Р Е Ш Е Н И Е

№ 546

гр. София], 11 декември 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ:Д. Л.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря Ил. Петкова,

с участието на прокурора от ВКП К. С.

като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 925/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на адв. П. К. и адв. С. К. - защитници на подс. С. Б. Н., на подс. С. Н. и на адв. И. Ю. - служебен повереник на частния обвинител и граждански ищец - М. К. Ц. срещу решение № 188 от 13.05.2025 г. по внохд № 854/24 г. по описа на САС.

В жалбата на адв. К. и на адв. К. са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- т. 3 от НПК. С нея се настоява ВКС да отмени въззивното решение и да оправдае подс. Н. на основание чл. 12, ал. 1 от НК, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения; или да измени решението като преквалифицира деянието по чл. 119 от НК , като наложи наказание при условията на чл. 66 от НК; или да измени решението като намали размера на наказанието лишаване от свобода, като приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Възразява се срещу правната квалификация на деянието по чл. 115 от НК, като при приетата от съда фактическа обстановка то е следвало да се квалифицира като извършено при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели. Оспорва се извода на съда че в случая не може да става въпрос за непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия, поради това че по делото са налични доказателства за това. Неправилна е преценката на съда, че деянието не може да се квалифицира като такова по чл. 119 от НК, тъй като поведението на подсъдимия е било провокирано от действията на пострадалия и то е предизвикало неадекватна реакция, като подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана, поради очевидно несъответствие между нападението и използвания нож, което дава основание да се претендира нарушение на материалния закон. На следващо място се твърди, че съдът е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Извършеният доказателствен анализ се оценява като превратен и едностранчив, в нарушение на чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, което от своя страна е довело до неправилна правна квалификация на деянието и извода за виновност на подсъдимия. Неоснователно са кредитирани от съда заключенията на КСМЕ на в. л. Т. и ДКСМЕ на в. л. Н., тъй като те са непълни и противоречиви, а в ДКСМЕ не е взел участие трасолог, в резултат на което механизмът на извършване на деянието е останал неизяснен. В съдебния акт на л. 9, л. 14, л. 22 и л. 23 са налице противоречия относно посоката на удара, въпрос който се явява основен с оглед изясняване на механизма на удара. Според касаторите съдът „необосновано“ е отказал да кредитира показанията на св. Б. М. и св. М. Г. и да допусне повторен разпит на св. А.- К. Н.. Възразява се, че ударът е нанесен със значителна сила и също така, че въззивното решение е постановено при липса на мотиви относно това може ли поведението на подсъдимия да се квалифицира като „мнима неизбежна отбрана“. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано с това, че въззивният съд неправилно е определил наказанието при условията на чл. 54 от НК, вместо по чл. 55 от НК , тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, в това число са налични доказателства за проявена агресия от страна на пострадалия Ц.. Не е отчетена продължителността на срока на водене на наказателното производство, която налага компенсиране на подсъдимия в съответствие с чл. 6 от ЕКЗПЧ. Размерът на гражданските искове също са преценени като прекомерни и недоказани по основание, поради което се настоява алтернативно за тяхното намаляване или отхвърляне.

В касационната жалба на подс.Н. и допълненията към нея се претендира, че съдът „не е доказал“ безспорно факта на нападение; не е обсъдил възможността за действие при неизбежна отбрана по чл. 12 от НК или при крайна необходимост по чл. 13 от НК; не е установил мотив за извършване на престъплението, нито, че подсъдимият е първоначалният агресор; игнорирал е добрите характеристични данни ; приел е неправилно форма на вина пряк умисъл. В нарушение на закона въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото – показанията на св. Л. Е. и е игнорирал СМЕ на в. л. Г.; кредитирал е избирателно непотвърдени показания, въпреки съдържащите се факти в показанията на св. Ш., М. , Л. Н.; не е назначил Повторна КСМЕ, въпреки наличието на новопоявили се факти; кредитирал е предубедено част от доказателствата, без да обсъди противоречието по между им;не е обсъдил всички възражения срещу първоинстанционната присъда;не са допуснати ключови свидетели - А. Н. и Л. Н. и Р. М. ; не са допуснати нови експертизи; не е дадена възможност да зададе въпроси към св. Б. и Н.; отказано е да бъдат обсъдени обективни данни по делото – кръвта по острието на ножа, която не съответства на дължината и посоката на раневия канал;съществуващите противоречия в заключенията на в. л. Т. и в. л. Н. не са преодолени, а снимките не потвърждават установеното от в. л. Н. прерязване на седмо ребро. Направени са искания ВКС да допусне нови доказателства, да приеме представените материали с допълненията и да назначи нови експертизи, както и да приеме изготвената от в л. М. Г..

Основен акцент е поставен на изводите на двете СМЕ и ДКСМЕ и на несъгласието с техните заключения, аргументирано със становището изготвено от д - р Г., според което съдържащи се в тях отговори противоречи на обективните находки по делото и медицинските критерии. От приложеното експертно становище на д - р Г. /озаглавено СМЕ/ касаторът извежда съображения за наличието на нови обстоятелства, които не са били проверени от съда. Като такива се визират: 1.кръвният отпечатък по ножа - от 9 см., който не съответства с дълбочината на проникването от 13 см., което от своя страна означавало, че острието е проникнало не изцяло, а частично, което сочело на съвместимост с обясненията на подсъдимия, че нараняването се е получило при падане, борба или опит за защита; 2.неизследване на противоречията в двете заключения относно размера на широчината на раната – описана с дължина от 4,0 см. в аутопсията и като 3,8 см. от в. л. Н. респ. ширина на острието 35 мм. или 34 мм. / описани от Т. и Н./; 3.неизследване на обстоятелството как при такава ширина на острието е причинена рана от 4 см.; 4.манипулиране на част от доказателствата-„сведение“ от майката на подсъдимия, в което е посочено, че тя го видяла да излиза с нож, като този документ е изготвен от разследващ полицай, а само е подписна от нея; 5.необсъждане на възможността пострадалия да бъде спасен, при оказана висококвалифицирана лекарска помощ; извод който е в противоречие с извода на в. л. Н., че поради голямата кръвозагуба, такава възможност не е съществувала, 6.неизследване на обстоятелството, защо пострадалият е транспортиран с личен автомобил, а не с линейка, което е можело да предотврати неговата смърт; 8.необсъдени са останали „новоустановените обстоятелства“ за наличие на системен тормоз и реално насилие от страна на близки на жертвата и подадените за това жалби; 9. поведението му след инцидента, което не представлява бягство, а реакция на страх и реален опит за помощ към пострадалия; 10.необсъждане на поведението на жертвата.

В жалбата на повереника на частния обвинител М. Ц. – адв. Ю. са наведени всички касационни основания, като в нея се откроява несъгласието с възприетата правна квалификация по чл. 115 от НК , вместо по чл. 116, ал. 1 т. 9 от НК, за която са събрани достатъчно доказателства. Бланкетно се поддържа нарушение на процесуалните правила поради отклонение в дейността на съда от разпоредбите на чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Несъгласие се изразява с определеното наказание, което според касатора е при условията на чл. 55 от НК, вместо по чл. 54 от НК, като се излагат аргументи за неговата явна несправедливост, поради това, че е занижено и не съответства на целите на чл. 36 от НК. В жалбата се настоява ВКС да отмени решението и да постанови ново, с което да признае подс. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1 т. 9 от НК, като му наложи съответно наказание, алтернативно – да измени решението и да увеличи наказанието лишаване от свобода и размера на уважените граждански и искове.

В съдебно заседание пред ВКС подс. Н. се яви лично и със защитниците си – адв К. и адв. К..

Защитниците поддържат развитите в касационната жалба оплаквания и направените в нея искания. Основен акцент в пледоарията им е оплакването на неправилно приложение на материалния закон, изразило се в отказа на съда да приеме, въпреки направените фактически констатации, че деянието е осъществено при условията на чл. 12 от НК и следователно не е обществено опасно. Настояват, че съдът не е успял да изясни механизма на деянието, поради отказа да бъде назначен специалист - трасолог. Алтернативно, пледират ВКС да отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, да приложи чл. 55 от НК и да намали размера на наказанието.

Подс. Н. в своя защита излага съображения, че е бил лишен от провеждането на справедлив процес, тъй като не се е запознал с оптичния носител от аутопсията на жертвата; че Окръжният съд е проявил дискриминационно отношение към него; обръща внимание, че съдът е ползвал заключение на в. л. С., което не е прието по съответния ред; че не е установена причинно следствената връзка между нараняването и настъпилата смърт; че съдът е направил селективен прочит на доказателствените материали. Изразява желание ВКС да постанови справедливо решение, без да връща делото за ново разглеждане от друг състав при САС. В последната си дума настоява за свобода.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М. Ц.- адв. Ю. поддържа касационната жалба с доводите в нея.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. – адв. К. оспорва жалбата на подсъдимия и защитниците му.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Ц. – адв. К. намира възраженията на подсъдимия и защитниците за неоснователни и моли ВКС да има предвид депозираните от нея писмени бележки.

Прокурорът от ВКП намира всички жалби и допълненията към тях за неоснователни. Според него вторият съд е изпълнил своите задължения и не е пропуснал да изясни детайлно фактическата обстановка.Отговорил е на всички възражения, които страните са формулирани пред него и правилно е субсумирал фактите към хипотезата на чл. 115 от НК, вместо по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. Основателно е приел, че не е налице института на неизбежна отбрана, за което са изложени убедителни доводи. Не се съгласява с твърденията, че между двете СМЕ има противоречия и че съдът не ги е обсъдил с нужната дълбочина. По отношение жалбата на повереника адв. Ю., намира изложените в нея съображения за неоснователни, както по отношение правната квалификация на деянието, така също и по отношение наложеното наказание, което не е определено при условията на чл. 55 от НК, както сочи повереника в жалбата, а при условията на чл. 54 от НК. За това настоява въззивното решение да остане в сила.

ВКС, трето наказателно отделение след като изслуша доводите на страните, обсъди наведените от тях касационни основания в съответствие с предоставените си правомощия и пределите на поискания и възможен контрол намери следното:

Жалбите са неоснователни.

С присъда от 13.03.2024 г. постановена по нохд № 295/22 г. Окръжен съд - София признал подс. С. Б. Н. за виновен в това, че на 25.04.2017 г. в /населено място/, общ. /община/ пред магазин /име/ около 21 часа умишлено умъртвил И. К. Ц. , като деянието е извършено предумишлено, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на 17 години, като определил първоначален строг режим на изтърпяването му и зачел времето, през което подс. Н. е бил задържан под стража, считано от 26.04.2017 г. до 23.12.2017 г. , както и с мярка за неотклонение домашен арест от 23.12.2017 г. до 3.04.2018 г.

На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимия да заплати на гражданските ищци и частни обвинители обезщетение за претърпените от тях вреди – болки и страдалия както следва: за Ц. Ц. в размер на 120 000 лв., за М. Ц. в размер на 150 000 лв., за А. А. в размер на 150 000 лв., в едно със законната лихва, считано от датата на деянието, като отхвърлил исковете до пълния им размер.

На основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК отнел в полза на държавата средството на престъплението и осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Подс. Н. обжалвал присъдата пред САС, където е образувано внохд 854/24 г. С решение № 188 от 13.05.2025 г. САС изменил присъдата и преквалифицирал извършеното от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК в престъпление по чл. 115 от НК.

Намалил размера на наложеното наказание от седемнадесет на дванадесет години лишаване от свобода.

Намалил размера на присъдените обещетения на основание чл. 45 от ЗЗД, както следва на Ц. Ц. от размер на 120 000 лв. на 20 000 лв. , на М. Ц. от размер на 150 000 лв. на 50 000 лв., на А. А. от размер на 150 000 лв. в размер на 40 000 лв.

Намалил размера на присъдените в полза на СОС разноски, осъдил подс. Н. да заплати разноските направени от САС в размер на 1 300 лв. , както и размера на държавната такса за уважените граждански искове.

Потвърдил присъдата в останалата й част.

По пределите на касационната проверка

Съдържанието на депозираните от подс. Н. допълнения към касационната жалба, надхвърлящи 300 страници обем /както той сочи в последното допълнение/, налага да се направят следните уточнения:

- в преобладаваща си част, в тях отсъстват относими към касационното производство оплаквания, а житейски разсъждения, извадки от научна медицинска литература, коментари, които касаторът противопоставя на заключенията на назначените по съответния процесуален ред и приети в съдебно заседание експертизи;

-във втора част, в тях се правят множество искания за събиране на нови доказателства от касационната инстанция и за приобщаване на материали представени с допълненията към нея;

-трета част съдържат твърдения за разкрити „нови“ обстоятелства по делото, които съдът не бил обсъдил, тъй като не бил приел заключението на Д - р М. Г.;

-друга част от допълненията, представляват оплаквания за необоснованост на съдебния акт, която не е предвидена като касационно основание и на тях ВКС не дължи отговор;

-и на последно място, съдържат твърдения за нарушения, допуснати на досъдебната фаза на процеса, които биха могли да бъдат предмет на касационна проверка, единствено отнасяйки ги към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като оплакване за това, че при формиране на вътрешното си убеждение съдът е ценил доказателства и доказателствени средства събрани в разрез с НПК.

Обобщението на съдържанието на процесуалните документи, инициирали настоящата проверка, ВКС прави за да уточни за страните възможните предели на своя контрол и за да очертае характеристиките на касационното производство. Касационният съд по наказателни дела е инстанция по правото, а не по фактите и не събира и проверява доказателства, с изкл. в случаите на чл. 354, ал. 5 от НПК, в които има правомощия на въззивен съд, какъвто настоящият случай не е. Следователно направените искания за събиране на нови доказателства, приемането на представени материали с допълненията към касационната жалба и становища на експерти не могат да породят правни последици, тъй като излизат извън ясно очертания обхват на настоящата проверка. Следва да се посочи изрично, че касационната инстанция по наказателни дела проверява дали са спазени правилата, гарантиращи формална правилност на вътрешното убеждение на въззивния съд, като не може да подмени вътрешното убеждение на инстанциите по същество и да приеме за достоверни или обратното - недостоверни доказателствени материали, които въззивния съд е оценил, съобразно вътрешното си убеждение. В тази връзка ВКС не разполага с възможност да приеме за доказан факт, който въззивният съд не е приел за доказан и обратното. Последица от очертаните специфики на касационното производство е обвързаността на ВКС с фактите, приети за установени от въззивния съд и за това дължимата по закон проверка за правилно приложение на материалния и процесуален закон ВКС осъществява в тези рамки.

На следващо място, в касационната жалба на адв. Ю.- повереник на частния обвинител се настоява ВКС да признае подс. Н. за виновен по предявеното му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК и да му наложи по - тежко наказание от определеното от въззивния съд. Тези искания не се основават на процесуалния закон, тъй като ВКС не разполага с правомощие да изменя решението, като прилага закон за по - тежко наказуемо престъпление или да увеличава наказанието. Когато констатира такава необходимост ВКС може да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд. Това на свой ред очертава несъстоятелност на исканията направени в касационната жалба на повереника.

По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК

Тези възражения следва да бъдат разгледани преди останалите, обосноваващи наличието на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, тъй като тяхното евентуално наличие би имало като процесуална последица отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, без да има възможност да се обсъждат останалите аргументи за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

По жалбите на подс. Н., адв. К. и адв. К.

В тях са третирани сходни оплаквания, с които е защитено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което позволява ВКС да ги обобщи и да им даде отговори едновременно.

Претенциите на адв. К., адв. К. и подс. Н. за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната съдебна инстанция не намират опора в материалите по делото. Въззивният съд не е дал повод за отмяна на съдебния акт, тъй като не е ограничил правата на подс. Н. в хода на съдебното производство и не го е лишил от провеждането на справедлив процес в съответствие с чл. 55 от НПК, чл. 6 от ЕКЗПЧ, Директива 2012/13/ЕС на ЕП относно правото на информация в наказателното производство, в това число и Решение на ЕС по С -612/15 г. от 5.06.2018 г. за правото на достъп по делото.

По оплакването за липсата на пълен достъп до материалите по делото

В хода на цялото наказателно производство подс. Н. и защитниците му са имали неограничена възможност да се запознават с всички материали по делото, да участват активно в процеса чрез искания за събиране на доказателства, чрез задаване на въпроси към допуснатите до разпит свидетели и вещи лица, да правят искания, бележки и възражения, да атакуват актовете на съда, с които се засягат правата и законните им интереси. Естеството и съдържанието на изготвените от подс. Н. и защитата му процесуални документи с искания за проверка на доказателствата, както и активното им процесуално поведение в хода на проведеното съдебно следствие, съдържанието на задаваните от подсъдимия и защитниците му въпроси индикират на изключително детайлно запознаване с материалите, събрани в хода на цялото наказателно производство.

В основата на претенцията за накърнено право на защита е поставен упрека към съда, че подс. Н. не е могъл да се запознае с автентичното съдържание на заснетия на магнитен носител резултат от извършената аутопсия на И. Ц. в сградата на [улица]. Проверката, която ВКС извърши по този въпрос налага следните изводи:

По делото са изискани и приложени всички веществени доказателства и веществени доказателствени средства, описани подробно в приложения приемателно предавателен протокол, от който се установява наличието на 1 брой нож, 1 брой кания; дрехи на жертвата, дрехи на подсъдимия и протоколи към тях, 1 брой оптичен носител - обект на техническа експертиза Протокол №78/4.0202021 г., 1 брой оптичен носител, обект на експертиза Протокол № 24 от 25.02.2022 г., бял хартиен плик с веществени доказателства с надпис „обект ВД, обект 2 бр. мобилни телефони и 5 бр. СИМ карти, бял хартиен плик с етикет ВД с надпис обект № 2- косми от различни части на трупа“, ВД с надпис „оглед на л. а. /марка/ с ДК [рег. номер на МПС] , марлен тампон иззет от предната част на задна седалка; бял хартиен плик с надпис ПРБ, НСлС, отдел „Криминалистика“ изследвани ВД- 8 броя хартиени пликове. Всички те са част от воденото срещу подс. Н. ДП № 19/17 г. по описа на ОД на МВР - С., по пр. пр. № 1820/17 г.

Измежду тях не е приложен оптичния носител с извършената аутопсия на Ц.. За да направи преценка, как този факт е рефлектирал върху пълноценното упражняване на правото на защита на подс. Н., ВКС съобрази следното: Магнитният носител със запис на аутопсията на жертвата направена от вещото лице Д-р Т. представлява веществено доказателствено средство /ВДС/ по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК, което съгласно чл. 125, ал. 3 от НПК следва да се приложи към материалите към делото. Предназначението на това ВДС е да подпомогне вещото лице при изготвяне на Заключението, да онагледи констатациите при аутопсията и да послужи при необходимост за изясняване на допълнително възникнали медицински въпроси в хода на наказателното производство. Изготвянето на този вид ВДС е възможност, която съществува в хода на досъдебното производство и цели да се запази информацията от морфологичните констатации за вида, характера и особеностите на полученото нараняване на жертвата, които предвид естеството си подлежат на погиване. То не е сред задължително предвидените в закона доказателствени средства, не е способ за доказване и не притежава изключителна доказателствена стойност пред останалите ВДС, каквато подсъдимият се опитва да му придаде, акцентирайки на факта, че не е могъл да се запознае със неговото съдържание. В случаите, при които съществуват съмнения относно причината за смъртта, характера на нараняването и др., органите на разследване са длъжни да назначат СМЕ, която притежава самостоятелно значение в процеса, тъй като съгласно чл. 136, ал. 1 от НПК е предвидена като способ за доказване в НПК. От друга страна информацията съдържаща се в оптичния носител е била възпроизведена в материалите по делото посредством снимков материал - албум, СМЕ и др.

В досъдебното производство в том 3, от л. 18 до л. 29, е приложен албум с 12 броя снимки от огледа на трупа и аутопсията. В заключението на ДКСМЕ / на л. 12 и л. 13 изготвена от д - р Н. е посочено че вещото лице е използвало както албума от аутопсията, извършена на 26.04.2017 г. в сградата на КСМД, [улица], така също и предоставения му от ОДМВР – София електронен носител. В същото заключение на л. 13 до л. 24 /на л. 455 и л. 456 по внохд № 854/24 г./ се намира приложен снимков материал, който е снет от оптичния носител, отразяващ състоянието на трупа по време на аутопсията със съответни находки от дълбочината на раневия канал, състояние на гръдния кош и др. особености.

