ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3218

София, 15.06. 2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 2501 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Прокуратура на Р. Б. чрез К.Г. - прокурор в Апелативна прокуратура София против определение № 785/21.03.2025 г. на Апелативен съд София, поправено с определение № 528 от 17.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 1935/2024 г., с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 65150/06.06.2024 г. срещу определение № 7814/21.05.2024 г. по гр. д. № 13449/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно. В изложението се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалвания акт по следните въпроси: 1/ Дали при преценката за съразмерност по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде съобразен материалния интерес /цената на иска/, с редукция съразмерно на уважената част от иска и 2/ Следва ли присъдените разноски в производството по ЗОДОВ да бъдат разумни и пропорционални на обема на осъществената адвокатска защита и възможно ли е съдът да не съобразява в тази си дейност минималните размери на адвокатските възнаграждения по смисъла на Наредба № 1/2004 г. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд е дал разрешение, което противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение по гр. д. № 5048/2015 г. , по ч. гр. д.№2870/2017 г. и по ч. гр. д. № 84/2019 г. и трите на IV г. о. По втория въпрос се поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с решения на СЕС по дело С-57/2016 г. и по дело № С-438/22 г.

Насрещната страна по частната касационна жалба, чрез адв.В. е заявила, че молбата, съдържаща искане за произнасяне по частната жалба е основателна, но че доводите, развити в самата частна жалба, са неоснователни.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 и на ал. 4 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК приема, че е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като съображенията за това са следните:

С решение от 5.04.2024 г. по гр. д. № 13449/2023 г., Софийски градски съд е осъдил ответника Прокуратура на РБ да заплати на ищеца сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за заплащане на неимуществени и имуществени вреди, които са в размер на 6 125,52 лв. Намерил е за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, вида и броя на предявените искове, направеното от ответника възражение за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 14 400,00 лв. с ДДС. С определение от 21.05.2024 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, като се е позовал на нормата на чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ, според която на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, което означава съотнасяне на уважената част на исковете към общата стойност на претенцията и при съобразяване на размера на възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С обжалваното въззивно определение, частната жалба срещу определението на Софийски градски съд, постановено на основание чл. 248 ГПК е оставена без уважение, като са преповторени мотивите на първата инстанция. Не са разгледани наведените в частната жалба доводи и възражения, че съгласно задължителното тълкуване на СЕС, дадено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Първият въпрос макар и да покрива общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, няма претендираното от касатора значение, тъй като по него не е налице сочения допълнителен критерий – даденото от въззивния съд разрешение не противоречие на практиката на ВКС по приложението на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Вторият въпрос, който преформулиран от състава на ВКС се свежда до въпроса как се определя размера на разноските за адвокатско възнаграждение при направено от насрещната страна възражение за прекомерност, отговаря както на общата, така и на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото даденото от въззивния съд разрешение не е съобразено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС, с което се прие, че произтичащото от националния закон ограничение, предвидено в чл. 78, ал. 5 ГПК, не се прилага като противоречащо на чл. 101, § 1 ДФЕС, като размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен от съда в тези случаи, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката. Решенията на СЕС са задължителни за националните съдилища и действието им е ретроактивно, т. е. прилагат се и за заварени договори. В случая при преценката си дали е налице прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, както първоинстанционният, така и въззивният съд се е ръководил не само от един от критериите, но и от размера на възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г.

Горното налага допускане на касационно обжалване на въззивното определение и произнасяне по неговата законосъобразност. С оглед направеното възражение за прекомерност, при преценка на неговата основателност следва да се съобрази задължението на националния съд да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г., поради противоречието й с чл. 101, §1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС, като приложи установените в чл. 78, ал. 5 ГПК критерии. Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от предмета на делото – искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Конкретното производство не се характеризира с висока фактическа и правна сложност – на първа инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, в което са събрани допуснатите с определението по чл. 140, ал. 1 ГПК доказателствени средства, а обемът на извършената от процесуалният представител на ищеца работа се изразява в изготвяне на исковата молба и процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Ето защо, настоящият състав приема, че размерът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция от 14 000 лв. с ДДС, се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер от 7 200,00 лв. с ДДС, като на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на исковете в размер на 3 625,19 лв. /1 853,53 евро/.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 785/21.03.2025 г., поправено с определение № 528 от 17.02.2026 г. на Апелативен съд София, постановено по в. гр. д. № 1935/2024 г.

ОТМЕНЯ определение № 785/21.03.2025 г., поправено с определение № 528 от 17.02.2026 г., на Апелативен съд София, постановено по в. гр. д. № 1935/2024 г., с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 65150/06.06.2024 г. срещу определение № 7814/21.05.2024 г. по гр. д. № 13449/2023 г. по описа на Софийски градски съд, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение от 5.04.2024 г. по гр. д. № 13449/2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Н. М. Н. разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, като НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство от 6 125,52 лв. на 3 625,19 лв. /или на 1 853,53 евро/.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: