ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14

София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов

ч. гр. дело № 4141/2021 г. и за а се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 т. 1 ГПК

Образувано е по частна жалба на Г. К. Б. чрез пълномощник адв. Г. В. срещу определение №924от 12.08.2021г по ч. гр. дело № 1203/2021г на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на настоящата жалбоподател срещу определение от 09.06.2021г. за спиране на образуваното по искове на жалбоподателя гр. д. 1461/2021г на Районен съд - Бургас, на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК.Основанието за спиране е изтъкнато служебно. Жалбоподателят е преявил вземания срещу «В. Л. ЕООД,произтичащи от трудово правоотношение, което на 18.02.2021г ищецът заявил на работодателя, че едностранно прекратява на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ поради неплащане на тудовото му възнаграждение за предходния месец.Поискал е работодателят да оформи и върне трудовата му книжка, което до завеждане на иска последният не е сторил .Искът е предявен на 01.03.2021г с твърдение, че към момента на прекратяване на трудовия договор не е изплатено дължимо трудово възнаграждение за м. януари на 2021г, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, обезщетение за срока на предизвестие, който съгласно трудовия договор е три месеца, както и възнаграждение за полаган извенреден труд -трудов спор по искове с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ , чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 150, във вр. чл. 262 КТ .На 10.03.2021г работодателят поискал от ищеца писмени обяснения по чл. 193 КТ, включително за неявяване на работа от 23.01.2021г до 08.03.2021г, след което на 19.03.2021г връчил на ищеца заповед за налагане на дисциплинарно наказание «уволнение». Поради това, на 14.05.2021г Г. К. Б. предявил иск по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ за отмяна на заповедта като незаконна. Образувано е гр. д № 3290/2021г по описа на Бургаски РС .В исковата молба ищецът Б. е направил особено искане производството по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ да бъде спряно, поради преюдициалния за това производство въпрос прекратено ли е трудовото правоотношение на посоченото от ищеца основание по образуваното гр. д № 1461/2021г на БРС.

След като се уверил при служебна справка в гореизложените факти , Бургаски РС , 40 състав спрял производството по гр. д № 1461/2021г като изтъкнал основанието по чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК поради преюдициалност на спора по гр. д № 3290/2021г по описа на Бургаски РС който касае както основанието на което е прекратено трудовото правоотношение така и моментът кога това е станало, а тези обстоятелства са от значение по претенциите за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетения. Въззивният съд е въприел като правилни изложените съображения и е потвърдил определението за спиране на делото .

Касаторът оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно като поддържа, че връзката между делата е в обратния ред, като първото заведено дело има преюдициално значение по смисъла на чл. 299 ал. 1 т. 4 ГПК.

В изложението по допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по два въпроса:при две конкуриращи се едностранни изявления, всяко от които би могло да доведе до прекратяване на трудовия договор, производството по кои от тях би било преюдициално за другото ; налице ли е преюдициалност на производството в което би се установило дали първото по ред изявление е породило действието си, по отношение на производствното с предмет законността на второто изявление.Изтъква се противоречие с решение № 226/2011г по гр. д №1470/2010г на ВКС , 3-то г. о поради изтъкнатото в него, че при иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ съдът ще обсъжда в рамките на повдигнатия спор дали заповедта е незаконна поради вече прекратено трудово правоотношение, настъпило на друго основание, но не в диспозитива , а само в мотивите .

И двата въпроса индиректно се свеждат се до основанието за прилагане на чл. 299 ал. 1 т. 4 ГПК, но само първият има връзка с разрешението, дадено от съдилищата по настоящето дело и поради това само при него е отговорено на общия критерии в чл. 280 , ал. 1 ГПК за относимо поставен правен въпрос. Вторият въпрос не е решаващо произнесен в обжалвания акт и не е разглеждан от съда, потвърдил обжалваното определение за спиране. Евентуално този въпрос предстои да бъде разгледан от съда, пред който е висящо гр. д № 3290/2021г по описа на Бургаски РС .Чрез въпрос, касаторът се опитва да диктува правно разрешение по това дело,, без да изчака съответния съд да го постанови .

Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по формулирания първи въпрос. По него не е налице противоречие с изтъкнатото решение № 226/2011г по гр. д №1470/2010г на ВКС , 3-то г. о,тъй като отговорът на правния въпрос в посоченото решение по чл. 290 ГПК нито пряко, нито косвено засяга поставения въпрос .

