Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: Т. П. К. К. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 399/2025 г.

Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на производството са две касационни жалби на ДЗЗД Б. С. и на директора на Д. У. на собствеността и социални дейности (ДУССД) Министерство на вътрешните работи (МВР). И двете жалби са срещу решение №1320 от 12.12.2024г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК- 899/2024г. С него по жалба на ДЗЗД Д. С. е отменено решение №D37393069 от 25.09.2024г. /№5785 опр-86/25.09.2024г./ на директора на ДУССД - МВР и преписката е върната на възложителя за нова преценка и излагане на мотиви във връзка с чл.56, ал.4 от ЗОП по отношение на предприетите от ДЗЗД Б. С. мерки за надеждност и представените доказателства за тях, съобразно мотивите на решението.

В касационната жалба на ДЗЗД Б. С. са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението на КЗК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да се остави в сила решение №D37393069 от 25.09.2024г. /№5785 опр-86/25.09.2024г./ на директора на ДУССД МВР.

В касационната жалба на директора на ДУССД МВР са изложени доводи за неправилност на решението на КЗК поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се също отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да се остави в сила решение №D37393069 от 25.09.2024г. /№5785 опр-86/25.09.2024г./ на директора на ДУССД МВР.

Ответникът ДЗЗД Д. С. чрез пълномощник адв.Л. К., с представен отговор на жалбата и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че Комисията за защита на конкуренцията комисията правилно е отменила акта на възложителя. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че са налице касационните отменителни основания по т.2 и т.3 на чл.209 от АПК и са основателни възраженията на касационните жалбоподатели за недопустимост, алтернативно - за незаконосъобразност на оспореното решение. Предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока, установен в чл.216, ал.1 от ЗОП, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са и основателни.

Производството по преписка №КЗК- 899/2024г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на ДЗЗД Д. С. срещу решение №D37393069 от 25.09.2024г. /№5785 опр-86/25.09.2024г./ на директора на ДУССД - МВР за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Преустройство на част от сградата на ИСТМВР за нуждите на НИК МВР и основен ремонт на лабораторията по Специална физико-химия на СОБТ, товарен асансьор, лаборатория МПС и гаражи, ПИ 68134.4090.444, гр. София. С него за изпълнител на обществената поръчка е определен ДЗЗД Б. С. А жалбоподателят пред КЗК и ответник в настоящото производство ДЗЗД Д. С. е класиран на второ място.

С обжалваното решение КЗК е отменила оспорваното пред нея решение на директора на ДУССД - МВР и е върнала преписката на възложителя за нова преценка и излагане на мотиви във връзка с чл.56, ал.4 от ЗОП по отношение на предприетите от ДЗЗД Б. С. мерки за надеждност и представените доказателства за тях, съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат КЗК е приела за неоснователно възражението на възложителя за недопустимост на жалбата, изразяващо се в преклудиране за ДЗЗД Д. С. да обжалва съответствието на ДЗЗД Б. С. с изискванията за лично състояние, поради това, че ДЗЗД Д. С. не е направило такива възражения при предходно обжалване от ДЗЗД Б. С. на предходно решение на възложителя. В тази насока КЗК е изложила мотиви, че при предходната процедура ДЗЗД Д. С. е било класирано на първо място и не е имало правен интерес да обжалва решението за определяне на изпълнител. Съответно за първи път едва във второто производство пред КЗК ДЗЗД Д. С. имал правен интерес да оспори съответствието на офертата на ДЗЗД Б. С. с изискванията на възложителя и конкретно да изложи възражения против съответствието на ДЗЗД Б. С. с изискванията за лично състояние, липсата на мотиви за приемането на предприетите мерки за надеждност и твърдения във връзка с несъответствие на техническата оферта на ДЗЗД Б. С. Като тези възражения и твърдения не са били предмет на оспорване в предходното производство и съответно нямат сила на пресъдено нещо с предходното решение №516 от 23.05.2024г. по преписка №КЗК-262/2024г. на КЗК, потвърдено с решение №8755/15.07.2024г. по адм. дело №6359/2024г. на ВАС.

С обжалваното решение КЗК е счела за основателни възраженията на ДЗЗД Д. С. относно несъответствието на участника ДЗЗД Б. С. с изискванията за лично състояние, изразяващи се в това, че за дружеството С-М Строй ЕООД /участник в обединението ДЗЗД Б. С. , за което е било налице основание за задължително отстраняване по чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП, липсвали адекватни и относими мотиви по чл.56, ал.2 във вр. с ал.4 от ЗОП за приемането на предприетите мерки за надежност. КЗК е счела, че помощната комисия на възложителя не е анализирала подробно как с всяко едно от посочени доказателства за предприети мерки са постигнати целите на приложените мерки за надеждност и защо последните са достатъчни участникът ДЗЗД Б. С. да не бъде отстранен. Липсвали подробни мотиви и относно обстоятелството дали е спазена разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗОП, съгласно която предприетите от участника мерки следва да се преценяват при отчитане на тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с нарушението.

Комисията е разгледала и твърденията на оспорващия ДЗЗД Д. С. за несъответствие с изискванията на възложителя на Техническото предложение на ДЗЗД Б. С. като е счела тези твърдения за неоснователни. По тази част от обжалваното решение липсва обжалване с касационна жалба, поради което тя остава извън предмета на настоящото производство.

Обжалваното решение на КЗК е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Преди всичко следва да бъде посочено, че са неоснователни оплакванията на ДЗЗД Б. С. за недопустимост на обжалваното решение. Установява се, че предходно решение на възложителя /решение №D31613971 от 15.03.2024г./ ДЗЗД Д. С. е бил класирано на първо място и е определен за изпълнител на обществената поръчка, като ДЗЗД Б. С. е бил отстранен от участие. Посоченото решение на възложителя е било оспорено само от ДЗЗД Б. С. В образуваното пред КЗК производство по преписка №КЗК-262/2024г. са разгледани само възраженията на ДЗЗД Б. С. Всъщност ДЗЗД Д. С. не би и могъл да обжалва това първо решение на възложителя, тъй като то е било в негова полза той /ДЗЗД Д. С. е бил класиран на първо място и е определен за изпълнител на обществената поръчка. Затова и в това първо производство пред КЗК по преписка №КЗК-262/2024г. не биха и могли да се разглеждат възражения на ДЗЗД Д. С. срещу офертата на ДЗЗД Б. С.

При тези установявания са неоснователни касационните оплаквания на ДЗЗД Б. С. за недопустимост на обжалваното решение, тъй като били недопустими възражения на ДЗЗД Д. С. срещу ДЗЗД Б. С. който с второто решение на възложителя /обжалваното пред КЗК/ вече е класиран той на първо място и е определен за изпълнител на обществената поръчка. Независимо от етапа на който е върната процедура с първото решение на КЗК /оставено в сила с решение на ВАС/ и дадените указания в тази насока, възражения на ДЗЗД Д. С. срещу офертата на ДЗЗД Б. С. не са били разглеждани при първото оспорване пред КЗК, респ. и пред ВАС. Нещо повече - първият момент, в който ДЗЗД Д. С. е могъл и е направил това, е с оспорване на второто решение на възложителя, по което е постановено обжалваното решение. Затова на ДЗЗД Д. С. не може да се отрече правото му да оспорва второто решение на възложителя и на навежда възражения срещу офертата на ДЗЗД Б. С. Обратното означава тази оферта да бъде оставена без контрол за неговата законосъобразност.

Действително след връщане на процедурата с първото решение на КЗК /решение №516 от 23.05.2024г. по преписка №КЗК-262/2024г./, оставено в сила от ВАС /решение №8755/15.07.2024г. по адм. дело №6359/2024г./ възложителят е длъжен само да изпълни дадените му указания, като не може да прави повторен преглед на офертите на участниците, респ. няма и право да прави повторен преглед на мерките за надежност на С-М Строй ЕООД /участник в ДЗЗД Б. С. . Но това не означава, че не могат да бъдат разглеждани възраженията на ДЗЗД Д. С. срещу офертата на ДЗЗД Б. С. след като такива възражения не са били разглеждани по предходните производства пред КЗК и ВАС. Както вече се каза, обратното означава оферта на ДЗЗД Б. С. да бъде оставена без контрол за законосъобразност. Това би било в противоречие на чл.196, ал.1, т.1 от ЗОП, както и на принципите за равнопоставеност, публичност и прозрачност, законово дефинирани в чл.2, ал.1, т.1 и т.4 от ЗОП. В тази част изводите на КЗК в обжалваното решение са правилни и се споделят от настоящата касационна съдебно инстанция.

С обжалваното решение обаче КЗК неправилно е приела, че от помощната комисия на възложителя липсват мотиви за приемане на предложените от С-М Строй ЕООД мерки за надежност. В тази част изводите на КЗК са необосновани, което е довели и до неправилно приложение на материалния закон с обжалваното решение.

Установява се, че действително С-М Строй ЕООД /участник в ДЗЗД Б. С. са били налице установени с влезли в сила пет наказателни постановления нарушения по чл.62, ал.1 от КТ, като всички наказателни постановления са от 07.08.2020г. и касаят липса на сключени писмени трудови договори. В този смисъл за участника ДЗЗД Б. С. е било налице основание за отстраняване по чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП. В този случай обаче разпоредбата на чл.56 от ЗОП допуска участникът да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. В ал.1 е посочено, че участникът може да докаже, че: т.1. е погасил задълженията си по чл.54, ал.1, т.3, включително начислените лихви и/или глоби или че те са разсрочени, отсрочени или обезпечени; т.2. е платил или е в процес на изплащане на дължимо обезщетение за всички вреди, настъпили в резултат от извършеното от него престъпление или нарушение; т.3. е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи, и е изпълнил конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения; т.4. е платил изцяло дължимото вземане по чл.128, чл.228, ал.3 или чл.245 от Кодекса на труда. В случая вида на нарушението - чл.62, ал.1 от КТ, относими са само т.3 и т.4 от ал.1 на чл.56 от ЗОП. В чл.56, ал.2 от ЗОП е посочено, че възложителят разглежда предприетите от участника мерки и ги преценява, като отчита тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с нарушението. А според чл.56, ал.4 от ЗОП мотивите за приемане или отхвърляне на предприетите мерки и представените доказателства се посочват в решението за класиране.

В случая С-М Строй ЕООД е декларирал в представения ЕЕДОП петте наказателни постановления и възползвайки се от правото си по чл.56, ал.1 от ЗОП е представил доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност. Помощната комисия на възложителя е обсъдила тези доказателства и е изложила следните относими мотиви:

Отчитайки констатираните пропуски, довели до налагане на санкции на дружеството и дадените в тази връзка насоки от ИА ГИТ, С-М СТРОЙ ЕООД е предприело вътрешни организационни мерки, за да не допуска на обектите лица, за които КТ налага сключване на трудов договор. Изложеното се потвърждава и от факта, че след санкционирането, дружеството не е извършвало нарушения във връзка с изискванията на трудовото законодателство. Дружеството е създало вътрешна организация за постигане на тези цели, изразяваща се в определяне на служител, който да проверява и одобрява всички изготвени уведомления за сключване или прекратяване на трудовите договори по чл. 62, ал. 5 от КТ, относно спазването на сроковете за подаване на уведомленията до НАП; Издаване на заповед за допълнителен контрол от страна на техническите ръководителите по обекти дали всички работещи лица на територията на поверените им обекти, са с влезли в сила трудови договори; Издаване на заповед за дисциплинарно наказание на пряко отговорните лица допуснали нарушението; Извънредно инструктиране на целия персонал на дружеството.

След предприетите вътрешноорганизационни мерки от страна на С-М СТРОЙ ЕООД, ИА ГИТ не е санкционирала дружеството за нарушения изрично посочени в чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП. 1. Наказателно постановление №27-0001084/07.08.2020г. платено в брой, на каса в НАП номер на терминал: 93995764/21.01.2021г. 2. Наказателно постановление №27-0001083/07.08.2020г. платено в брой, на каса в НАП номер на терминал: 93995764/21.01.2021г. 3. Наказателно постановление №27-0001100/07.08.2020г. платено с платежно нареждане, референция: 000 PWBB210471882/16.02.2021г. 4. Наказателно постановление № 27-0001108/07.08.2020г. платено с платежно нареждане, референция: 000 PWBB210471915/16.02.2021г. 5. Наказателно постановление №27-0001101/07.08.2020г. платено с платежно нареждане, референция: 000 PWBB210471891/16.02.2021г. 6. Заповед за отговорник -трудови договори 7. Заповед за въвеждане на допълнителен контрол 8. Заповед за налагане на дисциплинарно наказание 12. Инструктажна книга.

