РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ружена Керанова
Членове: Христина Михова
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова
в присъствието на прокурора Б. Г. Д.
като разгледа докладваното от Х. М. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200395 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод касационен протест, подаден от прокурор от Апелативна прокуратура - Варна, срещу въззивна присъда № 2/24.01.2025 г., постановена по в. н.о. х.д. № 359/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В протеста се твърди, че при постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до неправилното оправдаване на подсъдимия Н. Д. В. по обвинението по чл. 123 НК. В писмено допълнение към протеста се излагат подробни аргументи в подкрепа на заявените основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Срещу въззивната присъда е постъпила и касационна жалба от частните обвинители, чрез техния повереник, в която се твърди допуснато нарушение на материалния закон. Претендира се за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест и пледира за уважаването му по изложените в него съображения.
Повереникът на частните обвинители К. Т. С. и С. Н. С. поддържа касационната жалба и прави искане същата да бъде уважена.
Защитниците на подсъдимия изразяват становище, че въззивният съд е изпълнил указанията, дадени в предходното отменително решение на ВКС, като правилно е приел, че подс. В. не е осъществил престъплението, в което е обвинен, тъй като функциите между двамата управители на дружеството, в което е работил пострадалият, са били разпределени устно и писмено. Координатор по безопасност и здраве е бил починалият подсъдим Р. С. и като такъв е имал преки задължения към дейността по безопасност и охрана на труда на инкриминирания обект, поради което подсъдимият не би могъл да бъде субект на престъплението по чл. 123 НК. На това основание защитниците пледират за оставяне на въззивната присъда в сила, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Н. Д. В., редовно призован, не се явява в съдебното заседание.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: Първоначално по обвинителния акт е постановена присъда № 260006/04.09.2020 г. по н. о.х. д. № 134/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с която подсъдимите Н. В., Р. С. и Т. Й. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 123 НК, като са уважени и предявените солидарно срещу тримата подсъдими граждански искове за неимуществени вреди и са присъдени обезщетения в размер на по 60 000 лева за всеки от двамата граждански ищци. Присъдата е отменена с въззивно решение № 260070/09.07.2021 г., по в. н.о. х.д. №12/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна и делото е върнато на ОС - Варна за ново разглеждане.
В ОС - Варна е образувано н. о.х. д. № 766/2021г. В разпоредително заседание съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на ОП - Варна за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, като наказателното производство, водено срещу подсъдимия Р. Ж. С., е прекратено, поради смъртта му.
Впоследствие е внесен нов обвинителен акт в ОС - Варна, по който е образувано н. о.х. д. № 669/2022 г. С присъда № 13/21.03.2023 г., постановена по същото дело, ОС - Варна е признал подсъдимия Н. Д. В. за виновен в това, че като управител на „****“ ООД на строеж „Жилищна сграда“, намираща се в гр. Варна УПИ ХL VI - 13, кв. 19 по плана на ж. к. „Бриз“ с идентификатор **** по Кадастрална карта за гр. Варна, в условията на независимо съпричиняване с Р. Ж. С., като управител на „****“ ООД и изпълняващ функциите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд на обекта, причинил смъртта на Т. К.ов Т., поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност - строително - монтажни работи /СМР/, представляваща източник на повишена опасност, като:
- допуснал Т. К.ов Т. до извършване на самостоятелна работа в строителния обект, без да му е проведен начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж, в нарушение на чл. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал.1 и ал. 2, чл.13, ал. 1, чл. 15, ал.1 и ал. 3 от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г./;
- не осигурил на Т. К.ов Т. на длъжност „работник - строител изолация“ специално облекло от две части и гащеризон и лични предпазни средства за работа на височина - защитна каска, защитни обувки, защитен колан /сбруя/ с осигурително въже, в нарушение на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място /ДВ, бл. 46 от 2001 г./ и чл. 60, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително - монтажни работи;
- не извършил проверка на Т. К.ов Т. на длъжност „работник - строител изолация“ за ползване на специално облекло от две части и гащеризон и лични предпазни средства за работа на височина - защитна каска, защитни обувки, защитен колан /сбруя/ с осигурително въже, в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г./; - допуснал изграждането и пускането в експлоатация на рамково скеле, без паспорт/проект на фасадно скеле, без то да отговаря на изискванията за безопасност, в нарушение на чл. 87, ал.1 и ал. 2 и чл. 89, т.1, б. „а“ и „б“, т. 5 и т. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което, съобразно чл. 66, ал.1 НК, е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан по обвинението да е извършил деянието в условията на независимо съпричиняване с подсъдимата Т. Х. Й.. С присъдата на подсъдимия Н. Д. В. е наложено на основание чл. 123, ал.1, вр. с чл. 160, ал. 1 НК наказание лишаване от право да заема ръководна длъжност, свързана със строително - монтажни работи, за срок от една година.