В съдебно заседание провело се на 28.11.2024 г. / л. 536- л. 549 по внохд № 854/24 г./, когато това заключение е било прието от въззивния съд, подсъдимият е задавал подробни въпроси на експерта относно дълбочината и размера на раневия канал, прерязването на седмо ребро; направлението на раневия канал, посока на удара и др., на които е получил ясни и категорични отговори от в. л. Н.. С оглед казаното до тук следва да се приеме, че подс. Н. се е запознал със съдържанието от оптичния носител, макар това да е станало индиректно, от приложения албум, снимки съпровождащи заключенията и др. и то е станало със средства и по начин предвидени в закона. На следващо място, по делото никоя от страните не спори за неговата наличност, за времето, мястото и лицето, което технически го е изготвило, нито оспорва неговото информативно значение за нуждите на процеса. Неприлагане на ВДС към материалите по делото в отклонение на чл. 125, ал. 3 от НПК не дискредитира справедливостта на процеса, тъй като не е създало пречки пред подсъдимия за упражняване на правото му на защита. Освен това осъждането на подс. Н. не се основава само на коментираното ВДС, нито на резултата от извършената аутопсия на жертвата, а на всички доказателствени източници, които въззивният съд е анализирал в дълбочина.

По оплакването за неизяснена фактическа обстановка

Въззивният съд е положим усилия за изясняване на фактическата обстановка по делото и е провел допълнително въззивно съдебно следствие по искане на подсъдимия и защитните му, като е разпитал свидетелите Б. А., И. Б., Х. А., О. А.,Б. Н., Д. Б., С. М. и М. Ц., А. К.. Изслушал е допълнителни разяснения на вещите лица В. Т. и Д. Ц. , изготвили КСМЕ /т. 5, л. 74-88/ и е допуснал Комплексна съдебно медицинска трасологична експертиза с вещо лице Д. Н.. Съдът подробно е изследвал всички събрани доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка и е дал убедителни отговори относно тяхната допустимост, относимост и достоверност. Спрял се на противоречията съдържащи се в тях и е отделил спорните от безспорните моменти, като е защитил позицията си за това кои от тях предоставят достоверна картина на инкриминираните събития и кои не и какви са съображенията му за направените изводи.

Фактическата обстановка е установена след обективен и пълноценен прочит на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, а именно показанията на св. А. Н., Г. Г., Г. Ш., Л. Н., Г. Б.,В. Н., протоколи от действия по разследването и др., включени в предмета на доказване. Безспорно са установени правнозначимите обстоятелства, при които е протекла срещата между подс. Н. и жертвата, нейния цялостен развой, поведението на подсъдимия и Ц., предварителното снабдяване с нож, силата на удара, неговата локализация, средството за причиняване на смъртта, персоналната идентификация на извършителя в лицето на подс. Н.. Техният подробен и прецизен анализ от съда / на л. 10 до л. 23 в съдебния акт/ налага извода, че съдът е изпълнил в пълнота изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК и не е допуснал претендираното касационно основание.

По механизма на удара

Лишено от основание е оплакването, че САС не е изяснил механизма на деянието, и това се дължало на обстоятелството, че не е назначил в състава на допълнителна КСМЕ вещо лице-трасолог. Причината поради, която въззивната инстанция е счела за необходимо да назначи ДКСМЕ се дължи на това, че експертизата от ДП, в която е участвал в. л. Т., не е обсъдила всички гласни доказателствени източници в това число и обясненията на подсъдимия, дадени пред съда, в които той съобщава своя версия за протеклия конфликт с жертвата, за начинът по който е получено нараняването му – при падане на тялото върху ножа. В изготвеното допълнително заключение от в. л. д - р Н. е обсъден целия доказателствен материал и са изследвани въпросите за характера на увреждането, механизмът на неговото причиняване, отчитайки степента на алкохолно опиване на жертвата и евентуална загуба на координация на движенията, при залитане и падане върху ножа ; разположението на телата при нанасяне на удара, неговата сила и др. В дадените устни разяснения на въпроси на страните, вещото лице е обяснило подробно морфологията на причиненото нараняване, елементите и размерите на кожната рана и раневия канал. Пояснило е, че при прободно-порезните наранявания предвид прерязването на съединително-тъканния скелет на кожата, раните „зеят“ и размерите им се описват след приближаване на раневите стени, ръб до ръб, при т. н. „налагане на пръсти“ – приближаване на стените на раната максимално близко един до друг. На това именно се дължат разминаванията на описаната от в. л. Т. рана от 35 мм. вместо 38 мм.Уточнено е при това категорично, че ножът е прерязъл 7- мо ребро от към режещия ръб на острието, което е свидетелство за значителната сила на нанасяне на удара. Отречена е възможността нараняването да е получено при падане на тялото върху ножа, поради дълбочината на неговото проникване, като е защитено убедително заключението, че се касае за един силен, директен, мушкащ удар, в динамика на тялото, при опит за задържане. Изводът, че удара е нанесен с ножа, приложен по делото като веществено доказателство е останал също непроменен както по отношение дължината на използвания нож, която е 30 см. , от които 17,8 см. острие, така и по отношение раневия канал, описан в аутопсионната находка от 13 см. Това, че канала е по - малък от дължината на острието от пробождащия връх до ограничителя на дръжката и че по ножа е констатирана следа кръв от 9 см., вместо от 13 см. каквато е дължината на целия раневи канал от 13 см. е обяснено чрез динамиката на телата и ръката, държаща хладното оръжие, силата на удара и траекторията му. Непроменен е останал отговорът за механизма на причиняване на увреждането, който се дължи на замахване с оръжието, с ръката на държащия оръжието, странично, между палец и първи пръст на ръката, което попада в зоната под ръката и достига зоната на лопатката. Вещото лице е категорично, че нараняването не може да се интерпретира като случайно или получено при падане на тялото върху ножа.

На следващо място, не е основателно възражението, че неназначаването на второ вещо лице, освен д - р Н., трасолог в ДКСМЕ не е позволило да бъде изяснен механизма на причиняване на удара. Това не е така, тъй като д - р Н. е извършил биотрасологичен анализ на веществените доказателства, въз основа на който е отговорил на поставените му въпроси, които са от неговата специалност „Съдебна медицина“, в която основно направление е именно „биотрасолочиното изследване“.Освен това, следва да се има предвид, че оплакването, че по делото не е работил и не е бил назначен трасолог, е невярно. В хода на ДП са назначени две експертизи: една СМЕ находяща се в т. 5, л. 93 -98, изготвена от в. л. Т. и инж. Н. Д., който е специалист в областта на технически, балистични и трасологични изследвания и втора КСМТЕ Протокол № 3/20-22 г., находяща се в т. 5 л. 77-84, изготвена от същите вещи лица. Тези заключения са били приети от първия съд и ценени от него при формиране на убеждението му по фактите и правото. Въпросите, които са изследвани в тях се отнасят до веществените доказателства и характера на нараняването. В тях е потвърдено, че описаното в СМЕ на труп травматично нараняване на И. Ц. е причинено от приобщения като ВД - нож с дължина 30 см., с работна повърхност 178 мм., а изследвана по него кръв произхожда от жертвата Ц..

Лишено от основание е оплакването на касаторите, че между двете заключения/ на д-р Т. и д-р Н./ съществуват противоречия относно посоката на удара, размера на раневия канал, ширината на оръжието и описаната рана, силата на удара. По тези въпроси не се наблюдават различия, а някой несъществени разминавания в параметрите коментирани по - горе, са добре обяснени от в. л. Н. в разпита пред съда. Изготвеното по искане на бащата на подс. Н. становище от д-р Г., озаглавено СМЕ, не може да ангажира никоя съдебна инстанция с проверката им, тъй като не е спазен реда за назначаваното й. За това коментираните въз основа на него обстоятелства, от една страна като „нови“, а от друга като съществени „противоречия“ с другите експертизи, не подлежат на обсъждане от касационната инстанция, тъй като заявените от касаторите касационни основания не могат да се поддържат въз основа създадени в отклонение на закона заключения или доказателствени средства.

По оплакването за липса на причинно - следствена връзка

Въпросите за наличието причинно следствената връзка между деянието на подс. Н. и смъртта на Ц. са добре изследвани по делото и не пораждат основание да се твърди, че е съществувала възможност Ц. да бъде спасен, ако е откаран навреме от специализиран екип на бърза помощ в болницата, а не с автомобил на своя съселянин. Еднозначното разрешение на този въпрос е намерило проявление във всички медицински заключения и разяснения на вещите лица пред съда. Смъртният изход при такова нараняване е бил неизбежен, тъй като с удара е наранен белия дроб и двата белодробни хилуса, в които са разположени големи кръвоносни съдове, в резултат на което смъртта настъпва в следствие на остра кръвозагуба, с бърз темп, като отделно от тях в генезата взима участие и масивното вдишване на кръв в белите дробове. Противопоставянето на този извод с направени разработки от неексперт или с научни проучвания на лица, които не са участници в процеса не убеждава в обратното, поради което ВКС прецени възражението за неоснователно.

За аналитичната дейност на съда и твърдението за използване на доказателствени материали, събрани в разрез с НПК

Неоснователен е упрека, че съдебният състав е направил едностранчив, превратен и тенденциозен прочит на събраните доказателствени материали, а твърденията, че част от тях са манипулирани или че са ползвани такива събрани в отклонение със закона не отговарят на действителното положение. За изграждане на фактическите си изводи въззивният съд не се е позовал на доказателства, които не са събрани по съответния процесуален ред. Съдът не е обсъждал като източник на доказателствени факти приложено по делото „сведение“, изхождащо от майката на подс. Н., тъй като то не е предвидено като доказателствено средство и за това съображения на подсъдимия срещу неговата истинност не подлежат на обсъждане от ВКС. Отделно от това следва да се посочи, че за установяване на обстоятелството, че подсъдимият предварително се подготвил за втората си среща с пострадалия, като взел от дома си нож, съдът е ценил като достоверен източник първоначалните показания на св. Г. Ш.- майка на съпругата на подс. Н., дадени в хода на ДП и приобщени по съответния процесуален ред на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, в които тя съобщила, че малко след като дъщеря и се прибрала в къщи, дошла майката на подс. Н., която й казала, че след като „се сбил“ с Ц. сина й взел един нож и излязъл с него.

Въззивният съд не е основал решението си на доказателства /способи за доказване/, които не са били събрани/проверени по предвидения за това процесуален ред. В тази връзка подсъдимият визира заключението на дактилоскопна експертиза № 187 /ДКТ-159 находяща се в т. 3, л. 31- л. 33, изготвена в хода на ДП от в. л. Н. С.. Твърди, че първата инстанция не е приела заключението и вещото лице не е разпитано от съда. Това твърдение е невярно. Вещото лице С. е бил заменен по съответния процесуален ред с изрична молба от в. л. Е. Х., след което заключението Протокол № 17/ДКТ-159 е било прието от първия съд в съдебно заседание, провело се на 4.10.2023 г. /видно от л. 41, нохд № 295/22 г. на СОС/. Отделно от това, експертизата е направила заключение, че върху веществените доказателства - нож и кания не са открити годни дактилоскопни следи, поради което нейния резултат няма съществено значение, поради това и съдът не я ползвал за фактическите констатации. Изводите за вида на вещественото доказателство по делото / нож/ и връзката му с подс. Н. са безспорно установени. Доказано е използването му като средство на престъплението и тези изводи, съдът е направил въз основа на относимите налични доказателства по делото, които е обсъдил внимателно, задълбочено и съобразно действителното им съдържание.

Лишено от основание е възражението, че съдът необосновано не е кредитирал показанията на св. Б. М. и св. М. Г., поради това, че те били наблюдавали инцидента от разстояние и между показанията им съществували разминавания. Съдът не е дал вяра на двамата свидетели, излагайки ясни съображения за това и те се основават на непредубеден прочит на всички доказателства и доказателствени средства, а не само на избрана част от тях. Освен това свидетелите са се явили пред СОС – седем години след деянието и са твърдели, че са очевидци, като техните показания са преценени като недостоверни, след внимателна съпоставка с останалите доказателства по делото, за което са изложени пространни съображения. По искане на подсъдимия са разпитани като свидетели О. О. - негов братовчед за прояви на агресия от страна на пострадалия, Х. А. и Б. А., които са твърдели, че когато употреби алкохол Ц. буйствал. Съдът е обсъдил информацията произтичаща от показанията им внимателно и след техните разпити не е намерил основание да промени фактите по делото. Същото се отнася до показанията на Л. Е., чиито показания, според подсъдимия не са били обсъдени от съда. На л. 9 от въззивното решение съдебният състав е ценил информацията получена от св. Е., св. К. и св. Г. по отношение на инкриминираните събития след бягството на подс. Н. и мероприятията по транспортиране на тялото до болничното заведение. Между тях не са констатирани противоречия и това не е налагало подробното им обсъждане от въззивния съд.

