Р Е Ш Е Н И Е
№ 528
гр.С., 28 октомври 2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнайсети септември през две хиляди двайсет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
Н. Д.
при секретаря ….. Н. П. ……….…………….…и с участието на прокурора…………..Д. М. …….. изслуша докладваното от съдия …………….. КАЛПАКЧИЕВ …... к. н.д. № … 721... по описа за ... 2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на адвокат Д. - защитник на подсъдимия А. П. и на адвокат П. – повереник на частните обвинители Е. Х. и Т. Д. против решение № 411 от 29.11.2023 г., постановено по в. н.о. х.д. № 643/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 11. въззивен състав.
С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържа се, че едва в решението на апелативния съд е прието наличие на принос на починалия Н. Д. за настъпване на общественоопасния резулат; че неправилно въззивният съд е приел подсъдимият П. да е нарушил чл. 25 от ЗДвП, доколкото навлизането в съседната лента за движение било резултат на високата скорост на движение на автомобила, а не на неправилна маневра; че подсъдимият следвало да бъде оправдан за вмененото нарушение на чл. 25 ЗДвП, което да намери отражение и при определяне на наказанието. Излагат се съображения за несправедливост на наложеното наказание, защото САС неоснователно е приел като отегчаващо отговорността на подсъдимия П. обстоятелство, че извършеното от него деяние имало по-голям принос за настъпване на резултата. Според защитника и двамата подсъдими са извършили нарушение на правилата за движение по пътищата, което е идентично и е свързано с управление с неразрешена скорост, като всеки има принос за настъпване на произшествието. Защитникът счита, че наказанието на подсъдимия П. е несправедливо защото апелативният съд не е съобразил, че той няма предишни нарушения на правилата за движение, за които да е санкциониран по административен ред. В жалбата се настоява, че наложената на подсъдимия П. мярка по чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК е прекомерна. Отправено е искане за изменение на решението на САС, като се намали размера на наложеното наказание, отмени се наложената мярка по чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК и се оправдае подсъдимият П. по обвинението да е нарушил правилото за движение по чл. 25 ЗДвП.
В касационната жалба на повереника на частните обвинители се оспорва размера на наложените на подсъдимите наказания, като се твърди, че е нарушен материалният закон при определянето им; че наказанията са крайно недостатъчни за постигане на целите на закона по чл. 36 НК и не съответстват на обществената опасност на деянието и на дейците и на отегчаващите вината обстоятелства. В жалбата се излагат съображения за несправедливост на наложените на подсъдимите П. и С. наказания: че доколкото П. е нарушил две правила за движение – по чл. 21, ал. 1 и по чл. 25, ал. 2 ЗДвП, неговото деяние е с по-висока степен на обществена опасност и това е трябвало да се отрази на размера на наказанието; че САС значително е подценил скоростта на движение на управляваните от подсъдимите автомобили от 161 км/ч, която трикратно е надвишавала разрешената скорост в населеното място; че обществената опасност на деянието се завишава от това, че подсъдимите са устроили т. нар. гонка, в тъмната част на денонощието и в населено място; че въззивният съд е недооценил проявената упоритост от подсъдимите, тъй като т. нар. гонка не е била краткотрайна, автомобилите на подсъдимите са преминали две кръстовища преди сблъсъка и са поставили в опасност живота на другите пътници и на останалите участници в движението. В жалбата на повереника на частните обвинители се настоява, че наказанието спрямо двамата подсъдими трябва да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, над средния към максималния размер, предвиден в закона; че приложението на института на условното осъждане по чл. 66 НК спрямо двамата подсъдими било неправилно, защото така не се постигали целите на личната и генералната превенция; че наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство било силно занижено. С жалбата си повереникът отправя искане за изменение на въззивното решение и за увеличаване на наложеното наказание на двамата подсъдими към максималния размер, предвиден в закона, както и за отмяна на приложението на чл. 66 НК спрямо тях.
