РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Блага Иванова
Членове: Красимира Медарова
Калин Калпакчиев
при участието на секретаря Илияна Петкова
в присъствието на прокурора Калин Софиянски
като разгледа докладваното от К. К. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200487 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат С. – защитник на подсъдимия К. В. против решение № 77 от 19.02.2025 г., постановено по в. н.о. х.д. № 1178/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 4. въззивен наказателен състав.
С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържат се следните съществени процесуални нарушения: че въззивният съд не е анализирал и оценил в цялост доказателствата по делото, съответно били игнорирани обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля очевидец И.; че съдът не е съпоставил и оценил поотделно заключенията на отделните автотехнически експертизи по делото, а без да изложи мотиви е възприел заключението на повторната автотехническа експертиза; че въззивният съд неправилно е приел наличие на противоречия между показанията на свидетеля Д. И. от досъдебното и съдебното производство по отношение на факта дали е възприел към момента на произшествието насрещно движещ се автомобил с включени силни светлини; че неоснователно въззивния съд се е позовал на „елементарната житейска логика“ при обсъждане на механизма на пътното произшествие и в частност на местоположението на пострадалия към момента на удара му с превозното средство, управлявано от подсъдимия; че неправилно са оценени показанията на свидетеля Б. като достоверни за сметка на приетите за недостоверни обяснения на подсъдимия и показания на свидетеля И.; че приетите от въззивния съд факти за механизма на произшествието, местоположението на мотопеда и пострадалия на пътното платно и за липса на заслепяване от насрещно движещ се автомобил, не се основават на цялостна оценка на доказателствата.
В жалбата се излагат твърдения за нарушения на материалния закон – че въззивният съд неправилно е приел подсъдимият да е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, тъй като възникването на опасността е било внезапно и едновременно със заслепяването от насрещно движещия се автомобил, поради което ударът е бил непредотвратим за подсъдимия.
Поддържа се явна несправедливост на наказанието, тъй като не са отчетени множество смекчаващи отговорността обстоятелства – наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, изминалия значителен период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, социалния и трудов статус на подсъдимия, липсата на осъждания и добрите данни за личността му. С жалбата се отправя искане за отмяна на решението на САС и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при условията на алтернативност се моли за снизхождение при определяне на справедливото наказание.
Пред касационния съд защитникът на подсъдимия В. адвокат С. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява, че нито първата инстанция, нито въззивния съд са обърнали внимание на обясненията на подсъдимия и на свидетелските показания на неговия спътник за съобщените от тях обстоятелства непосредствено преди и по време на пътното произшествие; че за фактите за механизма на деянието въззивният съд се е позовал на житейската логика, а не на доказателствата по делото. Защитникът отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно за намаляване на наказанието.
В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия В.. Според прокурора въззивният съдебен състав не е допуснал сочените от защитата съществени процесуални нарушения – в мотивите е даден отговор на възраженията на защитата във връзка с лансираната от подсъдимия теза за наличие на заслепяване от насрещно движещ се автомобил, като в тази насока са анализирани обясненията на подсъдимия, показанията на И. и Б., заключенията на експертизите и обективните находки върху пътното платно. Представителят на държавното обвинение счита, че не е налице и нарушение на материалния закон, защото за подсъдимия В. не е имало никаква обективна пречка да забележи пострадалия З., в случай че е следил внимателно пътната обстановка; че подсъдимият се е движел на къси светлини, имал е видимост и при своевременна реакция е могъл да спре преди да блъсне мотопеда; че това положение е валидно дори и при наличие на насрещно движещ се автомобил, за какъвто по делото няма доказателства. Прокурорът счита, че определеното на подсъдимия наказание е справедливо, като въззивният съд е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Пледира за оставяне в сила на решението на Софийския апелативен съд. Подсъдимият К. В. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС твърди, че всичко е станало внезапно и той не е видял пострадалия на пътното платно; че не е виновен и иска да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С присъда № 26 от 23.05.2024 г. по н. о.х. д. № 40/2023 г. Софийският окръжен съд, НО, 4. първоинстанционен наказателен състав е признал подсъдимия К. В. за виновен в това, че на 6.09.2020 г., на второкласен път /път/, между населените места /населено място/ и /населено място/, в землището на /населено място/, /област/ при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на А. С. З., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от три години, а на основание чл. 343г НК му наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години.
С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – 1 168.08 лв. по сметка на ОД МВР – София и 1 820 лв. по сметка на ОС – София и 1500 лева в полза на частните обвинители.
