О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50226

София, 11.05.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Бгр. дело № 1723 по описа за 2022 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Д. М. В – Калафат“ АД, представлявано от изпълнителния директор Л. Н., чрез адвокат П. Н., срещу въззивно решение № 21 от 08.02.2022 г., постановено от Видинския окръжен съд по в. гр. д. № 449/2021 г., в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени, присъденото обезщетение по чл. 86 ЗЗД и разноските.

Съставът на Върховния касационен съд при служебна проверка, установи следното:

Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба, подадена от работодателя – търговско дружество, без да събере дължимата държавна такса – тя не е събрана нито от администриращия първостепенен съд, нито от въззивния състав след пренасяне на делото във въззивна инстанция и образуване във въззивно производство, въпреки изричното искане и от страна на въззивника да му бъде определен дължимия размер на държавната такса за подадената въззивна жалба. Нередовността на въззивната жалба се отразява върху допустимостта на въззивното решение. Касае се за порок, отстраним и от касационната инстанция – производството по делото е оставено от касационната инстанция без движение, с указание за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно производство по сметка на Видинския окръжен съд. Указанието е изпълнено в срок и производството по касационното производство е възобновено.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, също така и, че въззивното решение е недопустимо в частта по чл. 86 ЗЗД, защото съдът се е произнесъл...