На основание чл. 125 във вр. с чл. 124, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт Главният прокурор на Република България е отправил искане до Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд (ОСНК на ВКС) за приемане на тълкувателно решение по въпроси, отнасящи се до констатирана противоречива практика на съдилищата по някои въпроси на транспортните престъпления:

1. При индивидуализиране на наказанието на извършителя на престъпление по чл. 343 от НК следва ли да се отчита поведението на пострадалия пешеходец, респективно съпричиняване на вредоносния резултат, при определяне на начина на изтърпяване наказанието, с оглед общопревантивния му ефект?

2. Кога установената по надлежния ред концентрация на алкохол на извършител на престъпление по чл. 343 от НК следва да се отчита при определяне степента на обществена опасност на деянието и на дееца и обуславя невъзможност за приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК, и има ли значение за приложението на чл. 93, т. 8 от НК?

3. Подлежат ли на възстановяване или обезпечаване несъставомерните имуществени вреди от престъпление по чл. 343 от НК, за да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и девета от НПК?

С разпореждане от 03.05.2016 г. на Председателя на ВКС към искането за издаване на тълкувателно решение е присъединен въпрос, зададен от Министъра на правосъдието:

4. Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на платното за движение в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и следва ли това обстоятелство да обуслови налагането на по-леко наказание на дееца?

С разпореждане от 20.05.2016 г. към искането за издаване на тълкувателно решение са присъединени и въпроси, зададени от Председателя на...