Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 от ЗПФИ (ЗАКОН ЗЗД ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ) (ЗПФИ, отм. ДВ, бр. 15/16.02.2018 г., в сила от 16.02.2018 г.), във вр. вр. с § 149, ал. 1 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на АПК.

Образувано е по жалба на Б.П и Р.Н, в качеството им на членове на Съвета на директорите и изпълнителни директори на инвестиционен посредник (ИП) "Б. К" АД, със седалище в гр. С., район Триадица, ул. "Е. Б" № 13, срещу решение № 1518-ИП/06.12.2017 г. на Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията).

Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания административен акт, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърдят, че не са изпълнени изискванията на чл. 19, ал. 6 от ЗКФН (ЗАКОН ЗЗД КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН), като вместо издаване на акт за извършената проверка, Комисията е открила производството и е наложила мерките по чл. 118, ал. 1, т. 6 и 10 ЗПФИ отм. , без да съобрази предписанията на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК, което е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателите. Сочи се, че при това процедиране оспорващите не са имали възможност да представят поисканите им от проверяващия екип при КФН документи, респ. да опровергаят фактическите установявания в акта, т. к. даденият им от регулатора еднодневен срок е бил недостатъчен. Материалната незаконосъобразност на решението се обосновава с липса на мотиви. Жалбоподателите твърдят, че актът съдържа само фактическите констатации от извършената проверка на длъжностните лица от Комисията. Акцентира се на това, че изводите на административния орган се базират на интернет справки и електронна кореспонденция с орган във Великобритания, който няма отношение към Commercial Development Bank и не би могло да обоснове налагането на тази принудителна административна мярка (ПАМ). По развитите в жалбата доводи, поддържани и в с. з. от процесуалния представител – адв. К.Г от САК, се иска отмяна на оспорения индивидуален административен акт и присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – Комисията за финансов надзор, чрез процесуален представител – юрк. А.Г, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Излага допълнителни доводи, опровергаващи защитните тези на жалбоподателите в писмени бележки по делото от 1.04.2019 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и такива, представляващи разходи по 2 бр. фактури (л. 276 и л. 288) за превод на документи от английски език.

Върховният административен съд, седмо отделение, като съобрази указанията, дадени с определение № 10721/3.09.2018 г., постановено по адм. дело № 4094/2018 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, на основание чл. 235, ал. 2 АПК, счита постъпилата жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от активнолегитимирани страни, срещу подлежащ на оспорване валиден административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Между страните няма спор, че Б. К" АД е дружество, лицензирано от Комисията с решение № 77-ИП/23.04.1997 г., решение № 82-ИП/01.02.2006 г. и решение № 97-ИП/28.01.2009 г., да предоставя инвестиционни услуги и дейности и е вписано в регистъра на КФН по чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗКФН с № РГ-03-06.

Със заповед № 237/20.07.2017 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", е наредено да бъде извършена проверка на ИП "Б. К" АД за спазване на разпоредбите на ЗПФИ, Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания на кредитните институции и инвестиционните посредници, и актовете по прилагането им. Определен е обхватът на проверката и проверяващите длъжностни лица, оправомощени да изискват информация и документи от инвестиционния посредник.

Заповед № 237/20.07.2017 г. е връчена на дружеството на 24.07.2017 г., като заедно с нея са изискани данни и документи, както следва:

1. Списък на всички депозитарни институции, в т. ч. "Централен депозитар" АД, банки депозитари и банки попечители, с които "Б. К" АД има сключени договори, включително и заверени копия на тези договори;

2. Разпределение на клиентски и собствени активи по депозитарните институции, описани в списъка по т. 1, към следните дати: 30.10.2016 г., 30.11.2016 г., 30.12.2016 г., 30.04.2017 г., 18.05.2017 г. и 30.06.2017 г.

В отговор на искането на 31.07.2017 г. в КФН са постъпили следните документи:

1. Списък на всички депозитарни институции, с които ИП "Б. К" има сключени договори, договорите, както и договор между ИП и Commercial Development Bank (CDB), сключен на 29.11.2016 г. и представен без превод от английски език;

2. Списъци в xls формат за съхраняваните собствени и клиентски активи на ИП в депозитари.

След преглед на представените документи, на 4.08.2017 г. проверяащият екип на Комисията е връчил на поднадзорното лице второ искане за представяне на документи, а именно:

1. Разпределение на клиентски и собствени активи по депозитарните институции, където се съхраняват активите на ИП и неговите клиенти към дати: 31.12.2016 г., 18.05.2017 г. и 30.06.2017 г. Изискано е данните да бъдат представени във формат xls, със следните реквизити: уникален номер в регистъра на клиентите; име на клиента; ЕГН/ЕИК; държава; номер на договор; вид на договора; стойност на активите в български лева; вид на активите (акции, ДЦК, облигации и т. н.); депозитарна институция, в която се съхраняват финансовите инструменти; брой на финансовите инструменти.

В отговор, на 11.08.2017 г., от страна на ИП "Б. К" АД е представена таблица в xls формат, съдържаща информация за съхраняваните по депозитари собствени и клиентски активи на ИП към 31.12.2016 г., 18.05.2017 г. и 30.06.2017 г.

След анализ на информацията е изискано допълнителното представяне на разпределението на клиентски и собствени активи по депозитарните институции, където се съхраняват активите, към следните дати: 31.12.2016 г., 30.04.2017 г., 30.06.2017 г. и 30.07.2017 г. Указано е данните да бъдат представени във формат xls, с реквизитите, описани по-горе, и съдържащи допълнително ISIN код на съответната емисия.

Исканата информация е представена на 26.09.2017 г.

В хода на служебната проверка длъжностните лица при КФН са установили, че ИП "Б. К" АД съхранява в Commercial Development Bank AG (CDB) - глобална банка, регистрирана в Р. М (автономен регион на Бугенвил), собствени и клиентски финансови инструменти на обща стойност: - Към 31.12.2016 г. - 2 300 614 566.97 лв.; - Към 30.04.2017 r. - 4 075 993 712.29 лв.; - Към 30.06.2017 г. - 3 766 429 249.04 лв.;

- Към 31.07.2017 г. - 3 633 473 782.37 лв., от които финансови инструмента на следните клиенти: Finbrokcorpinvest INC - 507 261,81 лв.; KST INVEST INC - 678 798,63 лв.; ООО "АКСИОМА" - 3 981 875,84 лв.; SHOAMAX POWER LTD - 90 265 261,51 лв., Wamar Petroleum LLC-36 723 008.11 лв.; Д.П - 15 354.16 лв.; "Застрахователна компания "Юроамерикан" АД - 11 292 535,91 лв.; "Л. Т. С" АД - 403 885,52 лв.; ООО "ЦЕНТРУМ ДЕПОЗИТАРИЙ" - 1 469 979 484,70 лв.; "ИНВЕСТИЦИОННАЯ КОМПАНИЯ "ПРАЙМ КАПИТАЛ" - 14 145 818.92 лв.; [Фирма 2] - 246 684 550,64 лв.; "СИЛ-ТЕК ИНДЪСТРИС" АД - 100 026 426,08 лв., както и собствени на ИП "Б. К" АД финансови инструменти в размер на 1 658 645 446.84 лв.

Поради внушителния размер на активите, които се съхраняват в CDB, проверяващият екип е изследвал условията по съхранение, както и репутацията на CDB като депозитарна институция. Прегледан е представеният в хода на проверката договор между CDB и ИП "Б. К" АД, съгласно който последният е категоризиран като професионален клиент. Установено е, че съгласно Анекс А към подписания договор CDB се задължава да представя на ИП "Б. К" АД следните услуги: приемане и предаване на нареждания от името на клиенти във връзка с един или повече финансови инструменти; изпълнение на нареждания за сметка на клиенти; управление на портфейл; предоставяне на инвестиционни консултации; предоставяне на услуги, свързани с обмяна на валута, доколкото са свързани с предоставянето на инвестиционни услуги. Констатирано е, че съгласно т. 8.1 от договора в случай, че ИП "Б. К" АД и CDB постигнат съгласие, финансовите инструменти ще бъдат депозирани при CDB или при трето лице по избор на ИП "Б. К" АД, което предоставя попечителски услуги. Цитираната разпоредба е преценена като опционна. Счетено е, че от текста на договора и приложенията към него, не става ясно за коя от двете възможности е постигнато съгласие. Констатирано е, че по същността си представеният договор има характеристиките на такъв за инвестиционно посредничество, а не на договор с депозитарна институция за съхраняване на собствени и клиентски активи, в който да е уговорен начинът на тяхното съхранение и задълженията на страните в тази връзка, както и защитата на активите случай на несъстоятелност на CDB.

Пред проверяващите е представено писмо от 27.07.2017 г., подписано от лицата Frank Bernuli и Roger R. Wilson, в качеството им на банкови служители в CDB, в което е посочено, че CDB предлага депозитарни/попечителски услуги на клиентите си, в т. ч. ИП "Б. К" АД и неговите клиенти като използва по-горен депозитар City Credit Capital (UK) Limited, което е лицензирано дружество под реф. № 232015 от английския регулатор (FCA). Направена е проверка в регистъра с нотификации, поддържан от КФН, която е установила, че дружеството е вписано в регистъра от 10.05.2007 г. Преценено е, че считано от тази дата дружеството разполага с правото да предоставя инвестиционни услуги по чл. 5, ал. 2, т. 1 - 3 и допълнителни услуги по чл. 5, ал. 3, т. 4 и 7 ЗПФИ на територията на Р. Б с финансови инструменти по чл. 3, т. 2, букви "в", "a", "з" и "и" ЗПФИ.Перяващите са счели, че соченият от страна на CDB по-горен депозитар на практика няма право да предоставя услуги по съхранение на клиентски активи, нито въз основа на издадения от страна на FCA лиценз, нито на основание свободата на предоставяне на инвестиционни услуги в рамките на Съюза.

Направена е служебна проверка на електронната страница на FCA, която е установила, че надзорният орган е публикувал предупреждение към инвестиционната общност относно дружество с наименование CDВ Bank – Commercial Development Bank, за това, че това дружество предоставя регулирани услуги без надлежен лиценз или извършва измама. Констатирано е, че FCA препоръчва избягване на отношения с нелицензирани дружества, подобни на това. Посочена е електронната страница, на която е достъпно съобщението.

Предвид възникналото съмнение проверяващите са изискали от "Б. К" АД информация относно CDB и съхраняваните в тази институция активи, при което е представен лиценз № 0000005 на Commercial Development Bank AG, издаден на 17.02.2015 г. от Financial Services Commission, Registrar of International Global Bank. Съгласно тези документи CDB е регистрирано в Р. М (автономен регион на Бугенвил) като глобална банка (Global bank). Констатирано е, че в лиценза не са описани услугите, които може да предоставя CDB.