По въпроса е налице основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК поради значението, което едностранни волеизявления на страните по трудовия договор за прекратяването му, отправяни в различен момент и на различни основания, имат за връзката на преюдициалност между делата по трудови спорове, разглеждани в отделни съдебни производства

По въпроса Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, изтъква следното:

При разрешаването на трудови спорове по съдебен ред се резглеждат обуславящи, както и обусловени искови претенции, в едно производство или отделни искови производства в зависимост от начина на предявяване на исковете – с една искова молба в условията на обективно съединяване на искове , или с отделни искови молби, като във втория случай ще са налице предпоставки за сприране на делата по обусловените искови претенции, до приключване на делото по обуславящите. Преценката се основава на общите предпоставки в чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК разглеждани в установената практиката на ВКС като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск .От същото разбиране изхожда и Върховен касационен съд в мотивите на Тълкувателно решение №8 /07.05.2014г по т. д №8/2013г ОСГТК. Задължение на съда е да спре делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК при висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се сприра .Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.В рамките на поставения въпрос, процесуалните пречки пред разглеждане на предявените по спряното дело искове подлежат на съобразяване в следния порядък:

Когато работник или служител претендира неизплатено трудово възнаглаждение, заплащане на положен извърнреден труд, или и двете, разглеждането на тези искове не е обусловено от произнасянето на друг съд по иска за отмяна на уволнението като незаконосъобразно, в друг процес (чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ),който висящ спор няма преюдициално значение, независимо от условието във въпроса.

Когато работникът заявява по исков ред претенция за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, този иск е обусловен включително от факта на прекратяването на трудово правоотношение, но не и от решението на съда по спор дали прекратяването е законосъобразно. Не е налице преюдициалност, съответно основание за спиране на поризводството по иска за обезщетение на предявеното основание, независимо от условието във въпроса.

Когато работник или служител заявява по исков ред претенция за обезщетение по чл221, ал. 1 КТ с твърдение, че е прекратил трудовия договор съгласно чл. 327, ал. 1 т. 2 КТ , този иск е обусловен от наличие на основанието, заявено от ищеца, а не от законосъобразността на издадена на друго основание заповед от работодателя.Прекратяване на трудовото правоотношение обаче, независимо дали го заявяват двете страни, или само едната, настъпва веднъж. Затова от значение за преценката по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК е условието във въпроса едностранното изявление на работника или служителя да е произвело действие преди работодателят да отправи своето едностранно волеизявление, но основание да се спира делото по спора за дължимост на обезщетението поради висящност на исково производство по оспорване законността на насрещното изявление на работодателя за уволнение, отново не е налице. Работник или служител има право да оспорва с иск законосъобарзност на уволнението волеизявлено от работодателя, докато последният няма същите права по отношение на заявеното едностранно от работника прекратяване.Той може да бъде освободен от последиците, които законът свързва с основанията в чл. 327, т. 2, 3 ,3а КТ когато те неоснователно се претендират с иск за обезщетение. Между двата иска липсва обуславящата връзка .

Касационната жалба е основателна

Спряно е исково производство, без да са налице основанията предвидени в чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК . Въпросът дали съда, пред който е предявен иск за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ следва да се установи дали правото произтича от условията на чл. 327, ал. 1 т. 2 КТ има положителен отговор, но въпросът следва ли този съд да изчака решението на друг съд, пред който е висящо исково производство по чл 344, ал. 1 т. 1 КТ в оспорване на волеизявено от работодателя дисциплинарно уволнение, е следвало да получи отрицателен отговор.Решението по спора за законност на уволнението, в рамките на неговия спорен предмет, няма да съдържа обуславящ за другото дело извод, обвързващ със сила на пресъдено нещо, поради което постановеното от въззивния съд определение следва да бъде отменено като неправилно .

Воден от изложеното,Върховен касационен съд, състав на ІІІ г. о

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разглеждане частната жалба на Г. К. Б. чрез пълномощник адв. Г. В. срещу определение №924от 12.08.2021г по ч. гр. дело № 1203/2021г на Бургаски окръжен съд

ОТМЕНЯ определение №924от 12.08.2021г по ч. гр. дело № 1203/2021г на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.06.2021г. за спиране на производството по гр. д. 1461/2021г на Районен съд - Бургас

Връща делото на Районен съд-Бургас за по - нататъшни процесуални действия

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: