, до окончателно плащане.

Посочено е във въззивното определение, че с решение № 1 от 03.01.2023 г. районният съд е признал уволнението на В. Й. В., извършено със Заповед на Директора № 13/25.05.2022 г., по описа на Напоителни системи ЕАД, клон Шумен, с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, след извършен подбор съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, за незаконно и го е отменил, като е отменил и посочената заповед като незаконосъобразна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Възстановил е В. Й. В. на заеманата преди уволнението от него длъжност Инженер ХМС, водоподаване, язовири, ОПВВВ в отдел Технически - Водоподаване, язовири ОПВВ в Напоителни системи ЕАД, клон Шумен, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Осъдил е Напоителни системи ЕАД - клон Шумен да плати на В. Й. В. сумата от 500.00 (петстотин) лв., частично от 5 000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за времето от 26.05.2022 г. до 26.11.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано 22.07.2022 г., до окончателно плащане на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225, ал. 1 КТ. Осъдил е Напоителни системи ЕАД - клон Шумен да извърши поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка на ищеца В. Й. В., като заличи вписаното прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Отхвърлил е предявения от В. Й. В. срещу Напоителни системи ЕАД - клон Шумен иск с правно основание чл. 220 КТ за присъждане на обезщетение, в размер на брутното трудово възнаграждение, с цена 500 лв., частичен от 5 000 лв., поради неспазен от ответника срок на предизвестие, като неоснователен, поради плащане преди завеждане на исковата молба. Осъдил е Напоителни системи ЕАД - клон Шумен да плати на В. Й. В. сумата 500.00 лв., частично от 5 000 лв., представляваща обезщетение поради съкращаване в щата, в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 22.07.2022 г., до окончателно плащане на основание чл. 222, ал. 1 КТ. Отхвърлил е предявения от В. Й. В. срещу Напоителни системи ЕАД - клон Шумен иск с правно основание чл. 224 КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като неоснователен, поради плащане преди завеждане на исковата молба. Осъдил е В. Й. В. да плати на Напоителни системи ЕАД - клон Шумен сумата 435.50 лв., с ДДС, представляваща доказани разноски за адвокатско възнаграждение за водене на делото, съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и е осъдил Напоителни системи ЕАД - клон Шумен да плати, в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Шумен сумата 520.00 лв., държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалният представител на ищеца адв. К. е депозирала молба с рег. № 402/11.01.2023 г. с искане за изменение на решението в частта за разноските, като й се присъди възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по първоинстанционното исково производство пред РС-Шумен по общо 7 бр. искове, както и в производство по обезпечаване на доказателствата и да се намалят разноските, които ищецът е бил осъден да заплати на ответника, поради прекомерност на същите, за което своевременно е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Първоинстанционният съд е оставил и двете искания без уважение. По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е приел, че първата предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЗД е да е оказана безплатно помощ и съдействие на лице попадащо в някоя от посочените категории, което в случая не е налице. Прието е, че в договора за правна защита и съдействие е посочено само чл. 38 ЗЗД и нито в исковата молба, нито в списъка по чл. 80 ГПК и в молбата за допълване на решението се съдържа някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, на което е оказана помощта, което поставя другата страна в невъзможност да проведе насрещно доказване, още повече, че в случая е налице и изрично възражение от ответника по делото. По искането за намаляване на присъдения адвокатски хонорар поради прекомерност съдът е приел, че същият не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на производството, в доста по-висока степен от характерната за този вид производства, предвид предявените множество искове, независимо от съединяването им по арг. от чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивният състав напълно е споделил изводите на първоинстанционния съд. Посочено е, че съгласно чл. 38, ал. 2 ЗЗД адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗЗД, когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗЗД и осъжда другата страна да го заплати. Прието е, че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от лицата, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и 2) в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Посочването на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗЗД в договора за правна помощ и съдействие е предпоставка за уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство. Разяснено е, че в чл. 38, ал. 1 ЗЗД са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, а именно: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. 3а да е валидно отправено искането за присъждане на разноски, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от лицата посочени в т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, което в случая не е сторено. Според съда не е необходимо страната предварително да установява или да доказва съответното основание за предоставянето на правната помощ, но, както правилно е посочил първоинстанционния съд, непосочването на основанието, на което се осъществява безплатната помощ, поставя насрещната страна в невъзможност да проведе насрещно оспорване. В настоящия случай въззивният съд е приел, че липсва посочване на коя от трите хипотези е предоставена правната помощ на ищеца, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил искането за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

