РЕШЕНИЕ
№ 310
гр.София, 25 юни 2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двайсет и седми май през две хиляди двайсет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА
К. К.
при секретаря ….. Н. П. ……….…………….…и с участието на прокурора…………....К. С. …….. изслуша докладваното от съдия …………….. ….КАЛПАКЧИЕВ .…... к. н.д. № … 403... по описа за ... 2025 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на частния обвинител К. К., чрез повереника й адвокат Д. Д. и на частните обвинители К. П., В. П., С. Г., М. А., П. А., чрез законния й представител Д. П., С. А., чрез законния му представител Д. П. и С. А., в качеството й на наследник на пострадалата С. Л., всички чрез повереника адвокат Я. Д. против решение № 20 от 17.01.2025 г., постановено по в. н.о. х.д. № 1295/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 11. наказателен състав.
С касационната жалба на частния обвинител К. К., подадена чрез повереника адвокат Д., се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че определеното на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства; че наказанието е явно несправедливо предвид броя на починалите лица – четири, от които едно дете, на множеството предходни нарушения на правилата за движение, за които подсъдимият е бил наказван по административен ред, управлението на автомобила в тъмната част от денонощието и със скорост, която е почти два пъти по-висока от разрешената; че въззивният съд неправилно е приел възрастта на пострадалите, и най-вече на седемгодишното дете, да не се цени като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като въпреки несъзнаването на този факт от подсъдимия, той обективно е настъпил; че неправилно втората инстанция е придала голямо значение при индивидуализиране на наказанието и при прилагане на условното осъждане на приноса на другия водач за настъпване на противоправния резултат. С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, доколкото наказанието лишаване от свобода следва да се определи към средния предвиден размер, което да се изтърпи ефективно от подсъдимия.
В касационната жалба на частните обвинители К. П., В. П., С. Г., М. А., П. А., чрез законния й представител Д. П., С. А., чрез законния му представител Д. П. и С. А., в качеството й на наследник на пострадалата С. Л., изготвена и депозирана от повереника им адвокат Я. Д., се развиват доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според жалбоподателите въззивният съд е нарушил посочените в чл. 54 НК правила за определяне на наказанието, което е явно несправедливо; че неправилно въззивният съд не е определил подсъдимият като лице с висока степен на обществена опасност, предвид факта на предходните му наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, както и тежестта на конкретното нарушение, станало причина за произшествието; че в случая приложението на чл. 66, ал. 1 НК няма да постигне целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК; че на подсъдимия следва да се наложи наказание около и малко под средния размер, като не се прилага института на условното осъждане, както и се увеличи наказанието лишаване от правоуправление на моторно превозно средство. С жалбата се отправя искане за отмяна на решението на САС и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебните прения пред ВКС адвокат Д. – повереник на частните обвинители К. П., В. П., С. Г., М. А., П. А., чрез законния й представител Д. П., С. А., чрез законния му представител Д. П. и С. А., в качеството й на наследник на пострадалата С. Л., поддържа подадената касационна жалба с подробно изложените в нея аргументи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Повереникът заявява, че в постъпилото възражение от защитника на подсъдимия се изразява пренебрежение към възпитателното въздействие на наказанието; че прилагането на условното осъждане при тежки пътни произшествия е в противоречие с генералната превенция и води до създаване на съзнание за безнаказаност; че поведението на подсъдимия в конкретния случай е особено дръзко, което е проява на трайна тенденция за несъобразяване с правилата за движение, предвид многобройните наказания по ЗДвП. Повереникът отправя искане за определяне на ефективно наказание на подсъдимия – лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона.
Частните обвинители С. А., К. П., В. П. поддържат казаното от повереника им, като искат подсъдимият да понесе справедливо наказание.
Пред касационния съд защитникът на подсъдимия К. Т. пледира за потвърждаване на присъдата на първия съд, като в този смисъл поддържа депозираното по реда на чл. 351, ал. 4 НПК възражение против жалбите на частните обвинители. Според защитника, наложеното наказание е справедливо, отчита приноса на пострадалия за настъпване на общественоопасните последици, както и всички установени факти, засягащи обществената опасност на деянието и на дееца.
В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите на частните обвинители. Според прокурора въпросът за размера на основното наказание и за начина на изтърпяването му е анализиран и осмислен в максимална дълбочина от въззивната инстанция; въззивният съд не е допуснал пропуски и нарушения при установяване на смекчаващите и оттегчаващите отговорността обстоятелства. Прокурорът не намира основание за изменителна или отменителна намеса спрямо въззивния съдебен акт.
Подсъдимият К. Т. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС изразява съжаление за случилото се и моли за справедливо решение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:
С присъда от 23.10.2023 г. по н. о.х. д. № 325/2023 г. Пернишкият окръжен съд, НО признал подсъдимия К. Т. за виновен в това, че на 2.04.2022 г., на път ІІ 63, в землището на [населено място], общ. /община/, при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – С. С., Е. С., С. С. и Т. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“ вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от пет години. На основание чл. 343г НК съдът наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест години.
С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства, а в тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски: да заплати 4 889.12 лева в полза на държавния бюджет по сметка на ОД на МВР – Перник.
По протест на прокурор от ОП Перник и по жалба на частните обвинители пред Софийския апелативен съд било образувано в. н.о. х.д. № 93/2024 г., приключило с решение № 176 от 23.05.2024 г., с което на основание 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил присъдата на Пернишкия окръжен съд.
По протест на прокурор от АП – София и по касационни жалби на частните обвинители било образувано н. д. № 683/2024 г. по описа на ВКС, по което било постановено решение № 478/8.10.2024 г. на второ наказателно отделение, с което на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 5, вр с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК касационната инстанция отменила решението на Софийския апелативен съд и върнала делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото в Софийския апелативен съд било образувано в. н.о. х.д. № 1295/2024 г., приключило с решение № 20/17.01.2015 г., с което на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК била потвърдена присъдата на Пернишкия окръжен съд.
Това последното решение е предмет на настоящата втора по ред касационна проверка.
Касационните жалби на частните обвинители са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК, а разгледани по същество, са частично основателни.
Тъй като в двете касационни жалби – на частния обвинител К. К. и на частните обвинители – К. П., В. П., С. Г., М. А., П. А., чрез законния й представител Д. П., С. А., чрез законния му представител Д. П. и С. А., в качеството й на наследник на пострадалата С. Л., се излагат сходни аргументи, това позволява съвместното им обсъждане от касационната инстанция.
И в двете жалби се развиват доводи в подкрепа на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 5, т. 1 и т. 2 НПК, а именно явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, включително липса на предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Навеждат се няколко основни възражения, свързани с нарушения на въззивния при индивидуализация на наказанието – неотчитане на обстоятелства, които завишават обществената опасност на деянието – многократно завишената скорост при управление на автомобила в тъмната част от денонощието, броя на жертвите и тяхната възраст; подценяване на обществената опасност на дееца, изводима от множеството наложени му административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата; надценяване на приноса на водача на другия автомобил за настъпване на общественоопасния резултат; липса на предпоставките за приложение на чл. 66 НК, с оглед постигане на целите на наказанието.
1. При първото касационно производство ВКС е констатирал редица съществени процесуални нарушения, свързани с дефекти в мотивите на въззивния съд при оценка на обстоятелствата, имащи значение при индивидуализация на наказанието. Доколко втората по ред въззивна проверка е съобразила дадените от касационната инстанция указания, е предмет на настоящото производство.
С решение № 438/8.10.2024 г. по н. д. № 683/24 г. на ВКС, ІІ н. о. е констатирана липса на мотиви по съществени възражения на държавното и частно обвинение относно:
- необсъждане на предишните нарушения на подсъдимия на правилата за движение и наложените му за това административни наказания в контекста на индивидуалната обществена опасност на дееца и конкретните данни за инкриминираното деяние – управление на автомобила с многократно завишена скорост от 161 км/ч при липса на добра видимост предвид движението в тъмната част от денонощието;
- процесуални нарушения при оценката на част от отегчаващите обстоятелства, свързани с броя на жертвите, който надвишава необходимото за по-тежката квалификация, както и с възрастта на починалите в резултат на пътното произшествие.