Възражението, че съдът неоснователно е отказал да допусне повторен разпит на св. А. – К. Н. и с това е лишил подс. Н. от възможност да задава въпроси и да се защити не издържа проверка, тъй като с оглед процесуалното развитие на делото, нейният допълнителен разпит не се е налагал, тъй като тя е била разпитана обстойно в хода на досъдебното производство и от СОС, който е приобщил по съответния ред показанията й от досъдебното производство и ги е ценил наред с останалите. Както ВКС не веднъж е имал повод да посочи, не всеки отказ на съда за събиране или проверка на доказателствата рефлектира върху правото на защита на подсъдимия. Такова нарушение ще е налице само, ако отказът е довел до невъзможност да се установят правно значими обстоятелства. В конкретния случай всички факти свързани с авторството на деянието и неговия механизъм са доказани по изискуемия от НПК безспорен начин и за това повторния разпит на св. Н. не се е налагал.

По оплакването за липса на мотиви и качеството на съдебния акт

Атакуваният съдебният акт не страда от порок – липса на мотиви. Напротив в него съдът е обсъдил всички правнозначими възражения направени от страните. Недоволството на касаторите се състои в това, че въззивният съд е споделил фактическите констатации на първата инстанция, като обаче следва да се посочи, че това не е станало чрез механично пренасяне на съдържанието на мотивите на присъдата, а след като въззивният съд е направил свой самостоятелен прочит на събраните в хода на досъдебното производство и от съдилищата по същество доказателства, от което е последвала промяна в правната квалификация на деянието от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК в престъпление по чл. 115 от НК. В съдебния акт съдът е отговорил на изрично направените от подсъдимия и защитниците му възражения относно неприложимостта на института на неизбежната отбрана и превишаване на пределите й по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от НК, като е изложил пространни съображения в тази насока. Въззивният съд не е имал основание да обсъжда наличието на „мнима неизбежна отбрана“, тъй като такова възражение не е било направено пред него от страните. Отделно от това, за наличието на „мнима неизбежна отбрана“, би могло да се разсъждава, ако се установи, че поведението на жертвата неправилно е възприето от подсъдимия като опасност. По делото липсват фактически констатации за действие на пострадалия непосредствено преди нанасяне на удара, които могат да се квалифицират като вербална или друг вид заплаха, за да са налагали подобен анализ от въззивния съд.

Съдържанието на въззивното решение не се отклонява от заложения в чл. 339, ал. 2 от НПК стандарт и не обуславя претендираното от защитата абсолютно процесуално нарушение - липса на мотиви. Освен това съдебната практика последователно отстоява разбирането, че след като въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда всичко, което е задължително за мотивите към първоинстанционната присъда, но при всички положения дължи отговори на страните по наведените от тях възражения. / Р 181/12 по н. д. 486/12 г. 1 НО ВКС и др. /.Това е сторено от въззивния съд и за това мнението на настоящият съдебен състав е, че качеството на оспореният съдебен акт не изпълва със съдържание претендираното касационното основание и не дава основание за отмяната му.

Съдебният акт позволява посредством него да се установи волята на съда, като в него не се съзират противоречия, които да я компрометират. Оплакването, че на различни места в решението /л. 15, л. 22, л. 23/ съдът е приел различна посока на удара, не променя извода за процесуална и аналитична издържаност на съдебния акт. Действително на л. 15 е отразено, че в заключението на ДКСМЕ изготвена от в. л. Н. посоката на удара е отляво на дясно, леко отпред и съвсем леко отдолу на горе, а на л. 22 и л. 23, съдът е приел, че се касае за един директен удар със замах на ръката на нападателя отдясно на ляво, леко отдолу –нагоре. Очевидно се касае за техническа грешка, която не променя фактите, нито внася неяснота по приетото фактическо положение.

В заключение, практиката на ЕСПЧ приема, че мотивирането на съдебните решения има за цел да покаже на страните, че са били изслушани, като по този начин допринесат за това решението да бъде доброволно прието ; както и да позволи да бъдат упражнени правото на защита и правото на обжалване от страната. Съдебните актове следва да бъдат мотивирани за да дадат възможност на подсъдимия да разбере какви са причините за неговото осъждане/ Р 7/19 г. по к. д. № 11/19 г. на КС на РБ /. Конкретният съдебен акт гарантира всички тези правни изисквания и отговаря на очакванията, от неговото съдържание да станат ясни за страните причините, поради които подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 115 от НК. Съдържанието на изготвените процесуални документи, с които те са упражнили тези свои права, са красноречиво свидетелство за това, че съдебният акт е изпълнил предназначението си.

На следващо място, внимателния преглед на въззивния съдебен акт не сочи на основателност на оплакването, че в него се съдържат обидни и дискриминационни квалификации по отношение на подсъдимия, свързани с неговия етнос или социално положение. Съдържанието на въззивния акт не индикира на предубеденост или пристрастност на съдебния състав, основани на етнически или друга принадлежност на подсъдимия. Отправеният упрек срещу първоистанционния съдебен акт за съдържащи се в него неприемливи квалификации, не е предмет на касационна проверка, тъй като съгласно чл. 346, т. 1 от НПК, ВКС проверява въззивно решение.

По жалбата на адв. Ю. – повереник на частния обвинител М. Ц.

В жалбата касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се поддържа бланкетно, без излагането на конкретни съображения. Твърди се, че съдът е нарушил правата на подзащитния на адв - Ю. –С., като такова лице той не е представлявал пред САС и не фигурира в материалите по делото. Твърдението, че съдът не е взел всички мерки за разкриване на обективната истина е голословно отправено, още повече имайки предвид проведеното допълнително съдебно следствие със събирането на нови доказателства и проверката на вече събраните такива от двата съдебни състава. Неоснователна е претенцията за липсата на пълен и анализ на свидетелските показания и липсата на съображения по отношение на съдържащите се в тях противоречия. Съдът се е спрял много обстойно на гласните доказателствени източници и е изложил ясни съображения кои от тях е кредитирал, кои не и поради какви причини. В жалбата се съдържа несъгласие с извод на съда, че смъртта на жертвата не е настъпила по „особено мъчителен начин“, възражение на което ВКС не дължи отговор, тъй като такава правна квалификация изобщо не е обсъждана от съда и вероятно касаят проблематика останала от жалба по друго дело.

По доводите за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК

По жалбите на подс. Н., адв. К. и адв. К.

Както беше посочено по - горе, при направена констатация за липсата на допуснати съществени нарушения в аналитичната дейност на втората инстанция, останалите оплаквания в жалбите следва да намерят отговори в рамките на установените фактически обстоятелства в проверявания съдебен акт, а те правилно са субсумирани в състава на престъплението по чл. 115 от НК. Доводите, с които е защитена претенцията за допуснато от въззивния съд касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не се споделят от касационния съд.

Подсъдимият е лишил от живот пострадалия Ц. като му е нанесъл силен удар с нож, със средство годно да причини смъртта му. Ударът е насочен към жизненоважна част на тялото, където се намира белия дроб и смъртта е настъпила сравнително бързо в следствие на масивната кръвозагуба. Изпълнителното деяние не се отличава с усложненост, а е типично за този вид престъпления против личността, тъй като се касае само за един удар, със значителна сила с раневи канал 13 см.. В жалбите се възразява срещу приетия пряк умисъл при осъществяване на деянието. Възраженията на касаторите по този въпрос не намират опора в материалите по делото и в съдебната практика. В случая не може да се поддържа теза за непредпазливо или случайно деяние т. е за „случаен удар“, получен от самонараняване на пострадалия, който залитнал и паднал върху ножа. Тези варианти, като механизъм на деянието, лансирани от подсъдимия са отхвърлени категорично от вещите лица. Възприетата фактология изключва деецът да не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици от деянието си, тъй като е имал много ясна представа относно вида и характеристиките на използваното средство, значителната сила и насоката на удара в жизненоважна част на тялото – обстоятелства, сочещи, че той е искал и целял да лиши от живот жертвата. Не може изобщо да се коментира като налична тезата за непредпазлива форма на вината, при която подсъдимият да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици с оглед коментираните по - горе факти. С основание съдът е отхвърлил и възможността деянието да е случайно, т. е. нараняването да е получено при падане на пострадалия върху ножа, тъй като този вариант е опроверган категорично от заключенията на вещите лица и от обективните находки по делото - локализацията му и дълбочината на раневия канал, сочещи на целенасочен, директен и силен замах с ножа – веществено доказателство по делото.

Основното оплакване в жалбите е, че въззивният съд е отказал да приеме, че подс. Н. е действал при условията на неизбежна отбрана, алтернативно при превишаване на нейните предели и че следвало да го оправдае, алтернативно да приложи закон за по - леко наказуемо престъпление по чл. 119 от НК.

Обективният е непредубеден прочит на събраните по делото доказателствени материали е дал основание на въззивният съд да приеме, че липсва непосредствено противоправно нападение от страна на жертвата към подс. Н., с което да са били застрашени реално неговия живот, здраве или други законови права негови или на негови близки, което би му дало основание да реагира, като се защити, използвайки всички средства за самоотбрана, включително и нож, за това той не може да се позовава, че е действал при условията на неизбежна отбрана или на превишаване на нейните предели по чл. 12, ал. 1, ал. 2 от НК.

Това е така не само, защото срещу него не е било извършено непосредствено противоправно нападение - физически или вербално, но и защото за втората среща с жертвата, подсъдимият се е въоръжил предварително с нож, годен да причини нейната смърт./ в този смисъл / Решение № 2 от 13.01.1986 г. по н. д. 654/1985 г. на 1 –во НО на ВС/. Съгласно трайната съдебна практика, когато деецът предварително се въоръжи и подготви за да посрещне нападение на пострадалия, не може да се позовава на чл. 12, ал. 1, нито на чл. 12, ал. 2 от НК. След първата среща на улицата между подс. Н. и И. Ц., при която двамата се спречкали по повод съпругата на подсъдимия, която Ц. защитил, тъй като тя била негова братовчедка, подсъдимият бил прибран в дома му от неговата майка, след което преоблякъл се и на излизане взел нож, /който използвали за колене на животни/ и с него тръгнал по улиците, като бил видян да държи ножа от св. Н.. Той съзнателно е избрал място и времето за тяхната втора среща, тъй като е знаел, че всяка вечер около 21 ч., пострадалият посреща жена си, която работела в магазин /име/. Именно там, пред това заведение са се развили инкриминираните събития, които не са били провокирани по никакъв начин от жертвата. При развилата се динамична ситуация, подс. Н. използвал без колебание ножа спрямо Ц., като му нанесъл светкавично директен силен удар в ляво отзад при разположение на телата един срещу друг и леко в ляво за пострадалия. След удара се приближил до него издърпал ножа от тялото му и го захвърлил посока към близкия канал, след което напуснал местопрестъплението.

Съвкупната оценка на обстоятелствата по делото не предполага обсъждане на приложението на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият не е бил в ситуация да се защитава отвръщайки на нападението и за това действията му не могат да се третират по начина по който настоява подсъдимия и неговите защитници като отбранителни. /ППВС 12/73 г. , Р 376/16 г - н. д. 1228/15 г. , Р 632/87 г. 2 НО, Р 295/83 г. 2 НО и др.

По жалбата на адв. Ю.

Изложените от повереника на частния обвинител М. Ц. съображения, с настояване ВКС да квалифицира деянието по първоначално предявеното от прокуратурата обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК не намират процесуална опора в закона. Както бе отбелязано, в случай, че ВКС констатира неправилно приложение на материалния закон налагащо преквалификация в по - тежко наказуемо престъпление, следва да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане на друг съдебен състав, с оглед правилното приложение на закона, а не сам да преквалифицира деянието.

Настоящият случай, не налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото, защото възприетата фактология по делото не сочи на „предумисъл“ за извършване на убийството на Ц. и изложените от въззивния съд подробни и изчерпателни разсъждения / л. 26, л. 27/ в тази насока се основават на вярно разбиране на закона и добро познаване на съдебната практика по неговото приложение. Доводите за това, че от първата среща до нанасянето на фаталния удар е изминал близо един час, не са достатъчни да обосноват „предумисъл“ за убийство, защото липсват останалите характеристики за състава на това престъпление – хладнокръвно обмисляне, предварително вземане на решение в условия на спокойна обстановка, при обсъждане на мотивите „за“ и „против“, изработване на план и подготовка за изпълнението му и др. Фактите по делото, установяват точно обратното, че след срещата около 20,30 ч., подсъдимият не е бил в спокойно психическо и душевно състояние и обстановката около него не е давала възможност за внимателно обмисляне и планиране на следващите действия. В емоционален план не може да се твърди, че подс. Н. е бил в състояние да вземе хладнокръвно решение да извърши убийството на Ц., въпреки, че е взел нож при напускане на дома си. В показанията си св. Г. Б. твърди, и неговите показания са кредитирани от съда, че когато видял подсъдимия, той бил гневен и агресивен, което изключва възможността той да е взел решението си да умъртви Ц. предварително, при това да го е обмислил спокойно и да го е планирал хладнокръвно. Действията му след излизане от дома с ножа, посещението на дома на съпругата му, за да я моли да се върне при него още веднъж, разсейват подозренията, че неговата основана мишена е била именно пострадалия Ц., тъй като след като получил отказ за втори път от съпругата си, той тръгнал в посока към магазина и когато видял пострадалия там, насочил агресията си именно към него.

Изложеното до тук не позволява да се приеме, че въззивната инстанция е допуснала касационно основание по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като не е приложила правилно закона, поради което трите касационни жалби срещу въззивния съдебен акт в тази му част се явяват неоснователни.

В жалбата на адв. Ю. е направено оплакване за неправилно приложение на материалния закон, при определяне на размера на наказанието, изразило се в неправилно прилагане на чл. 55 от НК, вместо по чл. 54 от НК, на което ВКС прецени, че е по-удачно да отговори, когато обсъжда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

По съображенията за явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК

По жалбите на подс. Н. , адв. К. и адв. К.

Явната несправедливост на наказанието, като касационно основание е аргументирана като пряка последица от неправилното приложение на материалния закон - поради отказа на въззивният съд да приеме, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на пределите й, за неоснователността на които бяха изложени съображения, поради което възраженията срещу наказанието на това основание не могат да намерят опора в закона и материалите по делото. Следва да се припомни, че касационната инстанция може да оправдае подсъдим, само тогава, когато изначално описаната по делото фактология не сочи изобщо на престъпление, какъвто не е настоящия случай.

Дейността на въззивния съд по индивидуализация на наказанието на подс. Н. се оценява от ВКС като балансирана, обективна и професионална и не дава повод да се приеме, че съдът е допуснал касационно основание - явна несправедливост на наказанието. Определеното от САС наказание в размер на 12 години лишаване от свобода, съответства на закона и неговите цели и не налага касационна намеса. Контролираната съдебна инстанция е изпълнила своите задълженията, като е направила комплексна оценка на всички относими обстоятелства - обсъдила е наличието на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, личността на дееца, характеристиките на конкретното деяние, степента на обществената му опасност и постижимостта на целите на чл. 36 от НК. Упрекът на касаторите, че съдът е игнорирал значими факти по делото, които биха могли да обосноват по леко наказание, не намират опора в материалите по делото.

Неоснователно се твърди, че съдът не е съобразил, че по време на разследването подс. Н. е бил студент в Англия, където е завършил успешно първи курс, че безвъзмездно помагал на деца и църкви, че пострадалият бил с криминално обременено семейство, че съдът е игнорирал заключението на д-р Г. и не е отдал значение на прекомерната продължителност на разследването. Отчетени са добрите характеристични данни за личността на подсъдимия Н., чистото му съдебно минало, семейното му положение, стремежът му към личностново израстване и усъвършенстване, към които се отнася продължаването на образованието му в чужбина и оказваната помощ на църкви и нуждаещи се. Към изброените положителни оценки за личността на подсъдимия, съдът е отдал дължимото и на срокът, през който се води настоящото производство, който съгласно съдебната практика, налага в някой случаи компенсиране на подсъдимия за времето, през което търпи законови ограничения от неразумно дългия срок. В конкретният случай ВКС не констатира необходимост от допълнително намаляване на наказанието на това основание, тъй като този факт е отчетен в достатъчна степен от решаващия съд по същество. Времето през което е водено разследването по делото не е попречило съществено на развитието на подсъдимия, който е имал възможност да учи в Англия, да работи и да се развива творчески, да се грижи са семейството, близките си и здравето си. За това срокът на продължилото наказателно производство правилно не е бил третиран от съда като „изключително“ смекчаващо отговорността обстоятелство, предполагащо приложението на чл. 55 от НК.

На следващо място неоснователна е критиката за това, че при определяне на наказанието, съдът е дължал съобразяване с резултатите от СМЕ на д-р Г.; с обстоятелството, че пострадалият е бил по силен от подсъдимия и че семейството му било криминално обременено, поради съдимост на неговия брат. Правилно изброените фактически твърдения не са били обект на преценка от въззивния съд, тъй като те не предопределят снизходително отношение към подсъдимия, тъй като физическата подготовка и телосложение на жертвата нямат отношение, при положение че тя не е извършила нападение над подсъдимия; второ, защото съдимостта на брата на Ц., не е част от предмета на доказване по чл. 102 от НПК и не влияе на преценката за неговото поведение и трето, защото резултатите от приложеното от подсъдимия становище на Д - р Г. не е част от материалите по делото и с него съдът не е длъжен да се съобрази, нито следва да го обсъжда.

Не са налице материалните предпоставки за приложението на института на условното осъждане, с оглед определения размер на наказанието лишаване от свобода, който е значително над три години, а липсват основания за преквалифициране на деянието в по - леко наказуемо престъпление, поради което ВКС няма да се спира на искането за отлагане изпълнението на наказанието.

Въззивният съд е направил вярна преценка, когато е отчел отегчаващи отговорността обстоятелства, имайки предвид, че подс. Н. е отнел живота на близък родственик на неговата съпруга, когото е познавал добре, знаел, че е баща на две малолетни деца. След като нанесъл удара, подсъдимият хладнокръвно приел агонията на Ц., който се свлякъл пред очите му, извадил ножа от кървящото тяло и го захвърлил към канала, надявайки се така да заличи следите от престъплението.

Обобщено, изложеното не дава основание за намеса на касационната инстанция и за редуциране размера на наказанието, тъй като определеното от САС е справедливо отмерено, при спазване на закона и при съобразяване на неговите цели.

По жалбата на адв. Ю.

Искането за увеличение на наказанието на подс. Н. е защитено с аргументи, обосноваващи становище за неправилно приложение на закона, свързано с това, че подс. Н. е оправдан по квалифицирания състав по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК и с твърдението, че въззивният съд е намалил наказанието от 17 на 12 години лишаване от свобода, като е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК. И двете съображения не могат да бъдат успешно противопоставени на процесуалното развитие на делото и на материалните последици от развитието му. Освен това невярно се твърди, че съдът е определил наказанието при условията на чл. 55 от НК, вместо по чл. 54 от НК и това ясно личи от съдържанието на съдебния акт, в който е посочено, че съдът не се е натъкнал на изключително или на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК и поради това наказанието е определено при условията на чл. 54 от НК, като са изложени подробни съображения.

Изложените оплаквания за несправедливата редукция на размера на обезщетението на основание чл. 45 от ЗЗД на гражданския ищец М. Ц. не индикират на нарушение на принципа за справедливост, тъй като съдът е подходил изключително внимателно и прецизно, когато е взел решението си да го намали от 150 000 лв. и на 50 000 лв. Без да поставя под съмнение, че М. Ц. е претърпял болки и страдания от загубата на своя брат, съдът е приел, че липсва пълноценна връзка между тях, отчитайки, че през това време гражданският ищец е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, поради което те не са могли да поддържат чести контакти помежду си. Съображенията на съда в тази част, не индикират на избирателно или тенденциозно отношение спрямо М. Ц., поради факта на неговата съдимост, а се отнасят до всички останали страни, предявили граждански искове на основание чл. 45 от ЗЗД, като съдът е намалил и техните размери, със сходни, но конкретни за всеки от гражданските ищци доводи, срещу което те не са изразили недоволство срещу тази част от решението.

Предвид изложените до тук съображения ВКС, намери касационните жалби и допълненията към тях срещу постановения от САС съдебен акт, за неоснователни.

С оглед на и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188 от 13.05.2025 г. по внохд № 854/24 г. на С. А. съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.