След извършена допълнителна проверка проверяващите са направили следните констатации: CDB поддържа електронна страница https://www.bankcdb.comy, на която е посочено, че банката е лицензирана съгласно лиценз 0000005 и лиценз 0000027, издаден от правителството на С. С острови. На сайта се съдържа линк към електронната страница на Централната банка в Бугенвил и Централната банка на Мекамуи - https://www.cbmeekamui.com/offshore-companies-in-bougainville. От посочената електронна страница е видно, че CDB е включена в списъка с лицензирани офшорни банки в Бугенвил и Мекамуи. Констатирано е също, че Централната банка в Бугенвил е лицензирана съгласно закон на парламента (Central Banking Act, Decree no. 7-041113-1A of November 5, 2013). След проверка на представения лиценз 0000005 е установено, че CDB е лицензирана глобална банка, регистрирана на 17.02.2015 г в Р. М (автономен регион на Бугенвил) на основание Закон за финансови услуги от 2004 r. (Financial Services Act, 2004). От списък на законодателните актове, публикуван на електронната страница на парламента на Папуа-Н. Г, достъп на http://www.parliament.gov.pg/биллс-and-легислатион/2012, е установено, че няма приет закон с наименование Central Banking Act. Decree no. 7-041113-1A of November 5, 2013 и такъв с наименование Financial Services Act, 2004, въз основа на който е издаден представения в хода на проверката лиценз на CDB. От списък с приети законодателни актове, публикуван на електронната страница на Правителството на Бугенвил, достъпна на http:/ www.abg.gov.pg/acts-laws, е установено, че през 2013 г. няма приет закон с наименование Central Banking Act, Decree no. 7-041113С-1IA of November 5, 2013 и такъв с наименование Financial Services Act, 2004, въз основа на който е издаден представения в хода на проверката лиценз на CDB. Направена е допълнителната проверка на страницата на Централната банка на Папуа-Н. Г, която е показала, че на адрес: https://www.bankpng.gov.pg/financial-system/licensed-finansial-institutions има публикуван списък с всички лицензирани финансови институции, имащи право да оперират в Папуа-Н. Г, сред които не фигурира CDB. Направена е справка на страницата на Bank for international settlements и в публикувания списък с банки в глобален мащаб - https://www.bis.org/regauth.htm?m=2%7C269#letter_, при която е установено, че Централната банка на Папуа-Н. Г е единствено Банката на Папуа – Н. Г, а в Мекамуи (Автономен регион на Бугенвил) няма установена Централна банка. Наред с това, от електронната страница на Международната организация на комисиите по ценни книжа (International Organization of Securities Commissions – IOSCO) е установено, че компетентният орган на Папуа – Н. Г е Securities Commission с председател Mr. Alex Тongayu. На електронната страница на Securities Commission (http://www.ipa.gov.pg/agriculture/finansial-services/, по отношение на финансовите услуги, предоставяни на територията на Папуа – Н. Г, е посочено, че банковата система на Папуа – Н. Г се състои от Централна банка на Папуа – Нова – Гвинея, четири търговски банки и няколко лицензирани финансови институции, сред които не фигурира CDB.

При тези фактически установявания на проверяващия екип е взето решение, обективирано в Протокол № 86 от 4.12.2017 г. на КФН за откриване на производство за прилагане на ПАМ спрямо "Б. К" АД на основание чл. 26, ал. 1 АПК, вр. чл. 119, ал. 1, предл. второ ЗПФИ отм. ,

Дружеството е информирано за започналото производство с писмо изх. № 03-06-28 от 04.12.2017 г., като му е предоставена възможност да се запознае с проекта на акта, мотивите му и да изрази становище. В писмото на КФН са описани фактическите констатации на органа, обуславящи прилагане на ПАМ с конкретно дефинирано съдържание, като е посочен и срок за приключване на процедурата с краен акт.

На 05.12.2017 г. дружеството е депозирало възражение, с което е оспорило твърдението, че са застрашени интереси на клиентите на ИП. Посочено е, че на 30.11.2017 г. е сключен Анекс 2 към Споразумение за предоставяне на заем под формата на подчинен срочен дълг от 30.06.2017 г., по силата на който Споразумението е прекратено по взаимно съгласие на страните, а финансовите инструменти, получени от "Б. К" АД са върнати на заемодателя "Риджънт кепитал" АД. Инвестиционният посредник е изложил, че с оглед на това не притежава към дата 05.12.2017 г. активи в дружество, регистрирано извън Европейския съюз. Липсата на основание за прилагане на ПАМ проверяваният субект е обосновал с изпълнените действия.

Писмените възражения на ИП са преценени като неоснователни, вследствие на което на основание чл. 13, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗКФН, във вр. с чл. 118, ал. 1, т. 6 и т. 10, във вр. с чл. 122, ал. 1, т. 2, б. "а" и чл. 119, ал. 4 ЗПФИ отм. КФН е издала оспореното решение № 1518-ИП/06.12.2017 г, с което е:

А) наложена забрана за срок от три месеца, считано от датата на издаване на решението на КФН за прилагане на ПАМ на:

- Б.П, Р.Н и А.Б да изпълняват функциите си на членове на Съвета на директорите на "Б. К" АД;

- Б.П и Р.Н да управляват и представляват "Б. К" АД;

Б) назначени са квесторите Н.К и С.С за срок от три месеца от издаване на решението за прилагане на ПАМ, като са им възложени конкретни задачи, описани в пет пункта на решението (т.1-5). Това обстоятелство е отразено в Търговския регистър, видно от представеното от квесторите удостоверение от 12.12.2017 г. за вписванията по партидата на дружеството.