Комисията констатира, че са приложени следните документи: Заповед №73/19.06.2020г. на управителя С-М СТРОЙ ЕООД, Заповед №74/19.06.2020г. на управителя С-М СТРОЙ ЕООД, Заповед №75/19.06.2020г. на управителя С-М СТРОЙ ЕООД, Заповед №73/19.06.2020г. на управителя С-М СТРОЙ ЕООД, Заповед №72/19.06.2020г. на управителя С-М СТРОЙ ЕООД, извадка от Инструктажна книга и Списък на установени влезли в сила наказателни постановления във връзка с подадено заявление с логото на ИА ГИТ.

Съгласно чл.45, ал.1 от ППЗОП, когато за кандидат или участник е налице някое от основанията по чл.54, ал.1 ЗОП или посочените от възложителя основания по чл.55, ал.1 от ЗОП и преди подаването на заявлението за участие или офертата той е предприел мерки за доказване на надеждност по чл.56 ЗОП, тези мерки се описват в ЕЕДОП.

От приложените от участника документи се установява, че С-М СТРОЙ ЕООД е предприело мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения чрез извършване на извънреден инструктаж на всички лица наети в дружеството (Заповед №73/19.06.2020г.), разпоредено е да не се допускат до работа по обектите лица на граждански договори и да се допускат само лица с влезли в сила трудови договори (Заповед №73/19.06.2020г.), определен е отговорник, който да следи за изпълнението на възложените с горепосочените заповеди задължения, както и да проверява и одобрява всички изготвени уведомления за сключване или прекратяване на трудови договори по чл.62, ал.5 от КТ, относно спазването на сроковете за подаването на уведомленията до НАП (Заповед №75/19.06.2020г.). Участникът е наложил дисциплинарни наказания на служителите, които са допуснали описаните по-горе нарушения на трудовото законодателство, за което са представени съответните заповеди (Заповед №71/14.08.2020г. и Заповед №71/14.08.2020г.).

Представена е извадка от книга за проведен извънреден инструктаж на работещите в дружеството лица.

Представена е Списък на установени влезли в сила наказателни постановления във връзка с подаденото заявление, издаден от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.

Това са мотивите на помощната комисия на възложителя. Въз основа на тях тя е формирала следните изводи: С оглед на гореизложените мотиви, настоящата комисия приема, че условията, предвидени в чл.56, ал.1 от ЗОП за доказване на предприети от П. И. мерки, гарантиращи надеждността му, са изпълнени от него в необходимата степен на кумулация, едновременно с което част от тях са със съдържание и обхват, водещи до превенция и препятстване възникването на нови аналогични нарушения. Предвид гореизложените мотиви и представените доказателства, комисията единодушно приема, че предприетите от С-М СТРОЙ ЕООД по чл.56, ал.1 от ЗОП мерки са достатъчни и гарантират неговата надеждност.

При така изложените много подробни мотиви по чл.56, ал.2 и ал.4 от ЗОП настоящият касационен съдебен състав не намира какви още мотиви би могла да изложи помощната комисия на възложителя. В съответствие с чл.56, ал.2 от ЗОП са разгледани предприетите от участника мерки и са преценявани, като са отчетени тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с нарушението. Спазено е и изискването на чл.56, ал.4 от ЗОП, тъй като мотивите за приемане на предприетите мерки и представените доказателства са посочени в съставения протокол №1, обективиращ работата на помощната комисия по чл.103, ал.1 от ЗОП, който протокол е част от административната преписка, въз основа на която е издадено оспореното пред КЗК решение на възложителя. Други законови изисквания в тази насока не са налице. С оглед на това са необосновани изводите на КЗК в обжалваното решение за липса на адекватни и относими мотиви по чл.56, ал.2 във вр. с ал.4 от ЗОП за приемането на предприетите мерки за надежност от С-М СТРОЙ ЕООД.

