Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на С. Т. И. срещу решение № 2137/11.11.2016г., постановено по адм. дело № 856/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционното решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което оспореният административен акт да бъде отменен, като на основание чл.228 във вр. чл.173, ал.2 АПК делото да се върне на административния орган с указания по прилагане на закона.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на С. Т. И. против Решение № 2153-15-72/16.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН] /Пр. № 2140-15-464/ от 23.12.2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П., с което на основание чл.98, ал.3 КСО и §4, ал.1 от ПЗР на КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При постановяване на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд установява, че със заявление вх. № МП-84501/12.12.2014 г., оспорващият прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По представените документи е зачетен осигурителен стаж, положен за времето от 30.07.1974 г. до 12.12.2014 г. по категории, както следва: от първа категория - 4 г. 7 м. и 22 дни, от втора категория - 9 г. 6 м. и 29 дни и от трета категория - 22 г. 11 м. и 20 дни. Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория по чл. 104 от КСО - 42 г. 8 м. и 8 дни. С разпореждане №[ЕГН]/ПР-664/09.04.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И., тъй като лицето няма 15 г. стаж от втора категория труд, а има 14 г. 2 м. и 21 дни сумарен стаж от първа и втора категория, съгласно § 4, ал. 5 от ПЗР на КСО. В цитираното разпореждане е описан зачетеният осигурителен стаж по периоди, длъжности, продължителност и осигурители, при които е положен.

Недоволен от атакуваното разпореждане оспорващият го обжалва пред Директора на ТП на НОИ в законоустановения срок, като изразява несъгласие със зачетения от трета категория труд осигурителен стаж, положен в [фирма] - [населено място].

Към жалбата си вх.МП-38838/10.06.2015 г. И. прилага трудови договори, допълнителни споразумения и заповед за освобождаване от работа. Осигурителният стаж, положен в [фирма] [населено място] за периода 19.11.2003 г. до 01.07.2007 г., е оформен в трудова книжка №1043, издадена на 18.10.2006 г. както следва: за времето от 19.11.2003 г. до 31.07.2006 г. 02 г. 08м. 12 дни от [фирма] -[населено място] и от 01.08.2006 г. до 01.07.2007 г. - 11 м. 01 ден от [фирма] - [населено място]. За периода 19.11.2003 г. до 31.03.2005 г. е посочена длъжност "шофьор на лекотоварен автомобил", от 01.04.2005 г. до 01.01.2007 г.-"шофьор на тежкотоварен автомобил", от 01.01.2007 г. до 01.07.2007 г. - само "шофьор". Липсва уточняваща информация за вида и тонажа на управлявания автомобил, няма и вписване в трудовата книжка на съответната точка от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, съобразно изискването на чл. 3 от Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагането й. В регистъра на осигурените лица има подадена информация за положен стаж по условията на трета категория труд.

С оглед уточняване на заеманата длъжност и правилна преценка на категорията труд е изпратено писмо № МП-38838#1/19.06.2015 г. и МП-38838#2/24.06.2015 г. до осигурителя [фирма] - [населено място] на двата адреса, фигуриращи в Търговския регистър. В хода на административното производство по жалба вх. № МП - 38838 от 10.06.2015 г. отговор не е получен.

С решение №1040-15-19/08.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е отменено разпореждане № [ЕГН]/ПР-664/09.04.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив и пенсионното досие е върнато на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за ново произнасяне съобразно изложените мотиви в решението.

С писмо изх. № 2175-15-130#1/05.10.2015 г. до ТП на НОИ - Перник е изискана проверка на осигурителния стаж, положен от оспорващия на длъжност "шофьор" в [фирма] - [населено място] за времето от 19.11.2003 г. до 02.07.2007 г. С проверката се цели изясняване вида и товароподемността на управлявания от И. автомобил за посочения период с оглед прилагане разпоредбата на чл.2, т.25 от НКТП. Видно от констативен протокол № КП-5-13-00072548/15.10.2015 г. за периода от 31.07.2006 г. - 02.07.2007 г., г-н И. е работил по сключен трудов договор в дружество [фирма] на длъжност "шофьор тежкотоварни автомобили". По време на проверката са представени разчетно-платежни ведомости на осигурителя [фирма]. В тях лицето фигурира на длъжност "шофьор на тежкотоварни автомобили". Осигурителят не е представил документи, съдържащи информация за вида и товароподемността на управлявани от И. автомобил/и. В представената трудова книжка №1043/18.10.2006 г. няма данни И. да е управлявал автомобил над 12 тона. В регистъра на осигурените лица е подадена информация за осигурителен стаж от трета категория труд. С оглед на изложеното осигурителният стаж за времето от 19.11.2003 г. до 02.07.2007 г. с разпореждане №[ЕГН] /Протокол №2140-15-464/23.12.2015 г. е зачетен от 3-та категория.

В административното производство са представени също трудов договор № 134/17.11.2003 г. за длъжност шофьор кв. степен водачи на леки и лекотоварни автомобили, допълнително споразумение №30328 към трудов договор №134/17.11.2003 г. за длъжност шофьор на тежкотоварни автомобили, трудов договор № 324/31.07.2006 г., допълнително споразумение № 37244 към трудов договор № 324/31.07.2006 г., на длъжност шофьор тежкотоварни автомобили с НКПД 8324-2005 и заповед №226/02.07.2007 за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от [фирма] [населено място].

Първоинстанционният съд извежда, че съгласно чл.9, ал.34 от Инструкция 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране от втора категория по чл.2, т.25 от НКТП е трудът на шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари /товароносимост/ с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина на използване и вида на пренасяния товар. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация на превозното средство от производителя. Прието е, че товароподемността на товарния автомобил може да се определи по данните от свидетелството за регистрация на същия. Първоинстанционният съд извежда, че в представената трудова книжка №1 043/18.10.2006 г. осигурителят [фирма] не е вписал товароподемността на управлявания от жалбоподателя автомобил. В хода на административното производство няма представена информация за управлявания от жалбоподателя автомобил/и, тяхната товароносимост, няма представено свидетелство за регистрация, за да бъде изискана информация от КAT от страна на административния орган.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема за безспорно доказана законосъобразността на обжалваното Решение № 2153-15-72/16.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания по отношение на техническите характеристики на моторните превозни средства съдебно – техническа експертиза, съгласно чл.195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл.144 АПК, за изяснавяне на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл.146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл.202 от ГПК във вр. чл.144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно изслушаното по делото експертно заключение във връзка с товароподемността на автомобил ВОЛВО FL 7. Предвид липсата на установен контакт с лице от [фирма] [населено място] за отговор на поставените въпроси е проучена идентификационната карта на въпросния автомобил, в резултат на което е изложена техническата му характеристика. Обоснован е формираният от решаващия съд извод, съгласно който дори и товароподемността на този автомобил да е 12 тона, липсват доказателства, от които да е видно, че е управляван от жалбоподателя.

Съдът е съобразил императивното правило на чл. 104, ал. 10 от КСО, забраняващо категорията труд и дейността по чл. 69 и по чл. 69а (от същия кодекс) да се доказва със свидетелски показания. С оглед създадената процесуална забрана с тази разпоредба показанията на разпитаните свидетели относно полагания труд от И. с основание не са кредитирани, защото не могат да служат като годно доказателство в това отношение. С изменението на КСО, в сила от 01.01.2017г., е направено допълнение в чл. 104, ал. 10 КСО, по силата на което за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при когото е положен трудът, при това по време на полагането му. Това правило (т. нар. „начало на писмени доказателства“) цели предотвратяване на практиката, при която единствено със свидетелски показания се установява категория на полаган труд с всички произтичащи от това последици за пенсионното производство.

Неосноватени са наведените касационни доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид горното, настоящият състав намира за неоснователни наведените касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, С. Т. И. следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2137/11.11.2016г., постановено по адм. дело № 856/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА С. Т. И. да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.