Като фактическо основание за издаване на процесния индивидуален административен акт са послужили изложените по-горе констатации на проверяващия екип, въз основа на които Комисията е счела, че CDB не е надлежно лицензираната банка в Папуа – Н. Г и в Бугенвил, и не разполага с правото да представя финансови услуги на клиенти, в т. ч. инвестиционни и депозитарни услуги съгласно представения договор, подписан между CDB и "Б. К" АД. В тази насока органът е преценил, че ИП не е представил доказателства, че финансовите инструменти се съхраняват по силата на надлежно подписан договор, уреждащ по ясен начин реда и условията за съхранение на собствени и клиентски финансовите инструменти в размер на 3 633 473 782.37 лв. към 31.07.2017 r. и подлага на сериозен риск съхранението на голяма част от собствения и клиентския си портфейл, доверявайки ги за съхранение при дружество, с което няма необходимия сключен договор, и което съгласно представения лиценз не притежава правото да извършва услуги по съхранение на финансови инструменти. При тези изводи, съобразявайки изискването на чл. 11, ал. 3 ЗПФИ Комисията е счела, че с действията си представителите на "Б. К" АД - Б.П и Р.Н, са застрашили интересите на инвеститорите, както и управлението на инвестиционния посредник. Коментирайки възраженията на жалбоподателите, Комисията е отчела, че "Б. К" АД е изпратило до клиентите си писмо, с което последните се приканени да дадат нареждане за прехвърляне на финансовите си инструменти, съхранявани в CDB, в българска кредитна институция, в чийто лиценз е включена услугата по чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗКИ (ЗАКОН ЗЗД КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ). Констатирано е, че в изпратеното писмо като единствен мотив е посочено откритото от КФН производство. При това положение е преценено, че и към настоящия момент представляващите дружеството не осъзнават опасността от съхраняване на клиентските активи в нелицензирана институция като CDB и възможната последица при несъстоятелност на CDВ да бъдат удовлетворени с клиентските активи на посредника, поради което е необходимо прилагането на ПАМ по чл. 118, ал. 1, т. 6 и 10, във връзка с чл. 122, ал. 1, т 2, б. "а" ЗПФИ отм. , а именно налагане на забрана представляващите и членовете на Съвета на директорите да изпълняват своите функции и назначаване за квестори на дружество - Н.К и С.С.Н на квестори е обосновано с оглед защита интересите на клиентите на ИП и с цел осигуряване съхраняването на собствените активи на дружеството в надлежно лицензирана депозитарна институция и с което действие по никакъв начин не се ограничава извършваната от дружеството дейност по инвестиционно посредничество съгласно издадения от КФН лиценз.

Съдебната проверка констатира, че оспореното решение изхожда от компетентен държавен орган при надлежно упражняване на нормативно възложената му регулаторно-надзорна функция и в изпълнение на предоставените му с чл. 13, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗКФН, във вр. с чл. 118, ал. 1,т. 6 и т. 10 ЗПФИ отм. правомощия.

Актът е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма съгласно чл. 119, ал. 4 ЗПФИ отм. с излагане на мотивите, обуславящи постановения от органа правен резултат.

Доводите, обосноваващи обратното становище са неоснователни.