Окръжният съд е приел, че правилно е оставено без уважение и искането за намаляване на присъдения адвокатски хонорар, поради прекомерност. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

Въззивният съд е приел, че при определяне размера на дължимото на ответника адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, съответно на отхвърлената част от исковете, в случая е приложимо правилото на чл. 7, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като от дължимото по Наредбата минимално възнаграждение съобразно цената на всеки иск бъде присъдена частта от него, съответстваща на отхвърлената част от всеки от исковете. В случая, само по два от отхвърлените иска, минималното възнаграждение по Наредбата е в размер на 800.00 лева, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1, поради което присъденото такова в размер на 435.50 лв., с ДДС не е прекомерно. За неоснователно е преценено и възражението в жалбата, че не следвало да се присъжда ДДС върху адвокатското възнаграждение. Позовал се е на правилото на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според което ДДС се начислява към адвокатското възнаграждение в случаите, когато клиентът дължи този данък, т. е, когато адвокатът е лице, извършващо независима икономическа дейност и е регистрирано като задължено лице по ЗДДС. Посочено е, че в предвидения от Наредба № 1/2004 г. размер на минималните адвокатски възнаграждения, не е включен данък добавена стойност, който се начислява съобразно данъчните закони, за случаите, в които клиентът дължи този данък, т. е минималният размер на възнаграждението по цитираната наредба е данъчната основа за начисляване на 20% ДДС. С оглед на това е изведен извод, че при възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК няма как съображенията за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да се отнасят и за размера на дължимия данък - данъкът се начислява отделно, тъй като не е част от цената на услугата. Прието е, че когато извършва преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът съпоставя нормативно установения минимален размер и уговорената сума без данък добавена стойност, заплатена от страната, имаща право на разноски, след което при осъждане на насрещната страна включва към тази сума и дължимия данък добавена стойност. Сочи се, че в случая, по делото е представена данъчна фактура № [ЕГН]/19.09.2022 г. с доставчик адв. Д. К. от ШАК и получател Напоителни системи ЕАД - клон Шумен, с ЕИК: 8311600780272 за данъчна основа от 1441.67 лева - сумата на възнаграждението по договор за правна защита и начислено върху тази сума ДДС от 20%, - 288.33 лева (л. 234 от гр. д. № 1554/2022 г. на РСШ) от която е видно, че адв. Д. К. от ШАК, е регистрирана по ЗДДС. Прието е, че правилно районният съд е присъдил размера на адвокатското възнаграждение с включен към него ДДС.

Предвид гореизложеното, въззивният съд е намерил така депозираната въззивна жалба за неоснователна и я е оставил без уважение.

По правните въпроси:

Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното определение на ОС-Шумен.

Формулирания въпрос в изложението на жалбоподателя не е свързан с решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. Решаващите правни изводи на съда са, че за да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗЗД за оказана от адвоката безплатна правна помощ и съдействие предпоставките са: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от лицата, посочени в чл.38,ал.1,т.1,2 и т.3 ЗЗД и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Съдът е приел, че за да е валидно отправено искането за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е посочено, че упълномощения адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от лицата, посочени в т.1,2 и т.3 на чл.38,ал.1 ЗЗД, което в случая не е сторено. Прието е още, че не е необходимо страната предварително да установява или да доказва съответното основание за предоставянето на правната помощ. С оглед на тези решаващи правни изводи формулирания въпрос в изложението на жалбоподателя е неотносим. Следователно въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че формулирания въпрос в изложението на жалбоподателя не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и не е правен въпрос. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Само за яснота съдът отбелязва, че цитираните от жалбоподателя в изложението към частната жалба определения на състави на ВКС не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като не са постановени в производства по чл.274,ал.3 ГПК, в които да е допуснато касационно обжалване по поставения въпрос от жалбоподателя.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на определение № 505/27.07.2023 г. по в. ч.гр. дело № 307/2023 г. на Окръжен съд – Шумен по касационна частна жалба вх. № 4451/18.09.2023 г., подадена от В. Й. В., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника адв. Т. К..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: