Р Е Ш Е Н И Е

№ 253

гр. София, 23 април 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Росица Славова изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно наказателно дело № 168 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подсъдимия Ц. З. С., чрез защитника адвокат П. Е. от АК – Плевен, срещу решение № 129 от 9.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 20234000600258/2023 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново.

В жалбата на подсъдимия формално се релевират трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, но се излагат данни само в подкрепа на това по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че се обжалва въззивното решение, а се навеждат доводи за неправилност на присъдата и постановяването й при съществено нарушение на процесуалните правила, които не се конкретизират, както и явно противоречие с материалния закон, което се обвързва единствено с недоволство от наложените наказания, които жалбоподателят счита за явно несправедливи, завишени и в противоречие с чл.36 и чл.37, ал.1, т.7 от НК, поради което моли ВКС да измени въззивното решение като ги намали в рамките на наложените наказания с първоинстанционната присъда, алтернативно да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието лишаване от свобода под установения в закона минимум с приложение на условното осъждане по чл.66...