В жалбата се обосновава незаконосъобразност на решението на КФН поради неспазването на чл. 19, ал. 6 ЗКФН. Действително, съгласно посочения текст за всяка извършена проверка (от служители на комисията) се съставя констативен документ в два екземпляра, който се подписва от длъжностните лица на комисията, извършили проверката, и се връчва срещу подпис на провереното лице. В случая е приложен специалния закон – ЗПФИ отм. и реда по Глава седма "Принудителни административни мерки", като съобразно неговите изисквания и конкретно материалноправни предпоставки по чл. 118, ал. 1 с. з., извършването на това процесуално действие - съставяне на констативен документ, не е елемент от административната процедура, респ. не предполага задължително извършването му, преди налагането на ПАМ. В тази насока удачно процесуалният представител на ответника извежда опровергаващи основателността на оспорването доводи, свързани с интензитета на извършеното от поднадзорното лице правонарушение и същността и законодателно установените функции на КФН.

Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 34, ал. 1 и 3 АПК, т. к. на жалбоподателите е предоставяна многократно възможност, включително и пред настоящата инстанция, да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на административния акт, поради което правото им на защита не е нарушено. Доказателствата по делото сочат, че преди издаване на оспорения индивидуален административен акт Р.Н и Б.П са депозирали пред органа писмено възражение, което внимателно е обсъдено в решението на Комисията. Невъзможно е административният орган да лиши надлежна страна от възможност за участие в производството и същевременно да обсъди възраженията й, т. к. именно възраженията по смисъла на чл. 34, ал. 3 АПК са формата на участие на страните в административното производство по издаване на акта. Следователно процедурата по налагане на ПАМ е спазена.

Неоснователно е твърдението за липса на мотиви в акта, създаваща неяснота относно волята на административния орган и разпоредените правни последици. Решение № 1518 – ИП е съобразено с изискването на чл. 119, ал. 4 ЗПФИ. От фактическа страна изпълнителното деяние е описано ясно и е направена правилна правна квалификация. Постановеният от КФН резултат е обусловен от конкретно установено нарушение на подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗПФИ отм. – чл. 28, ал. 5 от Наредба № 38 от 25.07.2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, приета с Решение № 84-Н на КФН от 25.07.2007 г., обн., ДВ, бр., 67 от 17.08.2007 г., в сила от 1.11.2007 г. (Наредба № 38). Диспозитивът на обжалваното решение корелира на установените фактически обстоятелства, поради което няма неяснота по какъв начин следва да бъде изпълнена ПАМ и какъв е целеният с прилагането й ефект. Налице е конкретно съотнасяне на фактическото към правно разпореденото, субстанциращо волеизявлението на надзорния орган към кой момент, за какъв срок и спрямо кои лица следва да се наложи временната забрана по управление на дружеството. За да се приеме, че актът е мотивиран, е необходимо от изложената обосновка ясно да личи какви са били съображенията на органа при постановяването му. В случая съдържанието на акта сочи, че надзорният орган е обосновал прилагането на ПАМ с наличие на предпоставките по чл. 118, ал. 1, т. 6 и т. 10 ЗПФИ отм. ,

Неоснователно е оплакването, че актът не съдържа самостоятелно обосновани мотиви, а единствено излагане на фактическата обстановка по извършената проверка. Налагането на временна забрана на избраните от общото събрание на дружеството лица да го управляват и представляват е обусловена от факта, че с действията и бездействията на управителните органи на "Б. К" АД по управление на поверените им клиентски активи са довели до застрашаване на интересите на клиентите на инвестиционния посредник, което е една от законовите предпоставки по чл. 118, ал. 1 ЗПФИ отм. за прилагане на ПАМ. Този извод е направен въз основа на констатациите на проверяващия екип и след задълбочен анализ на относимата нормативна уредба.

Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗПФИ отм. предоставя компетентност на КФН, в случаи на констатирана дейност на инвестиционен посредник в нарушение на ЗПФИ и на актовете по прилагането му, както и когато са застрашени интересите на инвеститорите, да наложи временна забрана за изпълнение на функциите на член на управителен или контролен орган или на друго лице, оправомощено да управлява и да представлява инвестиционния посредник (т. 6), както и да назначи квестор в случаите, предвидени в закона (т. 10). Такава хипотеза е регламентирана в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗПФИ отм. , която е посочена като правно основание за постановеното решение по т. Б, а именно: за налагане на мярката по чл. 118, ал. 1, т. 10 ЗПФИ отм. - назначаване на квесторите Н.К и Р.Н. ПАМ по т. Б от обжалвания индивидуален административен акт е следствие от наложената временна забрана избраните от общото събрание на дружеството лица да го управляват и представляват. Това означава, че законосъобразността на решението по т. Б е обусловена от проверката за правомерното налагане на забраната по чл. 118, ал. 1, т. 6 ЗПФИ отм. , обективирана в т. А от проверявания индивидуален административен акт.

