Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ Гюешево при РДГП – Кюстендил срещу решение № 162/16.10.2017г. на Административен съд Кюстендил по адм. д. № 242/2017г., с което е изменена заповед № 4485 ОЧ – 14/21.07.2017г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ „забрана за влизане в Р. Б“ за срок от 5 години, считано от 21.07.2017г. до 20.07.2022г., на началника на ГПУ Гюшево при РДГП – Кюстендил, като е намален срока на принудителната мярка от 5 години на 3 години, считано от 21.07.2017г. до 20.07.2020г. Излага съображения за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. К.. Претендира разноски за първата съдебна инстанция.

Ответната страна, Р. К., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Приема за неправилен извода на първоинстанционния съд, че с наложената принудителна административна мярка се засягат правата и законните интереси на вписаното търговско дружество [фирма], [населено място] със собственик Р. К..Сочи, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че така регистрираното търговско дружество може да продължи да упражнява дейността си чрез другия собственик, който да влиза и пребивава в Р.Б.П определяне на размера /срока/ на наложената ПАМ, органът бил отчел високата степен на обществена опасност на деянието, извършено при явно незачитане на законите в страната и установения правов ред.

Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК, намира същата за допустима.

Разгледана по същество...