Пред касационния съд защитникът на подсъдимия П. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява: че подсъдимият П. не е нарушил правилото за движение по чл. 25 ЗДвП; че при определяне на наказанието съдът не е отчел по-големият принос на подсъдимия С. за причиняване на пътното произшествие; че подсъдимият С. при управление на автомобила не е спазвал безопасна дистанция с автомобила на подсъдимия П., която в случая било от порядъка на 80 метра; че независимо от новоустановените факти от апелативния съд за съпричиняване от страна на починалия пътник в автомобила на подсъдимия С., САС е увеличил наказанията на подсъдимите; че при определяне на наказанията въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения като не е оценил правилно отделните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства; че съдът не е оценил правилно факта, че подсъдимият П. не е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП за разлика от подсъдимия С.; че наложеното от САС допълнително наказание пробация се явява несъразмерно тежко, както и че, увеличаването на наказанието лишаване от свобода е необосновано.
В съдебните прения пред ВКС повереникът на частните обвинители поддържа депозираната срещу въззивното решение касационна жалба. Поверникът заявява, че част от доводите на защитника на подсъдимия П. са свързани с фактите по делото, които са признати от подсъдимите в проведената диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 НПК и поради това не се следва да се разглеждат; че съдилищата по фактите са приели за съществуваща причинната връзка между нарушеното от подсъдимия П. правило по чл. 25 ЗДвП и настъпилото пътно произшествие; че отчетеното поведение на починалия не се намира в причинна връзка с деянието и последиците, поради което не следва да се приеме за съпричиняващо.
В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдими П. и за основателност на жалбата на повереника на частните обвинители. Според прокурора не са налице нарушения на материалния закон и извършеното от подсъдимия П. деяние правилно е квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДвП; че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, наказанията на двамата подсъдими били занижени и не съответстват на завишената обществена опасност на деянието; че съдът е подценил редица обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на извършване на деянието – тъмната част от денонощието, ограничената видимост, в населено място и със скорост на движение на автомобила от 161 км/ч; че наказанията са явно несправедливи, тъй като не съответстват на високата обществена опасност на деянието. Прокурорът отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
В срока по чл. 351, ал. 4 НПК е постъпило възражение от защитника на подсъдимия С. срещу касационната жалба на повереника на частните обвинители, като се поддържа нейната неоснователност. Защитникът развива съображения против доводите на повереника: че въззивният съд не бил отчел завишената скорост на движение на двата автомобила; че пътният участък, в който е настъпило произшествието не попадало в жилищна зона и във времето от около 2 часа след полунощ не е имало други участници в движението, с което не е създадена реална опасност от увреждане на други лица; че не е налице престъпна упоритост, проявена от двамата подсъдими, доколкото се касае за непредпазливо деяние, а факти за продължителността на т. нар. гонка не се съдържат в признатите от подсъдимите факти по обвинителния акт; че не се излагат конкретни доводи против приложението на чл. 66 НК, а и в случая от значение е преобладаващото значение на специалната превенция и възпиращия ефект на четиригодишния изпитателен срок; че прилагането на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК през изпитателния срок е незаконосъобразно, тъй като е липсвала съответна въззивна жалба от частните обвинители.
Подсъдимият А. П. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС изразява съжаление за случилото се, иска справедливо наказание.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:
С присъда № 149 от 21.11.2022 г. по н. о.х. д. № 3938/2022 г. Софийският градски съд, НО, 25. първоинстанционен наказателен състав, е признал подсъдимия А. П. за виновен в това на 21.10.2021 г., в [населено място] при условията на независимо съпричиняване с Б. С., при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като превишил разрешената скорост за движение и при навлизане в средна пътна лента не пропуснал движещия се в същата лек автомобил, вследствие на което настъпило пътно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Д. поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от четири години, а на основание чл. 343г НК му наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Със същата присъда подсъдимият Б. С. бил признат за виновен в това на 21.10.2021 г., в [населено място] при условията на независимо съпричиняване с А. П., при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1, като превишил разрешената скорост за движение за населено място, вследствие на което настъпило пътно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Д. поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от четири години, а на основание чл. 343г НК му наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.
