РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Ружена Керанова
Членове: Деница Вълкова
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Марияна Кр. П.а
в присъствието на прокурора Б. Г. Д.
като разгледа докладваното от В. М. Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200869 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по касационни жалби и допълнения към тях на адвокат П. Н. и на Д. Р. - защитници на подсъдимия К. П. П., против решение № 62/11.06.2024 г. по в. н.о. х.д. № 52/2024 год. по описа на Апелативен съд – Бургас.
В жалбата на адвокат П. Н. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Същественото нарушение на процесуалните правила се обосновава с твърдение за липса на мотиви. Посочва се, че въззивният съд не се е произнесъл по съществени възражения на защитата, свързани с основанията за отвод на прокурора и с непредявяване на веществените доказателства. Отбелязва се, че превратно са тълкувани доказателствата, обосноваващи обстоятелствата от главния факт с основен акцент върху показанията на свидетелката Д. В.. С отказа на съда да допусне изслушване на трасологична експертиза според защитата обективната истина е останала неразкрита. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК според касатора съществува поради отсъствие на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 НК – особено мъчителен за жертвата начин. Релевира се възражение за явна несправедливост на наказанието, по отношение на което не било мотивирано приложението на чл. 58, б. „а“ НК, нито вярно били оценени смекчаващите отговорността обстоятелства. Отправени са алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото на прокурора или на предходната инстанция, респективно за намаляване на наказанието.
Идентични искания са отправени в касационната жалба и допълнението към нея на Д. Р. – майка на подсъдимия, конституирана на основание чл. 91, ал. 2 НК като негов защитник. Към тях е добавено искане за намаление на размера на гражданския иск, който бил необосновано завишен.
На собствено основание този касатор релевира касационните поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Макар и различно словно формулирани, в значителната им част доводите в тази касационна жалба се препокриват с доводите на другия защитник. Към тях са добавени твърдения за незаконност на първоинстанционния съдебен състав; за нарушено право на защита поради невръчване на препис от писменото допълнение към въззивната жалба на повереника а. Д., както и за неоснователен отказ да се допусне поправка на протокола от съдебното заседание, проведено пред въззивния съд на 15.04.2024 г. Посочва се още, че изискванията за обективност, всестранност и пълнота на разследването не са спазени, поради което са направени погрешни изводи досежно обстоятелствата по чл. 102 НПК. Във второ допълнение към касационната жалба (представено преди даване ход на делото във ВКС) защитникът доразвива предходните си съображения. Към тях добавя доводи за необоснованост и явна несправедливост на наказанието, както и довод за неразкриване на обективната истина поради неназначаване на СППЕ на св. В..
В съдебното заседание пред ВКС защитниците поддържат жалбите и допълненията към тях. Изричен акцент, включително с позоваване на съдебна практика, адвокат Н. поставя върху несправедливостта на санкцията и върху неправилното решение на апелативния съд да я завиши.
Подсъдимият К. П. П. поддържа казаното от защитниците. В последната си дума изразява съжаление за стореното.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Смята, че въззивното решение съдържа ясен отговор на всички поставени от защитата въпроси. Определя за правилен подхода на апелативния съд, който е взел решение да увеличи наказанието. Пледира оспореният акт да бъде оставен в сила.
Частният обвинител и граждански ищец П. М. В. и поверениците й адв. Д. и адв. В. не се явяват в заседанието пред ВКС. Първият повереник е депозирал писмено възражение, в което поддържа неоснователност на касационните жалби във всичките им части.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
С присъда № 66/13.12.2023 г. по н. о. х. д. № 769/2023 год. на Окръжен съд – Бургас подс. К. П. П. е признат за виновен в това, че на 14.03.2022 г. в гр. Бургас, в апартамент, находящ се на ул. „Х. Д. № 9, ет. 2, направил опит умишлено да умъртви П. М. В., като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин и е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини /проведено високоспециализирано лечение/, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на осем години лишаване от свобода, търпими при първоначален „строг“ режим, като е приспаднато времето, пред което е бил задържан под стража по същото дело.