2. При новото разглеждане на делото САС е изложил надлежни съображения по възраженията на страните относно отделните установени обстоятелства, които завишават, съответно намаляват обществената опасност на деянието и дееца.
Законосъобразно е оценен тежкият резултат от деянието в рамките на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК - причиняване на телесна повреда или смърт на повече от едно лице. Подсъдимият е причинил смъртта на четири човека. Това обстоятелство обективно завишава обществената опасност от деянието, поради което правилно е характеризирано от въззивния съд като отегчаващ отговорността на подсъдимия факт, без това да е в отклонение от правилото на чл. 56 НК.
Законосъобразни мотиви са изложени и относно наказателноправната оценка на възрастта на жертвите при пътното произшествие. Въззивният съд е приел, че при непредпазливите престъпления възрастта на жертвата не се обхваща в съзнанието дееца, поради което не може да служи като утежняващ отговорността му фактор. При обосноваване на становището си по този въпрос въззивния съд се е позовал на трайно установена съдебна практика на върховната съдебна инстанция по наказателни дела – решение № 445/79 г. на ІІІ н. о. на ВС и по новите решение № 97/2019 г. на І н. о. на ВКС и решение № 341/24 г. на І н. о. на ВКС.
Законосъобразни и пълни мотиви са изложени и относно утежняващите фактори, свързани с конкретните нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия. Установените факти, че водачът е управлявал със 161 км/ч при максимално разрешени 90 км/ч, по второкласен път, свързващ малки населени места, по неосветен път, в тъмната част от денонощието, в близост до кръстовище, обективно завишават обществената опасност на деянието и правилно са оценени от САС като отегчаващи обстоятелства.
Подробно въззивната инстанция – на л. 41 гръб – л. 42 от въззивното дело, е обсъдила и пълните данни за предишните нарушения на подсъдимия на правилата за движение по пътищата, като правилно е акцентирала върху нарушенията на чл. 21, ал. 2 ЗДвП – в рамките на един месец през 2021 г. Т. е бил санкциониран за управление на моторно превозно средства с превишена скорост, като превишаването в единия случая е с над 40 км/ч, а във втория с над 21-30 км/ч. Законосъобразна е оценката на тези обстоятелства, като отегчаващи отговорността на подсъдимия, характеризиращи го като недисциплиниран водач, с трайно формирано поведение за неспазване на правилата за движение по пътищата.
Не са допуснати нарушения от решаващия съд и при оценката на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства – младата му възраст от 19 години към момента на деянието, току що навършил пълнолетие; изразеното съжаление и критично отношение, влошаване на собственото му здраве, в резултат на произшествието.
Законосъобразна оценка е дадена на приноса на водача на другия автомобил за настъпване на общественоопасните последици – водачът на лек автомобил /марка/, избирайки неправилна траектория на движение, предприел маневра завой наляво без да пропусне насрещно движещият се лек автомобил /марка/, което е основната причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие.
3. Като е съобразил значението на всеки един от законосъобразно оценените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия фактори САС е определил като справедливо отмереното от първата инстанция наказание в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което след редукцията на чл. 58а, ал. 1 НК е установено в размер на 3 години.
При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода САС е съобразил дадените в първото отменително касационно решение указания, като е изложил подробни и законосъобразни мотиви по съществените възражения на частното обвинение, поддържани и в настоящото производство. Аргументиран отговор е даден на доводите на частните обвинители за съобразяване на обществената опасност на деянието с неговите конкретни особености – като отегчаващи отговорността фактори са оценени високата скорост, многократно надвишаваща разрешената; влошаващите пътната обстановка условия, несъобразени от водача – управление в тъмната част от денонощието, при наближаване на кръстовище на второкласен път от републиканската пътна мрежа; причинената смърт на четирима човека. От друга страна оценката на приноса на водача на другото моторно превозно средство за настъпване на резултата, законосъобразно е довела до смекчаване на наказанието, което е в съответствие със закона и постоянната съдебна практика на съдилищата. Същевременно въззивният съд законосъобразно е оценил обществената опасност на дееца, базирана на младата му възраст, липсата на съдимост и изразено съжаление, но също така на множеството предишни нарушения на правилата за движение, включително свързани с пренебрегване на правилата за скоростта.