С присъдата в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски: всеки от тях е осъден да заплати по 1002.28 лева, както и 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По жалба на защитника на подсъдимия С. и по жалба на повереника на частните обвинители, пред Софийския апелативен съд е било образувано в. н.о. х.д. № 643/2023 г., приключило с решение № 411 от 29.11.2023 г., с което на основание 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК въззивният съд изменил първоинстанционната присъда като увеличил наказанието лишаване от свобода на подсъдимия П. на две години и осем месеца, увеличил наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за подсъдимия П. на две години и осем месеца, увеличил наказанието лишаване от свобода на подсъдимия С. на две години и четири месеца, увеличил наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за подсъдимия С. на две години и четири месеца, а на основание чл. 67, ал. 3 НК е постановил спрямо двамата подсъдими прилагане през изпитателния срок, за който е отложено наказанието лишаване от свобода, прилагане на пробационна мярка по чл. 42, ал. 2, т. 4 НК – включване в програми за обществено въздействие, с насоченост към дисциплинирано управление на превозни средства, превенция, дължимо поведение и оказване на помощ при пътно-транспортни произшествия, за срок от една година, а на основание чл. 338 НПК присъдата е потвърдена в останалата част.
Касационните жалби на защитника на подсъдимия П. и на повереника на частните обвинители са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 и т. 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.
Разгледани по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия П. е частично основателна, а касационната жалба на повереника на частните обвинители е неоснователна.
С оглед посочените в жалбите касационни основания, настоящият съдебен състав разгледа първо доводите на защитника на подсъдимия П., тъй като се отнасят до касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3, докато претенцията на частните обвинители касае единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явната несправедливост на наложеното на подсъдимите наказание.
І. По касационната жалба на защитника на подсъдимия П.
1. В жалбата на адвокат Д. се излагат съображения за това, че вмененото на подсъдимия нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП не е осъществено, защото навлизането в съседната лента за движение в конкретния случай се дължи на загубата на контрол върху управлявания от водача лек автомобил вследствие на високата скорост, а не на неправилно извършена маневра. Така заявеното от защитника нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е основателно.
Фактите по делото, надлежно установени от съдилищата в процедурата по глава 27, чл. 371, т. 2 НПК, несъмнено установяват причината за навлизането на управлявания от подсъдимия П. автомобил в средната пътна лента, в която се движел управляваното от С. превозно средство. На инкриминираното от обвинението място и време (по [улица], в участъка между [улица]и [улица], на 21.10.2021 г., около 1:50 часа в [населено място]) А. П. управлявал лек автомобил марка /марка/ с рег. [рег. номер на МПС] с неразрешена скорост от 161 км/ч. При това докато преодолявал ляв завой с посочената скорост за движение, П. загубил частично контрол върху управлението на автомобила, като първо се отклонил наляво без да напусне собствената си лява лента, след което се отклонил надясно, като навлязъл в средна пътна лента, в която се движел управлявания също със скорост от 161 км/ч от другия подсъдим С. лек автомобил марка /марка/ с рег. [рег. номер на МПС] ; последвал удар между дясната странична част на автомобила, управляван от П. и лявата странична част на автомобила, управляван от С.; в резултат на удара възникнала сила от ляво на дясно, вторият автомобил се отклонил надясно и се ударил последователно в два крайпътни метални стълба, от което настъпила смъртта на пътника в автомобила на С. – Н. Д.. От законосъобразно изведените констатации от инстанциите по фактите следва, че причината за пътно произшествие е управлението на леките автомобили с неразрешена скорост от 161 км/ч. от двамата подсъдими, които са действали при условията на независимо съпричиняване. Навлизането на автомобила, управляван от подсъдимия П., в съседната средна пътна лента, не е резултат на неправилно осъществяване на маневра по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента. Причината за навлизане в съседната пътна лента, в който се е намирал управлявания от С. автомобил, е движението с неразрешена скорост, поради което П. загубил частичен контрол върху управляваното от него превозно средство.
