Р Е Ш Е Н И Е

№ 401

София, 09 юли 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при секретар: Марияна Петрова

и в присъствието на прокурора Тома Комов

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 270/2024 година

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от повереника на частния обвинител и граждански ищец И. С. Ф., срещу въззивна присъда № 11/18.04.2022 г., постановена по ВНОХД № 346/2021 г. от Софийския окръжен съд.

Касационната жалба се позовава на отменителните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъкват се аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с качеството на оспорения съдебен акт – липса на мотиви и с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция - отсъствие на пълно, обективно и всестранно изследване на доказателствата по делото. Според касатора събраните по делото доказателства са категорични за отправената от подсъдимия И. Д. закана за убийство, като се прави преглед на част от свидетелските показания. Счита се, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон. С жалбата се прави искане да се отмени оправдателната въззивна присъда и делото да се върне за ново разглеждане на окръжния съд.

Частният обвинител и граждански ищец И. Ф., редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от участващия в касационното производство негов повереник, който изтъква, че присъдата е постановена при липса на мотиви и необективен анализ на гласните доказателствени средства. Настоява за отмяна на оспорения съдебен акт и ново разглеждане на делото от окръжния съд.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и пледира за отмяна на въззивната присъда поради допуснати при нейното постановяване съществени процесуални нарушения и връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият И. И. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от защитник, който оспорва подадената жалба и направените с нея искания.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Районният съд – Самоков с присъда № 1/20.01.2021 г., постановена по НОХД № 476/2020 г., признал подсъдимия И. И. Д. за виновен в това, че на 23.12.2017 г., в гр. Самоков, в близост до заведение „М.“, се заканил с убийство на И. Ф. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основания чл. 144, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия Д., който е осъден за заплати на И. Ф. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като искът до пълния му предявен размер от 4 000 лева е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени сторените по делото разноски и държавната такса по уважения граждански иск.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по жалба на подсъдимия. С атакувания въззивен съдебен акт окръжният съд е отменил първоинстанционната присъда и е оправдал подсъдимия И. Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал.3 от НК. Гражданският иск в уважената му част е отхвърлен. Присъдата е потвърдена в частта, с която е бил отхвърлен гражданския иск до пълния му предявен размер.

Касационната жалба е основателна, макар и не по всичко изложено в нея, доколкото в едната си част представените аргументи за оспорването на съдебния акт са относими към оплакване за необоснованост, което не е касационно основание.

Най-съществените доводи, поддържани в жалбата, са свързани с липса на мотиви във въззивния съдебен акт, което нарушение на процесуалния закон е от кръга на съществените такива, приемани за абсолютни, водещи задължително до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд.

Обсъжданото оплакване на касатора е основателно. Обосновката на второинстанционния съдебен акт съдържа непълноти и противоречия, еквивалентни на липса на мотиви.

Въззивният съд е приел, че са налице основанията да упражни правомощията си по чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК, да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, като оправдае подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК. В съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 3 от НПК, когато въззивната инстанция постановява нова присъда, се прилагат изискванията на чл. 305 от НПК, установяващи необходимост от второинстанционна по същество пълна преценка на доказателствената съвкупност, конкретни съображения за достоверността на нейните елементи, обсъждане на противоречията и ясна позиция за тяхното преодоляване.

Посоченото по принцип, пренесено към разглежданото дело, установява, че въззивната инстанция не е изпълнила вменените й с цитираната процесуална разпоредба задължения. Мотивите към проверяваната присъда стартират с изложение в синтезиран вид на фактическа обстановка, след което е посочено, че интерес представлява процесуалният развой на производството, предхождащ съдебната фаза, тъй като това имало отношение при преценката на достоверността на доказателствените източници. После съдът е отбелязал, че с постановление на прокурор от Районна прокуратура – Самоков е отказано образуване на досъдебно производство по жалбата на частния обвинител Ф., неговата отмяна от прокурор от по-горестоящата прокуратура поради констатирана непълнота на извършената проверка. В мотивите съдът се е спрял на дадените в тази връзка указания за извършване на допълнителни действия и тяхното естество. Изразил е становище, че действията по разследване са извършвани неритмично, както и че отсъстват данни за проявена активност по установяване на „други свидетели-очевидци, извън Г., макар и гр. Самоков да е малък с неголямо население“. Упрекът към дейността на компетентните органи може и да има основание, но от мотивите на присъдата не става ясно как обстоятелствата за неритмичност в провежданите действия по разследването, съответно „неустановяването на други свидетели-очевидци“, имат отношение към съдебната оценка за достоверност на събраните гласни доказателствени източници по делото, каквато е направената по-напред заявка от съда.

На следващо място, прегледът на материалите по делото показва, че втората инстанция е постановила оправдателната присъда, приемайки за недоказано подсъдимият Д. да е отправил инкриминираните реплики, с които е застрашил Ф., заплашвайки го с убийство. За да направи този свой извод, окръжният съд е съзрял нелогичност в действията на частния обвинител след инцидента. Решаващият съдебен състав е намерил за житейски неприемливо поведението на свидетеля, защото ако Ф. действително е бил заплашен от подсъдимия, вместо да отиде до сградата на полицейското управление в града, която се намирала на минути (според собственото познание на съда), той се обадил на своя познат свидетеля Р., полицейски служител, който го посъветвал да подаде жалба и да сигнализира на тел. 112. Необясним според съда е и фактът, че частният обвинител, който е от [населено място] за разлика от подсъдимия, жител на [населено място], не е бил в състояние да посочи за нуждите на разследването нито един свидетел. Така въведените критерии за проверка надеждността на свидетелстването на Ф. са уязвими от процесуална гледна точка. Отделен е въпросът, че частният обвинител е подал жалбата си до компетентните органи само няколко дни след инкриминирания инцидент. Оценката за достоверност на коментираните показания не зависи, още по-малко единствено, от видяната от съда нелогичност в поведението на депозиралия ги свидетел, а от собствената им убедителност, а тя на свой ред от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Проверка за качеството на свидетелските му показания и в този аспект е била дължима. В отклонение от вече посочените процесуални изисквания, визирани в чл. 305 от НПК, мотивите към въззивната присъда не съдържат решаващи съображения във връзка с анализа и оценката на основния източник на преки доказателства относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Тази липса на аргументация прави непроследим пътя, по който съдът е достигнал до заключението си да не кредитира информацията, съобщена от Ф., чрез която са въведени в процеса инкриминираните изрази, отправени от подсъдимия. Също така недостъпно за коментар е отразеното в мотивите съображение, че частният обвинител не е посочил свидетели на инцидента, защото съдържа предположението, че при изричането на заканителните реплики от подсъдимия са присъствали и други лица, при това такива, които той е могъл да идентифицира. За пълнота на изследването се отбелязва и това, че в мотивите на присъдата спекулативно е подчертавано, че свидетелят В. Г. е очевидец на случилото се, което влиза в известно противоречие с изложената фактология. Според отразената там хронология този свидетел е присъствал на първия словесен контакт между подсъдимия и частния обвинител, отнасящ се до финансовите им взаимоотношения, но след това се е оттеглил в посока на собствения си автомобил. За последваща вербална комуникация между тях, ако такава е проведена, както и нейното съдържание, свидетелят Г. не е изнесъл данни, затова и твърде пресилено е той да се третира като очевидец на интересуващите процеса обстоятелства.

Изводът, че обвинителната теза е останала недоказана, е възможен, но той би трябвало да произтича от внимателно проучване на всички доказателствени средства, ясно изразена съдебна позиция за тяхната достоверност/недостоверност при стриктно спазване на правилата, гарантиращи правилното формиране на вътрешносъдийското убеждение. Настоящият състав намира за необходимо изрично да подчертае, че преценката както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и тяхната достатъчност да обусловят един или друг извод, вкл. за липсата на безспорна доказателствена основа за осъждане, е суверенно правомощие на съда по фактите, стига да е ясно по какъв начин това е постигнато. В разглеждания случай като краен резултат мотивите на съдебния акт не убеждават, че е осъществена задълбочена въззивна проверка, което препятства и касационния контрол за нейната законосъобразност.

В заключение, с оглед на изложеното може да се обобщи, че мотивите на проверявания съдебен акт са непълни и в известна степен противоречиви. В тях липсва пълноценен доказателствен анализ, обективиран ясно и изчерпателно, което дистанцира съдържанието им от изискванията, заложени в чл. 305, ал. 3 от НПК. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В рамките на повторната процедура по глава двадесет и първа от НПК новият съдебен състав следва да отстрани допуснатите нарушения, дали основание за отмяна на въззивната оправдателна присъда. При необходимост да проведе допълнително съдебно следствие, да извърши качествен преглед на доказателствата и средствата за тяхното установяване, след което да направи крайните си заключения - дали обсъдените доказателства позволяват извод за доказаност на обвинението по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, или този стандарт се е оказал непостижим.

Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 във вр. с ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 11/18.04.2022 г., постановена по ВНОХД № 346/2021 г. от Софийския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.