По жалба на защитника на подсъдимия В. пред Софийския апелативен съд е било образувано в. н.о. х.д. № 1178/2024 г., приключило с решение № 77 от 19.02.2025 г., с което на основание чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Касационната жалба на защитника на подсъдимия В. е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия В. е неоснователна.
С оглед наведените касационни основания, настоящият съдебен състав разгледа първо доводите на защитника на подсъдимия по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, доколкото тяхната основателност предопределя необходимостта от изследване и на останалите доводи, изложени в жалбата.
І. По касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК 1. В жалбата на адвокат С. се излагат съображения за това, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на част от доказателствата, послужили за формиране на крайния извод за виновност на подсъдимия.
Обобщено доводите са насочени срещу доказателствената дейност на съда, свързана с фактологията за механизма на пътното произшествие, като се настоява, че приетите от въззивния съд обстоятелства за местоположението на пострадалия на пътното платно и за липса на заслепяване от страна на насрещно движещ се автомобил, не се основават на цялостна оценка на доказателствата.
Конкретно се твърди от жалбоподателя, че били игнорирани обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля очевидец И., а показанията на свидетеля Б. неправилно били приети за достоверни; че съдът не е съпоставил и оценил поотделно различните автотехнически експертизи по делото, а без да изложи мотиви е възприел заключението на повторната автотехническа експертиза, приета в съдебно заседание; че съдът се е позовал на житейската логика, а не на доказателствата при обсъждане на механизма на деянието.
2. Защитата изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за недостоверност на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля И. от съдебното производство относно факта за съществуването на обективна пречка, която не е позволила на водача на превозното средство да възприеме намиращия се на пътното платно мотопедист.
От гледна точка на касационния довод за допуснати съществени процесуални нарушения ВКС не откри пропуски на въззивния съд при оценката обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И. и Б. по отношения на факта за наличие на заслепяване на водача на моторното превозно средство от насрещно движещ се автомобил, непосредствено преди деянието. На л. 58 – л. 59 от съдебното дело на САС са изложени съображения, подкрепящи подробните и задълбочени аргументи на първоинстанциония съд оценяващи като недостоверни обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля И. от съдебното производство в частта им, съдържаща твърдения за наличие на автомобил в насрещното пътното платно с включени дълги светлини, който да е ограничил видимостта на подсъдимия към намиращия се пред него мотопедист. Въззивният съд е анализирал цялостно, а не избирателно сочените гласни доказателства, при спазване на процесуалните правила за тяхната достоверност. Показанията на свидетеля И. от досъдебното и съдебното производство са съпоставени подробно, като аргументирано е мотивирана оценка за достоверност на казаното от свидетеля очевидец при първия му разпит пред разследващия орган.
Оценката за недостоверност на обясненията на В. и съдебните показания на И. освен на тяхната вътрешна нелогичност и противоречивост е основана и на съпоставката им с другите надлежно събрани доказателствени материали по делото. В това отношение подобаващо значение САС е отдал на показанията на свидетеля Б. от съдебното и досъдебното производство. Този свидетел възпроизвежда лични възприятия за липса на насрещно движещи се автомобили непосредствено преди произшествието, което отговаря на казаното от свидетеля И. на досъдебното производство, а и на обективните находки по делото за липса на спирачни следи, отразени в протокола за оглед и анализирани в заключението на повторната автотехническа експертиза.
Фактическият извод за липса на насрещно движещ се автомобил, който да е заслепил подсъдимия, е изведен след логически вярна и пълна оценка на свидетелските показания на И. и Б. и при съпоставката им с обясненията на подсъдимия. Съдът не е изопачил гласните доказателствени средства, а се е придържал към действителното им съдържание. Същественото е, че различията в гласните доказателства по този фактически въпрос са надлежно обсъдени от втората инстанция в съответствие с правилата на процесуалния закон и формалната логика, поради което не е допуснато процесуално нарушение, както настоява защитника.
Поради изложеното ВКС не намира за основателно възражение на защитника за процесуални нарушения при оценка на гласните доказателства при установяване на фактическите положения за механизма на пътното произшествие. По този въпрос изводите на въззивния съд почиват на цялостна интерпретация на гласните доказателства, писмените доказателствени средства и заключенията на вещите лица от автотехническите и съдебномедицинските експертизи.
3. Възражението, че втората инстанция не е изложила дължими мотиви при оценка на отделните заключения на автотехническите експертизи е неоснователно.
