София, 10 юни 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

МИНА ТОПУЗОВА

при секретар: Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова

изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова

н. дело № 401/2014 година

Касационното производството по делото е образувано по протест на Апелативна прокуратура – Пловдив, по жалби на частния обвинител и граждански ищец Е. Й. Х. и по жалба на подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М. срещу въззивно решение № 224/13.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 339/2013 г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена осъдителната присъдата на Окръжен съд – Кърджали.

В касационния протест са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е възприел фактическата обстановка неправилно, при нелогичен и противоречив доказателствен анализ и в този смисъл съдебният акт е необоснован и противоречащ на материалния закон. Така изложените доводи са насочени само срещу осъждането на подсъдимите Х. и М. по чл. 129 от НК, вместо по повдигнатото обвинение – опит за убийство, което според протеста е правилната квалификация на деянието. Не се излагат доводи за неправилност на решението, потвърждаващо оправдаването на подсъдимите Ф. М. М., Ю. Х. Б. и В. М. М., но отправеното искане е за отмяна на цялото решение на апелативния съд.

В жалбите, подадени от името на частния обвинител и граждански ищец Е. Й. Х., се твърди че решението е незаконосъобразно, а наложените на подсъдимите Х. и М. наказания са несправедливи. Развиват се доводи за превратно тълкуване на свидетелските показания и експертните мнения. Оспорва се оправдаването на подсъдимите Х. и М. по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18 от НК. Изразява се и становище, че дори да се приеме извършеното от подсъдимите деяние да не е опит за убийство на Е. Х., а за причиняване на телесна повреда, то квалификацията следва да е по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Маркирано е и възражение срещу оправдаването на останалите трима подсъдими по обвинението по чл. 325, ал. 2 от НК. Финалното искане в една от жалбите е за отмяна на въззивното решение и прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК направо от Върховния касационен съд, а с другата се претендира връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, тъй като престъплението следва да се квалифицира по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

В касационната жалба на подсъдимите се навеждат доводи за явна несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че съдът в нарушение на чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК не е дооценил наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, придружено с позоваване на особените мнения на членове от съдебните състави както на първата, така и на въззивната инстанция. Искането е за отмяна на решението и ново разглеждане от втората инстанция или намаляване на наложените наказания и прилагане на чл. 66 от НК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него, като прецизира отправеното искане със същия в смисъл отмяната на решението да засегне само частта относно подсъдимите Х. и М..

Частният обвинител и граждански ищец лично и чрез поверениците си поддържа жалбите и отправените с тях искания.

Подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М. не се явяват, редовно призовани. Процесуалният им представител поддържа жалбата и отправеното искане за смекчаване на наказателната санкция.

Подсъдимите Ф. М. М., Ю. Х. Б. и В. М. М. не се явяват, редовно призовани. Защитата им пледира за оставяне в сила на въззивното решение, с което е потвърдено оправдаването им.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционната присъда № 13/14.05.2013 г., постановена по НОХД № 154/2011 г. от Окръжен съд – Кърджали, подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М. са признати за виновни в това, че на 14.04.2010 г. в съучастие като съизвършители са причинили средна телесна повреда на Е. Й. Х., поради което и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК са осъдени на по две години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит тип”. Оправдани са по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11 във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Подсъдимите Ф. М. М., Ю. Х. Б. и В. М. М. са оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Подсъдимият Т. А. М. е осъден да заплати на гражданския ищец Е. Х. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 40 000 лева.

Подсъдимият А. М. Х. е осъден да заплати на гражданския ищец Е. Х. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 40 000 лева.

Искът, предявен от гражданския ищец Е. Х., за имуществени вреди срещу подсъдимите М. и Х. е отхвърлен изцяло.

Отхвърлени са предявените от същия искове за неимуществени вреди срещу подсъдимите Ф. М. М., Ю. Х. Б. и В. М. М..

С атакуваното въззивно решение, постановено по протест, по жалби на подсъдимите и по жалба на гражданския ищец и частен обвинител, присъдата е потвърдена изцяло.

Въззивният съдебен акт и потвърдената с него първоинстанционна присъда подлежат на отмяна по следните съображения:

За определена категория закононарушения, между които и абсолютните процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, касационната инстанция е длъжна да следи служебно и без изрично позоваване на страните.

В конкретния случай първоинстанционната присъда е била подписана при особено мнение на трима от членовете на сформирания при условията на чл. 28, ал. 1, т. 3 от НПК съдебен състав.

Съдията-докладчик е подписал присъдата с особено мнение, считайки, че извършеното от подсъдимите Х. и М. деяние следва да бъде квалифицирано по чл. 115 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Останалите членове на състава са формирали мнозинство по въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК. Приели са, че деянието осъществява престъпния състав на чл. 129, ал. 2 от НК. Двама от така сформираното мнозинство в съдебния състав (председателят – съдия Д. С. и съдебният заседател – Р. Х.) са изразили особено мнение за начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимите наказание лишаване от свобода, считайки, че следва да се приложи чл. 66, ал. 1 от НК.

Известно е, че съдебният акт е единство на мотиви и диспозитив и следва да отразява волята на съдебния състав, формирана при спазване на правилата в закона, като произнасянето на съда е с обикновено мнозинство по всички въпроси, подлежащи на разрешаване.

Така както е постановен съдебният акт с изразени три особени мнения не позволява да се направи еднозначен извод дали е сформирано мнозинство от членовете на съдебния състав при вземането на решение по един от съществените въпроси, този по чл. 301, ал. 1, т. 5 от НПК, а това компрометира изискването на чл. 33, ал. 4 от НПК.

Иначе казано, допуснато е особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като присъдата не е постановена с необходимото и безпротиворечиво мнозинство, което очертава липса на годен съдебен акт.

Въззивният съд не е констатирал допуснатия при постановяване на присъдата процесуален порок. Пренебрегната е разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, която задължава втората инстанция да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Това обуславя извод за неизпълнение на предписаните от закона правомощия, а те в конкретния случай са били различни от тези по чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, на което основание е постановен въззивният съдебен акт.

С оглед на казаното, настоящият съдебен състав намира, че постановените съдебни актове подлежат на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция, където е допуснато процесуалното нарушение.

При този изход на делото обсъждането на доводите, представени в подкрепа на протеста, на жалбите на частния обвинител и граждански ищец Х., както и на жалбата на подсъдимите Х. и М. е безпредметно да се обсъждат, но следва да бъдат разисквани при новото му разглеждане.

При новото разглеждане на делото съдът следва да очертае рамките на своето произнасяне, съобразявайки исканията, отразени в иницииращите настоящето производство процесуални документи – протест на прокурора и жалби на останалите страни.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

въззивно решение № 224/13.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 339/2013 г. от Апелативен съд – Пловдив и потвърдената с него присъда № 13/14.05.2013 г. по НОХД № 154/2011 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.

ВРЪЩА

делото за ново разглеждане на окръжния съд от нов състав и от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.