В тази част ПАМ правилно е приложена в хипотезата на застрашаване интересите на клиентите на ИП и с цел осигуряване съхраняването на собствените активи на дружеството в надлежно лицензирана депозитарна институция. Приобщените с административната преписка документи и допълнително представените в съдебното производство писмени доказателства не опровергават констатациите на проверяващия екип. Същите са базирани на справки в базата данни на компетентните финансови институции и органи, регулиращи съответния финансов пазар. От писмо на банката на Папуа-Н. Г до КФН вх. № 10-90-12/01.12.2017 г. се установява, че на територията на Папуа-Н. Г има само една легитимна Централна банка и това е Банката на Папуа-Н. Г, която е оправомощена да регулира и надзирава депозитарните институции в тази държава. Посочено е, че всяко лице, което има намерение да предоставя банкови услуги, следва да бъде лицензирано от банката на Папуа-Н.Г.Б на Папуа-Н. Г не е липензирала лице с наименование Commercial Development Bank, т. е. последната очевидно оперира без лиценз. От писмо на БНБ до КФН, вх. № РГ-10-90-12/17.11.2017 г. се установява, че предоставяните от Commercial Development Bank AG услуги не отговарят на общоприетите стандарти за качество и надеждност на предоставяните услуги и такива услуги не следва да се използват. БНБ допълва също, че не разполага с информация относно съществуването на SWIFT код NETWGB22 на Commercial Development Bank AG - UK Branch.

С. К. законосъобразно е извършила служебна проверка, която е установила, че дружеството City Credit Capital (UK) Limited няма право да предоставя услуги по съхранение на клиентски активи нито въз основа на издадения от страна на британския регулатор лиценз, нито на основание свободата на предоставяне на инвестиционни услуги.

"Б. К" АД е представило писмо от 31.07.2017 г., подписано от г - н Л. Лий, изпълнителен директор на City Credit Capital Limited, c което се сочи, че CDB е високо ценен клиент на City Credit Capital Limited, съгласно договор за попечителски услуги от 14.03.2012 г., както и че по сметка № 85148 се съхраняват ценни книжа. Доказателствената стойност на този документ е компрометирана от депозираното впоследствие писмо на FCA до КФН, с вх. № 03-06-36/08.01.2018 г., в което се излага, че писмото от 31.07.2017 г. не изхожда от дружеството City Credit Capital UK Limited, не е използвана бланка на дружеството, а г-н Л. Лий не е подписвал какъвто и да било документ, касаещ CDB, от името на City Credit Capital UK Limited. Последното уведомява, че няма отношения нито с CDB, нито с "Б. К" АД.

В противоречие с тезата на жалбоподателите, разпечатките от официалните интернет страници на съответните организации са допустими доказателства по смисъла на чл. 171, ал. 1 АПК и чл. 187 ГПК, чиято доказателствена стойност в процеса не е оборена и законосъобразно са ползвани като източник на релевантни за спора факти. След обстойна проверка на постъпилите данни и на събраните в хода на служебната проверка доказателства, правилно регулаторът е извел извод, че CDB не е надлежно лицензирана банка в Папуа-Н. Г и в Бугенвил и не разполага с правото да представя финансови услуги на клиенти, в т. ч. инвестиционни и депозитарни услуги съгласно представения договор, подписан между CDB и "Б. К" АД.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от Наредба № 38 инвестиционният посредник, който открива сметка за финансови инструменти на свой клиент при трето лице, трябва да полага дължимата грижа за интересите на клиента при определяне на това лице и възлагането на същото да съхранява финансовите инструменти на клиента, както и периодично, но най-малко веднъж годишно, да преразглежда със същата грижа избора на това лице и условията, при които то съхранява финансовите инструменти на клиента. В изпълнение на задълженията по ал. 2 инвестиционният посредник отчита професионалните качества и пазарната репутация на третото лице, както и нормативните изисквания и пазарните практики, свързани с държането на такива финансови инструменти, които могат да накърнят правата на клиента (чл. 28, ал. 3 от Наредбата). По силата на чл. 28, ал. 7, инвестиционният посредник предприема необходимите действия, за да осигури, че съхраняването на финансови инструменти на негови клиенти при трето лице се извършва по начин, който гарантира идентифициране на клиентските финансови инструменти отделно от финансовите инструменти на инвестиционния посредник и на третото лице, чрез воденето на отделни сметки от това трето лице или чрез прилагането на други мерки, осигуряващи същото ниво на защита.

