ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1190
гр.София, 11.03.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДA
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 566 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПЕНГУИН ТРАВЪЛ“ ООД, представлявано от адв. А. и адв. В., срещу определение № 4874/ 28.10.2025 г. по ч. гр. д. № 3680/2025 г. по описа на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от страната частна касационна жалба вх. № 76708/23.06.2025 г. срещу определение № 9718/20.05.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 5505/2025 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно, поради което се иска да бъде отменено.
Ответникът по жалбата Л. К. С., чрез адв.Д., в писмен отговор изразява становище за неоснователността й.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното:
С обжалваното определение състав на ВКС, Трето гражданско отделение, е приел, че подадената частна касационна жалба е недопустима за разглеждане, тъй като разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК предвижда, че само определението на въззивния съд, с което за първи път се допуска обезпечение, подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Извън тази хипотеза, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение за първи път от въззивния съд, производството по допускане на обезпечение подлежи на двуинстанционно разглеждане. В случая, първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявения иск по чл. 225, ал. 1 КТ, а въззивният съд е потвърдил това определение, оставяйки без уважение частната жалба на ответното дружество срещу обезпечението. Предвид това е направен извод, че нормата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК е неприложима.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, на касационно обжалване подлежи единствено определението, с което въззивният съд е допуснал исканото обезпечение за първи път, т. е. когато е отменил отказа на първоинстанционния съд да уважи молбата за допускане на обезпечение и е допуснал същото. Целта на това законодателно разрешение, въведено с изменението на посочената норма през 2010 г. (ДВ, бр. 100/2010 г.), е да се осигури възможност на ответника за защита срещу допуснатото обезпечение чрез обжалването му, от каквато защита същият би бил лишен при допускане на обезпечението от въззивната инстанция, с оглед приетото в ТР № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, че определенията по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. Затова, в хипотезата, когато искането за допускане на обезпечение е уважено от първата инстанция и същото е потвърдено от въззивния съд, за ответника двуинстанционното разглеждане е изчерпано и не съществува възможност за обжалване на въззивното определение пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4874/28.10.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 3680/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.