При така изложеното КЗК в нарушение на материалния закон и необосновано е отменила решението на възложителя. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде оставена без уважение жалбата на ДЗЗД Д. С.

При този изход от спора и на основание чл.143, ал.1 АПК вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, са основателни предявените от касаторите ДЗЗД Б. С. и на директора на ДУССД МВР искания за присъждане на направените от тях разноски по делото. За ДЗЗД Б. С. разноските по настоящото производство са 4500лв. за държавна такса и 3600лв. за адвокатско възнаграждение, или общо 8100лв. Същите са своевременно поискани и доказани с представените по делото доказателства. Направеното от пълномощника на ДЗЗД Д. С. възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, е неоснователно. Минималният размер, посочен в чл.8, ал.2, т.5 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1500лв. Заплатеното от ДЗЗД Б. С. адвокатско възнаграждение е 3000лв. без ДДС, съответно 3600лв. с ДДС. Заплатеното от адвокатско възнаграждение е два пъти над минималния размер, като предвид фактическата и правна сложност на спора, то не е прекомерно. Следва да бъде посочено, че самото ДЗЗД Д. С. е заплатило доста по-висок размер на адвокатското възнаграждение 5000лв. Затова ДЗЗД Д. С. следва да заплати на ДЗЗД Б. С. 8100лв. за направените от последното дружество разноски за производството.

По отношение на директора на ДУССД МВР разноските по настоящото производство са 4500лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. Разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат в размер на 200 лева, определи съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова ДЗЗД Д. С. следва да заплати на Д. У. на собствеността и социални дейности Министерство на вътрешните работи 4700лв. за направените от възложителя разноски за производството.

Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП е неоснователно предявеното от ответника ДЗЗД Д. С. искане за присъждане на направените от него разноски.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ от АПК вр. чл.216, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1320 от 12.12.2024г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК- 899/2024г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ДЗЗД Д. С. срещу решение №D37393069 от 25.09.2024г. /№5785 опр-86/25.09.2024г./ на директора на Д. У. на собствеността и социални дейности Министерство на вътрешните работи, за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Преустройство на част от сградата на ИСТМВР за нуждите на НИК МВР и основен ремонт на лабораторията по Специална физико-химия на СОБТ, товарен асансьор, лаборатория МПС и гаражи, ПИ 68134.4090.444, гр.София.

ОСЪЖДА ДЗЗД Д. С. с участници в него -Гео-Мар 03 ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, ж. к.Люлин-8, бл.832, вх.Б, ет.6, ап.Б-12, с ЕИК 131555691, ИМЛ-Инженеринг ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ж. к.Бокар, местност Манастирски ливади, бул.България №Сграда 38, с ЕИК 203739233, и Ай Д. С. ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, ул.Е. Б. №14, ет.2, ап. офис 7, с ЕИК 205491459, да заплати на ДЗЗД Б. С. с участници в него Никмар 9900 ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Белослав, ж. к.Младост, бл.20, вх.Б, ет.2, с ЕИК 204683912, Балкански ООД със седалище и адрес на управление гр.Белослав, ул.А. С. №1, с ЕИК 103982953, С-М строй ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.Софийско шосе №12, вх.2, ет.8, ап.45, с ЕИК 201015110, сумата от 8100 /осем хиляди и сто/ лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА ДЗЗД Д. С. с участници в него -Гео-Мар 03 ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, ж. к.Люлин-8, бл.832, вх.Б, ет.6, ап.Б-12, с ЕИК 131555691, ИМЛ-Инженеринг ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ж. к.Бокар, местност Манастирски ливади, бул.България №Сграда 38, с ЕИК 203739233, и Ай Д. С. ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Слатина, ул.Е. Б. №14, ет.2, ап. офис 7, с ЕИК 205491459, да заплати на Д. У. на собствеността и социални дейности Министерство на вътрешните работи с административен адрес гр.София, ул.К. Б. I №124, сумата от 4700 /четири хиляди и седестотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ДЗЗД Д. С. за присъждане на разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