Образувано е по касационна жалба на Д.П, от [населено място] против решение № 420 / 22.02.2019 г. по адм. дело № 110 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54е и чл. 114а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт Панов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.
С решение № 420 / 22.02.2019 г. по адм. дело № 110 / 2019 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Д.П, от [населено място] срещу решение № 2153 – 15 – 258 / 05.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № РП – 2 – 15 – 00410415 / 09.05.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Приел, е че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.
По делото е установено, че с разпореждане № 151 – 00 – 3469 – 2 / 11.05.2015 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив е разпоредено възстановяване от жалбоподателката на сумата от 1788,85 лева, неоснователно получено парично обезщетение за безработица за периода от 21.02.2012 г. – 08, 07.2012 г.. Основанието за възстановяване е било по чл. 54е, ал.1 КСО (добросъвестно получено обезщетение за безработица), поради изплатено обезщетение по чл. 225 КТ. Разпореждането е било връчено на Д.П на 26.05.2015 г. и е породило целените с него правни последици. Липсват фактически установявания за наличието на пороци, обуславящи неговата нищожност.
С разпореждане № РП – 2 – 15 – 00410415 / 09.05.2018 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ е извършил прихващане с част от вземането за неоснователно получено обезщетение за безработица с вземане на жалбоподателката от ДОО, представляващо парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 18,61 лева.
Закрилата по чл. 114а КСО не се разпростира до задълженията, които осигурените лица имат към ДОО, вкл. до дължими суми по реда на чл. 114 КСО. Вземането на ДОО е изискуемо (установено по основание и размер с влязъл в сила индивидуален административен акт) и може да бъде прихванато с вземането на осигуреното лице за парично обезщетение за неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е 20180729103. Забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, установена в чл. 213, ал.2, т.1 ДОПК се прилага в производствата за принудително изпълнение по ДОПК и не намира субсидиарно приложение по принудителното изпълнение по чл. 114, ал.5 КСО по силата на изричната норма на чл. 114а КСО.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420 / 22.02.2019 г. по адм. дело № 110 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Д.П, от [населено място] да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.