Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Х.Д, чрез пълномощник адв.. Ч от АК – Хасково, срещу решение № 694/26.03.2019г., постановено по адм. дело № 2272/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-15-143 от 04.07.2018г. на директора на ТП на НОИ – гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол №01150/20.04.2018г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П.. Наведените в жалбата пороци досежно неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като издаден в нарушение на нормата, установена в чл. 99, ал.2, т.1 КСО във вр. чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3, пр.1 АПК. Изложени са съображения, че по този начин се игнорира прилагането на разпоредбата относно определяне на началната дата на изплащане на правилния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в давностния срок по чл. 105, ал.2 КСО, т. е. считано от 01.01.2012г. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на касатора, като се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, чрез процесуален представител юрк.. В, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не...