В съответствие с цитираните разпоредби нормата на чл. 11, ал. 3 ЗПФИ отм. изисква член на управителен или контролен орган на инвестиционен посредник, както и лице, оправомощено да го управлява или представлява, да бъде лице, което се ползва с добра репутация и не застрашава управлението на инвестиционния посредник, интересите на инвеститорите и не възпрепятства инвестиционния надзор.

С цитираната нормативната регламентация се цели да се установят такива изисквания към инвестиционните посредници, с които ще бъдат защитени интересите на техните клиенти и ще бъде осигурена прозрачност и стабилност на пазара на финансови инструменти. Процесната ПАМ е наложена точно с тази цел, която се постига чрез спазването на правилата за съхранение на клиентските активи, а не чрез съхранение на финансови инструменти при неясни условия и без необходимите гаранции. Забраната жалбоподателите да изпълняват функциите на членове на съвета на директорите на "Б. К" АД, да управляват и представляват ИП е оправдана, доколкото са налице конкретни данни, че внушителни по размер финансови инструменти, притежавани от клиенти на ИП "Б. К" АД, се съхраняват в нарушение на нормативните изисквания.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания по чл. 146 АПК за отмяна на оспореното решение. Същото е издадено от компетентен административен орган, в установената форма, при съобразяване с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателите следва да бъде осъдени да заплатят в полза на бюджета на ответника сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и претендирната сума от 1 378.80 лева, представляваща разноски за превод на документи съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и разходооправдателни документи.

Искането на ответника поставя въпросът дали разноските за превод на документи, приети като доказателства по делото са разноски по смисъла на чл. 143 АПК, които да бъдат възстановени на направилата ги страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 АПК, производствата по този кодекс се водят на български език, а съгласно ал. 3 документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български език. Видно от текста на същата разпоредба, ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или в международен договор е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК разграничава държавните такси и възнаграждението за адвокат от разноските по делото. Според настоящия съдебен състав "разноските по производството" по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК са всички разноски на страната по делото за събиране на доказателства по същото, които са приети от съда като допустими, относими и необходими за установяване на обективната истина. Тук влизат както разноски за вещи лица и преводачи, така и заплатени такси за превод на документи от чужд език, ако същите са представени и приети от съда като доказателства по делото в съдебна фаза. Следователно отчетените от КФН разходи за превод на документи, които са представени и приети като доказателство по делото и са част от административната преписка, попадат в обхвата на чл. 143, ал. 1 АПК и подлежат на възстановяване. Страната е представила разходооправдателни документи, които установяват претендираната сума в размер на 1 378.80 лева. При това положение общата стойността на дължимите от жалбоподателите разноски е в размер на 1478.80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П и Р.Н, в качеството им на членове на Съвета на директорите и изпълнителни директори на инвестиционния посредник "Б. К" АД, със седалище в гр. С., район Триадица, ул. "Е. Б" № 13, срещу решение № 1518-ИП/06.12.2017 г. на Комисията за финансов надзор.

ОСЪЖДА Б.П и Р.Н да заплатят на Комисията за финансов надзор разноски за производството в общ размер на 1478.80 лева (хиляда четиристотин седемдесет и осем лева и 0.78 ст.).

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.