Подсъдимият В. е осъден да заплати на гражданските ищци К. С. и С. С. обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 123 НК, в размер на по 55 000 лева за всеки, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като гражданските искове до пълните предявени размери от по 100 000 лева са отхвърлени. Подсъдимият е осъден да заплати държавната такса върху уважените искове и разноските по делото.
Със същата присъда подсъдимата Т. Х. Й. на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 123 НК, като изцяло са отхвърлени гражданските искове, предявени срещу нея.
Срещу присъдата на ОС - Варна е подаден протест от ОП - Варна с искане за осъждане на подс. Й. и увеличаване на наказанията, наложени на подс. В.. Последният също останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред АС - Варна с искане за оправдаването му.
С въззивно решение № 43/30.03.2024 г., постановено по в. н.о. х.д. № 210/2023 г., АС - Варна изменил първоинстанционната присъда, като намалил срока на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Н. В. от една година на осем месеца. В останалата част /включително и по отношение на оправдаването на подс. Й./ присъдата е потвърдена.
По касационна жалба на защитника на подс. В. с искане за оправдаването му във ВКС е образувано н. д. № 528/2024 г. С решение № 494/14.10.2024 г., постановено по същото дело, ВКС е отменил изцяло въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Касационният съд счел, че при постановяване на въззивния съдебен акт, в частта, с която подс. В. е признат за виновен, са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви, както и че са нарушени разпоредбите на чл. 14 и чл. 107 НПК при осъществяване на доказателствената и аналитичната дейност от въззивната инстанция.
След връщане на делото на въззивната инстанция е постановена въззивна присъда № 2/24.01.2025 г., по в. н.о. х.д. № 359/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, предмет на настоящата касационна проверка, с която подс. Н. В. е оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 123, ал. 1 НК. Въззивният съд с присъдата е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която подсъдимият В. е осъден да заплати обезщетения по предявените граждански искове, както и да заплати разноските по делото. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена от въззивната инстанция.
Касационните жалба и протест, подадени срещу посочената въззивна присъда, са допустими, тъй като са депозирани от процесуално легитимирани лица, в законния срок за обжалване и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 НПК.
В касационния протест на първо място се релевират твърдения за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК. Аргументират се с доводи за допуснати съществени нарушения при постановяване на въззивната присъда, свързани с неспазване на принципа за обективност - чл. 13 НПК, тъй като били игнорирани част от доказателствата, а на други била дадена неправилна оценка. Въззивният съд не съобразил, че С. и В., са били управители на дружеството - възложител и на дружеството - изпълнител и че не е имало ясно разграничение на функциите им. В тази връзка съдът игнорирал показанията на св. Ч. М. за това, че и двамата подсъдими са били „началници“, съответно плащали възнагражденията, че и двамата са идвали на строежа и всеки си вършел своята работа. Не взел предвид и показанията на св. К. Д., който заявил „чисто физически за разпределението кой е бил, нямам представа“. Посочените доказателства не установявали абсолютно дистанциране на управителя Н. В. от дейността на дружеството. От доказателствата по делото се установявало неформално разпределение на функциите на двамата управители, което не било в абсолютно строги граници.
По отношение на оплакването за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК и в двата сезиращи касационната инстанция документи (протеста и жалбата) се сочат сходни аргументи. Твърденията и на държавното, и на частното обвинение са за неправилно приложение на материалния закон, свързано с незаконосъобразния извод на въззивната инстанция за това, че подс. В. не може да бъде субект на престъплението по чл. 123, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение. Основният аргумент на касаторите по същество е, че в качеството си на управител на „****“ ООД и работодател на пострадалия Т. Т., подс. В. е адресат на задълженията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, като формалното разпределение на функциите му с починалия Р. С. не го освобождава от тяхното изпълнение. Разпределението на дейностите между двамата управители е вътрешен за дружеството въпрос и няма отношение към отговорностите му като управител. Обстоятелството, че подс. В. не се занимавал със СМР не изключвало нормативно вменените му задължения като работодател. Занимавайки се с документацията подс. В. е следвало да следи за нейната изрядност, за наличие на инструктажи, за раздаване на работно облекло и лични предпазни средства, за изрядна документация за използваните съоръжения при СМР, включително и за монтираното скеле. При това въззивният съд незаконосъобразно приел, в разрез и със съдебната практика, че само преките изпълнители на нормативно регламентираната дейност имат задължение за правилното й осъществяване. Според прокурора, подс. В. като управител на дружеството, дори да не е бил длъжен лично да извърши инструктаж, е бил отговорен за наличието на такъв. Въззивният съд не съобразил това, като в мотивите на постановената от него присъда липсвал отговор на въпроса защо наличните, непреки задължения на подс. В., не се намират в причинно - следствена връзка с резултата по чл. 123 НК. Според частното обвинение подсъдимият В. е бил длъжен да следи как се изпълняват задълженията от другия управител, като при констатация, че те не се осъществяват е следвало сам да ги извърши или да назначи друго лице, което да стори това.
Поради това, че за втори път делото е предмет на касационна проверка, настоящият съдебен състав намира за нужно на първо място да прецени дали при постановяване на въззивната присъда са били изпълнени указанията, дадени от състав на ВКС с предходното касационно отменително решение, които са задължителни при новото разглеждане относно обстоятелствата, посочени в чл. 355, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Предходният състав на ВКС в отменителното решение е преценил, че при постановяване на провереното от него въззивно решение са били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в наличието на: противоречия по отношение на основни факти от значение за правилното решаване на делото, свързани с въпроса имало ли е фактическо разпределение на функциите между двамата управители - С. и В., свързани с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при осъществяване на СМР на процесния строеж; противоречие между диспозитива на въззивното решение, с което е потвърдено осъждането на подсъдимия В. и мотивите на съдебния акт, в който е прието, че единствено Р. С. е отговарял по ЗБУТ; противоречие между приетото от първоинстанционния съд и въззивната инстанция относно необходимостта от нарочен (индивидуален) проект за фасадното скеле; неяснота относно приетото от двете инстанции място, където пострадалият е следвало да извършва работа по разпореждане на Р. С.. ВКС е констатирал и несъответствие в мотивите на въззивната инстанция по отношение на определеното от нея наказание на подс. В., тъй като въпреки че е отрекла наличието на предпоставките на чл. 55 НК, тя наложила наказание от осем месеца лишаване от свобода, което е под най - ниския предел на санкцията, предвидена в чл. 123, ал. 1 НК, а именно една година лишаване от свобода. Според отменителното решение на ВКС въззивният съд не е мотивирал заключението си за наличието на причинна връзка между поведението на подс. В. и престъпния резултат, като изложените мотиви били принципни и несвързани с конкретиката на делото. В тази връзка касационният съд е констатирал и допуснати нарушения при осъществяване на доказателствената и аналитичната дейност на въззивната инстанция, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото писмени доказателства в тяхната пълнота - Договор за извършване на СМР на процесния обект и длъжностна характеристика на Р. С., вменяващи му изрично да изпълнява функциите на лице по ЗБУТ на същия строителен обект. В това отношение е преценил и че липсва правен анализ на задълженията на подс. В., както и доводи относно приетата от въззивната инстанция връзка между нарушаването на всяка една от отделните разпоредби, които са му вменени и настъпилия престъпен резултат. Въз основа на така констатираните недостатъци на осъществената от въззивния съд доказателствена и аналитична дейност, ВКС е дал указания при новото въззивно разглеждане на делото апелативният съд „да направен ясен, подробен и в съответствие със закона доказателствен анализ на всички доказателствени материали и да изведе безпротиворечиви фактически изводи относно функциите на всеки един от съуправителите в дейността на търговското дружество - изпълнител на строежа, вида и мястото на възложената на пострадалия работа и конкретните задължения на подс. В. по отношение на безопасността на труда на пострадалия Т., съобразно всяка от инкриминираните правни норми“, „да се ангажира с отговор на въпроса знаел ли е или могъл ли е да предположи, че е необходимо лично да предприеме инкриминираните действия, съответно да не допуска пострадалият да работи на процесното скеле, предвид създадената организация по осигуряване на безопасни условия на труд“. Прегледът на постановената въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, налага извода, че контролираният съд не е изпълнил в пълнота указанията, дадени с предходното решение на ВКС.
Основателно е заявеното в касационния протест твърдение за допуснати нарушения при осъществяване на доказателствената и аналитичната дейност на въззивния съд. Доказателствените източници не са обсъдени детайлно, анализът им е повърхностен и незадълбочен, като една част от тях са игнорирани, а на съдържанието на други е придаден смисъл какъвто те нямат. В резултат от неизпълнението на задълженията, произтичащи от нормите на чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, въззивната инстанция е достигнала до неверни заключения относно факти, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Такива са изводите на въззивния съд по отношение на приложения по делото трудов договор (т. 3, л. 102 от досъд. дело), в който като страни са посочени пострадалият Т. К.ов Т. и „****“ ООД, представлявано от управителя - подс. Н. В.. При излагане на фактическата обстановка в мотивите на въззивната присъда контролираният съд е посочил, че на 02.04.2018 г. пострадалият Т. Т. е бил назначен с трудов договор на длъжност „работник – строителни изолации“ към „****“ ООД на двучасов работен ден. След това при обсъждане на доказателствата, приемайки че в посочения трудов договор няма подпис, положен от управителя на дружеството Н. В., въззивната инстанция е достигнала до извода (л. 9 от мотивите на възз. присъда), че този подсъдим не е представлявал „****“ ООД при сключването на договора, по силата на който пострадалият е назначен на работа и съответно няма качеството работодател на същия. При това въззивният съд не е съобразил обясненията на подс. В., че се е занимавал с воденето на документацията, свързана с процесния строеж и че същият не е отрекъл да е представлявал дружеството - изпълнител при сключване на трудовия договор с пострадалия. Все в тази връзка, макар и формално в мотивите на въззивната присъда (л. 9 от мотивите) да е посочил писмените доказателства, на които е основал фактическите си изводи, контролираният съд реално не е анализирал същите подробно и с необходимото внимание, като по този начин не е изпълнил задълженията си произтичащи от разпоредбите на чл. 14 и чл. 107 НПК. Не е преценил задълбочено писмените доказателства, съдържащи информация от Търговския регистър, според която съдружници и управители на дружеството възложител на процесния строеж - „****“ ООД и дружеството - изпълнител - „****“ ООД, са били подс. В. и починалият Р. С., като са представлявали поотделно първото дружество, а заедно и поотделно второто. Не е обсъдил приложения по делото Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия (т. 3, л. 103 от дос. дело), в който като представител и на възложителя - „****“ ООД, и на изпълнителя - „****“ ООД, е посочен подс. Н. В.. Не е съобразил и заповед от 20.04.2017 г. (т. 3, л. 114 от дос. дело), подписана от подс. Н. В., в качеството му на управител на „****“ ООД, с която е назначил подс. Й. (оправдана по делото) за технически ръководител на процесния строеж. В същата насока не са обсъдени Договор за обслужване от служба по трудова дисциплина (т. 3, л. 147 от дос. дело), сключен от „****“ ООД, представлявано от подс.
В. и „****“ ООД, както и Правилник за вътрешния трудов ред на „****“ ООД (т. 3, л. 152 от дос. дело), одобрен от управителя на „****“ ООД - подс. Н. В.. Без задълбочен анализ е останала и заповед от 22.08.2017 г. (т. 3, л. 116 от дос. дело), с която подс. В., като управител на „****“ ООД е назначил другия управител - Р. С., за „Координатор по безопасност и здраве“ на същия строеж. Така посочените писмени доказателства, сочещи осъществените от подс. В. действия, като съдружник и съуправител, както на дружеството - възложител, така и на дружеството - изпълнител на строежа, са били изцяло игнорирани от въззивната инстанция, което е довело до неправилния и незаконосъобразен извод, че подс. В. не е представлявал изпълнителя на строежа - „****“ ООД при сключването на трудовия договор с пострадалия Т.. До това заключение контролираният съд е достигнал игнорирайки визираните писмени доказателства, като се е позовал на събраните по делото гласни доказателствени източници - показанията на свидетелите Ч. М., Б., Д., М. М. и Д., за това, че Р. С. се занимавал фактически със СМР на строежа и намирал работници. Контролираният съд не е съобразил, че същите гласни доказателства установяват знанието на посочените свидетели за това, че и подс. Н. В. е бил техен работодател. В тази връзка е основателно възражението на държавния обвинител, посочено в касационния протест, че въззивният съд е игнорирал показанията на св. Ч. М. (л. 194 от н. о.х. д. № 669/2022 г.) за това, че „….Р. или Н., те казват днес сте на този обект…Р. ни прави инструктажите, при Р. сме се разписвали на книгите. Р. и Н. ни плащаха възнагражденията, те са ми началниците“. Все в тази насока не е оценил правилно и според действителния му смисъл факта на закупуване на процесното скеле от подс. В., като е преценил, че това обстоятелство няма отношение към инкриминираните му задължения, свързани с набавянето на необходимата документация /паспорт или индивидуален проект/ за изграждането и използването му. Контролираният съд не е съобразил обстоятелството, че закупуването на строителното скеле за довършителните работи по строежа от подс. В. не само не налага извод за дистанцирането му от дейността на изпълнителя на строежа - „****“ ООД, като един от управителите му, а точно обратното - доказателство е за ангажираността му към нея. В резултат на игнорирането и незадълбоченото обсъждане на посочените доказателства контролираният съд е достигнал до неправилния извод за това, че подс. В. не е представлявал изпълнителя на строежа - „****“ ООД, включително при сключване на трудовия договор с пострадалия.
От друга страна, след като е приел, че приложеният по делото трудов договор не е подписан от подс. В. и следователно той не е представлявал работодателя - „****“ ООД при назначаването на пострадалия на работа, при отсъствие на каквито и да било други доказателства (различни от същия договор), удостоверяващи съществуването на трудови взаимоотношения между Т. и посоченото дружество, така както изискват чл. 62 и сл. от Кодекса на труда, въззивният съд е бил длъжен да посочи доказателствените източници, от които е извел заключение за съществуването на такова трудово правоотношение, включително и за това как, по какъв начин и от кого пострадалият е назначен на работа в „****“ ООД. Тези въпроси са от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото, съответно за правилното му решаване, доколкото елемент от обективния състав на престъплението по чл. 123 НК са допуснати нарушения на норми, съдържащи задължения на работодателя по трудовото правоотношение (страна по което е пострадалият), свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.
Въпреки че не е посочил други доказателства за съществуването на трудово правоотношение между пострадалия и „****“ ООД, от фактическа страна контролираният съд е счел /л. 6 от мотивите на въззив. пр./, че след „назначаването“ на пострадалия Т. на работа, Р. С. не му провел начален инструктаж и не му предоставил работно облекло и защитни средства /л. 6 от мотивите на въззив. пр./; че Р. С. не изготвил индивидуален проект за фасадно скеле, който да съдържа нормативно изискуемите изчисления и оразмерявания, както изисквал планът за безопасност и здраве; че Р. С. възложил на пострадалия Т. да изгради процесното скеле, въпреки липсата на паспорт и индивидуален проект за същото; в качеството си на работодател и отговорен по ЗБУТ позволил използването на скелето, допускайки пострадалия до работа по съоръжението. Реално, въззивният съд е преценил, че са били допуснати всички инкриминирани с обвинителния акт нарушения на разпоредбите, свързани със задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, за което обаче следва да отговаря единствено починалият Р. С., защото само той има качеството работодател на пострадалия, а не и подс. В..
Осъществената по описания начин доказателствена и аналитична дейност, чрез игнорирането на част от доказателствата и неправилната интерпретация на други, е довела до незаконосъобразния правен извод на проверявания съд (л. 13 - 15 от мотивите на въззив. пр.) за това, че подсъдимият В. не е работодател на пострадалия Т., не е адресат на инкриминираните норми, съответно не е субект на престъплението по чл. 123 НК. Иначе казано, допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на правилата на чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, са обусловили неправилното приложение на материалния закон и оправдаването на подсъдимия В.. Изложеното налага извода, че при постановяване на въззивната присъда контролираният съд не е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, като не е извършил задълбочен, всестранен и обективен анализ на всички събрани по делото доказателства; не е анализирал задълженията на подс. В. и на починалия С., като представляващи работодателя - „****“ ООД; не е посочил задълженията на назначения от подс. В. координатор по безопасност и здраве (управителя на същото дружество Р. С.), както с оглед визираните в длъжностната характеристика на последния, така и съобразно всяка една от инкриминираните с обвинителния акт законови и подзаконови разпоредби и нейния адресат; не е изяснил въпроса за наличието на причинно - следствена връзка между евентуално допуснатите нарушения на инкриминираните правила поотделно от всеки един от управителите на „****“ ООД и настъпилия противоправен резултат.
При проверката на въззивната присъда се констатира и че контролираният съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подс. В. е осъден да заплати в полза на гражданските ищци обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди. Пропуснал е обаче да посочи в диспозитива на присъдата какво е неговото решение по отношение на предявените граждански искове - дали ги уважава или отхвърля. Това препятства възможността касационният съд да се произнесе по правилността на въззивната присъда в гражданската й част.
Всичко изложено налага намесата на касационната инстанция, чрез реализиране на правомощието й по чл. 354, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК - отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, при което да бъдат изпълнени указанията за извършване на задълбочен, подробен и обективен анализ на доказателствената съвкупност, като се изложат ясни и непротиворечиви фактически изводи и правни съображения относно субектите на престъплението по чл. 123 НК и тяхната отговорност. В тази връзка задължително е проверяваният съд да отговори и на въпроса: имало ли е реално фактическо или юридическо разпределение на дейностите по оперативното управление на юридическото лице между неговите управители; ако е имало такова, какви са били конкретните задължения на всеки от двамата управители, както и освобождава ли то някой от тях от нормативните му задължения като представляващ дружеството - работодател, свързани с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на работниците на същото дружество.
Изясняването на всички тези обстоятелства е необходимо, за да се прецени дали подс.
В. е бил длъжен и дали е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, т. е. дали е осъществил състава на чл. 123 НК. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по предявените срещу подс. В. граждански искове.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 2/24.01.2025 г., постановена по в. н.о. х.д. № 359/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на въззивното съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.