В този смисъл, доколкото липсва нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП подсъдимият П. е следвало да бъде оправдан за това от въззивната инстанция. ВКС като инстанция по правото разполага с правомощие да измени присъдата по чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК в случаите, в които следва да приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Настоящият казус изисква приложение на закон за същото престъпление, в който не е налице изменение на фактическата част на обвинението, съответно не води до друга правна квалификация. Поради това не се налага изменение на въззивното решение в посочения смисъл, както приема и ВКС в Решение № 223/2020 г. по н. д. № 1013/2019 г. на ІІІ н. о.
2. Второто възражение на защитника на подсъдимия П. касае релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.
Касационната инстанция се солидаризира с изводите на САС по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия А. П.. При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира наличие на релевираното от защитника му основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. За да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК за изменение на въззивния съдебен акт чрез намаляване на наказанието, касационната инстанция трябва да установи очевидна диспропорция между наложеното от контролирания съд наказание с обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В разглеждания казус подобен извод не може да бъде направен. Размерът на отмереното от САС наказание – четири години лишаване от свобода, намалено след задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК на 2 години и осем месеца – е справедлив и съобразен с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Наказателната отговорност на подсъдимия П. е индивидуализирана при условията на чл. 54, ал. 1 НК в средния размер на предвидените в чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК санкционно рамки, като адекватно е отчетен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Претенцията на жалбоподателя за намаляване на наложеното на дееца наказание е мотивирана със съображения, че съдът не е отчел в достатъчна степен като смекчаващи обстоятелства липсата на нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП в конкретния случай, както и добрите данни за подсъдимия П. като дисциплиниран водач на моторно превозно средство, предвид липсата на предишни административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата. Несправедливостта на наложеното наказание се поддържа от защитата и поради неоснователно приетия от въззивния съд по-голям каузален принос на П. за настъпване на резултата.
Изтъкнатите от касатора обстоятелства, свързани с липсата на предишни нарушения на правилата за движение по пътищата от П., са съобразени при оценка на установените смекчаващи отговорността му обстоятелства, наред с чистото му съдебно минало, младата му възраст и добрите данни за личността му – л. 85 гръб от в. н.о. х.д № 643/2023 г. на САС.
Допълнително намаляване на наказанието, без наличие на обуславящи го основания, не би допринесло за осъществяване на нито една от целите на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия П. няма как да бъдат игнорирани съществените по тежест отегчаващи обстоятелства, които разкрива фактическата специфика на казуса – неразрешената скорост от 161 км/ч, с която управлявал автомобила, значително надвишаваща максимално разрешената от 50 км/ч; управлението на автомобила с установената скорост в градска среда, което обективно завишава рисковете за настъпване на допълнителни вредни последици от деянието; участието в нерегламентирано състезание с другия подсъдим по смисъла на чл. 104б, т. 1 ЗДвП, за което с основания САС е отбелязал, че са налице фактически твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези данни на собствено основание завишават както персоналната опасност на подсъдимия П., като водач на моторно превозно средство, така и специфичната обществена опасност на извършеното от него деяние, като не позволяват по-снизходително санкциониране.
От друга страна, неоснователно въззивният съд е оценил поведението на починалия, като стоящо в причинна връзка с общественоопасните последици. Производството по делото е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 27, чл. 371, т. 2 НПК, поради което е било недопустимо при липса на факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, въззивният съд да извежда нови фактически положения и то в отклонение от процесуалните принципи на състезателност и непосредственост. Според ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, т. 8.1., в принципен план и в процедурата по чл. 371, т.2 НПК съдът може да събира доказателствени материали при условие, че са съвместими с фактологията по обвинителния акт и не внасят съществени изменения в нейните очертания. Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства. В този смисъл съдът принципно не е могъл да събира в хода на въззивното следствие доказателства за наличието на съпричиняване от страна на починалото лице, доколкото този факт е несъвместим с фактологията по обвинителния акт.
Видно от л. 88 гръб от въззивното дело, САС директно се е позовал на показанията на свидетелите Н. и Б. от досъдебното производство, за да приеме, че починалият пътник Д. е отброявал старта на управляваните от подсъдимите автомобили при потеглянето им на първото кръстовище. Отделно от процесуалната недопустимост на приетите нови фактически положения от САС, в съдържателен план касационният състав намира, че няма фактическа причинна връзка между описаното поведение на жертвата и настъпилия съставомерен резултат.