При тези съображения ВКС приема, че при индивидуализация на наказанието САС не е допуснал нарушение на чл. 54 НК, определеното наказание е справедливо, поради което в тази част жалбите на частните обвинители са неоснователни.
4. При обсъждане на въпроса за начина за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода САС е допуснал нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 2, вр. с ал. 1, т. 3 НПК.
В конкретния случай липсват формални пречки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, доколкото подсъдимият не е осъждан и наказанието е до три години лишаване от свобода. Същевременно съгласно трайната съдебна практика, за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се извърши цялостна оценка за това дали подсъдимият може да бъде поправен без да изтърпи ефективно наказанието. При тази преценка е решаващо да се отговори на въпроса дали условното осъждане ще постигне целта за поправяне на дееца. При това, обаче не се изключва и целта на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК, а именно да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Съдът следва да има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагане на наказанието биха се постигнали целите, посочени в чл. 36 НК. В този смисъл са Р 37-83-ОСНК, Р 386-73-І, Р 206-68-ІІ, Р 138-71-ІІ.
Вярно е приетото от САС, че подсъдимият Т. е социално адаптирана личност, трудово ангажиран, изказващ съжаление и с критично отношение към деянието и тежкия резултат. От друга страна, не може да се пренебрегне фактът, че данни за личността му се извличат и от спецификата на конкретно извършеното от него престъпно деяние. В това отношение значение имат обстоятелствата, свързани с това, че той е извършил грубо нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, не се е съобразил, с усложненията на пътната обстановка – управление в тъмната част от денонощието, при наближаване на кръстовище на второкласен път от републиканската пътна мрежа, за което са налице факти по обвинителния акт, признати от подсъдимия, като това му поведение е довело до смъртта на четирима човека. От значение е и обстоятелството, че подсъдимият е установил трайно поведение за неспазване на правилата за движение по пътищата, за което информация се съдържа в подробно коментираните от САС данни за предишните му административни нарушения и наказания.
Мотивите на САС за приложение на чл. 66 НК, изложени на л. 43 гръб от съдебното дело са лаконични и не дават отговор на основния въпрос – дали приложението на института на условното осъждане в конкретния случай ще способства за постигане на целите на наказанието и за поправяне на дееца. При решаване на задачата за начина на изтърпяване на наказанието инстанциите по фактите, и в частност САС, не са съобразили изобщо обществената опасност на конкретното деяние, което дава негативна характеристика и на самия деец. Отдадено е значение само на положителните данни за личността на подсъдимия, а фактите за неговото поведение като водач на моторно превозно средство, предвид многократното предходно санкциониране по административен ред, са оценени превратно. САС е приел, че извън проявите му като недисциплиниран водач, подсъдимият нямал други противообществени прояви, поради което размерът на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство е достатъчен за постигане на целите на наказанието. В случая въззивната инстанция е пренебрегнала връзката между предходните административни наказания и конкретното им проявление при извършване на инкриминираното деяние, а това е довело до недооценка на обществената опасност на дееца като водач на моторно превозно средство, съответно до липса на отговор как тази опасност може да бъде преодоляна при приложение на института на условното осъждане.
При обсъждане на начина на изтърпяване на наказанието САС е взел предвид, като първостепенен фактор приноса на пострадалия за настъпване на резултата, пренебрегвайки указанията на т. 1 от ТР № 2/ 2016 г. на ОСНК, според които съпричиняването на резултата от пострадалия при пътно-транспортно произшествие не е сред предпоставките, обуславящи отлагането на изтърпяването на наказанието по чл. 66, ал. 1 от НК, но има само косвено значение при преценката на възможността за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК с прилагането на института на условното осъждане.
При тези аргументи ВКС приема, че в частта за приложение на чл. 66 НК САС е допуснал съществено процесуално нарушение, като е изложил непълни, противоречиви и превратни мотиви, което е довело и до нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието. Това определя частична основателност на жалбите на частните обвинители и налага отмяна на решението Апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да изложи пълни и законосъобразни мотиви по въпроса за начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подсъдимия Т..
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20 от 17.01.2025 г., постановено по в. н.о. х.д. № 1295/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 11. наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.