ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5079
гр.София, 06.11.2025 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян гр. дело №1656 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 14.10.2025 год. на Л. И. И., чрез адв. С. Д. /надлежно упълномощен/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4207 от 19.09.2025 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че с посоченото определение не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника Прокуратурата на Република България, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, въпреки че искането за присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 5 480 лв. е направено в отговора на касационната жалба, като е представен договор за правна защита и съдействие, който удостоверява плащането на хонорара.
Касаторът Прокуратурата на Република България счита, че искането следва да се остави без уважение. Поддържа на първо място, че представеният от ищеца договор за правна защита и съдействие няма характер на разписка и не съставлява годно доказателство, чрез което се установява плащането на адвокатския хонорар. На второ място, счита, че размерът на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение е прекомерен. Спорът в производството по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност, като размерът на заплатения хонорар не е съответен на обема на осъществената защита в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:
Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал....