Р Е Ш Е Н И Е

№ 551

гр. София, 05 ноември 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Сийка Милева от Върховната прокуратура изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 632 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.

Образувано е по саморъчна касационна жалба от подсъдимия Х. Р. Б. и касационна жалба, чрез защитника му адвокат Л. Д. от САК, срещу решение № 66 от 06.03.2024 г., постановено по ВНОХД № 20231000601018/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС).

В жалбите и постъпило писмено допълнение към тях се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Главно се оспорва изводът на съдилищата относно авторството на деянието по чл.116, ал.1, т.3 и т.6, вр. чл.115 от НК с доводи за липса на доказателства, като се изтъква нарушение на чл.303 от НПК, защото постановената присъда почива на предположения и е явно несправедлива. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с доказателствената дейност на съда, довели до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. Твърди се, че времето на смъртта на пострадалата не е установено дори с приблизителна точност, а като очертан период от време. Оспорват се изводите в заключенията на СМЕ и СППЕ като необективни и без категорични отговори на съществени въпроси като например страдал ли е подсъдимият от патологично опиване към датата на деянието и какво е поведението...