С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати на гражданския ищец П. В. 120 000 лева – обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението, предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лева искът е отхвърлен. Отхвърлен като недоказан е и гражданският иск за заплащане на 4 800 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди.
С присъдата разноските по делото са възложени на признатия за виновен подсъдим, като е извършено и произнасяне по веществените доказателства.
Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия, на защитата, на частния обвинител и граждански ищец П. В. и на нейните повереници.
С решение № 62/11.06.2024г. по в. н.о. х.д.№52/2024 г. на АС-Бургас тази присъда е изменена, като наказанието лишаване от свобода е увеличено на дванадесет години. В останалите части присъдата е потвърдена.
Това въззивно решение е предмет на касационна проверка – първа по своя ред.
Касационните жалби на двамата защитници са допустими като подадени в срок, от активно легитимирани лица и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК.
Разгледани по същество тези жалби са основателни единствено по отношение на претенцията за явна несправедливост на наказанието.
При произнасянето по същество двете касационни жалби ще бъдат разгледани общо поради сходните възражения и идентично релевираните в тях касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Допълнително ще бъдат обсъдени и сочените от защитника Р. доводи.
Преди да бъде сторено това изрично трябва да бъде посочено, че част от възраженията на касаторите – относимо основно към защитника Р. - са свързани с несъгласие с приетата от въззивния съд фактическа обстановка.
Това представлява възражение за необоснованост, което не е представлява касационно основание и по което касационният съд не следва да вземе отношение. В рамките на допустимост на касационното произнасяне остават следните наведени от касаторите доводи:
1. По твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
1.1. Неоснователно е твърдението на защитника Д. Р. за незаконност на съдебния състав, постановил първоинстанционната присъда. Твърдението за наличие на този порок, респективно за нарушение на чл. 6, §1 КПЧОС, е изведено от неспазените, според касатора, правила за случаен подбор на съдебните заседатели по делото. Неспорно в принципен план е, че хипотеза за незаконен състав е възможно да се обмисля, ако в него са включени съдебни заседатели, избрани в нарушение с правилата за случаен подбор по чл. 15 от Наредба № 7 от 28 септември 2017г. за съдебните заседатели (обн. ДВ, бр. 81 от 10 октомври 2017 г.). В конкретния случай опасенията на касатора относно начина на формиране на съдебния състав нямат обективно оправдание и това е така, защото и тримата съдебни заседатели са подбрани на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение в ЕИСС. Доказателство за последното са приложените на л. 21 - 23 от първоинстанционното дело протоколи, от които е видно, че чрез автоматичен начин на разпределение като съдебни заседатели са определени Г. У., Я. К. и П. Г.. С участие на последните, като част от състава на „съд, създаден в съответствие със закона“, е постановена и първоинстанционната присъда по делото.
1.2. Неоснователно е твърдението на адв. Н., а и на касатора Р., която на собствено основание претендира липса на мотиви, че въззивният акт представлява буквален и механичен препис на мотивите към първоинстанционната присъда. Елементарният прочит на въззивното решение показва, че по обем то надхвърля почти два пъти обема на мотивите към присъдата на окръжния съд. Разбира се, не обемът на съдебния акт, а съдържателната му част, го определя като такъв издаден в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК. Във въззивното решение са възпроизведени основното съдържание на първоинстанционната присъда, доводите на страните, изложено е становището на съда по фактите, доказателствата и правото, изтъкнати са съображения по въпроса с наказанието и отделно, подробно и аргументирано е отговорено на всеки значим довод на страните, релевиран във въззивните жалби и в хода на пренията пред апелативния съд. В контролирания съдебен акт няма механично възпроизвеждане на изводите на първия съд, а самостоятелно установяване на релевантните факти, собствен критичен анализ на доказателствената съвкупност, суверенна оценка на доказателствените материали и независима правна интерпретация на приетата фактология. Аргументацията във въззивния акт е съответна и на европейският стандарт, според който чл. 6, § 1 от КПЧОС задължава в peшeниятa си cъдилищaтa дa пocoчвaт мoтивитe, нa ĸoитo ce ocнoвaвaт, без да изиcĸвa пoдpoбeн oтгoвop нa вceĸи довод, а единствено обосноваване на въпросите с решително значение за изхода на производството. Така Zауіdоv v. Аzеrbаіјаn nо. 5386/10, § 91, 24 Маrсh 2022, Bonev v. Bulgaria no. 49443/17 от 12 Мarch 2024.
1.3. Неоснователно касаторът Д. Р. твърди, че невръчване на защитата и на подсъдимия на препис от писменото допълнение към въззивната жалба на повереника а. Д. е нарушило съществено и необратимо правата им в производството. Пред апелативния съд първоинстанционната присъда е била обжалвана от двамата защитници, от двамата повереници и от самия граждански ищец и частен обвинител П. В.. Преди да изпрати делото на въззивната инстанция съдия от ОС-Бургас, в изпълнение на задълженията си по администриране на жалбите и на основание чл. 321 НПК, е разпоредил връчване на преписи от тях на заинтересованите страни. На 29.03.2024 г. след образуване на въззивното производство и преди даване ход на делото един от поверениците - а. Д., е депозирал допълнение към своята въззивна жалба (л. 91 от въззивното дело), в което е обосновал причините, поради които иска увеличение на наказанието и на размера на гражданския иск. Допълнителната въззивна жалба не е била връчена на останалите страни в производството и на повереника а. В., като с резолюция на председателя на състава тя единствено е била приложена по делото. Допълнителната въззивна жалба на адв. Д. не е била оповестена от съда и в проведените на 08.04.2024 г. и на 15.04.2024 г. открити съдебни заседания по делото, на които този повереник не е присъствал. По този начин е допуснато нарушение на процесуалните правила.
То обаче не би могло да бъде преценено като съществено, тъй като изложените в допълнителната жалба на адв. Д. съображения са били релевирани и във въззивната жалба на другия повереник – а. В., препис от която подсъдимият и защитниците му са получили още преди делото да бъде изпратено в апелативния съд. При това положение не би могло да се приеме, че тези страни са били поставени в условията на процесуална изненада и са били лишени от възможността да организират защитата си, тъй като не са разбрали поради какви причини се иска увеличаване на наказанието и на размера на гражданския иск.
1.4. Не отговаря на истината твърдението на адв. Н., че във въззивното решение не е даден отговор на защитните възражения за непредявяване на веществените доказателства по делото и за предубедеността на прокурора, изготвил обвинителния акт по делото. Съображения в тази насока са изложени на л. 36 от съдебния акт. Дадената от апелативната инстанция мотивировка е щателна и с нея касационният съд се солидаризира.
1.5. На собствено основание касационният съд приема, че не е имало основание да се счете, че прокурорът по делото е бил предубеден и спрямо него е било налице някое от основанията по чл. 47, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, т. 4- 8 и ал. 2 НПК. С посочване на конкретни решения на ЕСПЧ този въпрос е бил поставен от защитата още в разпоредителното заседание по делото и с основание е бил отхвърлен. Очевидна предубеденост на прокурора по делото не би могла да бъде обоснована с използваните в обвинителния акт думи, тъй като съдържателната част на акта по чл. 246 НПК, освен че не е включвала непристойни словни изрази или отрицателно отнасяне към дееца, се е основавала на събраните на досъдебното производство доказателствени източници, сред които е имало и експертни становища за психологическия профил на подсъдимия. Липсвали са, а и не се изтъкват от страните други основания, които биха могли да съставляват легитимна причина за съмнение в непредубедеността на прокурора като орган по ръководство и решаване в досъдебното производство или като страна в процеса в съдебната фаза.
1.6. Това, че първоинстанционният съд на основание чл. 284 НПК не е предявил на страните на финала на съдебното следствие веществените доказателства по делото и в частност ножа, който е бил използван като средство за извършване на престъплението, с основание е било преценено от въззивния съд като процесуално нарушение от несъществен характер, което не е повлияло върху правото на защита на привлечения към отговорност. В хода на съдебното следствие въпросното веществено доказателство е било предявявано в присъствието на всички страни на подсъдимия (на снимка) и лично на свидетелите Ц. П., А. И., Н. П., Д. М. и Л. Т.. В нито един момент по делото не е имало спор, че въпросният нож е бил собственост на подсъдимия, както и това, че при претърпяната от пострадалата невро-хирургична интервенция именно този нож е бил отстранен от главата й. Освен това, всички веществени доказателства са били налични още на досъдебното производство и не са били неизвестни за подсъдимия, защото той лично, с упълномощените си защитници, се е запознал с тях при предявяване на разследването и това е отразено в протокол, приложен в т. 6, л. 26 от д. п.. Доколкото веществените доказателства са били известни на подсъдимото лице и на защитниците, тяхното непредявяване в съдебно заседание не може да се възприеме като ограничаващо процесуалните им права, в частност правото им да се запознават с материалите по делото и да организират защитата и не може да аргументира нарушение, свързано с несправедливостта на процеса по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, нито наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. В тази насока е Решение № 13 от 05.05.2016 г. по н. д. № 1610/2015 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС. 1.7. Несъстоятелни са и доводите за допуснато процесуално нарушение поради отказа на въззивния съд да разгледа молбата на защитника Р. за поправка и допълнение на протокола от съдебно заседание, проведено на 15.04.2024 г. Разпоредбата на чл. 312, ал. 1 от НПК обвързва исканията за корекции и допълване на протокола с тридневен срок, чийто начален момент е датата на изготвянето му. В най-благоприятния вариант за касатора Д. Р. (която няма данни да е професионален адвокат и да има достъп до ЕИСС) този срок е започнал да се брои от 19.04.2024 г., когато въз основа на изрично заявление за предоставяне на информация за копиране, тя е получила срещу подпис препис от протокола от съдебното заседание (вж. л. 146 от въззивното дело). Молбата за поправка и допълнение на протокола на защитника Д. Р. обаче е депозирана на 24.04.2024 г. и извън установения в процесуалния закон срок. При това положение председателят на съдебния въззивен състав законосъобразно е приел, че молбата по чл. 312 НПК е била просрочена.
1.8. Неоснователно се твърди от защитата, че въззивният съд не е обосновал причината, поради която приема, че подсъдимият е автор на деянието след като следи от кръв по него не са установени. Този въпрос е получил разрешение на л. 34 – 35 от въззивното решение, където липсата на следи от кръв по дееца е обяснена с положението на телата на извършителя и пострадалата в различните етапи от нападението и е било потвърдено от СМЕ № 230/2022 г., според която в момента на забиване на ножа в слепоочието жертвата е била разположена по-ниско от извършителя (седнала или легнала). 1.9. Няма изопачаване на доказателствата по делото с приетото от въззивния съд, че малко преди инкриминираното деяние подсъдимият е отправил покана за интимна близост към пострадалата П. В.. За това обстоятелство самата пострадала е съобщила в един от разпитите си на досъдебното производство, обективиран в протокол, находящ се на т. 5, л. 13, който по изрично искане на подсъдимия и защитата в диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 НПК е бил приобщен към материалите по делото.
Действително този разговор не е бил потвърден от трети лица, тъй като на него са присъствали само двамата, но въззивният съд основателно е акцентирал върху това, че пострадалата не е имала мотив от изопачаване и подмяна на фактите по делото, както и върху това, че от обясненията на самия подсъдим е видно, че около година преди процесните събития той отново е търсил интимна близост с жертвата и отново е получил отказ от нейна страна.
1.10. С това, че въззивният съд е приел, че след нараняването на пострадалата П. В. подсъдимият сам е наранил себе си не е била нарушена обективната страна на вътрешното съдийско убеждение. Този фактически извод е почивал на обективно установеното по делото, че подсъдимият е имал увреждания по лявата предмишница – едно от тях представляващо плитък разрез с дължина от 12 см. - които от една страна, не са могли да бъдат получени при нападението над пострадалата или при борбата му със св. Д. В., а от друга, според заключението на съдебно-медицинска експертиза №210/2022 г. тези увреждания са локализирани на достъпни места и могат да бъдат получени по механизъм на самонараняване с предмети с остър връх (т. 2, л. 109-110 от д. п.).
1.11. Няма превратно тълкуване на доказателствата поради приетото от съда, че в опит да бъде изваден забитият в главата на пострадалата нож, както тя, така и сестра й, са имали съприкосновение с него. За действия от такова естество, които с оглед създалата се ситуация са и житейски обясними, разказват и пострадалата, и нейната сестра свидетелката Д. В.. Обсъждайки възраженията на защитата в тази насока, въззивният съд се е основал на ДНК експертиза по протокол №22/ДНК-117 от 14.06.2022г. (т. 2, л. 102 и сл. от д. п.), според която по дръжката на ножа е установен ДНК профил на смес от клетъчен материал на три лица – на пострадалата П. В., на св. Д. В. и на самия подсъдим. Следва да се добави, че извън подсъдимия и двете сестри (последните след като ножът е бил забит в лявото слепоочие на пострадалата) няма данни трети лица да са имали съприкосновение с процесния нож. Наред с факта, че процесните събития са се развили през нощта и входната врата на апартамента е била заключена, това напълно изключва версията на защитата нападението над пострадалата да е извършено от външно лице, което е проникнало в жилището.
1.12. Не може да се приеме, както твърдят касаторите, че обективната страна на вътрешното съдийско убеждение е била нарушена, тъй като контролираният съд безкритично е кредитирал показанията на свидетелката Д. В. и не е отчел „разломните“ противоречия в изложението й при различните разпити на досъдебното производство. Свидетелката Д. В. – сестра на пострадалата и очевидец на инкриминираното деяние – е разпитвана в хода на досъдебното производство неколкократно. Показанията й са закрепени в протоколи, приложени в т. 1, л. 18, т. 1, л. 87, т. 2, л. 83, т. 5, л. 14 и т. 6, л. 9, като последните по инициатива на подсъдимия и защитниците са станали част от доказателствения материал след приобщаването им по реда на чл. 373, ал. 1, вр. с чл. 283 НПК. На л. 24-26 от въззивното решение апелативният съд е анализирал показанията на св. В. изключително подробно и е дал пространен отговор на възраженията на защитата, която и пред него е твърдяла, че на тези показания не следва да се дава вяра, защото са противоречиви, а източникът, от който изхождат, пристрастен. Убеждението на съда, че показанията на св. В. могат да залегнат в основата на изводите му не е било произволно, а се е основавало на всички доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред при обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. В тази връзка е било отчетено, че първият разпит 10
на св. Д. В. е бил проведен под формата на свободен разказ на 14.03.2022 г. часове след инкриминираното събитие, когато тя е била емоционално натоварена, объркана от непредизвиканото нападение на подсъдимия и силно разтревожена за живота на сестра си, която в този ден е претърпяла четиричасова невро-хирургична операция. Вторият разпит на свидетелката два дни по-късно не е влизал в противоречие с първия, а е допълнил моменти от интересуващите процеса събития, а чрез третия в отговор на конкретно поставени от защитниците и протоколирани въпроси е изяснено какво обективно тя е възприела. При това положение приетото от въззивния съд, че няма съществени противоречия в гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на св. Д. В., е било убедително защитено и надлежно обосновано.
За да мотивира вътрешното си убеждение, въззивният съд е посочил още, че за обективността на показанията на тази свидетелка може да се съди не само от липсата на личен мотив да навреди на подсъдимия, а и от последния й разпит на досъдебното производство на 01.03.2023 г., където тя е заявила, че не си спомня сестра й и подсъдимия да са провеждали разговор на терасата, което на собствено основание изключва предварителното съгласуване на позиции между нея и пострадалата. Такова съгласуване на позиции в началния етап на разследването е още по-трудно обосновимо, като се има предвид, че вследствие на претърпяната сериозна невро-хирургична операция и анемичния синдром, предизвикан от загубата на кръв, пострадалата е била в болница, в реанимация и в тежко здравословно състояние дълго след инкриминираните събития.