Неоснователно е твърдението на защитата, че въззивният съд неправилно взел в негативен за отговорността на подсъдимия П. аспект неговият по-голям принос за причиняване на общественоопасните последици. Според обвинението настъпилият престъпен резултат е причинен от П. и С. при условията на независимо съпричиняване. Несъмнено е, че деянието на П. е поставило началото на причинния процес, довел до настъпване на произшествието и смъртта на Н. Д., което законосъобразно е отчетено от въззивната инстанция като отегчаващо отговорността на този подсъдим обстоятелство.
Отпадането на нарушението по чл. 25, ал. 2 ЗДвП от правната квалификация на престъплението не води до намаляване на обществената опасност на деянието и не се отразява на установения от въззивния съд баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което искането на защитника за намаляване на наказанието на подсъдимия П. по тази причина е неоснователно.
При тези съображения ВКС приема, че и след направените уточнения и корекции определеното на подсъдимия П. наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода е справедливо, отговаря на установения баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и пълноценно ще постигне целите на наказанието – да се поправи и превъзпита дееца и да въздейства предупредително и възпитателно прямо него и останалите членове на обществото.
3. Основателно е искането на защитника, отправено с касационната жалба за отмяна на допълнително наложената от въззивния съд на двамата подсъдими пробационна мярка по чл. 67, ал. 3 НК. Апелативният съд не е трябвало да прилага тази мярка, тъй като липсва надлежно искане за това както във въззивната жалба на частните обвинители, а срещу присъдата на първия съд не е подаден и въззивен протест. Касационната инстанция не приема, че в изричното искане на повереника за отмяна на приложението на чл. 66, ал.1 НК се съдържа и искане за приложение на чл. 67, ал. 3 НК. От друга страна, определянето на пробационна мярка за срока на изпитателния срок при условно осъждане обективно влошава положението на подсъдимите, защото увеличава наказателната репресия, като вменява на подсъдимите допълнителни задължения, а също и при виновно неизпълнение активира възможността по чл. 43а НК за допълнително влошаване на наказателноправното положение на осъдените. По тези причини и предвид забраната за reformatio in pejus, за да се приложи мярката по чл. 67, ал. 3 НК от въззивния съд, е било необходимо съответно искане за това във въззивната жалба на частните обвинители. Поради липсата на изрично искане за САС не е съществувала процесуална възможност за служебно прилагане на мярката в рамките дори само в рамките на една година от изпитателния срок.
Изложеното налага изменение на въззивното решение, като се отменят определените на двамата подсъдими допълнителни мерки по чл. 67, ал. 3 НК. В този смисъл са Решение № 194 от 3.11.2017 г. по н. д. № 538/2017 г. на ІІ н. о. на ВКС и Решение № 265 от 30.04.2024 г. по н. д. № 232/2024 г. на І н. о.
ІІ. По жалбата на повереника на частните обвинители
При изложените по горе съображения на касационния състав за справедливостта на наложената на подсъдимия П. санкция за извършеното престъпление, неоснователни се явяват и доводите на касаторите частни обвинители за необходимост от утежняване на неговата отговорност, както и тази на подсъдимия С..
1. Задълженията на въззивната инстанция по установяване на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дейците обстоятелства са изпълнени отговорно, като тези релевантни факти са разкрити изчерпателно, в обем, необходим и достатъчен за правилната индивидуализация на наказанието. Съдържанието на въззивното решение не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на САС с въззивната жалба на частните обвинители възражения са били пренебрегнати и не са получили отговор. От залегналите в мотивите на въззивното решение съображения – от л. 85 гръб до л. 89 от въззивното дело е видно, че всички оплаквания на частните обвинители са били мотивирано и внимателното обсъдени. Всъщност залегналите в касационната жалба на частните обвинители доводи изцяло преповтарят получилите обстоен отговор с въззивното решение възражения от въззивната жалба. След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на заместване от касационната инстанция.
2. Повереникът на частните обвинители възразява, че въззивният съд е трябвало да прояви различен подход при определяне на наказанията на двамата подсъдими, доколкото при тях били установени различни обстоятелства релевантни за наказателната им отговорност. Видно от мотивите на въззивното решение САС внимателно е анализирал поотделно за двамата подсъдими установените смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства, като е постигнал необходимия баланс между посочените в чл. 36 НК цели. Наказанието за подсъдимия П. е отмерено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на две години и осем месеца, а това на С. при лек превес на смекчаващите в размер на две години и четири месеца. В този смисъл доводът за липса на диверсифициран подход се явява изцяло неоснователен.
3. Касационната инстанция не възприема и доводите, посочени в подкрепа на тезата за необходимост от увеличаване на срока на наказанието лишаване от свобода по отношение на подсъдимите, относно подценяване от въззивната инстанция на значението на многократно превишената от дейците скорост, с която управлявали автомобилите. От залегналите на л. 87 от въззивното решение съображения е видно, че това оплакване на частните обвинители е било обсъдено внимателно и задълбочено, като законосъобразно е прието, че многократно превишената скорост, с която двамата подсъдими управлявали автомобилите, включително обстоятелствата, свързани с времето и мястото на деянието, значително завишава обществената опасност на извършеното от тях.
Неоснователно в този контекст е искането на повереника за допълнително увеличаване на кумулативното наказание лишаване на подсъдимите от право да управляват моторно превозно средство. САС е изложил убедителни съображения за увеличения размер на допълнителното наказание, като е съобразил в това отношение както обществената опасност на подсъдимите като водачи на моторни превозни средства, така и тежестта на конкретното престъпно деяние.
4. Неоснователно е възражението повереника на частните обвинители и за това, че САС не отчел в негативен за подсъдимите план проявената от тях престъпна упоритост при извършване на пътното-транспортното престъпление, произтичаща от продължителността на „гонката“ и преминаването през две кръстовища до настъпване на произшествието. Поначало тезата за проявена престъпна упоритост при непредпазливи престъпления е правно невъзможна, доколкото при тази хипотеза деецът продължава последователно и неотклонно да преследва преследваната цел, въпреки наличието на препятстващи го фактори. Доколкото при непредпазливата вина деецът не преследва съзнателно престъпната цел, той не може да прояви престъпната упоритост. Освен тези принципни аргументи, по делото, което е протекло по реда на глава 27, чл. 371, т. 2 НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти за продължителността на импровизираното състезание между автомобилите, както и че те са преминали през две кръстовища.
5. Не са основателни релевираните от повереника на частните обвинители доводи в подкрепа на тезата за неприложимост на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК спрямо двамата подсъдими, поради завишената обществена опасност на деянието и дейците. Всички факти, очертаващи конкретната обществена опасност на деянието и на извършителите, са били отчетени от САС при индивидуализацията на наказанията на П. и С.. Тъкмо защото са били взети предвид наказанията им са били определени при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 НК, а не на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55 НК. Освен това в жалбата на повереника този довод е формулиран най-общо, без да се сочат конкретни причини за неприложимостта на условното осъждане спрямо подсъдимите, както и защо целите на личната и генералната превенция няма да бъдат постигнати при този начин на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. ВКС се солидаризира с мотивите на апелативния съд, изложени на чл. 89-90 от въззивното решение, че приложението на института на условното осъждане по отношение на подсъдимите П. и С. е съобразено с персоналната им обществена опасност и с обществената опасност на конкретно извършеното от тях престъпление.
В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да измени атакувания акт на Апелативен съд – С. по в. н.о. х.д. № 643/2023 г. в частта, в която е бил приложен чл. 67, ал. 3 НК за двамата подсъдими. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 411 от 29.11.2023 г., постановено по в. н.о. х.д. № 643/2023 г. по описа на Апелативен съд – С., Наказателно отделение, 11. наказателен състав в частта относно приложението на чл. 67, ал. 3 НК, като ОТМЕНЯ приложението в изпитателния срок на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 – включване в програми за обществено въздействие по отношение на подсъдимите А. П. и Б. С..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.