Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас срещу Решение № 1633 / 24.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1015 / 2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено Решение № Ц 1012-02-28#1/20.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, потвърждаващо Разпореждане №2013-02-95#5/14.04.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас относно отказ на основание чл. 69б, ал. 2 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. Д.. Наведени са възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издаденото решение. В допълнително становище се претендират разноски за касационната инстанция.

Ответникът – Ж. Д., чрез процесуален представител адвокат Р. Ц., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски - възнаграждение за един адвокат.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № Ц 1012-02-28#1 / 20.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане №2013-02-95#5 / 14.04.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас относно отказ на основание чл. 69б, ал. 2 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. Д..

Първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съобразно КСО, в предвидената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви, съобразно които обстоятелството, че „Промет стиил” АД не е сред предприятията, изрично посочени в ПКТП, не налага извод, че трудът на работниците, наети в него на посочените длъжности, не следва да бъде категоризиран като първа категория, както е приел органа. Изведено е, че по аргумент на чл. 67 от ПКТП отм. , трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и ІІ на правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Първоинстанционният съд намира, че при невъзможност трудът да бъде категоризиран единствено на база данните за заеманата длъжност, съдържащи се в документите, удостоверяващи осигурителния стаж, следва да се изследват условията, при които той е полаган. Категорията труд е призната от първоинстанционния съд, въз основа на представено допълнително споразумение към трудов договор № II Б 601 от 01.07.1990г. между жалбоподателя и работодателя „Промет стиил” АД, с което е уговорено допълнително възнаграждение за условия на труд, като в него изрично е посочено, че полаганият труд от лицето на длъжността „валцьор“ е първа категория, съгласно Наредба за комплексно оценяване на труда (НКОУТ).

Върховният административен съд – шесто отделение намира постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

От установената по делото фактическа обстановка се извежда, че за двата спорни периода от 10.11.1985 г. до 17.12.1985 г. и от 01.04.1986 г. до 27.08.1999 г., за които е отказано да бъдат зачетени от първа категория труд, ответникът е заемал длъжността „валцьор“ и „валцьор оператор“ в СМК „Дебелт“, преобразуван в „Промет стиил“ ЕАД.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999г. е в сила Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), който определя съответните длъжности, производства и фирми, трудът на които се причислява към съответните категории. В § 2 от ПМС № 75/ 1998г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Съответно след 01.01.2000г. е в сила Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране.

Работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях труд като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП отм. и в НКТП. Въз основа на тази нормативна регламентация следва извода, че причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното наличие на които презумира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в Раздел „Общи разпоредби“, т. 67 ПКТП отм. и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че дори и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в раздел I и II на правилника, то след като работата е свързана със същата вредност и тежест на труда, се причислява към съответната категория.

В настоящия случай предприятието, в което е работил Ж. Д. не попада в изчерпателно изброените в т. 5, т. 5а и т. 66б от ПКТП отм. , а те са: електростоманодобивен цех и сортопрокатен цех - Стан 300 в Клон "Мир" гр. П., други фирми, извършващи ремонти работи в Клон „Мир“, фирма „Кремиковци“, фирма „Стомана“ и НПП "Бл. Попов" - Перник - участък "Валцуване".

При неправилно приложение на съдопроизводственото правило на чл. 202 ГПК, във вр. чл. 144 АПК въз основа на оспорената, но приета от съда СИкЕ, обсъждаща и правни въпроси е тълкувана т. 66б ПКТП отм. , Трудът на „валцьор-оператор“ е такъв положен в НПП „Бл. Попов“ - Перник, цех „Инструментален“ - ерозист и термист, участък „Валцуване“, като не касае и е неотносим за СМК „Дебелт“, преобразувано в „Промет стиил“ ЕАД – Бургас. От друга страна т. 66б ПКТП отм. е в Раздел четвърти, като трудът положен на длъжност „валцьор-оператор“ не е изрично посочен да е такъв от първа категория, както това е сторено например в т. 66д ПКТП отм. , С т. 66б ПКТП отм. е прието ранно пенсиониране на работещи при наличието на три условия: общ стаж – 20 г., от които специален стаж от 15 г. положени в посочените в точката отрасли и дейности и възраст 52 г. за мъжете, което е различно от изискванията за пенсиониране при условията на първа категория труд, посочени в раздел първи на ПКТП отм. .

Следва да се отбележи, че в посочените разпоредби е акцентирано върху мястото на полагане на труда (конкретно изброени предприятия и цехове, а не длъжности), с което се свързва вредността и тежестта на полагания труд.

Неприложима се явява и разпоредбата на чл. 67 от ПКТП отм. , Преценката за вредността и тежестта на работата се извършва по първична документация, доказваща изпълнението на условието по т. 67 ПКТП отм. , каквато по делото липсва. При граматическото тълкуване на нормата на т. 67 ПКТП отм. , се налага извода, че понятията „вредност“ и „тежест“ са различни по своя смисъл, като между тях липсва идентитет. Те отразяват различни характеристики на полагания труд: съответно въздействието на условията на труд върху работника, и натовареността, интензитета на трудовия процес. От използваната от законодателя нормативна конструкция е видно, че хипотезата на т. 67 ПКТП отм. изисква кумулативното наличие на двете условия.

По делото не е доказано, включително и със СИЕ, че условията на трудовата среда в СМК „Дебелт“, преобразувано в „Промет стиил“ ЕАД – Бургас, при които лицето е работило, са били идентични по вредност и тежест на тези във фирмите и звената на „Кремиковци“, „Стомана“, СКРМО „Металургремонт“ и „Металургични огнеупори“, за които съгласно т. 5а ПКТП отм. категорията труд е от първа, като и за НПП „Бл. Попов“ – Перник по т. 66б ПКТП отм. с определено ранно пенсиониране при условия различни от тези за първа и втора категория труд.

Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и други обекти в раздел І и ІІ на Правилник за времето, през което работят за тях. Анализът на посочената разпоредба налага извода, че в случая независимо, че положеният труд е на длъжност „валцьор“ и „валцьор оператор“, той не е полаган в цехове със специфична насоченост, посочени в правилника, поради което и не може да се причисли към категория труд различна от трета.

В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбите на ПКТП отм. не могат да се тълкуват разширително, поради което неправилни се явяват изводите на първоинстанционния съд в тази насока.

Този извод не се променя и предвид представеното допълнително споразумение към трудов договор от 01.07.1990 г., в което е договорено допълнително възнаграждение, съгласно Наредба за комплексно оценяване условията на труд (НКОУТ), „за условия на труд I категория“. Доколкото НКОУТ е свързана с решаването на въпроси относно договарянето на работната заплата, то Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране отм. е нормативният акт, въз основа на който се зачита категорията труд, с оглед условията, вредността и тежестта при полагането му. Следва да се посочи, че целта на Наредбата е създаването на единни критерии при оценката на условията на труд, като формирането на комплексната оценка става на основата на определените степени и съответстващите им бални оценки на всеки един от елементите на условията на труд, посочени в чл. 4 от Наредбата.

Наредбата не прави разграничения на условията на труд по категории на полагания труд (I, II или III), а допълнителното трудово възнаграждение, което се определя за условия на труд е в пряка зависимост от величината на комплексната оценка - определена чрез сумиране на балните оценки на елементите, действащи (установени) за съответното работно място.

Положеният труд на длъжността „валцьор“ в СМК „Дебелт“, преобразувано в „Промет стиил“ ЕАД – Бургас не е първа (втора) категория труд, поради което Ж. Д. има общ осигурителен стаж от първа категория – 1 г., 11 м. и 24 дни, а от втора категория – 2 г., 3 м. и 23 дни. При тези данни по делото Ж. Д. не отговаря на условията за ранно пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 или ал. 2 КСО, защото не е работил 10 г. при условията на първа категория труд или 15 г. при условията на втора категория труд. Следователно, административният съд като е преценил за незаконосъобразно и е отменил процесното решение на пенсионния орган, с което на Ж. Д. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст за ранно пенсиониране е постановил съдебното си решение в нарушение на приложимия закон - чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО, и т. 5а, т. 66б и т. 67 ПКТП отм. .

В контекста на изложеното Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е било предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени.

Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, обжалваното решение на Административен съд – Бургас следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, като вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Ж. Д. против административния акт на пенсионния орган, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът Ж. Д. следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ – Бургас съдебни разноски в общ размер на 300 (триста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция и 200 (двеста) лева за заплатена държавна такса за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд – шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1633 / 24.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1015 / 2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Д. срещу Решение № Ц 1012-02-28#1 / 20.05.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Бургас.

ОСЪЖДА Ж. Д., с [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Бургас съдебни разноски в общ размер на 300 (триста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.