1.13. Въззивният съд не е тълкувал превратно доказателствата, като е приел, че в процесната нощ между подсъдимия, пострадалата и св. Д. В. е имало „борба“. Този извод въззивният съд обосновал с показанията на двете сестри, но също и със съдебно медицинските експертизи № 230/2022 и №87/2022, които описват наранявания с различен интензитет и дълбочина в различни части на телата на момичетата, което показва, че те не са стояли статично и са се опитали да се предпазят от непредизвиканата атака на подсъдимия и да я отблъснат. Това в значителна степен е относимо към свидетелката Д. В., която е била по-активна при отблъскване на нападението, заради което е получила драскотина и оток в областта на лява скула и ляв 11
долен клепач, охлузни рани по шията и прободна рана по дясна предмишница – увреждания, които не само не са резултат от самонараняване, а отговарят да са получени по описания от нея начин в опит да защити сестра си. 1.14. С това, че решаващите съдебни инстанции са отказали да назначат трасологична и съдебно психологопсихиатрична експертизи на св. В., да допуснат следствен експеримент или пък да решат конкретни въпроси чрез компютърна симулация (както твърди защитникът Р. във второто допълнение към касационната жалба) не е допуснато нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, §1 от ЕКПЧ, нито нарушение на чл. 13 НПК. Правото на справедлив процес не задължава националния съд да назначи непременно по искане на защитата конкретна експертиза или да уважи едно или друго нейно доказателствено искане. Отказът за събиране на нови доказателства или на способ за тяхната проверка не може да се смята несправедлив сам по себе си, щом като категоричността и обективността на останалите събрани доказателствени източници позволява да се направи еднозначен извод, че обективната истина е била разкрита. За да направи такъв извод, въззивният съд е съобразил, че по делото са били събрани разнородни доказателствени материали (обяснения на подсъдим, показания на свидетели, различни по вид експертизи и писмени и веществени доказателства и доказателствени средства), които са позволили еднозначното и недвусмислено заключение, че констатациите му отразяват правилно обективната действителност, до която се отнасят. Отказът на инстанциите по същество да съберат нови доказателства нито ги е поставил в невъзможност правилно да решат спора, нито е нарушил правата на подсъдимия и неговите защитници.
Последните, на база на наличните по делото доказателствени материали, са могли да реализират в пълен обем правата си и адекватно да следват линията на защита, което е видно от последователното й отстояване пред съдилищата по фактите.
1.15. Последователно в хода на цялото наказателно производство, включително и пред тази инстанция, касаторите защитници твърдят, че не са спазени изискванията за обективност, всестранност и пълнота на досъдебното производство и на съдебното следствие. Тези изисквания пряко произтичат от 12
началото на обективната истина и се свеждат до гаранции, че вътрешното убеждение на съда и органите на досъдебното производство ще отразят правилно обективната истина, интересуваща процеса[1]. По конкретното наказателно дело не би могло да се приеме, че тези изисквания са били нарушени. Начинът, по който е протекло досъдебното и съдебно производство, е дал необходимите гаранции, че обективната истина ще бъде разкрита. В хода на цялото производство са събирани и проверявани доказателствени материали „за“ и „против“ версията, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, като са изследвани с необходимата обективност и всестранност всички релевантни за процеса особености на случая.
Изследвана и основателно е отхвърлена възможността трето лице да е проникнало в апартамента и да осъществило нараняването на пострадалата или пък това да е сторено от самата Д. В. (нейна сестра). В тази насока е било преценено, че пострадалата и Д. В. са били в отлични отношения и в процесната вечер дори са спали в едно легло; че както пострадалата, така и нейната сестра изрично са посочили лично познатия им подсъдим П. като автор на нападението; че помещението, в което е станало това нападение е било достатъчно осветено, за да видят сестрите кой е агресорът; че вратата на апартамента е била заключена с ключ оставен от вътрешната страна на бравата, с което достъпът на външни лица до жилището е бил ограничен; че отстраненият оперативно от главата на пострадалата нож е бил собственост на подсъдимия; че по този нож е имало ДНК следи само от двете момичета и от подсъдимия, но не и от трети лица. Следва да се посочи, че в своите обяснения самият подсъдим никога не е твърдял, че е видял проникване в апартамента на външно лице, нито е сочил, че уврежданията на пострадалата са получени от нейната сестра, което защитата изтъква като възможни, но напълно спекулативни, версии, свързани с характера на деянието и неговия автор.
2. По твърденията на касаторите за нарушение на материалния закон В основата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК стои твърдението на защитата, че опитът за убийство не е извършен по особено мъчителен за жертвата начин.
В практиката на ВКС и в ППВС 2/57 се приема, че това е начин, който 13
причинява изключителни страдания на жертвата. По процесното дело този квалифициращ признак е изводим от заключението на съдебно-медицинска експертиза № 230/2022 г., както и от показанията на свидетелите П. и Д. В., Т. Т., П. С. и К. К.. Макар пострадалата да не отрича, че има „бели петна“ от процесната нощ, тя напълно е осъзнавала какво се случва и е разбирала, че в главата й е забит нож, като е предвиждала и възможния фатален изход за себе си. Изброените свидетели също твърдят, че пострадалата е била в съзнание и е преработвала събитията от случилото се до въвеждането й в операция, като пред медицинските лица е повтаряла, че не може да диша, прилошава й и започва да се задушава. От лекарската експертиза е видно, че получените от пострадалата порезни и прободни рани са в различни части на тялото; уврежданията са причинени от предмет с остър връх и режещ ръб, заради което на жертвата е причинено интензивно страдание; ударите в главата и в областта на гърба са били с достатъчен интензитет и сила, за да пробият черепната кухина и да проникнат в гръдната; поради средството, с което са причинени телесните увреждания и поради техния вид, пострадалата е загубила значително количество кръв, развила е анемичен синдром и са й прелети 2 868 мл. кръвни продукти. По изложените съображения, правилни са изводите на въззивната инстанция, че преживяното от жертвата носи белезите на изключителност, необичайност по своето качество и обем, които са неприсъщи за обикновените случаи на престъплението убийство.
3. По твърденията на касаторите за явна несправедливост на наложеното наказание
Това възражение е основателно.
На първо място, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст (21- годишен към момента на деянието), законосъобразно е било прието, че на К. П. следва да бъде наложено наказание по най-леката от трите алтернативни санкции по чл. 116 от НК. Коректно споменатите обстоятелства са преценявани и като фактори, смекчаващи отговорността на дееца.
Въззивният съд също така правилно е преценил, че извършеното от 14
подсъдимия разкрива висока степен на обществена опасност (касае се за довършен опит за квалифицирано убийство), като деянието е било извършено през нощта, в дома на жертвата, която е приютила дееца и във време, в което тя е спяла. Като отегчаващо обстоятелство следва да се прецени и отсъствието на провокативно поведение от страна на жертвата, а също и факта, че в процесната нощ вследствие поведението на подсъдимия телесни увреждания, макар с медико-биологична характеристика на лека телесна повреда, е получила и свидетелката Д. В..
В категорията на смекчаващите обстоятелства, противно на приетото от въззивния съд обаче, следва да бъде включена добрата личностова характеристика на подсъдимия. Писмени свидетелства за последната се съдържат в характеристичните справки, приложени на л. 211-217 от първоинстанционното дело, а също и в показанията на лицата от приятелското обкръжение на подсъдимия, които свидетелстват, че в контактите си с тях той е бил спокоен, овладян и неагресивен. Негативна данна за личността на подсъдимия не би могла да бъде изведена от факта, че той не е бил трудово ангажиран, както е сторил апелативният съд, най-малкото, защото всеки има право, а не задължение, да упражнява свободно избрана професия или занаят, а в случая изобщо не са били ясни и причините лицето да не полага труд. При направата на отрицателни изводи за личната характеристика на дееца въззивният съд е надценил значението на н. а.х. д. №2118/2019 г. на РС-Бургас, по което подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, защото деянието по последното е с инцидентен характер и е извършено назад във времето. Подценено е и изразеното от дееца съжаление за извършеното, декларирано в хода на цялото производство, включително и пред тази инстанция.
Направената от касационния съд преоценка на част от обстоятелствата от значение за отговорността на дееца не налага прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, защото смекчаващите обстоятелства са по-скоро с обичаен характер, не са многобройни и нито едно от тях няма белег на изключителност. Тази преоценка обаче показва, че въззивната инстанция е допуснала очевидна диспропорция между определеното по реда на чл. 58, б. „а“ НК наказание и реалната обществена опасност на деянието и дееца, като упражнените от нея правомощия по чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК са довели до несправедливост на наложената на подсъдимия санкция. За да отговаря на целите по чл. 36 НК 15
тази санкция следва да бъде намалена с четири години и във финалния приет за справедлив от касационната инстанция размер наказанието следва да остане в границите от осем години лишаване от свобода – колкото са били отмерени и от първия съд.
При определяне на справедливия размер на наказанието лишаване от свобода касационният съд прецени и нормата на чл. 58, б. „а“ НК, която е била приложена и от апелативния съд. Този текст дава възможност на съда, с оглед особеностите на конкретното деяние - като вземе предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено, да направи извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко. В конкретния случай след нанасяне на удара с ножа в слепоочието на жертвата подсъдимият е преустановил агресията си спрямо нея и не е използвал такава включително във времето, в което е останал насаме с нея. Подсъдимият е бил човекът, който е посъветвал пострадалата и сестра й да не изваждат ножа от главата на жертвата, защото това би било фатално за нея. С оглед на така посочените данни, преценени в светлината на чл. 18, ал. 2 НК, касационната инстанция счита, че при определяне на наказанието действително трябва да намерят приложение разпоредбите на чл. 58, б. "а" НК.
4. По възраженията в касационната жалба на защитника Р. за необосновано завишена претенция по гражданския иск за неимуществени вреди
Касационният съд не намери основания за ревизия на въззивното решение в оспорената му гражданска част. С оглед наказателно-правния изход на делото въззивният съд правилно е приел, че са налице общите предпоставки по чл. 45 от ЗЗД – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина.
Основният спор по делото е за размера на дължимото обезщетение, което според защитника Р. (без конкретна аргументация защо) се явявало неоснователно завишено.
От значение за определяне на справедливия според чл. 52 ЗЗД размер на 16
обезщетението на гражданския ищец П. В. е това, че са й били причинени разнородни по вид увреждания в различни части от тялото, като при две от раните е осъществено проникване в гръдната кухина, а при една от тях в черепната кухина. Пострадалата е претърпяла тежка четиричасова невро - хирургична интервенция, изгубила е значително количество кръв, развила е анемичен синдром, вследствие на който се е стигнало до преливане на почти три литра кръвни продукти. Тя е провеждала два вида лечение – болнично и домашно, които са продължили с месеци. След първоначалния петнадесет дневен престой в болнично заведение и изписването й оттам е последвало повторно влошаване на здравето, поради което на 23.05.2022 г. пострадалата отново е била хоспитализирана. Изпитаните от гражданската ищца болки и страдания са били значителни по своя интензитет и са продължили в значителен период от време след деянието. Тези страдания са били не само физически, а и психически, поради което се е наложило провеждане в продължителен период от време на сеанси с психолог. Вследствие на случилото се пострадалата не просто е освободила квартирата, която е била наела и в която е станала обект на посегателство от подсъдимия, а и града, в който е живяла. Релевантно във връзка с определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди е и това, че пострадалата с нищо не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и няма никакъв обективен принос към деликта. Отчитайки изложеното дотук, касационният съд не намери основания за ревизия на въззивното решение в оспорената му гражданска част.
В обобщение – въззивното решение следва да бъде изменено единствено по отношение размера на наложеното на подсъдимия К. П. наказание, което следва да бъде намалено от дванадесет на осем години лишаване от свобода. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение [1] Павлов, Ст. Наказателен процес на Р. Б. Обща част; Сиби, 1996 РЕШИ:
17
ИЗМЕНЯ решение № 62/11.06.2024 г. по в. н.о. х.д. № 52/2024 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия К. П. П. наказание от дванадесет на осем години лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
18