По делото са допуснати и приети няколко заключения на автотехнически експертизи. В рамките на досъдебното производство е изготвена автотехническа експертиза (т. 1, л. 111 – л. 122 от досъдебното производство) и допълнение към нея (т. 2, л. 2 – л. 7 от досъдебното производство), а в хода на първоинстанционното съдебно следствие е допуснато и прието заключението на повторната автотехническа експертиза.
В мотивите на първата инстанция са развити конкретни и съответни аргументи за възприемане на заключението на повторната автотехническа експертиза, които са споделени от въззивния съд – л. 57 гръб от въззивното дело. Същественото е, както са приели съдилищата по фактите, че заключенията на първоначалната и повторната автотехнически експертизи не се различават по главното, а именно механизма на произшествието и разположението на автомобила на подсъдимия и мотопеда на пострадалия на пътното платно. Различието е в стойностите на отделните параметри за скорост на автомобила и мотопеда преди и към момента на произшествието, за опасната зона на спиране на автомобила и разстоянието, на което подсъдимият е могъл обективно на възприеме мотопедиста, но това различие не променя установената причина за пътното произшествие, мястото на удара между двете преводни средства, величината на зоната на осветеност от късите и дълги светлини на лекия автомобил.
При съпоставката между двете заключения и останалите доказателства по делото, първоинстанционният съд, а впоследствие и САС са извели аргументирано становище за възприемане на изводите на заключението на повторната автотехническа експертиза поради това, че вещото лице е използвало по-пълен по обем доказателствен материал по случая, приложени са различни научни методи, като отговорите са обосновани и подробни.
4. При обсъждане на възражението на защитата за това, че управляваният от пострадалия мотопед е навлязъл от лява в дясна пътна лента преди настъпване на удара между двете превозни средства, САС се е позовал на „елементарната житейска логика“ – л. 60 от въззивното дело. Внимателното запознаване с мотивите в тази част сочи, че за да отхвърли този довод на защитата съдът е анализирал доказателствата по делото – протокола за оглед и фотоалбума към него, скицата към повторната автотехническа експертиза и самото заключение, заключението на съдебномедицинската експертиза.
Съвместният анализ и оценка на посочените доказателства е дал основание на САС да отхвърли като неоснователен защитния довод, а не неясната като съдържание и обхват житейска логика. Очевидно в този случай става въпрос за грешка в начина на писмено изразяване на съдебния състав, а не за процесуално нарушение при оценка на доказателствата.
В обобщение настоящият състав на ВКС приема, че в хода на събирането и проверката на доказателствата въззивният съд е спазил регламентирания процесуален ред, като не е допуснал процесуални нарушения, които да дадат основания за ревизия на проверявания съдебен акт. Доказателствените материали по делото са оценени съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в приетите фактически положения.
Съобразявайки в пълнота събраните от първата инстанция доказателствени материали, САС е направил собствен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, обсъдил я е в съгласие с изискванията на чл. 339, ал.2 НПК и аргументирано се е съгласил с изведените от първоинстанционния съд основни констатации.
След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на пререшаване от касационната инстанция.
ІІ. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК В пределите на установените фактически положения материалният закон е приложен правилно. Налице са всички съставомерни признаци от обективния и субективен състав на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за което подсъдимият е осъден. Доводите, изложени на л. 61 – л. 62 от мотивите на въззивното решение, като юридическа конструкция по отношение на обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпление са законосъобразни и вярно са отнесени към конкретните факти и обстоятелства, установени в разглеждания случай.
Съдържанието на съдебния акт и в тази му част съответства на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като включва достатъчно ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. На л. 61 гръб – л. 62 от въззинното съдебно дело са изложени разсъжденията на състава на САС за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, тъй като и според ВКС фактологията на настоящия казус сочи, че причината за настъпването на пътното произшествие се корени в неспазване от страна на подсъдимия на това правило за движение. В този смисъл ненужно САС е изложил доводи и за допуснато нарушение от подсъдимия на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. В тази част мотивите са неправилни и в противоречие със закона и практиката на ВКС. Въпреки това от решението на втората инстанция става ясна волята на съда за наличието в конкретния случай на осъществено от подсъдимия нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, което е в причинна връзка със състовомерния резултат.
Според трайната съдебна практика (Решение № 94 по н. д. № 1501/74 г. на ІІІ н. о.; Решение № 1329 по н. д. № 1236/74 г., ІІІ н. о.; Решение № 71 по н. д. № 344/83 г. на ІІІ н. о.; Решение № 35 по н. д. № 613/85 г. на ІІІ н. о.; Решение № 493 по н. д. І 364/1999 г. на І н. о.) нарушението на чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП визира два вида опасности – опасността по изр. 1, при която водачите могат да избират скоростта и дали въобще да продължат движението си и опасността по изр. 2, която им позволява само един избор – да намалят скоростта или да спрат. При опасността от първата категория водачите знаят за нея повече или по-малко предварително, или защото тя е съществувала още при потеглянето им или защото опасността е била очаквана, или се е появила като резултат от естественото развитие на определени обстоятелства.
Опасността от втората категория – по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, може да е същата по произход и по характер като тази по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, но тя винаги е внезапна и неочаквана за водача. Тази разлика именно прави възможно до момента на възникване на опасността по изр. 2 скоростта да бъде съобразена с „всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението“, но въпреки това на самата внезапно възникнала опасност водачът да реагира неправомерно. Такова ще бъде всяко поведение на водача, различно от намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство. Такова е било поведението и на подсъдимия В.. Поради това като е приел наличие на нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – водачът не намалил скоростта на движение на управлявания от него автомобил и при необходимост не предприел спиране при приближаване на движещ се пред него мотопед, съответно приел е наличие на причинна връзка между нарушението и настъпилите общественоопасни последици, САС е приложил правилно материалния закон.
В този смисъл неоснователно е възражението в касационната жалба за наличие на случайно деяние. Непредпазливото деяние по чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК и случайното деяние по чл. 15 НК се извършват от дееца, без той да е предвиждал общественоопасните последици. В първия случай обаче деецът е длъжен и е могъл да ги предвиди според обстоятелствата. Във втория случай (чл. 15 НК) деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Невъзможността за предвиждане на настъпването на резултата означава, че при стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици.
В настоящия казус, подсъдимият като водач на моторно превозно средство е бил длъжен по всяко време да наблюдава пътното платно и развитието на пътната обстановка, съответно обстоятелствата, установени по делото сочат, че той е имал обективната възможност да възприеме движещия се пред него мотопед и да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Не е била налице обективна пречка за неизпълнение на задължението му по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, съответно водачът сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара с мотопеда, като не е намалил скоростта и при необходимост преустановил движението на превозното средство. В този смисъл деецът е проявил несъзнавана непредпазливост и извършеното от него деяние не е случайно.
ІІІ. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК В жалбата касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се поддържа с доводи за нарушения при определяне на наказанието, тъй като въззивният съд не е отчел множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на резултата, изминалия значителен период от време от деянието, социалния и трудов статус на подсъдимия, липсата на осъждания и добрите данни за личността му.
Касационната инстанция се солидаризира с изводите на САС по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия В.. При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира наличие на релевираното от защитника основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК за изменение на въззивния съдебен акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В разглеждания казус подобен извод не може да бъде направен. Размерът на отмереното от ОС – София и потвърдено от апелативната инстанция наказание – две години лишаване от свобода – е справедлив и съобразен с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, включително са отчетени в полза на подсъдимия наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на резултата, социалния и трудов статус на подсъдимия, липсата на осъждания и добрите данни за личността му. Наказателната отговорност на подсъдимия В. е индивидуализирана при условията на чл. 54, ал. 1 НК към минималния размер на предвидените в чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК санкционни рамки, като адекватно е отчетено значението на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Съдът е съобразил и законодателната промяна в чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, с ДВ, бр. 67 от 2023 г., като на основание чл. 2, ал. 2 НК е приел, че действалият към момента на извършване на деянието закон е по-благоприятен, доколкото е предвиждал по- нисък минимум от 2 години лишаване от свобода.
Задълженията на въззивната инстанция по установяване на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства са изпълнени отговорно, като тези релевантни факти са разкрити изчерпателно, в обем, необходим и достатъчен за правилната индивидуализация на наказанието.
Съдържанието на въззивното решение не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на САС с въззивната жалба на защитника на подсъдимия възражения са били пренебрегнати и не са получили отговор. От залегналите в мотивите на въззивното решение съображения – л. 62 гръб и л. 63 от въззивното дело, е видно, че всички оплаквания на защитника са били мотивирано обсъдени, включително и това за времето, изминало от датата на деянието до постановяване на присъдата. Всъщност залегналите в касационната жалба на защитника доводи в тази част изцяло преповтарят получилите отговор с въззивното решение възражения от въззивната жалба.
След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на заместване от касационната инстанция.
В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Софийския апелативен съд по в. н.о. х.д. № 1178/2024 г. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77 от 19.02.2025 г., постановено по в. н.о. х.д. № 1178/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4. наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.